Наръчник за избор на банка, ново издание
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Наръчник за избор на банка, ново издание

Наръчник за избор на банка, ново издание

За да работят правилата за парите на държавните компании, трябва да са базирани не на ограничения, а на прозрачност

Николай Стоянов
7184 прочитания

© shutterstock


Да си избереш банка не е лесно и макар да има известни общоприети правила, всяка компания залага повече или по-малко на различни неща. За една е по-важно банката да е стабилна, за друга - да дава висока лихва и изгодни условия, за трета - да предлага добро обслужване, за четвърта - просто да е достатъчно голяма за мащабите на бизнеса на компанията, а за пета - да има клон в определен град или кореспондентски отношения в някоя държава, където изнася продукцията. Потенциалните критерии могат да са безкрайни.

Затова и идеята на служебния кабинет да се създадат ясни и прозрачни правила за това как държавните дружества да си управляват свободните средства и да си избират обслужваща институция е похвална, но и трудна за реализиране. Предишният опит на финансовия министър от управлението на ГЕРБ Симеон Дянков удари на камък, като заявката му за правила, беше разводнена до пожелателни "насоки". Работната група, ръководена от премиера Марин Райков, вероятно освен с политическия и корпоративния натиск, ще се сблъска и със сложната дилема - няма как да се направи прост калъп, който да не е прекалено ограничаващ. А вкарването на повече възможности за субективни и трудно измерими критерии, оставя вратички да се върнем към изходното положение. А то е, че голяма част от парите на държавните компании са концентрирани в една неясно как избрана институция - в случая Корпоративна търговска банка, но със същия успех може да е и някой друг фаворит на някое друго управление.  

Затова и основното е правилата да са принципни, каквато е и заявката. "Ние нямаме намерение да водим война срещу когото и да било, нямаме предвид предварително набелязани институции. Става дума за правила, за да можем да управляваме риска, свързан с парите на държавните дружества, прозрачно да се управляват, целесъобразно в интерес на обществото", обясни министър-председателят.

Очевидно трябва да се търси някакъв баланс от минимални твърди критерии и гъвкавост според спецификите на бизнеса. Логично е да има някакъв минимален измерител за стабилност, под който да не се пада - чрез кредитен рейтинг, капиталова адекватност или друг подобен показател. Когато някой предприемач управлява собствените си пари, той може и да е склонен да поема големи рискове, но когато се управляват публични средства, е нормално да се слага праг на поемането на риска. Друг подход да се постигне същият ефект е диверсификацията - всяка държавна компания да трябва да влага парите си в няколко банки и да не концентрират голяма част от тях (например 1/3 или 1/2) в една от тях.

Алтернативен подход би бил да се търси диверсификация на риска на централно - на ниво министерство - принципал или на ниво държава да се следи концентрацията да не е прекалено голяма. Или пък дори цялата ликвидност на държавните дружества да се управлява централизирано, в държавна банка. Това обаче трудно може да се приложи. Целта не би трябвало да е да се ограничават правомощията на мениджърите на отделните дружества, а да се търси как те да са по-смислени и прозрачни. "Някои по-леви мислители биха предложили средствата на всички държавни компании да се държат в една държавна банка. Но този подход е грешен най-малкото защото ще се получи още по-голяма концентрация на риска", коментира пред Капитал Daily Георги Ангелов, старши икономист в "Отворено общество".

Извън няколкото количествени и измерими показатели обаче има и много специфика в нуждите от финансови услуги на различните компании. Това обаче важи и за всичките им останали нужди и затова при всичките му несъвършенства има измислен само един начин да се процедира и той е открити и публични търгове под формата на обществени поръчки. Те не дават гаранция, че всичко ще е изрядно и българската практика изобилства от примери за нагласени в ползата на конкретен участник конкурси. Рискът това да се пренесе и при избора на банка съществува. Плюсът обаче е, че ако има прозрачност и отчетност на всяко ниво и ясни процедури за обжалване, ще има много по-силен медиен и обществен натиск върху мениджърите на държавните компании да залагат смислени условия.  

Добрата новина е, че взаимоотношенията на държавата със собствените й дружества лесно може да се уреди и без законови промени и съответно е по силите и на служебен кабинет. Повече прозрачност и промяна на процедурите може да се постигне и с прости наредби и постановления. А веднъж въведена една практика, насочена към по-ясни правила и повече прозрачност, трудно може без цената на негативи да се отмени от някое следващо правителство, искащо да се върне към практиките на сенчести и взаимоизгодни сделки между политици и икономически кръгове.

Да си избереш банка не е лесно и макар да има известни общоприети правила, всяка компания залага повече или по-малко на различни неща. За една е по-важно банката да е стабилна, за друга - да дава висока лихва и изгодни условия, за трета - да предлага добро обслужване, за четвърта - просто да е достатъчно голяма за мащабите на бизнеса на компанията, а за пета - да има клон в определен град или кореспондентски отношения в някоя държава, където изнася продукцията. Потенциалните критерии могат да са безкрайни.

Затова и идеята на служебния кабинет да се създадат ясни и прозрачни правила за това как държавните дружества да си управляват свободните средства и да си избират обслужваща институция е похвална, но и трудна за реализиране. Предишният опит на финансовия министър от управлението на ГЕРБ Симеон Дянков удари на камък, като заявката му за правила, беше разводнена до пожелателни "насоки". Работната група, ръководена от премиера Марин Райков, вероятно освен с политическия и корпоративния натиск, ще се сблъска и със сложната дилема - няма как да се направи прост калъп, който да не е прекалено ограничаващ. А вкарването на повече възможности за субективни и трудно измерими критерии, оставя вратички да се върнем към изходното положение. А то е, че голяма част от парите на държавните компании са концентрирани в една неясно как избрана институция - в случая Корпоративна търговска банка, но със същия успех може да е и някой друг фаворит на някое друго управление.  


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    forumer avatar :-|
    forumer

    Тази статия не дава полезна информация, прави опит да посочи ползи и разходи, но не стига до никакви съществени изводи

  • 2
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    До коментар [#1] от "forumer":

    Ако в статията си г-н Стоянов можеше да даде "съществени изводи" в смисъл какво трябва да се направи в понеделник сутринта, мястото му щеше да е в МВФ или в световното правителство, ако вярвате в съществуването му.
    Като отлика от други статии във вестника на икономически теми, в които преобладават проценти, милиони и неразбираема за масовата публика терминология, тук има грамотен анализ на систематично подредени факти. Изводите от който остават за нас.
    Аз лично благодаря на г-н Стоянов, че не принизи обективността на анализа си със споменаването на известната банка и нейния мажоритарен собственик.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK