С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 19 апр 2013, 16:04, 9795 прочитания

Вторите седем

България трябваше да е много по-подготвена за следващата порция европейски пари. Дали е така?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Илюстрация

[[linkdosie]]Когато тази седмица в Брюксел пристигнал втория работен вариант на договора между България и Европейската комисия за парите за 2014 - 2020 г., експертите там не могли веднага да се запознаят с него - бил само на български. Едва на следващия ден дошъл и английският вариант на българското предложение.

Покрай цялата суматоха, която настана в страната в последните месеци, е разбираемо някои неща да се случват по-задъхано от нормалното. Когато става дума за парите от следващия програмен период обаче, е важно да знаем, че хаосът се свежда само до няколко разбъркани документа. За съжаление истината не е точно такава.


От една страна, България е сред първите, започнали преговори с комисията - още миналото правителство се тупаше в гърдите с това постижение. Три от големите програми - "Транспорт", "Човешки ресурси" и "Околна среда", са доста напреднали, а регионалната програма ги следва. Но дяволът е в детайлите, а там нещата не изглеждат много розови. Общините имат сериозни притеснения относно финансирането - 3/4 от тях все още не знаят откъде и как ще идват парите им; транспортния сектор до последно се надяваше на пари за пътища, но сега ще преработва програмата, защото основна част от нея, както се и очакваше, ще отиде за жп транспорт; а най-новата програма - "Наука и образование", е все още в самото начало.

Най-голямата опасност обаче дебне другаде. Двете програми, насочени директно към бизнеса - "Конкурентоспособност" и "Развитие на селските райони", не са още дори в работен вариант, половин година преди старта. Тъй като и по двете предстоят доста големи промени, опитът подсказва, че отново ни чакат спънки с единственото свежо финансиране, влизащо в икономиката.

Говори с тях

2014 - 2020 г. ще е много различен период. За разлика от сегашния България влиза в него на бегом - набрала инерция от последните няколко години, с увеличаващи се трансфери, усвоени пари и по-добре работеща система. И администрацията, и бизнесът имат зад гърба си първите седем доста трудни години. Но именно заради този болезнен опит всеки провал оттук нататък ще е много по-видим, а всяка забавена програма - много по-вредна. Задачата вече не е как да усвояваме пари, а как да ги накараме да работят за бъдещето.



Това обаче минава през нещо, което откровено липсва - координация между различните министерства и общини. Новият период ще иска от различните програми да работят заедно, за да постигат цели. Да вземем за пример младежката безработица. България ще отдали значителни средства за борба с нея, а ЕК ще допълни още поне 150 млн. евро специално за този приоритет. Но тази безработица няма да почне да изчезва само защото Министерството на труда и социалните грижи ще има повече пари. Още поне три министерства - на образованието, на регионалното развитие и на икономиката - имат в програмите си инструменти, предназначени за това. Смисъл ще има само ако всички те заедно с общините работят заедно и концентрират ресурси по най-ефективния начин. Това служебният министър по еврофондовете Илияна Цанова нарича "програмите и министерствата да си говорят" (виж интервюто).

Според главния икономист на "Отворено общество" Георги Ангелов това беше основна слабост на стария период: "Растеж и заетост за мен е безапелационен приоритет и всичко трябва да бъде организирано около тази цел. За съжаление ресурсите бяха разпределени към множество цели и насочвани от различни министерства според техните си виждания и/или проектна готовност. "За всяко министерство да има еврофондове, за да си ги харчи", е най-голямата стратегическа слабост."

Въпреки добрите пожелания това не се е променило, личи в самия процес на подготовка на програмите. Тук все още всеки е сам за себе си, всяко министерство е като отделна губерния, в която се планират някакви мерки, без изобщо да се отчита връзката им с други програми. Повечето разговори, които се водят между тях, са за да не се застъпват, а не за това как да работят заедно. Новата програма "Наука и образование" например е заложила толкова много мерки, че е ясно, че не е имало никакъв диалог с други министерства. Така започват много ясно да личат и дупките в системата. Например в програмата на регионалното министерство "Региони в растеж" този път ще се дават пари само на 1/4 от общините - най-важните икономически центрове, с население над 30 хил. Останалите близо 200 общини ще зависят от Програмата за развитие на селските райони. Сдружението на общините отказва да даде съгласие за едната, без да види другата. Но докато "Региони в растеж" е минало няколко консултации, разговори с НПО, общини и граждани и е вече на финалната права, селската програма дори не е стартирала (виж текста).

Между другото именно с тази цел се подготвяше приемането на закон за управлението на средствата от ЕС. Той не влезе в миналия парламент, а шансовете да бъде приет до края на годината изглеждат мъгляви.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Крайно различни прогнози за изборите в София, правителството залага 3.3% ръст на БВП догодина 1 Вечерни новини: Крайно различни прогнози за изборите в София, правителството залага 3.3% ръст на БВП догодина

И още: Готова е първата отсечка от "Турски поток" в България; Brexit пак ще се отложи, ако парламентът не одобри сделката на Джонсън

21 окт 2019, 1805 прочитания

Вярно или не за "Топлофикация София": колко, на кого и защо дължи 3 Вярно или не за "Топлофикация София": колко, на кого и защо дължи

В предизборната битка стандартният договор на "Булгаргаз" се оказа рекетьорски за столичното парно

21 окт 2019, 1884 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Напредналите и изоставащите

Докъде е стигнала подготовката на новите оперативни програми и какво предвижда всяка от тях

Още от Капитал
Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Максимилиан Калед: Даваме на клиента бърз външен поглед за 48 часа

Съоснователят на рекламната агенция Pop Up Agency пред "Капитал"

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10