Златният заем на НЕК
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Златният заем на НЕК

Златният заем на НЕК

Държавната компания е сключвала лихвени сделки, с които заемът за "Белене" се е оскъпил с над 36 млн. лв.

13053 прочитания

Националната електрическа компания (НЕК) е загубила 36.5 млн. лв. от сделки, които е трябвало да я застраховат срещу лихвения риск по заема за 250 млн. евро към BNP Paribas, взет за финансиране на проекта "Белене". Това показва доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция. Става въпрос за така наречения лихвен суап. При него двете страни по сделката се договарят да си разменят лихвени плащания върху определена сума (в случая на заема), така че кредитополучателят да си гарантира стабилни разходи при промяна на нивата на лихвите на международните пазари.

Финансов инженеринг

В случая с НЕК самият суап и заемът са по два отделни договора. Кредитното споразумение между BNP Paribas в синдикат с осем банки за 250 млн. евро беше подписано на 21 май 2007 г. за срок от 5 години (заемът беше удължен с една година и падежът му е на 21 май 2013 г.). Лихвата по него беше 6-месечен Euribor с надбавка от 0.425%, което по това време правеше около 4.9%. През 2009 г. заради влошаване на някои финансови показатели на НЕК надбавката беше вдигната до 4.5% (същевременно при спад на базовия лихвен процент) и лихвата по заема мина над 5%.

Месец след подписване на договора за заем изпълнителните директори на НЕК тогава Мардик Папазян и Любомир Велков подписват договора за суап с BNP. Според него на два пъти през годината електрическата компания се задължава да плаща лихва на BNP Paribas в размер на 4.73% върху 250 млн. евро. Френската банка пък трябва да плаща 6 месечен Euribor върху същата сума. В момента на подписването сделката е изглеждала логична за НЕК - Euribor е бил около 4.6-4.7%, което означава, че двете компании биха си разменили горе-долу еднакви суми. Идеята на сделката е, че ако базовата лихва започне да пада, НЕК ще спестява разходи, които обаче банката ще компенсира чрез нарастването на плащанията на компанията по суапа. Обратното, ако Euribor скочи, НЕК ще увеличи разходите си за лихви, част от които обаче ще бъдат покрити от BNP по суапа. Веднъж това се случва и френската банка превежда пари на НЕК.

Впоследствие обаче лихвеният процент започва да пада (в момента например е под 0.5%). В края на май 2009 г. шестмесeчният Euribor пада толкова, че НЕК би трябвало да е плащала лихва около 2% на годишна база. "Спестеното" обаче е отивало за плащанията на суапа и нетният ефект за държавната компания е леко негативен.

Истинският проблем обаче идва от влошаването на финансовия резултат на НЕК през 2009 г. Компанията е натоварена да плаща с оборотни средства за строежа на АЕЦ "Белене", ВЕЦ "Цанков камък", а през същата година цените на електроенергията вече са на практика бяха замразени. През юли 2009 г. цената, на която НЕК продава ток на ЕРП-тата, скочи с малко, особено в сравнение с увеличението от юли 2008 г. Цената за пренос пада незначително, нараства по-сериозно таксата за достъп. С влошаването на финансовите показатели на НЕК се задейства клауза в договора с BNP, която позволява предоговаряне на кредита. През август 2009 г. НЕК отчита загуба за полугодието, с което кредитното споразумение е нарушено и заемът става изискуем. Вследствие на това лихвената надбавка става многократно по-висока, съответно от 0.425 на 4%. От доклада на АДФИ става ясно, че вследствие на тази промяна НЕК е платила допълнително над 18 млн. лв. По този начин държавната компания изпада в двойно неизгодно положение - плаща по-висока лихва и има разходи по суапа, докато той не е прекратен предсрочно през май 2011 г. по настояване на държавната компания. Изпълнителният директор на НЕК Михаил Андонов по това време (сега шеф БЕХ) не беше открит за коментар.

Докладът на инспекцията показва, че за малко повече от пет години (от май 2007 до декември 2012) по заема са изплатени разходи за около 80 млн. евро. С най-голяма тежест в тях са лихвите и загубите от суаповата сделка. Другите са за такси по договаряне и предоговаряне на заема.

Първата констатация на финансовата инспекция е, че ръководството на НЕК не е направило финансов анализ как ще се движи Euribor. Другата е, че изпълнителните директори не са имали разрешение да сключат договор за суап от борда. В резултат на това компанията е натрупала загуби от 36 млн. лв. В документите на АДФИ няма разбивка на плащанията, така че трудно може да се направи преценка как агенцията е стигнала до тази сума - дали това са загубите само по суапа, или те са нетирани с по-ниските лихвени плащания (макар и само две - в края на 2008 и началото на 2009 г.) от страна на НЕК.

Истинският проблем

Представител на финансовия сектор коментира за "Капитал" обаче, че по-големият проблем е липсата на търг за суапа. Логично е било при такава сделка да се поканят няколко банки и евентуално да се постигнат по-добри условия. Според финансовата инспекция лихвеният суап е инструмент, който не е обект на обществените поръчки.

"Съветът на директорите на НЕК не е дал разрешение на изпълнителните директори Велков и Папазян за сключване на договор за лихвен суап с BNP Paribas. На финансовата инспекция не се представиха писмени документи, удостоверяващи, че преди сключване на суаповия договор изпълнителните директори Любомир Велков и Мадрик Папазян са изискали и получили инвестиционна консултация относно това дали сделката е "подходяща и правилна" за дружеството", се казва в доклада.

Папазян обаче опроверга това твърдение, като посочи, че НЕК всъщност е ползвала за финансов консултант по сделката Deloitte. "Това е абсолютен цирк. АДФИ изпълнява политическа поръчка с цел да се окепази проектът", посочи той. "Това е най-елементарният инструмент за предпазване от големи финансови трусове. Докато ние бяхме директори, имаше три плащания и суапът реално изпълни целта си. Впоследствие обаче пазарите се стабилизираха и следващите изпълнителни директори трябваше да развалят сделката", коментира още Папазян, който беше на поста заедно с Велков до есента на 2009 г. Според него не е трябвало да искат разрешение за сделката от борда.

Още нарушения, но без актове

Докладът на АДФИ показва, че при провеждането на процедурата за обществена поръчка за заема от 250 млн. евро за "Белене" са допуснати куп пропуски, за които обаче не могат да бъдат съставени актове поради изтеклия 3-годишен давностен срок. Нарушенията са свързани с това, че BNP Paribas не са представили пълния набор от документи, а също така, че НЕК не е разгледала офертата по същество и се е съгласила с условия, които противоречат на самата поръчка. Става въпрос за това, че банката е предложила впоследствие да привлече и други банки чрез банков синдикат, което не е заложено в условията на поръчката (което обаче е обичайна практика). Има различия и в предложения проектодоговор и това, което двете страни са подписали като окончателно споразумение. Заложена е също така възможност за промяна на условията по кредита по искане на банките в синдиката, при положение че при сключването на договора за кредит те все още не са били известни.

Както "Капитал" вече писа, кредитът е бил отпуснат за общи фирмени нужди, а не целево за "Белене", което също противоречи на обявената обществена поръчка. За това изпълнителните директор на НЕК не са уведомили нито принципала – МИЕТ, нито енергийния регулатор, пише в доклада на АДФИ. Значителна част от парите са изхарчени за хидровъзел "Цанков камък" (виж таблицата). Според доклада на инспекцията само 33% от средствата всъщност са използвани за "Белене", като по-голямата част от тях са платени на изпълнителя на проекта "Атомстройекспорт", а останалите - на консултанта "Уорли Парсънс". Според Папазян обаче целеви заем може да бъде взет само ако проектът е приключен финансово (а "Белене" така и не беше), и нищо не пречи тези пари да бъдат използвани и за други цели.

Трудното рефинансиране

От 2011 г. пък компанията започна отчаяни преговори за разсрочване на заема с една година поради невъзможност да го изплати. В крайна сметка част от банките в синдиката се отказаха да продължат участието си, което отвори дупка от 55 млн. евро, които НЕК трябваше да покрие незабавно. Вследствие за доизплащане останаха 195 млн. евро.

За да може тези пари да бъдат осигурени, в началото на март Българският енергиен холдинг (БЕХ) обяви процедура за отпускане на нов заем или листване на облигации от холдинга, с които да бъдат покрити дълговете на НЕК. По процедурата за заема документи подадоха две международни банки - Citibank и Deutsche Bank. Те участваха и за емисията облигации, като там Citibank е кандидатствала в консорциум с Raiffeisen. Останалите кандидати за пласирането са J.P. Morgan, HSBC и Societe Generale. Предложение е имало и от Goldman Sachs, но офертата е била непълна, затова не е допусната още на първото техническо отсяване. На 5 април пък изтече срокът за отварянето на офертите, но източници коментираха, че трябват поне няколко дни, за да може те да бъдат разгледани. От БЕХ  не бяха открити за коментар кога ще има яснота кой от двата варианта за кредитиране ще бъде избран и кога ще бъде избран победител в конкурса. Проблемът е, че за подписване на договора трябва поне месец, а след това има и срок за усвояването. Така че вече има риск БЕХ да не разполага с необходимите пари на 21 май.

Фотограф: REGIS DUVIGNAU
Къде отидоха парите от заема (в млн.лв)

Националната електрическа компания (НЕК) е загубила 36.5 млн. лв. от сделки, които е трябвало да я застраховат срещу лихвения риск по заема за 250 млн. евро към BNP Paribas, взет за финансиране на проекта "Белене". Това показва доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция. Става въпрос за така наречения лихвен суап. При него двете страни по сделката се договарят да си разменят лихвени плащания върху определена сума (в случая на заема), така че кредитополучателят да си гарантира стабилни разходи при промяна на нивата на лихвите на международните пазари.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

37 коментара
  • 1
    dicon avatar :-P
    Димитър Димитров

    НЕК = Национални Експерти по Крадене.

  • 2
    reckless avatar :-|
    Consumer

    Като чуя Париба се сещам за другарката Пръмова. Някъде четох, че ако демократът Иван Костов, дето Дикофф го разплака оня ден, бе почнал Белене, централата е щяла да излезе макс. 4 милиарда, да ама не се е разбрал за комисионната. Съкращението НЕК е синоним на космически обект известен като черна дупка.

  • 3
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.

    Да живее Тройната коалиция.. !

    Гласувайте за тях отново на 12 май...

    ( БНП париба има нужда от нашите пари.. ! )

  • 4
    nikolayds avatar :-|
    Николай С

    Поредната много добра статия в "Капитал". Когато не се занимавате с полит поръчки, нямате равен вестник в България.
    Конкретно, все още не ми е ясно, след толкова разкрития за безобразията в енергетиката, защо има хора, който биха гласували за г-жа Кунева и БСП?
    Изглежда стройната система за крадене в системата (или за по-благозвучно: използване на възможностите по-ръба на закона) сие работела на макс. Борисов му требваха 3 години да почне да отваря тоз гмеж. В сравнение с Белене и другите големи проекти от времето на Тройната, Батко и братко изглеждат като аматьори.

  • 5
    pavlov10 avatar :-?
    pavlov10

    Имам 4увството,4е Плевнелиев е тръгнал по орбитата на неговият
    ментор Борисов.Което вси4ки виждат до къде води.

  • 6
    raimond avatar :-?
    Meister Eckhart

    Кой ще поеме отговорността?

  • 7
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.

    До коментар [#5] от "pavlov10":

    Ти въобще разбираш ли за какво става дума? Или просто току що си затворил в.Дума?

  • 8
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Докато държавата се управлява от откровени чуджопоклоници те ще продължават да крадат от гражданите на страната, като сумите не са в милиони а в милиарди на година. Всички правителства досега се справиха блестящо само с едно - да нахранят някоя чужда сила и покрай това да изкярат и нещо за себе си. Типично за обучените от съветската школа социалисти за последните 70 години. Докато ни управляват социалисти това няма да се промени.

  • 9
    marsupial avatar :-P
    melchett

    До коментар [#4] от "nikolayds":
    До коментар [#2] от "Consumer":

    Какво общо има другарката Пръмова с това, след като договорът с банката е сключен през 2007-ма? Айде като плюете напосоки поне да е малко по-конструктивно и по темата.

  • 10
    marsupial avatar :-?
    melchett

    Ms. Meglena Kuneva has served as an Independent Member of the Board of Directors of BNP Paribas SA since May 12, 2010.

    http://www.reuters.com/finance/stocks/companyOfficers?symbol=BNPP.PA


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK