Вторите седем
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Вторите седем

Вторите седем

България трябваше да е много по-подготвена за следващата порция европейски пари. Дали е така?

Огнян Георгиев
10069 прочитания

© Антония Тилева


Автор: Антония Тилева

Когато тази седмица в Брюксел пристигнал втория работен вариант на договора между България и Европейската комисия за парите за 2014 - 2020 г., експертите там не могли веднага да се запознаят с него - бил само на български. Едва на следващия ден дошъл и английският вариант на българското предложение.

Покрай цялата суматоха, която настана в страната в последните месеци, е разбираемо някои неща да се случват по-задъхано от нормалното. Когато става дума за парите от следващия програмен период обаче, е важно да знаем, че хаосът се свежда само до няколко разбъркани документа. За съжаление истината не е точно такава.

От една страна, България е сред първите, започнали преговори с комисията - още миналото правителство се тупаше в гърдите с това постижение. Три от големите програми - "Транспорт", "Човешки ресурси" и "Околна среда", са доста напреднали, а регионалната програма ги следва. Но дяволът е в детайлите, а там нещата не изглеждат много розови. Общините имат сериозни притеснения относно финансирането - 3/4 от тях все още не знаят откъде и как ще идват парите им; транспортния сектор до последно се надяваше на пари за пътища, но сега ще преработва програмата, защото основна част от нея, както се и очакваше, ще отиде за жп транспорт; а най-новата програма - "Наука и образование", е все още в самото начало.

Най-голямата опасност обаче дебне другаде. Двете програми, насочени директно към бизнеса - "Конкурентоспособност" и "Развитие на селските райони", не са още дори в работен вариант, половин година преди старта. Тъй като и по двете предстоят доста големи промени, опитът подсказва, че отново ни чакат спънки с единственото свежо финансиране, влизащо в икономиката.

Говори с тях

Автор: Капитал

2014 - 2020 г. ще е много различен период. За разлика от сегашния България влиза в него на бегом - набрала инерция от последните няколко години, с увеличаващи се трансфери, усвоени пари и по-добре работеща система. И администрацията, и бизнесът имат зад гърба си първите седем доста трудни години. Но именно заради този болезнен опит всеки провал оттук нататък ще е много по-видим, а всяка забавена програма - много по-вредна. Задачата вече не е как да усвояваме пари, а как да ги накараме да работят за бъдещето.

Това обаче минава през нещо, което откровено липсва - координация между различните министерства и общини. Новият период ще иска от различните програми да работят заедно, за да постигат цели. Да вземем за пример младежката безработица. България ще отдали значителни средства за борба с нея, а ЕК ще допълни още поне 150 млн. евро специално за този приоритет. Но тази безработица няма да почне да изчезва само защото Министерството на труда и социалните грижи ще има повече пари. Още поне три министерства - на образованието, на регионалното развитие и на икономиката - имат в програмите си инструменти, предназначени за това. Смисъл ще има само ако всички те заедно с общините работят заедно и концентрират ресурси по най-ефективния начин. Това служебният министър по еврофондовете Илияна Цанова нарича "програмите и министерствата да си говорят" (виж интервюто).

Според главния икономист на "Отворено общество" Георги Ангелов това беше основна слабост на стария период: "Растеж и заетост за мен е безапелационен приоритет и всичко трябва да бъде организирано около тази цел. За съжаление ресурсите бяха разпределени към множество цели и насочвани от различни министерства според техните си виждания и/или проектна готовност. "За всяко министерство да има еврофондове, за да си ги харчи", е най-голямата стратегическа слабост."

Въпреки добрите пожелания това не се е променило, личи в самия процес на подготовка на програмите. Тук все още всеки е сам за себе си, всяко министерство е като отделна губерния, в която се планират някакви мерки, без изобщо да се отчита връзката им с други програми. Повечето разговори, които се водят между тях, са за да не се застъпват, а не за това как да работят заедно. Новата програма "Наука и образование" например е заложила толкова много мерки, че е ясно, че не е имало никакъв диалог с други министерства. Така започват много ясно да личат и дупките в системата. Например в програмата на регионалното министерство "Региони в растеж" този път ще се дават пари само на 1/4 от общините - най-важните икономически центрове, с население над 30 хил. Останалите близо 200 общини ще зависят от Програмата за развитие на селските райони. Сдружението на общините отказва да даде съгласие за едната, без да види другата. Но докато "Региони в растеж" е минало няколко консултации, разговори с НПО, общини и граждани и е вече на финалната права, селската програма дори не е стартирала (виж текста).

Между другото именно с тази цел се подготвяше приемането на закон за управлението на средствата от ЕС. Той не влезе в миналия парламент, а шансовете да бъде приет до края на годината изглеждат мъгляви.

Внимание, пропаст!

Ироничното в случая е, че идеята за кооперация изглежда основна в този период и за общините, и за бизнеса. Това е видимо навсякъде: по селските райони ще се стимулират проекти, разработени от няколко общини, казва Цанова, а по "Конкурентоспособност" ще се иска от фирмите да създават обединения, за да максимализират ефекта от дадена инвестиция. Но нито бизнес, нито общини могат още да си правят разчети за бъдещия период, защото и двете програми са закъснели безобразно.

"Конкурентоспособност" и "Развитие на селските райони" са още на ниво идейна концепция, разработвана от няколко души в съответните министерства, без никакви публични обсъждания и без дори участие на работните групи. Това, половин година преди началото на периода, е рецепта за провал. Бизнес програмата беше най-сбъркана миналия период и комбинацията от лошо планиране и лоша бюрокрация я уби. Както Ангелина Добрева, заместник-председател на Българската асоциация на консултантите по европейски програми, припомня, в края на 2011 г., пет години след началото на периода, по нея бяха реално платени по-малко от 6% от парите. Това се подобри видимо от 2012 г. насам. "Изплатените само през януари 2012 г. пари по проекти бяха повече от платеното за цялата 2009 г.", казва Добрева. Този ръст обаче не бива да залъгва - на програмата й предстои мащабна промяна (виж текста) и предвид недоверието, което бизнесът има към нея, тя надали ще стартира бързо. Затова публично обсъждане и събирането на идеи от бизнеса трябваше да е започнало отдавна. Към настоящия момент има огромен риск новата програма да се окаже отново дете на вътрешно планиране в МИЕТ, което ще изпита трудности в реалния живот.

Програмата за селските райони пък е изправена пред друг риск. Тя остава огромна, но започва с по-малко пари от миналия период - този път те ще паднат под 3 млрд. евро. Както стана ясно, по нея ще минат повечето български общини, като ще трябва да се направят правила за съвместни проекти, сътрудничество с регионалната програма и в същото време подкрепа за малкия бизнес в тези места. Това няма да стане за няколко месеца или поне няма да стане добре. Затова в земеделското министерство са измислили хитър трик - поне 20% от програмата ще бъдат прехвърлени към директните плащания на земеделци. Това е безсмислено и вредно. "За министрите е ясно защо - по-малко администрация. Но България има огромни нужди в селските райони и за нас е трудно да разберем защо общините се съгласяват лесно да се прехвърлят 20% от тях към субсидии", казва източник от Европейската комисия. Претекстът е, че много от парите по програмата в този период се губят. Но това е абсурден аргумент: решението е максимално оптимизиране на администрацията, гъвкавост на програмите и помощ към бенефициентите, а не прехвърляне на пари другаде.

Парите на другите или нашите пари?

Прехвърлянето на пари всъщност е трик, който България ползва още от миналия период, но той говори за две неща - некадърно програмиране или лошо изпълнение. Това е причината този път Европейската комисия например да откаже парите за транспорт да могат да се отделят с еднаква тежест за жп и пътни проекти. Уроците от миналия период показаха, че така релсовите пътища не ползват нищо, а всичко се прехвърля към пътищата.

ЕК е измислила и още един инструмент да накара страната да планира по-добре. В "Транспорт" ще се намалят авансовите плащания - от 10 на 1%. Това значи, че бюджетът на страната ще се натовари много при новите проекти, тъй като те ще се финансират изключително със собствени средства и по-късно ще бъдат разплащани от еврофондовете. Ето защо става много важно кои проекти ще се финансират и кога. 

С други думи, този път думичката усвояване трябва да бъде забранена, казва Георги Ангелов. "Въобще не бива да се мисли за еврофондовете като чужди пари, които усвояваме. Оперативните  програми и местните бюджетни ресурси трябва да имат едни и същи цели и приоритети и да действат едновременно и координирано." Но за целта трябва да има достатъчно местен ресурс, който да се използва. Това, което никой не обяснява все още, а трябва да се каже на глас, е, че парите няма да са достатъчно и не могат да служат за всичко. Европейското финансиране е допълващо и въпреки че България се опитва да го ползва като основно, то няма да реши всичките й проблеми. Например общините искат да пречистват питейната вода, която им е най-важна, но не могат да използват за това пари от "Околна среда", тъй като тя се занимава с отпадъчните води и канализацията. "Водата, която изхвърляме, ще е по-чиста от тази, която пием", казва по този повод главният икономист на сдружението на общините Емил Савов. За да се пречисти и питейната вода, са нужни пари от държавата, които тя не отпуска. Така смисълът от програмите понякога се губи.

Краят на училището

Така половин година преди началото на следващия програмен период основният въпрос остава "научихме ли уроците". Отговорът не е еднозначен. В някои области, подготовката е много по-добра от предишния път. Тогава администрацията и общините не бяха готови, нямаше тръба с готови проекти, водният и жп секторът, както и здравеопазването, заседнаха. Сега проекти има, а някои от тези промени ще се случат задължително - например парите за здраве зависят от национална стратегия.

Но, от друга страна, не е ясно доколко уроците не са научени само формално. "До момента има само средносрочни оценки (към 2010 г.)  и оценки на отделни дейности по програми във връзка с нуждата от промени", казва Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията. "В повечето случаи те са доста формални, базирани са на много малко реално изпълнени проекти и представят общовалидни изводи, които обикновено са зададени от възложителите. Хора от Европейската комисия са ми споделяли, че са получавали оценки, които дословно съдържат техни препоръки, сякаш са резултат от направения анализ." Източник от ЕК наистина коментира пред "Капитал", че "някои администрации рисуват по-оптимистични картини от нужното", и допълва, че България прави много бавно необходимите промени.

Седем години са приемлив период за начално обучение. Четиринайсет обаче вече са твърде много.

по темата работиха

Мара Георгиева, Калина Горанова, Люба Йорданова, Деница Ватева, Радостина Маркова, Илин Станев

Автор: Антония Тилева

Когато тази седмица в Брюксел пристигнал втория работен вариант на договора между България и Европейската комисия за парите за 2014 - 2020 г., експертите там не могли веднага да се запознаят с него - бил само на български. Едва на следващия ден дошъл и английският вариант на българското предложение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Крайно застрашени ми се струват подпрограмите за наука и иновации. Те и сега буксуват здраво. Беше много по-привлекателно да се залага на мерки, където крупни суми от раз заминават за вноса на някоя машина или поточна линия за милиони евро. ВноситИлчитата са продухали каналите още на ниво чужбина, на консултантите тези проекти са им също от любимите, фактурата се защипва в папката, променят се малко текущи цифри по отдавна генерираните образци за отчитане и програмата осребрява. Всички отчитат високо усвояване, консултантите прибират хонорарите, чиновниците делят премии за успех.

    Малко по-сложно става, когато има научни проекти с хоризонт на отчитане 3-4 години и суми, които ако за изгладнялата наука ще са златен дъжд, в сравнение с ударното инсталиране на някоя вносна поточна линия изглеждат мижави. Затова мотивацията на служители и консултанти спада значително, материята се оказва сложна, а персоналът - прост. И точно по тази причина трябваше в последните 1-2 години на този програмен период да се пуснат няколко пилотни програми с малки бюджети, за да се види какъв е отзвукът. Не когато се изсипят милиардите, да се види че ни ни работещи програми има, нито подготвен персонал да ги придвижва.

  • 2
    pavlov10 avatar :-?
    pavlov10

    Колеги от "Капитал", днес отново съм в емоционален шок.Защо?Много теория,малко практика.Даже Дянков пише в "Уолстрит джърнъл" и
    се опитва да прави анализ.Много интересно,защо след оставката на правителството,а не преди това.Райков премиера е посъветвал министрите да търсят петрол,защото пари в бюджета няма,ама то с пари всеки може,по-интерсно е без пари.Борисов и той от премиер стана коментатор,даже цитира Та4ър,но футболното първенство не и защо няма пари в хазната и т.н.

  • 3
    rkirov avatar :-|
    rkirov

    "Не ще ме ний богатства не ще ме ний пари - искаме свобода , човешки правдини" ......

  • 4
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Интересна статия! Безусловно парите от ЕС са добре дошли. Но ние като че ли залитаме към мислене, че те са нашите слънце и въздух? Нямаме смислена индустриална политика. Нямаме смислена политика и система за развитие на износа. Образованието, съдебната система, държавната администрация, здравеопазването имат нужда преи всичко от практични и целенасочени реформи, а не само от пари.
    Гърция нагледно ни показва как може 30 години да преуспяваш в усвояването на европари и накрая...нищо с което да могат да се похвалят.

  • 5
    opti__path_ avatar :-|
    opti__path_

    дават по 170 евро на човек годишно бруто, а лихвите на техните банки 12% у нас, а в Европа 3-4%. Цените на телекомите втори най-високи спрямо доходите според Евростат. Електроенергията със завишени скъпи инвестиции, изкупувани като зелена енергия... всичко това щеше да е наред ако не беше с уговорки и картели покровителствани от ЕЦБ и ЕК. Защо всички не се оплачите на дирекция конкурентоспособност - смотоляват нещата като селски чиновник с три езика, който избягва да поеме отговорност - "Да ЕК ще разглегда случая ако се оплачат повече хора" - къде да се оплачат, 200 хил излезнаха на улиците а на 6 мил доходите не им стигат.

  • 6
    unreal_game avatar :-|
    Салмонела

    Като чета статията и коментарите под нея разбирам, че трябва да се гласува за Станишев.
    Защо за него ли? Защото:
    1. Нямаме административен ресурс да управляваме европарите.
    2. Не искаме да сме зависими от дясна Европа.
    3. Можем да живеем само на пост и червени мантри.
    4. Без Европа ще се разкрият стотици хиляди работни места.
    5. Ще имаме безплатен ток от Белене.
    6. Ще продаваме скъпо евтиния ток от Белене на капиталистите от Европа.
    7. Ще изпратим космонавт на Марс.

    Колко мило ми става от щастливото бъдеще...

  • 7
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    По тази тема тряба да се пише повече, за много хора парите по европейски програми са много важни, те са единствената им надежда да започнат или продължат бизнеса си (често малка фирмичка, едвам оцеляваща при сегашните условия). Досега някак се подминаваха тези въпроси, браво за това, че се търсят различни мнения.

  • 8
    euronymous avatar :-|
    Euronymous

    Дано да се осъществят !

    Публикувано през m.capital.bg

  • 9
    garbolino avatar :-|
    Garbo

    Към днешна дата, в края на програмния период, разплатените средства по оперативните програми все още не са достигнали 50%.

    А можеше тези неразплатени ~7,5 млрд да са вече в обръщение и да носят ползи...

  • 10
    historama avatar :-|
    historama

    До коментар [#6] от "Депутат 241":
    Аз не бих гласувал нито за Станишев, нито за Борисов. Станишев го свързвам с АЕЦ Белене, Борисов с "калинките" (пълните некадърници) и Гоце. Не ти ли е странно, че в последните дни атаката е най вече срещу Станишев? От страна на ГЕРБ, вече и от Атака (т.е от руското посолство). Иначе отвсякъде ни убеждават, че изборът ни е между ГЕРБ и БСП, а човек като чете статията, разбира, че нито едните стават, нито другите. Да не говорим за лумпените от Атака, които са на ниво шофьори на самосвали.
    Тепърва ще започне да се чувства липсата на елементарно подготвени административни кадри. Всичките те са на ниво максимум студенти ІІ курс.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK