Законното незаконно подслушване

Магистрати, с които "Капитал" разговаря, коментираха, че вероятно най-лесният начин, по който може да се приложи СРС, е да се използва законовата процедура. В едно искане се слагат всичките телефонни номера, които са установени, че ползва разследваният, но този, който дава разрешението и разпорежда прилагането на СРС, никога не може да знае дали те реално са негови. Съдът подписва разрешението, защото то е добре мотивирано. И тук вече идва отговорността на административния ръководител в полицията или на наблюдаващия прокурор, които могат да изискат от служителите, които предлагат използването на СРС, да пишат например докладни как са установили, че този номер на разследвания за трафик, а не на някой политик например. По принцип според вътрешните правила служителите на СДОТО, които експлоатират СРС, са длъжни да прекратят използването, ако установят, че номерът е на друг гражданин.

Проблемът е още по-голям при искането за разкриване на трафични данни. Магистрат разказва: "Съдията, който дава разрешението, трябва изцяло да се довери на това, което пише в искането. Например има данни, че еди-кой си следовател поддържа връзки за уреждане на дела. Установено е, че си комуникира с еди-кои си телефони и са изброени примерно десет GSM номера, моля, дайте ни данни на кого са, с кого друг си говорят и в какви клетки са се движили. Съдията, който дава разрешение, спокойно може да даде разрешение за самия себе си."

Формалният контрол от страна на председателите на окръжните съдилища, които разрешават подслушването, също спомага за законното незаконно подслушване - последното се вижда и от броя на отказите, които например за СГС миналата година са само два. Този проблем е пряко свързан с кадровия подбор на административните ръководители, който често (видяхме го с избора именно на Владимира Янева) е резултат от договорка между Висшия съдебен съвет и изпълнителната власт, където са структурите, които заявяват подслушване.