Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
24 5 апр 2013, 17:27, 10772 прочитания

Доц. Тодор Тагарев: Планирам да създадем подразделение за киберотбрана

Министърът на отбраната пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Къде минава границата между тезата, че "даваме ненужно много пари за оръжие" и тезата, че "оставаме беззащитни"?

Това е много важен въпрос. Някак най-гласовити са изразителите на крайни мнения, или пък просто медиите ги хващат и преекспонират. Лично аз си мисля, че голямата част от професионалистите разбират какви са реалните проблеми и какво трябва да се прави.

Ето, допреди около 10 години имахме наборна служба. Всеки здрав български мъж минаваше през казармата. Стотици хиляди хора са извървяли този път и имат виждания за това как трябва да изглежда армията. Много от тях я познават в някакъв вид и си казват: "Тя беше добра, тези сега защо я пипат? Ние имахме такава армия, с танковете, с ученията, със самолетите... а пък сега какво се случва?" Това е единият полюс, съставен от хора, които възприемат нещата на емоционално равнище.


От друга страна идва новото поколение, за което армията е нещо много... странично. Нещо, за което се говори предимно на Гергьовден. Понякога това се съчетава с някакви крайно популистки или националистически виждания, че нашата войска е само тук и никъде другаде и не трябва да мърда, за да пази страната. Има млади хора, които се поддават на подобни внушения и започват да си задават въпроса: "Какво правим в Афганистан? Ако имаме армия, тя трябва да стои тук!".

Това, което е необходимо на нашето общество изобщо, е един по-ясен дебат какво означава да имаме сигурност в наши дни, има ли място армията, какво точно очакваме от нея, каква армия ни е необходима. Изключително контрапродуктувно беше публичното говорене в продължение на години в стил "ние и НАТО", "НАТО иска" и т.н. Много хора още не са разбрали, че НАТО – това сме ние. Малко хиперболизирам може би, но формално е така: САЩ не могат да направят нищо в НАТО, ако ние кажем, че не сме съгласни. Това важи за всяка страна в съюза – Люксембург и Исландия, които нямат армии, седят на една маса със САЩ.

Когато ние сме в НАТО и разчитаме един на друг да си гарантираме сигурността, ние преди всичко трябва да имаме уважението и доверието един към друг, че ще действаме в защита на нашия съюзник или всички в наша защита, ако е необходимо. И тази защита в 21-ви век не се случва, като струпаме поделения по границите, подредим танковете, изкопаем окопите или минираме. Тя се случва по друг начин и този начин е не ние да чакаме проблемът да дойде при нас, а ние да отидем там, където е проблемът - тогава, когато това е нужно.



Ето, в киберпространството няма граници, за спътниците отгоре – също. В моретата и океаните пиратите питат ли ни, преди да вземат наш кораб или плавателен съд с наш екипаж? Към Сомалия ли да се обърнем? Сомалия казва: не, това не са наши хора... Проблемът е, че хората, които емоционално интерпретират миналото, много трудно превключват към тези бъдещи задачи. Ние, като професионално ръководство, сме длъжни да гледаме нещата в перспектива.

Замислете се: в момента кой заплашва НАТО с армия, построена край границата? Никой. По друг начин се проявяват заплахите и това въобще отсъства в обществения дебат в България. И тези млади хора с радикални убеждения лансират подобни тези именно поради липсата на информация и обществен дебат.

Ще направите ли преглед на средствата изразходвани за отбрана през последните години?

В годините между 2002 и 2008 за отбрана бяха отделени немалко средства. Показателно е, че вертолетите Кугър летят само в България и не ги изпращаме навън. Белгийските фрегати притежават ограничени способности за провеждане на операции (при все че могат да бъдат полезни при съюзни мисии, но с някои уговорки). Правихме няколко серии модернизации на радари, но проблемът със системата за наблюдение на въздушното пространство продължава да стои.

Тоест тези средства едва ли са изразходвани по най-добрия начин, да не бъда по-краен... В същото време проверката само на един подобен договор няма как да трае по-малко от два месеца, което е съизмеримо с времето, което планирам да прекарам в тази сграда.

Трябва ли да има преоценка на заплахите за националната сигурност в контекста на т.нар. "Арабска пролет" и по-конкретно конфликта в Сирия?

Според мен не се налагат корекции в стратегията за национална сигурност. В нея е посочена политиката на страната ни по отношение на Близкия Изток. Стратегията е концептуален, а не оперативен документ и не предписва начините за действие при изменение на обстановката в един или друг регион. Това, което се случва там, не е принципно ново, не е нещо, което не е виждано, преди да се приеме стратегията.

Въпросът е дали е било очаквано...

Такъв тип събития са били очаквани. Дали точно Сирия са имали предвид, аз не мога да кажа. Част от анализите по темата се правят от специализирани органи. Може да има и публични анализи, но те не са ми попадали до момента.

Засега не съществуват военни рискове за националната сигурност. Риск от терористични атаки обаче има. Положението е особено притеснително след доклада, че в Сирия е използвано химическо оръжие и доколкото знам, още не е известно точно кой го е използвал. Голяма е опасността при един разпад на държавността и враждуващи помежду си групировки това оръжие за масово поразяване да отиде в неизвестна посока, след което някой да се изкуши да го използва срещу наши представителства или представителства на наши съюзници. Но от военна гледна точка няма проблем, защото в Сирия няма ракети, които да могат да достигнат до наша територия.

Може да има също така увеличаване на бежанската вълна, особено ако конфликтът ескалира и обхване и съседни държави.

Интервюто взе Момчил МИЛЕВ
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Работодателите ще получат 100% от осигуровките като компенсация по схемата 60/40 Работодателите ще получат 100% от осигуровките като компенсация по схемата 60/40

Парламентът окончателно прие промените в Закона за извънредното положение, предстои правителството да измени и своето постановление за помощта към фирмите

6 апр 2020, 3344 прочитания

Вечерни новини: Мерките за бизнеса може да се разширят, европейските борси започнаха седмицата с повишения Вечерни новини: Мерките за бизнеса може да се разширят, европейските борси започнаха седмицата с повишения

И още: В Западна Европа обмислят планове за отмяна на ограниченията; Започва масово тестване в спешната помощ у нас, след като седем медици там вече са болни; Британският премиер Борис Джонсън е настанен в болница

6 апр 2020, 1464 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Трите стълба на незаконното подслушване

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Бизнес на градус

Моментният недостиг на спирт вече изглежда преодолян, като по складовете има над 4 млн. литра. Цената на литър спирт обаче е 3 пъти по-висока отпреди пандемията

Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10