С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
24 5 апр 2013, 17:27, 10706 прочитания

Доц. Тодор Тагарев: Планирам да създадем подразделение за киберотбрана

Министърът на отбраната пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Профил
Доц. Тагарев е дългогодишен специалист и преподавател в сферата на отбраната. Негови научни и научно-приложни публикации са преведени на 13 езика. Преди да стане цивилен специалист, е бил офицер от българските ВВС. През 1989 г. защитава дисертация във Военновъздушната инженерна академия "Н. Е. Жуковски", а през 1994 г. - Командно-щабния колеж на ВВС на САЩ. От 1999 до 2001 г. е последователно директор на дирекция "Планиране на отбраната" и "Политика по въоръженията" в МО. От 2005 до 2008 г. е член на борда за изследвания и технологии на НАТО. Паралелно на дейността си в областта на отбраната работи по серия научни проекти на БАН.


Как според вас трябва да изглежда една армия на държава с мащабите на България?
Първо да уточним: много често се казва, че България е малка страна. България не е малка държава. В европейски мащаб сме средна страна, която има много солидни традиции във военната област, а въоръжените сили винаги са давали много сериозен принос за гарантирането сигурността.


Изхождайки от тези позиции, ние трябва да мислим за бъдещето. Разбира се, в бъдеще армията няма да изглежда така, както е изглеждала в миналото. Това, което е важно да се подчертае е, че сме член на НАТО и ЕС. Ние не гарантираме самостоятелно своята сигурност, а ако върнем лентата назад – в последните десетилетия винаги сме били член на някакъв по-широк формат и сме разчитали на съюзници под една или друга форма.

Сега, в рамките на НАТО, вече е ясна концепцията за създаване на единен комплект от сили и способности, на единна система за управление. Комплект, който може да се използва във всички видове операции - извън територията на страната, за защита суверенитета на нашата територия, за подпомагане гражданските власти и населението при бедствия, аварии и катастрофи. Това е сложна задача за армията. Това означава, че макар тя да е по-малка по състав, трябва да се готви за решаване на разнообразни по характер задачи, които изискват понякога специфична техника, прийоми и подготовка.

Това, което е важно за нашата армия и от което зависи не само как ще изглежда днес, но и за в бъдеще, е необходимостта да трупаме опит в ситуации, които реално се случват в света. Трябва да се учим от опита на съюзниците, да даваме достоен принос в операциите на НАТО, защото така ще изградим необходимото доверие между съюзниците, за да можем да гарантираме, ако се налага, че сме способни да действаме според съответните договорености от Вашингтонския договор. По този начин ще осигуряваме по-добре сигурността си в бъдеще.



Освен трупайки опит в момента, армията трябва да се готви да посрещне бъдещи предизвикателства. Тя трябва да бъде гъвкава, адаптивна и активна в своето развитие и в отношенията си със своя "клиент" - обществото и гражданите, за да можем заедно да стигнем до едно разбиране по въпросите що е то армия в 21-ви век, какво означава военната професия в момента, каква армия ни е нужна в бъдеще, от какво се нуждае обществото и какво обществото е готово да даде, за да имаме такава армия, която ще ни е нужна. Защото армията не съществува във вакум, тя не може да стане въпреки желанието на гражданите и техните представители в парламента - тя действа в ресурсните рамки, които обществото е задало.

Да кажем по-конкретно: каква армия ни е нужда и с какви ресурси разполагаме, за да постигнем тази цел?
Говорили сме многократно по темата в качеството ми на военен експерт. От технократска гледна точка има достатъчно методи и инструменти, които подпомагат взимането на решения, за да се направи възможно най-добрата армия в рамките на някакви ресурси. Но това не винаги се разбира от обществото. Не винаги се разбира дори от държавното ръководство. Това мога да го нарека дори "порочен опит".

Ето например практиката показва, че при дадено ниво на финансиране понякога е по-добре да се съкрати числеността на армията, за да бъде тя по-добра и по-боеспособна. Това беше едно от водещите основания при промяната на военната доктрина през 1999 г., в План 2004 и при рязкото съкращаване от близо 120 хил. на 45-хилядна армия. Това, което обаче последва е, че на базата на други технократични процеси, които вървят паралелно, до голяма степен независимо и не отчитат логиката, по която става планирането на отбраната, тогава, когато е съкратен личният състав, започва едно ново съкращение на бюджета. После ние пак търсим решение в рамките на този по-малък ресурс, което неизбежно отново означава по-малка армия. Следва ново съкращаване и влизаме в една спирала, която не води до никъде. Уж принципни действия за дадения момент, погледнати в дългосрочен период, се оказват безпринципни. Хайде, безпринципни е силна дума, но поне правени без разбиране за логиката на това какво означава армия.

Какво е ресурсното осигуряване на въоръжените сили в момента?
Погледнато от професионална гледна точка, добра армия се получава тогава и в дългосрочен период, когато разходите за отбрана са разпределени приблизително по следния начин: 40% за издръжка на личния състав, 30% за операции, учебно-бойна подготовка и текуща издръжка на инфраструктурата и 30% насочени към бъдещето – научни изследвания, развитие на технологии, инвестиции, строителство. Това, макар и в кавички, може да се каже, че е един еталон. До момента ние никога даже и не сме се доближавали до него.

При страни, които имат добре подготвени армии, които дават сериозен принос, които имат високотехнологични способности, които работят в мрежов вид с войските на съюзниците, при тях бюджетът е такъв. Това важи за държави като САЩ, Великобритания и Канада, но същото и за по-малки страни като например Холандия. В България в момента близо 75% от парите отиват за личния състав, около 20% за текуща издръжка и операции и 5% за инвестиции, което е изключително малко.

Какво трябва да се направи, за да се нормализира това съотношение? Съкращение на администрация?
Пак ви казвам: ако започнем да говорим за съкращения, означава да продължим по спиралата надолу. 1999 г. правихме планове, когато обосновахме численост от 45-хилядна армия като възможно най-добрата. Но тогава прогнозата беше, че ще разчитаме на 3% от Брутния вътрешен продукт (БВП), които да се отделят за отбрана. В момента бюджетът е под 1,5% от БВП.

Всяко едно планиране, особено когато гледаме по-далеч в бъдещето, е свързано с определени хипотези. Имаше години, когато икономиката вървеше доста по-добре, отколкото сме предвиждали при правенето на План 2004. Така че не говоря за някакво пропорционално свиване. 2002 г., когато започна стратегическият преглед на отбраната и подготовката на План 2015, тогава се разчиташе на 2,7-2,8% от БВП. При актуализацията на План 2015 вече говорихме за 2.5-2,6%. Имаше един момент, когато вече ставаше дума за задържане на 2%, макар че това не беше формализирано като решение. Бялата книга от 2010 г. вече залага 1,5% от БВП, а реалността е още по-притеснителна – ние не получаваме и тези средства, които са одобрени с решение на 41-вото Народно събрание.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: България пита ОАЕ дали Божков е бил освободен; Трети ден спад на ръста на случаите от коронавирус в Китай 1 Уикенд новини: България пита ОАЕ дали Божков е бил освободен; Трети ден спад на ръста на случаите от коронавирус в Китай

И още: Слави Трифонов учреди нова партия; Ремонтът на "Витиня" струва 72 млн. лв.

16 фев 2020, 1337 прочитания

Седем оферти за първата детска градина в "Манастирски ливади-изток" 1 Седем оферти за първата детска градина в "Манастирски ливади-изток"

Обществената поръчка е на стойност 5.25 млн. лв., а в капиталовата програма на София за обекта са отпуснати 3 млн. лв.

15 фев 2020, 4080 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Трите стълба на незаконното подслушване

Още от Капитал
Малайзийски полет към село Щръклево

Община Русе даде предварително съгласие да продаде летището си на дружество с малайзийско участие. Проектът на компанията е за 57 млн. лв.,

За дизайнерите с любов

Българският стартъп Artery Team представя местни и международни дизайнерски марки в Etsy

(Не)възможната столица на културата

"Пловдив 2019" премина с повече скандали, отколкото културни новини, бе недофинансиран и неглижиран от властта

Новите дрехи на "Шишман"

Несигурното бъдеще покрай предстоящия ремонт на знаковата улица в центъра на София отново разбуни духовете

Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това.

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10