Тези заплахи за ИТ индустрията накараха българските й представители да заговорят активно за ползите от образованието в тази сфера, както и за неговото незадоволително качество в българските училища и университети към момента. Те разработиха и представиха план за реформа в образователната ни система, която да я направи по-адекватна на нуждите на бизнеса. Някои софтуерни компании пък отидоха по-далеч и сами създадоха алтернатива за обучението на бъдещите си служители.  

Фактите

През 2015 г. в България ще има дефицит от 22 хил. софтуерни инженери и допълнително на още 5400 маркетинг и мениджмънт специалисти в ИТ сектора. Такава прогноза направи Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) в края на миналата година на базата на обширно проучване. То е и в основата на документа със стратегически изисквания на работодателите за  реформа в образователната система. Фокусът е върху софтуерните специалности, а не върху технологичните като цяло.

Според данни на просветното министерство всяка година от държавните и частните университети в страната на пазара на труда излизат по около 2000 току-що дипломирани софтуерни специалисти. На бизнеса обаче му трябват 6000 души годишно. Дори ако прибавим завръщащите се от чужбина млади експерти, дефицитът пак остава три към едно.

Ако тази тенденция се запази, в следващите 10 години българската икономика ще пропусне ползи от около 200 млрд. лева. Със сегашните темпове през 2022 г. делът на софтуерната индустрия ще достигне 170 млрд. лв., или 1.8% като част от брутния вътрешен продукт (БВП). А ако успее да се пребори с недостига на хора, тя има потенциала да удвои размерите си до около 370 млрд. лв., или 3.8% от БВП, което ще я направи структуроопределяща за българската икономика. В момента секторът струва около 650 млн. лв. (0.8% от БВП), а средният му ръст е стабилен – около 10% на година.

"Държавата в момента не знае какво иска пазарът на труда като специалисти и за по-лесно пита университетите каква да е държавната поръчка. Това обикновено е затворен порочен кръг. Бизнесът стои в някаква паралелна реалност в цялата тази дискусия", казва в интервю за  "Капитал" Стамен Кочков, вицепрезидент на "SAP Labs България" и член на борда на директорите на БАСКОМ. По думите му в този порочен кръг се включва и още нещо – това, че преподавателите в университетите намаляват. "Това води до парадокса, че висшите учебни заведения определят бройките в отделните специалности на базата на това какви преподаватели са им останали", обяснява той.

Друг голям проблем за бизнеса е и нивото на подготовка на тези 2000 нови кадри на година. Няма връзка между реалните нужди на икономиката и образователната система – нито количествено, нито качествено, категорични са от БАСКОМ.

"Образователната система бележи тревожен качествен спад през последните 20 години. Недопустими са твърде високият процент функционална неграмотност, отпадащи и неангажирани ученици и все по-сериозните разлики по социални и регионални признаци. Дипломите са девалвирани, количеството е над качеството", пише в аргументите към предложението за образователна реформа.

Причината е, че образователният процес в българските училища и университети е фокусиран върху заучаването и възпроизвеждането на теория, а не върху изграждането на уменията и личностните качества, необходими за успешната реализация в икономиката на знанието, в която живеем.

Проблемът не е само в университетите, а още от началното училище. "Оказва се, че ако едно дете иска да учи компютри и технологии, почти няма къде да го направи. Какво правят родителите – записват децата си в специализирани гимназии. Но какво от това, че в заглавието на гимназията има "електроника"? Там електроника няма. Има специалност "Програмиране", но там програмиране не се случва. В университета има курс по бази данни, но там се доказват теореми", казва Светлин Наков, мениджър "Технологично обучение" в "Телерик".

Бизнесът е убеден, че трябва да се вземат спешни мерки, за да спре спъването на икономиката ни и да се излекува нездравата връзка между реалното положение в образователната система и истинските потребности на пазара на труда. БАСКОМ и десетките членуващи в нея компании изразиха готовност да помогнат това да се случи, като работят заедно с държавата и обществото. Те имат и няколко ясни идеи, които могат да се приложат веднага, стига да има добра воля от всички страни.

Идеите

"Една бърза мярка би била да се увеличи драстично държавната поръчка на тези специалности, които ние ползваме", посочва Стамен Кочков. БАСКОМ предлага до две години директно да се запълни квотата до търсените 6000, като капацитетът на системата се увеличи с 4000 специалисти по софтуерно програмиране на година.

Тези нови места обаче няма да решат проблема светкавично. Хората ще имат нужда от време да запишат, да следват и да завършат, преди да излязат на пазара на труда. За да се запълнят новите квоти изобщо, пък ще е необходима програма, която да популяризира научно-техническите професии и да премахне стигмата за това, че са трудни и тежки. 

Качеството задължително също трябва да се повиши, като се започне още с математиката в училище. Тя трябва да е достъпна за всички и да се изучава на задълбочено ниво, в нея да се прилагат изследователски подходи за решаване на проблемите и да се преподава с ентусиазъм. Като цяло е необходима нова "архитектура" на образованието, която да интегрира базови и комплексни компетенции, свързани с практически опит и работни и етични навици, нагласи и ценности. Това означава да се въведат изцяло нови педагогически модели и методи на преподаване. Такива модели, както и основните компетентности вече са разработени и са готови за приложение, когато и държавата е готова да започне нормативните промени по реформата, за която се говори от твърде дълго време, но не се прави много.  

Междувременно бизнесът може да запълва редиците си със специалистите от чужбина. За тази цел обаче той настоява да се вземат мерки за по-лесен "внос" на хора от страни извън ЕС. Според проучванията на македонския и на сръбския пазар има достатъчно софтуерни разработчици без работа или с по-ниски възнаграждения. Част от стратегията е да се привлекат обратно и емигриралите българи, като например се улесни и ускори процесът по признаването на дипломи от чуждестранни университети. Освен това с нови и добре финансирани програми по преквалификация ще може да се осигури работа на специалисти в други области, които в момента бездействат. За това ще трябва и добра система за оценяване на компетенциите.

Предложенията на софтуерните компании в България са мащабни и времеемки. Въпросите за реформата в образованието ще се забавят допълнително заради предстоящите избори и очакванията, че никоя партия няма да се ангажира с нещо конкретно, смята Кочков. Затова бизнесът е решен да вземе нещата в свои ръце. Тази пролет БАСКОМ започва редовни консултации с представители на всички нива – политическо, държавно, бизнес, образователни  институции, профсъюзи, неправителствен сектор и гражданско общество. Това е подготовка за учредяване на Национален съвет за образователна реформа и икономика на знанието, който трябва да стане факт през ноември т.г. и задачата му ще е да следи и да оказва натиск за реални промени.

Решенията

Изготвянето на средносрочни и дългосрочни планове, каквито по същество са тези в стратегията на БАСКОМ, са чудесна инициатива с мисъл за бъдещето на България, но не решават настоящите проблеми в бранша. Има обаче компании, които вече действат.

Най-яркият пример за такава решителност е този на софтуерната компания "Телерик". За четвърта година в структурата й функционира учебна академия за подготовка на кадри за ИТ индустрията. Обучението в нея е напълно безплатно.

Академията на "Телерик" се радва на такъв успех и постоянен наплив от кандидати, че се налага непрекъснато да разширява дейността и капацитета си. Над 500 са успешно завършилите от началото на инициативата, а до края на тази година още около 1000 души ще получат своя сертификат. Курсовете, които академията предлага, са вече 35 в 13 различни специалности, свързани със софтуерната индустрия.  

Тя покрива огромен диапазон от възрастови групи чрез различните си направления – от деца от четвърти до шести клас в Националната детска академия по програмиране, през гимназисти в Училищната академия по разработка на софтуер, до студенти и работещи в основната Софтуерна академия. От малко над 200 курсисти през 2010 г. обхватът на всички звена на школата през учебната 2012-2013 г. вече достига 7050 души.

В допълнение през 2012 г. в образователната минисистема на "Телерик" дебютира и специалната "Алго академия", където ученици и студенти могат да се подготвят за състезания и олимпиади по програмиране с помощта на опитни професионалисти. В момента в нея се обучават 150 млади таланти.

Хиляда души от тазгодишните възпитаници са записани за редовните присъствени занимания в една от трите специално оборудвани зали с общ капацитет от 600 места в комплекса на "Телерик" в София. "Това не са виртуални хора, които гледат клипове в интернет и се заблуждават, че учат. Говорим за обучение, което включва лекции, упражнения, работа в екип, защита на проекти и домашни, и то много", разказва ръководителят на академията Светлин Наков.

Виртуално обучение все пак има. Лекциите и материалите на Софтуерната академия са достъпни и в интернет, а хората, които не са издържали изпитите си в присъствената форма, преминават в дистанционна форма на обучение. В момента онлайн курсистите на Академия "Телерик" са около 5000.

Екип от 10 обучители и 40 доброволци се грижи за организацията на курсовете, разработва учебните материали, провежда обученията и проверява домашните на всички групи. Отделно академията работи с учители от над 20 града в страната, като им предоставя материали и им плаща месечно възнаграждение, а те се грижат за техническото обучение на най-малките възпитаници на компанията – около 600 деца в Детската академия по програмиране.  Освен това за всеки град, където има повече възпитаници на академията, се осигуряват лектори на място.

Амбицията на мениджъра Светлин Наков е дейността на академията да продължава да се разширява. Следващата точка по този план е програмите да придобият статут на бакалавърско или професионално образование, така че възпитаниците на системата да получават легитимна диплома накрая. "Телерик" дори обмисля да основе университет с капацитет от 30 хил. студенти на година.

"Дипломата и студентските права влияят на мотивацията. Всички учещи трябва да имат равен старт. Защо нашите възпитаници ще учат и няма да имат право на общежитие например, а другите, които учат в Техническия университет, ще имат? Това трябва да им даде държавата", заявява Наков. Друго, по което се мисли, е професионалното обучение да достигне до повече точки в страната.

Цената на тази реализирана идея не е никак малка. Освен времето и неуморните усилия на няколко ентусиасти тя струва и доста пари, които не се възстановяват от учещите, тъй като всичко, което академията предоставя, е безплатно. Наков дава пример с първата година от живота на школата, когато един курс е излязъл на фирмата между 40 и 60 хил. евро на година. Това включва заплатата на един добър обучител и наема на зала за 20 души.

Цената скача едновременно с мащабите на обученията. "Но от това печелим много. Първо си решихме проблема с работната ръка, защото сами си я "произвеждаме". Най-добрите 5% ги взема "Телерик". Академията обслужва интересите на компанията - факт. Но останалите бързо намират работа и влизат навсякъде в индустрията. Няма софтуерна компания в България, която да не е наела хора, обучили се при нас. Така и марката ни вече е една от най-добре разпознаваемите", коментира Наков.

Практиката на "Телерик", макар и с невиждани за България мащаби, не е единствената. Много от компаниите в софтуерната индустрия имат свои инициативи, с които да запълнят дупките от некачественото образование.  Началното обучение на новите попълнения например е задължително почти навсякъде. Международните компании, които влязоха на българския пазар, донесоха със себе си няколко платформи с информация и безплатни уроци за обучители. Организира се национално състезание по програмиране за ученици.   

В началото на февруари тази година компанията за виртуализация и облачни услуги VMware също внесе добра практика – VMware ИТ академия, подобна на тази на "Телерик", но в сътрудничество със Софийския университет. Тя обаче предлага само един курс като част от глобалната академична програма на компанията, фокусирана върху основните принципи на виртуализацията и процесите по инсталиране, конфигуриране и управление на виртуални сървъри.

Друга разлика е, че участието в програмата е платено, но според организаторите е достатъчно достъпно за всички. За студенти от СУ то е напълно безплатно, а за студенти от други университети, както и за гимназисти цената е 500 лева. Всички останали могат да го запишат с такса от 1500 лева. Успешно завършилите получават сертификат. Лекциите се провеждат всяка неделя във Факултета по математика и информатика. Над 60 студенти от Софийския университет вече се обучават в стартовата група на новата академия, а в момента тече записване за курса, който ще започне през май.  

Инициативи от типа "Направи си сам" като тези на "Телерик" или на други софтуерни компании са изключително иновативни и показват загриженост не само за собствения бизнес, но и за бъдещето на индустрията като цяло. Тези единични битки обаче не са в състояние да решат глобалния проблем с огромния дефицит на подготвени ИТ специалисти в България. За тази цел е необходима спешната намеса на държавата, която да подкрепи усилията на ИТ бизнеса и да реформира цялостно образованието в тази сфера.