Според правозащитната организация на първо време подобна публичност се налага, защото: "Главният прокурор Цацаров е обществено видим като обвързан с евентуално виновния Цветан Цветанов и въобще с МВР. Г-н Цацаров бе избран от ВСС по манипулирана в негова полза процедура след промоционална кампания в негова полза от страна на Цветанов като тогавашен вицепремиер и МВР шеф. Като съдия и административен ръководител на орган на съдебната власт г-н Цацаров има история на съпричастност с целите на МВР, обективирана в особена "наказателна политика", насочена към осъждане на посочените от МВР лица. Г-н Цацаров е награден с оръжие от МВР. Щом стана главен прокурор, г-н Цацаров назначи за своя заместничка прокурорка от Шумен, която Цветанов неприкрито промотира. Наскоро главният прокурор определи именно тази своя заместничка за надзора върху законността на изборите. Ето защо главният прокурор носи тежест да обори пред обществеността обоснованото предположение, че действа в синхрон с политическите и други интереси на бившия вицепремиер Цветанов."

Друг аргумент на БХК е, че "съмнение за зависимост от Цветанов тежи и върху прокурора Роман Василев, когото главният прокурор намери да определи за оперативен ръководител на въпросната проверка. Василев също бе награден с оръжие от МВР - лично от Цветанов. Причастността на Василев към позициите на ръководеното от Цветанов МВР се обективира и в негово дисциплинарно провинение, състоящо се в драстично нарушаване на презумпцията за невиновност по отношение на задържан и във вербален тормоз спрямо него. Не е необходимо да припомняме ареста на бившия министър Николай Цонев, който впоследствие бе оправдан в съда, и репликата на Василев: "Тъй като сте си абсолютен престъпник... колеги [към полицаите], както за всеки един престъпник - както трябва. Долу на земята, на колене!" За последното Роман Василев беше наказан със забележка от ВСС.

Още съмнения

Третото обстоятелство, което БХК посочва, е, че прокуратурата трябва внимателно да подбере експертите, с които ще работи. Николай Кокинов действително обяви, че ще това ще бъдат експерти извън системата на МВР. Но правозащитната организация напомня, че в "други случаи, касаещи СРС, експертите, използвани от прокуратурата, макар и привидно независими от МВР, са се оказвали в конфликт на интереси поради професионална обвързаност с неговото ръководство", визирайки вещото лице от БАН Евгений Иванов, което трябваше да изготви експертизата по делото срещу Николай Цонев, Тенчо Попов и Петър Сантиров. "Този експерт от научните среди бил член на комисия, сформирана лично от тогавашния вътрешен министър Цветанов. Прокуратурата следва да внимава да не назначи подобен експерт и сега", се казва още в писмото, подписано от адв. Маргарита Илиева. Друго съмнение, което БХК изразява, е към градския прокурор Николай Кокинов, който също участва в проверката. Това е така, защото още преди да е започнала ревизията, прокурор Кокинов е направил заявка "за лишаване на обществото от адекватна информация за резултатите от проверката", като е казал, че заради класифицираността на част от информацията ще огласят резултати само в "рамките на възможното".

"Този претекст редовно се използва от властниците за потулване на истината относно (престъпната) употреба на СРС в България. В резултат обществото няма никакъв контрол върху тази (зло)употреба", пише още БХК.

Всеки да може да си направи извода

В заключение правозащитната организация отбелязва, че обществото има право "да си състави изводи относно качеството на прокурорската работа по случая, като види методологията на проверката - разпитани ли са всички релевантни служители, проверени ли са всячески всички твърдени в сигнала конкретни факти. Проверка само по документи е априори ялова. Ясно е, че ако Цветанов е нареждал престъпно подслушване, то не е документирано." И още: "Обществото има право да прецени за себе си надеждността на резултатите от проверката - има ли бели полета и противоречия; има ли необосновани, повърхностни, тенденциозни изводи. Публикуването на методологията на проверката и резултатите от нея не означава разкриване метода на самото подслушване. Ето защо няма законова причина, нито легитимна обществена цел да се държи докладът в тайна от обществото."

От БХК алармират, че "ако докладът не бъде публикуван, а вместо това главният и градският прокурор направят общи твърдения за неразкрито престъпление, каквито са всеобщите очаквания, само ще се потвърди (за пореден път) общественото мнение, че прокуратурата оневинява МВР и в частност Цветанов и Борисов".

Опасенията на БХК далеч не са безпочвени. През 2008 г., когато България се тресеше от друг скандал, свързан с подслушванията, тогавашният главен прокурор Борис Велчев нареди проверка именно в служба ДОТО, която технически обезпечава прилагането на СРС. Резултати от проверката така и не бяха оповестени публично, нито мерките, които държавното обвинение е предписало.

Скандалът с подслушването

Лидерът на БСП Сергей Станишев депозира до главния прокурор сигнал, съдържащ твърдения за противозаконно следене миналия четвъртък. В него се твърди, че бившият вече вътрешен министър Цветан Цветанов е създал специална група, която провеждала незаконно подслушване. Нейни обекти са били Георги Първанов - в периода на създаване на АБВ, Росен Плевнелиев - в периода на формиране на служебния кабинет, Иван Костов - когато е критикувал Цветанов, Ахмед Доган - когато е разследван за "Цанков камък", Волен Сидеров - когато се обърна срещу ГЕРБ. Симеон Дянков е бил подслушван периодично, а самият Сергей Станишев - неколкократно, Кристалина Георгиева - при някои от посещенията си в България. Други жертви на безскрупулните похвати са били Нели Куцкова, Йонко Грозев от БХК, Иво Прокопиев, Гриша Ганчев, Цветелина Бориславова, Георги Гергов, Красимир Гергов.