Това ли е новата медийна политика на прокуратурата?

След като реши всички проблеми с теча на информация, държавното обвинение подхвана журналистите

Преди около две седмици новият главен прокурор Сотир Цацаров организира неформална среща с журналисти, за да чуе каква според тях трябва да е медийната политика на държавното обвинение. До петък видим резултат от срещата нямаше.

В същия ден обаче единната, централизирана и подчинена на главния прокурор прокуратура  показа нагледно новата си медийна политика  – да привиква журналистите, написали критичнни материали, и да ги заплашва с наказателни производства, ако не разкрият източниците си. В конкретния случай обект на този натиск е журналистът от Mediapool Борис Митов.

Два часа след появата на материала му "Българският "Уотъргейт": А кой ще проверява проверяващия?" в електронното издание той е бил призован на разпит в Софийска градска прокуратура (СГП ). Не са забравени и двата публикувани през 2010 г. документа - с искане и разрешение за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС ) спрямо Тенчо Попов, който е подсъдим за корупция заедно с бившия министър на отбраната Николай Цонев. Искането е от зам.-градския прокурор Роман Василев, а разрешението от тогавашния председател на Пловдивския окръжен съд, настоящ главен прокурор Сотир Цацаров.

"Да даде обяснение"

Петъчната публикация в Mediapool е за това как Василев и Цацаров са се ангажирали да извършат проверката на по последния скандал с подслушване на политици и бизнесмени от МВР под ръководството на бившия министър Цветанов, при положение, че преди три години двамата са допускали нарушения именно в процедурата по искане на разрешение за СРС.

Почти веднага Борис Митов е извикан "да даде обяснение" пред прокурор Драгомир Янев от СГП. Разпитът продължава кратко, като обвинителят го приканва да разкрие кой е източникът на публикуваните документи. Митов категорично отказва да го разкрие и тогава прокурор Янев го предупреждава, че срещу него ще бъде образувано дело по чл. 357 от НК: "Който разгласи информация, представляваща държавна тайна, която му е била поверена или станала известна по служба или работа, както и този, който разгласи такава информация, като съзнава, че от това може да последват вреди за интересите на Република България, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години."

Неизвестен извършител на "самосезирането"

По-късно прокуратурата пусна кратко съобщение: "Днес, 5 април 2013 г., Софийска градска прокуратура (СГП) се самосезира по повод на публикация в електронното издание "Медиапул" от 05.04.2013 г., със заглавие: "Българският "Уотъргейт": А кой ще проверява проверяващия?", в която са публикувани документи с гриф "Поверително". Образуваната проверка е с оглед данни за евентуално извършено престъпление по чл. 357 НК (разгласяване на информация, съставляваща държавна тайна)." Говорителят на СГП Румяна Арнаудова отказа да разкрие кой точно от столичното обвинение се е самосезирал и е образувал дело.

Поведението на прокуратурата в случая може да се тълкува като грубо погазване на правото на изразяване. Практиката Европейския съд по правата на човека е еднозначна – журналистите не могат да бъдат принуждавани да разкриват източника си. "Двайсет и три години след края на тоталитаризма, да се прави такъв завой назад е потресаващо", коментира адвокат Александър Кашъмов от Програма достъп до информация.

"Това, което се случва, е индикация доколко е сериозна и проверката в СДОТО (бел. ред. - службата в МВР, която според сигнала, връчен от лидера на БСП Станишев на главния прокурор Цацаров, е извършвала незаконните подслушвания).Явно не е. Интересът на обществото в този момент е да знае какви са пропуските в процедурите, свързани с отпускане на СРС, каквато е целта на публикацията. Не може този интерес да е по-малък от необходимостта за разкриване на източниците", каза и правозащитникът Йонко Грозев.

"В тежко болната медийна среда на България, където свободата на журналиста да пише истината за фактите е сведена до минимум под прекия натиск на овластени политически и икономически лобисти, прокуратурата под ръководството на новия главен прокурор излезе на сцената като рекетьорска организация, с НК със свален предпазител в ръка вместо оръжие" отговори БХК в отворено писмо.

В случая не става ясно и каква точно е вредата – в публикуваните документи няма нищо, което да не е известно на обществото освен може би вътрешните телефони на двамата агенти, на които трябва да се докладват резултатите от проследяването. По-важното обаче е, че при разглеждането на делото преди повече от година съдът разсекрети СРС-тата и дори излъчи видеозаписите публично.

Какво подмина държавното обвинение

Целта на мероприятието на печално обраслата със скандали, свързани с провалени и поръчкови дела, Софийска градска прокуратура  явно е да сплаши изразяващите критични мнения за работата й. Това е единственият логичен извод от действията й спрямо журналиста от Mediapool.

А нещата може би нямаше да изглеждат толкова прозрачни, ако същата тази единна и централизирана прокуратура: 

- Беше открила кой е изнесъл записите на Ваньо Танов и Мишо Бирата;  

- Беше извикала на разпит вече бившия вътрешен министър Цветан Цветанов два часа след като изчете СРС-та за горнооряховските лекари от парламентарната трибуна - така, както извика Борис Митов;

- Образуваше досъдебно производство срещу Цветанов всеки път, когато разгласяваше данни от висящо досъдебно производство без разрешението на наблюдаващия прокурор и по този начин буквално проваляше цели разследвания;

- Възобнови делото за имуществото му, след като стана ясно, че този, който го е оневинил – ръководителят на НАП, зае челно място в листите на ГЕРБ за предстоящите избори;

- Беше образувала дело срещу тези, които са предупреждавали земеделския министър Мирослав Найденов, че е бил подслушван и така са блокирали разследването срещу него;

- Беше образувала досъдебно производство срещу съдията от Софийски градски съд (СГС) Румяна Ченалова, след като стана ясно, че срещу нея има разследване за източването на няколко милиона от фабрика в Македония и че част от парите са върнати обратно в България;

Този списък е много по-дълъг в действителност, но едно нещо е сигурно – случващото се е опасно за и без това изпадналата в отчайващо състояние медийна свобода в България.

Междувременно стана ясно, че Борис Митов е извикан отново на разпит - в понеделник, 9:00 сутринта в Софийска градска прокуратура. За толкова часа, пред Съдебната палата има организирана среща за всички, които не искат да останат безучастни към опитите на прокуратурата да запуши устата на независимата журналистика.