Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
24 5 апр 2013, 17:27, 10768 прочитания

Доц. Тодор Тагарев: Планирам да създадем подразделение за киберотбрана

Министърът на отбраната пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Кои са нещата, които могат да се направят в рамките на ограничения мандат на служебното правителство, т.е. не изискват санкцията на парламента?

На практика изборите са след около 2 месеца. Ако вземем предвид, че е нужен някакъв технологичен период до съставянето на следващото правителство, това означава, че ни остават по-малко от 3 месеца.

Ние обаче сме длъжни да гледаме малко по-напред, защото това е сериозното и професионално отношение към управлението на отбраната. В тези 3 месеца задължително трябва да осигурим стабилност в управлението на контингентите зад граница – в Афганистан, в Мали имаме представители, имаме сили в готовност за действие в Западните Балкани. Това е категорично. Трябва да осигурим дежурни сили и средства – знаете, това е въздушния и морския суверенитет, това е неотменна задача, независимо какъв е бюджетът, тя няма как да отпадне.


"Стабилност" означава също така да не спираме и почваме някакви дискусии в стил: "Хайде сега, за да няма напрежение, да ги махнем тези документи" (документите за стратегическо планиране на отбраната – б.а.). Няма такова нещо. Първо: много от документите са утвърдени от законодателя и ние продължаваме да ги изпълняваме. И второ: посоката е вярна.

Организацията на изборите е нещо, което вече е правено. Имало е избирателни секции в Кандахар, просто трябва още веднъж да я направим, за да дадем възможност на военнослужещите зад граница да упражнят конституционното си право.

Друго належащо нещо, което съвпада с този кратък период, е финализирането на консултациите в НАТО за приемането на Цели и способности 2014. При нас се получава така: Бялата книга гледа до 2014 г. и ние дотогава сме наясно какво правим. От друга страна, по време на тези консултации, ние ще поемем ангажименти към нашите съюзници какво ще се случи в следващите 5, 10 а в някои отношения и повече години. После, който и да дойде, ще трябва да се съобрази с тези решения, които са взети на съюзно ниво. В този процес, който между другото е доста напреднал, ние не можем да си позволим особени импровизации. Той ще бъде финализиран някъде през юни, по всяка вероятност при следващото правителство.



Доколко служебното правителство може да поема такива съюзни ангажименти ? Не трябва ли те да се утвърждават на ниво парламент?
До сега няма практика този тип решения да се утвърждават в парламента. Има една много сложна система, много сложни процедури, за да могат 28 страни членки на НАТО да се договорят коя страна какво прави. Това е процес, който продължава две и повече години.

В него много неща вече са направени. Консултациите продължават и моят екип ще се запознае детайлно със състоянието на тези консултации, с въпросите, по които няма взети решения. Така ще можем да преценим коя е най-подходящата позиция за България, за да може страната ни да бъде уважаван и достоен съюзник, които има ефективен принос към съюзните цели и този принос да бъде ефикасен, разбирайки добре ресурсите, с които разполагаме.

Това, което мога да декларирам тук, е, че сме реалистични хора и няма да заложим ангажименти, които няма как да се случат. Това, което аз възнамерявам да направя, е да потърсим области, в които ще дадем по-видим принос към НАТО. Области, които са високотехнологични – нещо, от което досега сме бягали, защото до момента това се е разбирало като скъпи самолети, скъпи радари и скъпи кораби. Ще помислим за неща, които бъдещето и животът ги изискват, неща от типа на киберсигурност и киберотбрана.

Значи тръгваме по пътя на Естония?
Естрония си създаде профил в НАТО, след като си изпати през 2007 г. Това съвпадна като време с обсъждането на така наречените Центрове по компетенции в Северноатлантическия алианс. Така в Естония беше създаден центъра по киберотбрана на НАТО. Там се върши много полезна работа, много са видими - както вътре в съюза, така и извън него.

Това не значи обаче, че България ще се опита да направи нещо подобно. Първо, в тази система по компетенции няма как да се направи втори център, който да конкурира първия. Тук ние сме поели една друга област, която се нарича Crisis management and disaster response – управление на кризи и реакция при бедствия и то в частта моделиране и симулации, с които да поддържа подготовката, уточняване на нови потребности, извличане на поуки от практиката и внедряването им в доктрини. Това е много полезно и точно такова нещо в момента няма.

Вече има 18 или 19 държави, които имат свои профили. За жалост България все още не присъства в това "разпределение на труда" в НАТО. Това е подходяща област, все пак имаме някакви натрупвания през годините.

Но пак да кажа: когато говоря за киберотбрана, не казвам, че трябва да създаваме алтернатива на натовския център в Естония. Няма нужда да се опитваме да ги дублираме, но просто трябва да се включим в този тип дейности по няколко парични. Най-вече защото киберотбраната е един доста специфичен проблем на киберсигурността и всяко ноу-хау, което идва по тази линия, може да бъде използвано по-широко на национално равнище.

Затова планирам да създадем едно подразделение за киберотбрана и в резерва. Висококвалифициран IT-специалист няма как да го вземем на работа, защото навън ще получи поне два пъти повече. В същото време си мисля, че някои от тях биха проявили интерес да си говорят с колегите от армията и ако се наложи, да действат в защита сигурността на страната. Мисля че някои от тях биха имали и допълнителен мотив освен финансовия, който ще получат като резервисти.

Когато говорим за борба в бедствия и аварии, това няма ли да създаде проблем с МВР, където в момента са концентрирани ресурсите в тази сфера?
Едно от работните имена на този център, който искаме да създадем, беше "Военна поддръжка на гражданските власти". Разбира се, когато говорим за моделиране и симулации, при всяка една ситуация, която реално се случи, ще действат структурите на МВР, ще действат местни власти, ще действат фирми и ако бедствието е по-голямо – ще действа и армията.

В случая обаче говорим повече за подготовка, анализ на опита, развитите, акумулиране и разпространение на знание по въпроса, а не непременно, че ще поддържаме някакви сили, които ще са натовски и ще са специализирани в борба с бедствия и аварии.

Кои са нещата, които служебното правителство няма как реши?
Най-видимият проблем е свързан със социалното осигуряване, промените, които бяха направени в условията на военната служба. Тях не можем да ги пипаме. Все пак трябва да кажем, че те отговарят на една обща тенденция в Европа – продължителността на живота е по-дълга, здравеопазването е по-добро и респективно от хората се очаква да работят по-дълго. Това важи и за цивилни, и за военни. Това решение, което беше въведено чрез закона, е в този дух, така че аз не съм сигурен, че е целесъобразно да се променя. Може обаче да се видят някои неща, например за кого се отнася този вид социално осигуряване.

Това, за което на мен ми се иска да започна разговор, е за характера на военната професия: кои елементи от нея изискват по-високо равнище на грижа и на осигуряване на военнослужещите. Общият принцип тук е, че военнослужещите заслужават вниманието на обществото и осигуряването на съответните ресурси, защото военната професия е свързана с много високо равнище на риск. Това, което можем да си говорим, е коя част от военната професия и кои структури попадат в тази категория. За мен хората, които се готвят да отидат в Афганистан и са там 6 месеца, после година и половина тук, после в Ирак и т.н., изпълняват високорискова дейност и държавата трябва да им дава дори повече. Въпросът е да си изясним кой точно е военен.

Това, което съм забелязал отстрани, защото съм бил много време и извън системата, е, че много хора се дразнят как един и същи личности, година след година, понякога десетилетия, работят в центъра на София, носят униформа и не упражняват онази високорискова професия, за която говорим. Това обърква обществото. Това може да се обърне в един разговор за това къде точно са нужни военни и къде цивилни могат да вършат работата. В някои случаи може да се запитаме дори кои структури трябва да са в рамките на военното министерство и кои могат да са извън него.

Знам, че това е много тежък разговори и знам, че той не може да бъде завършен в рамките на 3 месеца, камо ли да бъдат направени съответните законови промени. Имам обаче намерение да го инициирам. Трябва да дадем ясен сигнал.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

За две седмици в бюрата по труда са се регистрирали 37 870 души За две седмици в бюрата по труда са се регистрирали 37 870 души

От тях пристигналите от чужбина са 640 души. Най-силно са засегнати туризъм, хотелиерство и рестораньорство

4 апр 2020, 706 прочитания

Радан Кънев: Икономическите мерки не отговарят на европейския модел за подпомагане 1 Радан Кънев: Икономическите мерки не отговарят на европейския модел за подпомагане

Възстановяване на нормалния обществен живот и връщането към здрава и процъфтяваща икономика трябва да върви ръка за ръка с възстановяването на правовата държава

4 апр 2020, 764 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Трите стълба на незаконното подслушване

Още от Капитал
Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10