Балканският полушор
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Балканският полушор

Балканският полушор

България няма как да стане офшорна зона, но може да опита да вземе добри идеи от там

Николай Стоянов
10082 прочитания

© shutterstock


Ниски данъци и не особено строги регулатори. С тези си характеристики България изглежда като полуготова офшорна зона. Липсващите съставки са възможността за скриване на собствеността и опазването на банковата тайна от чужди власти. И палмите. Но дори и без тях страната може да се опита да се възползва от неизбежното разместване на капитали вследствие на кипърското фиаско и офшорните скандали и да привлече част от тях.

Идеята на пръв поглед изглежда налудничава. Вземането на такъв остър завой носи евентуални ползи, но и сигурни негативи. Предвид настроенията в ЕС, които трудно могат да бъдат описани като проофшорни, рисковете са прекалено големи и вероятно не си заслужава, но това не значи, че от подобна идея не могат да излязат и ползотворни мерки.

Защо няма да се случи

Най-очевидният проблем тепърва да тръгнеш да се маркетираш като офшорна зона е, че изглежда като политическо самоубийство. От една страна, това означава в самата си страна да обясниш, че не се опитваш да клонираш Кипър. От друга, това е силен дипломатически шамар за Брюксел, който в последните години води битка с данъчните убежища не само с официални, но и с всякакви други средства. България е малка страна, при това поне към момента силно зависима от евросредствата, които получава. Това дава доста силен лост за влияние на Европа. А и досега българските политици не са показали кой знае какви успехи в отстояването на исканията си в съюза. Затова и вероятно дори да се стигне до национален консенсус по темата, идеята ще бъде убита на по-късен етап.

След въвеждането на ниския десетпроцентов корпоративен данък страната така и не се превърна в данъчно убежище. Както винаги и това може да се припише на дебелия пръст на кризата, но има и няколко обективни спирачки. По ирония на съдбата дори и за офшор се иска ефективна и реформирана съдебна система. Ако някой регистрира фирмата си в България, той очаква базово ниво на сигурност. А дори и всичките му сделки да са перфектно сключени, така че споровете да се решават по чуждестранно право и в чужд съд, никой не може да му гарантира, че няма да стане жертва на някаква измама на местно ниво, която да го вкара в дългогодишни дела. Към това трябва да се добавят и различните административни и корупционни тежести, които допълнително затрудняват и оскъпяват правенето на бизнес. Най-малкото самата процедура по създаване на фирма е тромава и изисква излишен документооборот, а опит за изцяло електронни взаимоотношения с държавата вероятно би се сгромолясал грандиозно. А пък и това, че данъците ни са ниски, не означава, че се плащат лесно. Ако попитате който и да било данъчен консултант или счетоводител за проблемите му с приходната администрация, сигурно ще трябва да отделите поне час, за да чуете цялата история.

И какво може да се направи

В тази среда, в която европейските държави принуждават Люксембург да се откаже от банковата си тайна, България едва ли ще може да се движи срещу течението. Това, което може обаче, е да стъпи на ниските си данъци и да се опита да се позиционира по-скоро като изгодна, а не като потайна дестинация. Нещо като лоу-кост версия на Холандия.

За целта не е нужна кой знае каква революция, а по-скоро фини настройки. Например данъкът върху дивидентите в България е 5% и за физическите лица се удържа при източника. Това е пречка за чужденец с фирма в България, който си плаща данъците върху доходите по местоживеене. Приходите от данъка са сравнително ниски - през 2011 г. те са 140 млн. лв., а през 2012 г. падат до 125 млн. лв. Така, ако държавата реши да става по атрактивна дестинация за регистрация на фирми, тя може да реши да го премахне. Частично спадналите приходи в бюджета от липсата му могат да се компенсират от повече регистрирали се компании в страната и съответно от повече платен корпоративен данък от тях.

Друг данък, чието премахване може да направи страната по атрактивна за чужди инвеститори, е върху капиталовата печалба от продажба на дялове и акции. Сега от него са освободени сделките на фондовата борса, което води до абсурдната ситуация компании да стават публични само с цел да се продадат и след това да се отписват от борсата. Това упражнение обаче се съпътства с разходи, отнема време и е смислено само за по-голяма сделка, като така всъщност се явява нещо като облекчение само за по-големите придобивания.

Отдавна бизнесът иска и данъчните спогодби да се прилагат директно. Въвеждането на подобен подход би облекчило взаимоотношенията с чуждестранните доставчици, като в същото време не би трябвало да доведе до по-ниски приходи за бюджета - данъчните винаги биха могли да проверяват прилагането на спогодбите впоследствие. Сега дали дадено чуждо лице може да се освободи от двойно данъчно облагане - веднъж в България и веднъж в държавата, от която е, става ясно едва след като получи разрешение от приходната агенция. А това най-малкото губи излишни нерви и време.

Пример за сфера, където лесно може да се направи освежаване, е и формата на собственост. Търговският закон предлага доста ограничен набор от видове компании, които може да се регистрират. Ако България реши да привлича бизнеси заради данъчните си привилегии, може да им предложи по-широк избор от фондове, сдружения и семейни тръстове. Като цяло търговското право в страната е градено с доста кръпки и въобще не обхваща много видове финансови и корпоративни сделки.

Извън чисто данъчната сфера може да се помисли и за законови промени в други направления - всичко, което политиците пакетират като подобряване на бизнес средата, но от повтаряне почти са изпразнили от смисъл. И всъщност съвсем не е нужно това да се прави само с цел да се привличат регистрации. Такива промени биха помогнали и на съвсем реалния бизнес, развиващ дейност в България, а и да се привлекат нови инвеститори, а не просто пощенски кутии.

Ниски данъци и не особено строги регулатори. С тези си характеристики България изглежда като полуготова офшорна зона. Липсващите съставки са възможността за скриване на собствеността и опазването на банковата тайна от чужди власти. И палмите. Но дори и без тях страната може да се опита да се възползва от неизбежното разместване на капитали вследствие на кипърското фиаско и офшорните скандали и да привлече част от тях.

Идеята на пръв поглед изглежда налудничава. Вземането на такъв остър завой носи евентуални ползи, но и сигурни негативи. Предвид настроенията в ЕС, които трудно могат да бъдат описани като проофшорни, рисковете са прекалено големи и вероятно не си заслужава, но това не значи, че от подобна идея не могат да излязат и ползотворни мерки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

48 коментара
  • 1
    rmarkov avatar :-|
    R VMarkov

    Благодаря, моят план ми харесва повече.

    http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2013/04/blog-post_8.html

  • 2
    fve avatar :-P
    Федор Езерский

    Марков, че твоят план не противоречи на предложението на @Николай Стоянов! Видя ли някъде в статията да се споменават "чуждестранни инвеститори"? Защото аз не видях. Просто изненадващо с автора сме на една вълна - на България и трябват данъкоплатци - без значение дали са юридически или физически лица ;-) И той споменава "лоу кост" версия на Холандия. А аз си мислех за Люксембург. То не че има много разлика :-)
    Даже, като се замислиш, само един голям данъчен резидент ни трябва. То че няма да измъкнем Гугъл от Ирландия или Скайп от Люксембург, няма... но защо да не се пробваме да привлечем Газпром например? Без значение, че демократчетата тук ще изреват на умряло "ау, руснаците ни превземат"!

  • 3
    nefertiti_egipt avatar :-?
    Нефертити

    Я, каква красота е на снимката! Искам и България да стане офшорна зона! Море, вода и красота!

  • 4
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#2] от "Федор Венедиктович Езерский":
    Ех, мечтии.
    Ако се уредим с Газпрома или някой друга голяма руска компания ще изгрее слънце и за тези дето си мислят, че могат да говорят само руски от иностранните язики.
    Щото изтървахме младите - Русия така, Русия онака и те се лъжат и натискат да работят само за западни компании дето дават големите заплати, ама искат поне английски, не руски.
    Как да убедждаваш при това положение младежта в правата вяра кремльовская.

  • 5
    ivanski12 avatar :-|
    Ivanski

    Много ми е смешно, като ми кажат че България имала смотана и сложна данъчна система.

    Просто този. който твърди това не е запознат за какво иде реч. Познавайки режимите на Веилкобритания и Австралия - свят ще ви се завие колко по-сложно е да си попълниш дан. декларация там.

    Отгоре на всичко - всеки иска да плаща по-малко данъци и се опитва да излъже държавата. Нормално е държавата да се опитва да предотврти повечето такива опити.

  • 6
    rmarkov avatar :-|
    R VMarkov

    До коментар [#2] от "Федор Венедиктович Езерский":

    Различието ни е много основно.

    Ролята на данъците е първо да създадат постоянно търсене за националната и второ да регулират покупателната ни спосбност.

    Авторът и всички останали виждат в данъците средство за набавяне на доход за правителството.

  • 7
    ivanski12 avatar :-|
    Ivanski

    До коментар [#6] от "rmarkov":

    Много е просто, ако нямаше държава, нямаше да има нужда от данъци - за ползу роду никой не работи.

  • 8
    ivanski12 avatar :-P
    Ivanski

    До коментар [#6] от "rmarkov":

    Ти май си доста кейнсиански настроен, щом мислиш че държавата трябва да създава търсене..

  • 9
    plamenhristov avatar :-|
    PlamenHristov

    Здравейте! Виждам, че всички коментират мислите на Райчо Марков, който изглежда да живее в Ню Йорк.
    Той пропагандира т.н. Модерна Монетарна Теория (ММТ) и постоянно се обръща към мнението на Уорън Мозлър (Warren Mosler) като обсъжда 7 измами/заблуждения, свързани с икономиката и икономическото развитие. Последните обаче са актуални за американската икономика и развитие, в която госпадата Марков и Мозлър живеят. Изглежда г-н Мозлър да живее и работи на Вирджинските острови и съветва офшорни фирми.
    От своя страна, г-н Марков постоянно се обръща към трагичния опит в банковата сфера в България от 1989-1996 гг. (навярно в тези години е бил в родината). Има отрицателно отношение към системата на валутния борд, но гледа нещата през "американските си очила". Неговите разсъждения, както и тези на автора на статията г-н Стоянов, показват как България няма да се превърне в офшорна зона.
    Николай Стоянов много повече апелира идващите капитали да работят, а не да са просто "пощенски кутии" - така завършва неговата статия.
    Г-н Марков, от своя страна, пропагандира нещо много хубаво:
    "... България няма нужда от чужди инвестиции или заеми. Българите ще консумираме това, което произведем и внесем отвън срещу стоките и услугите, които ни се налага да изнесем за употреба в чужбина. Това можем да сторим със собствения си труд, знания, умения и налични природни ресурси и затова не са ни необходими НИКАКВИ чужди заеми или капитали."
    Това е основата на концепцията за Устойчиво Развитие, която той се опитва да лансира под друго име - ММТ.

  • 10
    rio_tinto avatar :-|
    rio_tinto

    До коментар [#1] от "rmarkov":

    затворена система не извършва работа, ако си спомняш уроците по физика. офшорните системи, колониалните системи, съвременна америка, все отворени системи, вземащи енергия отвън за да се върти вътре. затворени системи - ссср (дед синс 1990)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK