С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
11 5 апр 2013, 17:26, 5345 прочитания

PRокурорски действия в енергетиката

Прокуратурата се захваща да разследва трудно доказуеми нарушения в енергийния сектор

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Когато държавата изчерпи всички други средства, идва прокуратурата. Или пък прокуратурата идва, когато всички обвинения и слухове са дотолкова предъвкани, че едва ли от нейната намеса ще произлезе нещо.

Последните действия на прокуратурата в областта на енергетиката по-скоро говорят, че се случва вторият сценарий. В сряда Софийската градска прокуратура представи петте досъдебни производства, до които се стигна след масираната проверка на енергетиката през последните месеци. Голяма част от темите са до болка познати, за други може да се каже, че са са странен избор на прокуратурата. Ясно е, че често нередности стават в ежедневни дейности и от обвинението не трябва да се иска да е особено оригинално. Проблемът е, че след като цялата пушилка се разсее, се вижда как прокурорската енергия ще отиде нахалост.


Каквото пише в старите вестници

Първото от мегаделата е за сключването на договорите за ТЕЦ АES "Гълъбово" и "Контур Глобал Марица-изток 3" АД от "неизвестни виновни длъжностни лица от НЕК ЕАД" за периода от 2001 до 2012 г. Според държавното обвинение те не са положили умишлено достатъчно грижи да опазят интересите на НЕК при сключването на сделките за двете централи. Прокуратурата твърди, че заради договорите на двете централи електроенергията е поскъпнала с 25%.

Това, че договорите са неизгодни, е ясно от едно десетилетие. Както пише "Капитал" преди 13 години: "В крайна сметка се оказва, че печалбата от 15-годишната експлоатация ще отива само в 3С (компанията, която след това продаде проекта на AES - бел. ред.), а всички пазарни рискове и загубите по дефиниция остават за сметка на НЕК". В материала е цитиран и докладът, на чиято основа сега прокуратурата се опитва да състави обвинение. Пак там се обяснява, че НЕК изобщо не е щастлива от договорите, които са й наложени.



Сега на обвинението остава да успее да докаже умисъл и облага с давност от повече от десетилетие, което е на практика невъзможно. Това е напълно ясно на прокурорите, които не изглеждаха много ентусиазирани от задачата. Ако целта е с техен натиск да се постигне подобрение на параметрите в договорите на двете централи, това едва ли е най-подходящият подход. Все пак има практика на Европейския съюз за либерализация на пазара и разваляне на дългосрочни договори, която изглежда далеч по-подходяща. 

Съдът вече каза, но все пак

Разследването срещу неизвестни извършители в ДКЕВР е, че в периода от 13.09.2012 г. до 14.09.2012 г. те са "нарушили и/или не са изпълнили служебните си задължения". Става въпрос за решението, с което се въведоха цени за достъп на зелените централи. Последните бяха задължени да плащат от 1 до 39% от приходите си на ЕРП-тата официално, за да покрият разходите по балансирането на енергийната система. Цената обаче не бе определена на базата на реални разходи, а въз основа на датата на присъединяване на съответната централа. Което ясно показваше, че целта е съвсем друга - отнемане на приход на тези ВЕИ-та, които реализират по-високи печалби. Таксата вече беше отменена от тричленен състав на ВАС.

Прокуратурата обаче се е заела да търси лица, които с "с цел да набави за себе си и/или за другиго имотна облага" са въвели тази такса. Ако магистратите намерят такива хора, това вероятно ще е първият доказан случай в България на регулаторна корупция. Което е малко вероятно, като се има предвид досегашната практика. По-интересното е защо прокуратурата не се е сезирала още миналата година, след като има правомощия по контрол на административните органи. Източник в ръководството на държавното обвинение коментира, че ежедневно се получават жалби и сигнали, по които прокуратурата би имала основание да направи проверка във всеки момент. Вместо това тя е избрала да се сезира едва след като съдът вече до голяма степен е изчистил проблема.

Въпреки казаното, че ДКЕВР е лош регулатор, "който само регистрира, а не регулира" (по думите на главния прокурор Сотир Цацаров), от петте досъдебни производства прокуратурата не изглежда да е намерила други слабости в държавната комисия. По време на пресконференцията на прокуратурата единственото по-конкретно обвинение беше срещу практиката за отчитане на технологичните загуби на електроразпределителните дружества (ЕРП) - всъщност един от най-смислените икономически лостове на ДКЕВР. Регулаторът поставяше таван на загубите, под който трите електроразпределителни дружества трябва да паднат в рамките на три години. Така те имаха стимул да инвестират агресивно, тъй като паднат ли под тавана, печелят. В резултат на това само за седем години технологичните загуби паднаха от 24 на 12% и е спестена енергия, която се равнява на средно голям ТЕЦ.

Странен поглед върху търговския закон

Третото обвинение на прокуратурата е срещу длъжностни лица oт Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, които в периода 2011 - 2012 г. не са положили достатъчно грижи за възложената им работа. Според прокуратурата те не са направили така, че "ЧЕЗ Разпределение България" АД и "ЧЕЗ Електро България" АД да платят дивидент на държавата срещу нейните 33% в двете компании. По време на пресконференцията на прокуратурата дори се споменаха конкретни числа - 196 млн. лева.

Обвинението е странно най-малкото по две линии. Първата е, че за да получи държавата дивидент, общото събрание на акционерите трябва да постанови това. ЧЕЗ обаче държи 67% от акциите (до края на 2012 г., когато държавният дял беше приватизиран), така че няма как без тяхно съгласие да бъде разпределена печалба. Само веднъж - през 2010 г., ЧЕЗ плати дивидент за предходната година от 41 млн. лв., и то когато Бойко Борисов обяви електроразпределителните дружества във "виден грабеж" и дори ги заплаши с национализация (демонизация, която три години по-късно му изигра зла шега). Тогава EVN и EоN пък платиха едва по 1.7 млн. лв. Високият дивидент от страна на ЧЕЗ се обясняваше с желанието на чешката компания да получи по-добри условия за работа на ТЕЦ "Варна", както и да преодолее кризата с въведеното от нея тримесечно отчитане на електроенергията за бита. Държавата обаче не помогна по нито едно от двете искания на чехите, но поне насочи тогава основния си гняв срещу другите ЕРП-та.

По същата логика прокуратурата можеше да обвини длъжностни лица от МИЕТ и за липсата на дивиденти от EVN и EoN, или пък от Пловдивския панаир. Както и за периода 2006 - 2009 г. Два независими източника от МИЕТ казаха за "Капитал", че поне от 2010 г. всяка година представителят на държавата е поставял въпроса за дивидента. "Освен веднъж да е забравил, но едва ли", каза единият. Другият пък коментира, че това може да е станало само през 2012 г., когато държавата реши да продаде дела си в електроразпределителните дружества. "Но пък това доведе до по-високи цени за остатъчните дялове на държавата", твърди той.

Причината за вниманието към ЧЕЗ са над 500 млн. лв. неразпределена печалба, които стоят в балансите на дружеството вече доста години (вече достигнали 593 млн. лв.). Тя е чисто счетоводна и наследство от приватизираните през 2005 г. три електроразпределителни дружества (при EVN и "Енерго-про" също има такива суми, но значително по-малки). Това естествено не са налични пари. За да ги разпредели, ЧЕЗ е трябвало да вземе заем, който после да изплаща с дейността си и съответно с по-високи сметки за ток. Реалната печалба на ЕРП-то за целия период от 2006 г. насам е доста по-ниска (около 250 млн. лв.) и половината вече е раздадена на акционерите.

Слабичките обвинения срещу ЧЕЗ

Не е ново също обвинението, че "ЧЕЗ – България" (в което едноличен собственик е ЧЕЗ) е сключило договори за предоставяне на услуги, доставка на стоки и избор на доставчици с двете си дъщерни дружества "ЧЕЗ Разпределение" и "ЧЕЗ Електро", като по този начин е бил заобикалян законът за обществените поръчки (ЗОП). Според обвинението с това вероятно са били увеличени разходите на електроразпределителното и електроснабдителното дружество, което може да е довело до увеличение на сметките за ток. Прокуратурата обаче даде само един конкретен пример - доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). АДФИ извършиха проверка на ЧЕЗ за практиката им в областта на обществените поръчки за 2012 г. (по общо 396 поръчки). В резултат бяха съставени 12 акта, но само с едно наказателно постановление - за това, че ЧЕЗ не е провела процедура по ЗОП за избор на одитор при договор на стойност 172 хил. Затова на компанията е наложена глоба от 15 хил. лв. Останалите актове са за административни нарушения и трудно може да се говори за престъпления. Само за сведение - разходите за външни услуги на "ЧЕЗ Разпределение" за 2011 г. са 68 млн. Тоест нарушението (което не е щета) би представлявало 0.2% от разходите на дружеството.

АДФИ констатира, че ЧЕЗ избягва ЗОП, което обаче не е незаконно.  "ЧЕЗ - България" (което може да не спазва ЗОП) използва договорите си с дъщерните си енергийни компании и им продава стоки и услуги. От чешката компания твърдят, че провеждат процедури, които са много близки до тези по Закона за обществените поръчки, и това не е довело до повишение на цените. Дали това е така или не, може да докаже само проверка от данъчните, които могат да установят дали цените на тези доставки са пазарни. Такава проверка обаче не е правена и поради тази причина твърденията на прокуратурата звучат доста лековато.

Не напразно в съветите си към ДКЕВР за отнемане на лиценза на дружеството преди два месец  прокуратурата се позова на първо място на забавянето от страна на ЧЕЗ да изпълни решението на регулатора от 2008 г. за връщане на едномесечното отчитане на електромерите. ЧЕЗ обжалва в съда и продължи да отчита на три месеца, докато през 2010 г. не изгуби делото. Забавянето на изпълнението на решение на ДКЕВР обаче е формално нарушение на лиценза.

Но дори и подплатени с този аргумент, тезите на прокуратурата изглеждат засега пресилени. В същото време прокурорите не разследват вътрешните практики за възлагане на поръчки, както наличието на привилегировани фирми, които извършват част от дейностите на електроразпределителното дружество. Именно там могат да се открият много съмнителни практики, но те водят към връзки с български политици и бизнесмени, странно озовали се в бордовете на ЧЕЗ. А прокуратурата явно не иска да бърка много там - къде-къде по-лесно е да разследваш по документи.

Единственото конкретно обвинение

Всъщност само срещу изпълнителния директор на Българския енергиен холдинг Михаил Андонов има конкретно обвинение. Досъдебното производство срещу него е за това, че умишлено е сключил договори за юридическа услуги, които са довели до "значителна вреда за представляваните от него предприятия". Сумата, за която става дума, е 189 хил. лв. Андонов предпочете да не коментира обвиненията.

Петте "мегадела", с които прокуратурата се захваща, първо, не са обвинения, а досъдебни производства, от които и нищо може да не произлезе. Второ, са по теми и обвинения, които са толкова стари, някои от тях странни, а други направо нелепи аргументи. Но най-лошото е, че до момента не изглежда прокуратурата да се опитва да защитава обществения интерес, по-скоро изглежда, че го пилее. Много по-добре би било първо да си свърши домашното, а едва след това да свиква пресконференции.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

София ще избира изпълнител за почистване и зимна поддръжка на републикански пътища София ще избира изпълнител за почистване и зимна поддръжка на републикански пътища

Обществената поръчка е на стойност 8.4 млн. лв. без ДДС и е за участъци от общо 29 км

23 сеп 2019, 274 прочитания

Бизнесът заделя с 11% повече средства за персонал Бизнесът заделя с 11% повече средства за персонал

Разходите за труд през второто тримесечие се увеличават най-бързо в образованието и имотния сектор

23 сеп 2019, 330 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Доц. Тодор Тагарев: Планирам да създадем подразделение за киберотбрана

Министърът на отбраната пред "Капитал"

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Тайната държавна сграда

Холдингът на икономическото министерство ДКК е купил право на строеж в свързаното дружество "София тех парк" срещу 22 млн. лв.

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Кой ще превъоръжи пехотата

Основната интрига около новите бронирани машини на армията се очертава да е между General Dynamics и Patria

Да откриеш звука на дървото

Потомственият лютиер Апостол Калоферов навършва 75 години

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев