Нова доза антипазар
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нова доза антипазар

Нова доза антипазар

Здравното министерство планира да замрази за година цените на лекарствата без рецепта

Десислава Николова
7360 прочитания

В сектора смятат, че резултатът ще е поскъпване на медикаментите в аптеките
1198 са регистрираните лекарства без рецепта, а годишният оборот с тях е 356 млн. лв.

Служебният здравен министър полк. Николай Петров също дебютира с формула за борба срещу недоволството на пациентите от нереформираната здравна система в полето на цените на лекарствата. В края на миналата седмица, когато на сайта на ведомството беше качена за обществено обсъждане проектонаредбата за цените, той заяви ентусиазирано, че "какво по-социално от това една година да не се повишават цените на лекарствата".

В проекта са записани два нови текста за регулация на цените. Според единия фармацевтичните компании няма да имат право да променят повече от веднъж годишно цената на продуктите без рецепта – става въпрос за 1198 лекарства, които пациентите си купуват сами.

В групата на тези продукти са сиропите за кашлица, лекарствата срещу главоболие, витамините, разтворимите топли напитки при грип. В момента техните производители регистрират цената им в здравното министерство и могат да я променят два пъти годишно в посока надолу или нагоре. Предложението е сега те да не могат да го правят повече от веднъж годишно, като компаниите няма да имат право да увеличават цената с процент, по-голям от регистрираната годишна инфлация.

Според здравното министерство така цените на тези продукти ще останат "фиксирани" за една година. Експертите в сектора обаче намират упражнението за напълно безмислено. Според всички в бранша то ще има най-малкото нулев ефект, ако не доведе и до рязко поскъпване на продуктите.

В момента тече двуседмичният срок за обществено обсъждане на наредбата. Ако мнението на министъра остане непроменено след аргументите на сектора, то наредбата ще влезе за обсъждане в правителството.

Първо бяха рецептите

Лекарствата се делят на две в зависимост от това дали се предписват от лекар – с рецепта и без рецепта. И отново на две в зависимост от това дали стойността им се покрива от обществени фондове (здравна каса, болници, здравно министерство), или от самите пациенти. Тук продуктите се делят на регулиран и свободен пазар независимо дали са с предписание от доктор или не.

До края на миналата година държавата регулираше цените само на лекарствата с рецепта, за които плаща, каквато е практиката и в останалите европейски страни. В България цените се сравняват на ниво производител с тези в още 17 държави, като целта е тя да е най-ниската сред тях. От декември обаче има нов законов текст, според който Националният съвет по цените ще сравнява и ще търси най-ниската цена в ЕС и за всички лекарства с рецепта, които не се покриват от здравната каса. Такива продукти например са антибиотиците. За тях също е предвиден текст в новата проектонаредба, който най-общо преповтаря закона.

Компаниите приемат тази поправка като удар срещу свободния пазар и конкурентната среда, тъй като ЕК не препоръчва държавите да се намесват в пазари, към които нямат ангажимент. Текстът ще създава множество проблеми за лекарствата с рецепта, които не се покриват от обществени фондове, тъй като предвижда, ако компанията не пререгистрира продукта, след като наредбата влезе в сила, той да загуби правото си на регистрация, т.е. да се продава.

Сред 17-те страни членки, с които България сравнява цените на лекарствата си с рецепта, обаче е вписана Гърция. Заради забавените плащания там много фирми оттеглиха своите лекарства и те вече не се продават там. Цените им обаче са регистрирани. "В допълнение България се съобразява с тримесечния бюлетин на цените на лекарствата в Гърция, в който всеки път има между 300 и 500 сгрешени цени.

Под бюлетина е изписано, че цените не трябва да служат за международно сравнение, тъй като има вероятност от грешки, но пък българските институции се съобразяват с тях и това създава проблеми с наличността и цените на медикаментите на пазара ни. Следващият бюлетин излиза след три месеца и там грешките се отстраняват, но пък се допускат нови", отбелязва Деян Денев, директор на Асоциацията на чуждестранните фармацевтични компании.

Борбата срещу "свободното" хапче

И докато при лекарствата с рецепта би трябвало да има регулация, тъй като не действат чисти пазарни механизми - решението за покупката се взима от лекаря, за медикамента плаща здравната каса, а го използва пациентът, то при лекарствата без рецепта намесата на държавата е изключително странна.

Тъй като става въпрос за изключително конкурентен пазар – в групите на сиропите против кашлица  например се конкурират около 50 продукта, обикновено пациентите избират този, който най-добре отговаря на моментното им състояние.

Производителите регистрират максимална продажна цена, като в почти всички аптеки продуктите се продават много под нея, за да могат фармацевтите да се конкурират за клиенти. Например при регистрирана максимална цена от 5.23 лв., Aspirin Protect  се продава в аптеките за 4.54 лв. Един от сиропите за кашлица -  Mucosolvan от 30 милиграма, е с максимална цена от 8.50 лв., докато в аптеката може да се купи за 6.38 лв. Най-продаваното по брой опаковки лекарство без рецепта - Analgin, е с цена 1.63 лв. за 20 таблетки при регистрирана цена от 1.97 лв.  Така, ако цената се фиксира, тя ще бъде на ниво максимална продажна.

Специалистите не намират пазарна причина за временно фиксиране на цените на продуктите без рецепта. Там цените падат по естествени пазарни механизни и нуждата от фиксиране изглежда алогично (виж карето).

Обратен ефект

Ако цената на лекарствата без рецепта се фиксира за една година, то това вероятно ще стане на максималната цена, на която се регистрира лекарството. На практика това означава увеличение на различни продукти в рамките на 10-20% от сега съществуващите цени.

"Националният съвет по цените няма механизъм да фиксира цените на пазарни нива, тъй като регулацията при лекарствата без рецепта е таван (максимална цена). Ще се получи обратният ефект - лекарствата ще се увеличат за една година до тавана и дори ако някой има желание, няма да може да намали цените", коментира Кунчо Трифонов. По думите му в бранша, чиито асоциации вече подготвят декларации срещу проектопоправката, тя се възприема като антипазарна, антиконкурентна и написана от хора, които в живота си не са продали нито едно хапче и не са наясно с механизмите на свободния пазар.

"С този тип регулация, вместо да се приближаваме до ЕС, ние се отдалечаваме. Препоръката на ЕК е държавите да подкрепят свободния пазар на медикаменти, тъй като е несправедливо да го администрират. При писането на тази наредба не е направена никаква оценка на въздействието върху пазара и евентуалното й влизане ще доведе до увеличение на цените. В момента изчисляваме точно как би рефлектирала, ако влезе в сила", казва Росен Казаков, директор на БГФарма, която обединява генеричните компании, работещи в България. Той допълва, че в наредбата продължават да съществуват бариерите, които спират бързото навлизане на генерични лекарства на пазара, което ощетява бюджета и пациентите. Вместо това се регламентират цените на лекарствата без рецепта, които се продават на пазарен принцип и при които няма проблем.

От компаниите, които имат най-много регистрирани продукти без рецепта, смятат, че проектопоправката няма да проработи. 

"Няма страна в ЕС, в която държавата да се намесва на пазара на продукти без лекарско предписание. Евентуална допълнителна административна регулация ще доведе до намаляване на либерализацията на пазара и органичаване на принципите на търсене и предлагане. Всяка допълнителна държавна рестрикция води до възможност за проява на недобри практики", коментира Илия Пашов, изпълнителен директор на Actavis - България.

"Това ограничение няма да доведе до намаляване на цените на медикаментите без рецепта, има риск само да доведе до увеличаването им. Така се получи и през миналата година, когато бяха намалени с 2% надценките на търговците на едро и аптеките в рамките на пределните цени на лекарствата. Това не доведе до намаляване на цената за клиентите, напротив, в някои групи те се увеличиха", смята Георги Катинов, директор "Медицински представители" в Sandoz - България.

"Това е поредната безмислена временна мярка – същата като фиксирането на цените на бензина и някои хранителни продукти. Можем да сме сигурни, че преди евентуалното й въвеждане или след нея пазарът ще компенсира натиска. Смятам, че държавата няма право да се намесва в пазар, за който не плаща и към който няма никакъв ангажимент, каквито са и препоръките за ненамеса на пазара от ЕК", коментира Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки.

Според източници на "Капитал" от пазара в момента голяма част от компаниите са решили превантивно да увеличат пределните цени на лекарствата без рецепта.   

Да регулираш още 350 млн. лв.

От общите продажби на лекарства за 2.375 млрд. лв. медикаментите без рецепта заемат много малък дял. Става въпрос за покупки за 356 млн. лв. през 2012 г., като пазарът е бил в същите размери – точно 356 млн. и през 2011 г. по данни на IMS Health. Единственото повишение е от 2010 г., когато са се продали такива лекарства за 315 млн. лв. Средната цена на една опаковка от тези продукти се е движила съответно от 4.13 лв. през 2010 г., през 4.28 през 2011 и 4.35 лв. през 2012 г., т.е. нарастването й е под измерената инфлация, коментира Кунчо Трифонов, регионален мениджър на IMS Health.

 

Намерението на новия здравен министър може и да има благородна цел, но според сектора ограничаването на конкуренцията ще доведе до повишаване на цените
Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА
В сектора смятат, че резултатът ще е поскъпване на медикаментите в аптеките
1198 са регистрираните лекарства без рецепта, а годишният оборот с тях е 356 млн. лв.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

43 коментара
  • 1
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Не знам дали трябва да се замразят тия цени, но аспирина например за 2-3 години стана почти двойно по-скъп.

    Отделно не е нормално на една улица от 200 метра - да има 10 аптеки. Така е почти във всеки квартал. Явно има защо и не знам, но конкуренцията не намалява цените, а обратно. Някой икономист да обясни?

    Защо просто не се въведе ограничение в надценката на лекарствата? Че в момента в една аптека едно лекарство е 5 лева в друго 7? Все пак това не са обикновени магазини и това са лекарства, а не луксозни стоки.

  • 2
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    До коментар [#1] от "mick":

    Не е работа на държавата да се меси в ценообразуването на каквито и да е стоки и услуги. Нейната роля е в осигуряването на условия за свободен пазар, като същевременно гарантира качеството и безопасността на продуктите и възпрепятства олигополните споразумения и монополите на производители и/или дистрибутори.

    Освен това всяка аптека има различни разходи за издръжка на дейността си и евентуален административен ценови натиск ще има т.нар. "Ефект Миро Тъпото", свеждащ се до облагодетелстване на големите вериги и намаляване на конкуренцията.

  • 3
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#2] от "КЛЮЧАРЪ":

    След като държавата раздава лицензи, значи тя вече се меси в пазара с лекарства.

    Как например при чейнджбюрата има ограничение?

    А що се отнася до конкуренцията - многото малки играчи на един пазар не намаляват цените. Доказателство - последните 23 години в България. Например при дрехите - по-скъпи от тези в Европа. И не само това.

  • 4
    viliyo avatar :-|
    Viliyo

    До коментар [#3] от "mick":

    Да, цените на лекарствата не са паднали, но ако имаше по-неконкурентни условия на пазара, цените щяха да са по-високи. Формирали са се равновесни количество и цена и всяка намеса ще промени тези параметри.
    В случая една такава намеса може да доведе на недостиг на пазара, може би не на аспирин и може би не в големи мащаби, но недостиг ще има.
    Освен това, фактът че на българския пазар на облекло има много на брой играчи не го прави по-конкурентен. Още повече на Запад има също много производители, магазини, сайтове като всеки от тях се стреми да иновира - в начините си за достигане до клиентите си (през интернет, по телефон), чрез продуктово разнообразие и т.н.
    И накрая имай предвид, че в България голяма част от търговците просто продават крайна стока, и са накрая на веригата. Те могат да свиват маржовете си до определено ниво, без това да намали цените значително.

  • 5
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Лицензионният режим съвсем не означава ценообразуване, май френд. Целите му са основно две:
    1. Гарантирани данъчни приходи
    2. Контрол на производителите и/или вносителите, както и на качеството и безопасността на продуктите.

    А това, че при чейнджбюрата има ограничение, не означава, че е правилно.

  • 6
    voxy avatar :-|
    voxy

    поредният комунист

  • 7
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    В момента много аптеки разчитат на случайни и неориентирани клиенти - да си продават надценените лекарства. Също както беше преди време с чейнджбюрата - един балък да влезе и си изкарал печалбата за деня.

    А за недостиг на лекарства - при 10 аптеки на 100-200 метра... съмнително. Всъщност самото съществуване на толкова много аптеки на такова малко пространство .. не е нормално, ясно е, че разчитат не на оборот, просто няма как при толкова много аптеки на едно място - значи разчитат на високи надценки.

  • 8
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Всъщност как е в другите европейски страни? Сигурни ли сте, че там пазарът на лекарства е нерегулиран? Или в САЩ? Да не преоткриваме топлата вода..

  • 9
    detelinka29 avatar :-|
    detelinka29

    Да вземе Комисията за защита на конкуренцията и тях да провери. Проверяваха 2007 застрахователите. След това проверяваха търговските вериги, (нещо се договориха и резултата е пак увеличение на цените), след това уж горивата проверяваха... Сред бензиностанциите ползват опцията да се манипулира газовата колонка чрез продупчване на механизма, който отчита и върти литроооборота например о пт една страна висока цена, от друга- ти зареждат по-малко гориво заради балкански шмекерлъци.., а пазарът на лекарства КЗК изобщо не намира за нужно да проверява. Интересно защо. След като избухна скандалът как български лекарства се продават в Гърция на значително по-ниски цеми от цените в България и обществото се заинтересува как точно се формират цените- Комисията по лекарствата уж нещо се активизира и до там се преустанови. Големите играчи хвърлиха пари в реклама на лекарства, после се покриха и всичко се забрави. А КЗК спи... умишлено или не до там...Всъщност КЗК не разследва операторите на електроенергия като ЧЕЗ, ИВиЕн и Енергопро въпреки протестите, а всъщност това са естествени монополи и вероятно осъществяват злоупотреба с господстващо положение..

  • 10
    viliyo avatar :-|
    Viliyo

    До коментар [#7] от "mick":

    Щом като смяташ, че недостиг не може да има, нека цените на лекарствата да не се замразяват, а да се намалят с да речем 50-60%.

    Тогава ще гледаме сеир.

    Струва ми се, че пропускаш факта, че аптеките са крайни търговци и могат да влияят на цените само чрез намаляване на собствените си печалби. Но няма как да купуват от производителите на по-ниски цени, защото някой си чиновник е решил да "замрази" цените.

    До тук с безплатните отговори.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK