Новият брой:
Служебната президентска република

Напредналите и изоставащите

Докъде е стигнала подготовката на новите оперативни програми и какво предвижда всяка от тях


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
17 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antonvalkov avatar :-|
    Anton Valkov
    • + 11

    Много информативно, чудя се защо се харчат толкова много пари за комуникационни дейности по всички проекти на ЕС, като може просто няколко журналисти да направят една съдържателна статия.

    Нередност?
  • 2
    me4o4e avatar :-|
    Борислав
    • - 1
    • + 3

    Като човек, който работи по ОП "Конкурентоспосбност" искам да вляза в ролята на адвокат на дявола и да защитя работата по тази Оперативна програма с пълното съзнание че ще ме удавят в минуси и негативни коментари.
    Вярно е, че ОП "Конкурентоспосбност" (ОПРКБИ от тук надолу) стартира много бавно. Първите 3 години по нея нищо не се случи. След като започна да се случва бюрокрацията беше много утежнена. Чак в края на програмата - визирам последната година и половина - изпълнението започна да се канализира и се създадоха правила и обстоятелства за сравнително бързо и успешно изпълнение на проекти. Целта на настоящето е да обясня някои от трудностите.
    1. Още от самото начало, въпреки всички намерения на планиращите институции (министерсво, национален комитет и др.) и натискът от Брюксел, стана ясно, че бизнесът не се интересува от програмите за иновации. Интересът бе основно насочен към инвестиции в оборудване и донякъде във въвеждане на сертификации, стандартизации, системи за управление и подбните им. Колкото и министерството да му се иска, то не може да насили фирмите и когото и да било да кандидатстват с проекти за иновации. Нито пък може да направи така, че проектите с иновации от малки фирми или единични иноватори да са так добре организирани и аргументирани (и финансирани) както проектите от вече работещи предприятия.
    Дори и сега схемите за създаване на клъстери, офиси за технологичен трансфер и др. изглеждат много насилени, защото изискват от бенефициентите не само да се справят с големия обем документация и тежката администрация, но и с партньори от научните институции (университети, лаборатории, изследователски асоциации или , не дай Боже, БАН), които сами по себе си са тежки и неповратливи в участието си.
    2. Една от причините поради, която малкия и среден бизнес трудно се справя с проектите и с наистина ненужно усложнената и обемна документация се крие в естеството му. От една стран, фирмите които са потенциални и актуални бенефициенти по ОПРКБИ се занимават с реално производство и изпълнението на проекти е винаги на заден план след основната им дейност. Което е напълно нормално, но значи (особенно в сегашната криза), че малкия и среден бизнес не може да отдели ресурси и особенно персонал (който в момента и без това е сведен до минимум), които да са обвързани само с проекта. И тъй като документацията и изпълнението са, както бе написано и по-горе ненужно усложнени и обемни, фирмите допускат грешки, които им костват в по-добрия случай време до плащането, а в по-лошия финансиране.
    Тук следва да коментирам и факта, който много малко хора осъзнават, а имменно, че финансирането е последващо като максималния размер на авансово плащане е 20 %, тоест бенефициентът трябва да финансира почти всичко само и после да чака плащане. Което е невъзможно за много малки и микро предприятия особенно сега, а дори не искам да коментирам условията за кредитиране на много банки, които са способни да разорят предприятието от лихви докато изчаква финално плащане.
    3 Вярно е че, има огромни проблеми в обработването и оценяването на проекти (и не само иновативните а всички), но това се дължи в немалка степен и на разнообразиите на бенефициентите. Бенефициентите по ОПРКБИ идват от всички производствени сектори, като имат съвсем различни, вариращи в степента и дълбочината си проблеми и специфика. Ако МИЕТ имаше по един технически експерт за всеки вид производство и услуга от които има бенефициенти, щатът трябваше даа се увеличи с 1000 души, а вярвам, че никой не иска това.
    Това разнообразие се отразява и по друг начин. Моля, само се информирайте колко са бенефициентите по ОП Транспорт и по колко проекта се разпределя целия ресурс. ОП регионално развитие работи основно с общините, които не само, че имат еднаква структура, но и са пряко подчинени на МРРБ, което може да контролира работата на бенефициентите и от двете страни, докато МИЕТ няма никаква регламентирана по закона власт (дори под формата на регистрация и лицензиране на своите бенефициенти). Същото се отнася и за ОП околна среда.
    Дори не искам да коментирам земеделието но ще го направя. Първо огормна част от ресурса там отива в директни плащания. В превод - няма проект, няма документация, няма мониторинг - има само толкова декара по толкоз лева = на толкоз лева. От това по-лесно за администриране няма и те пак успяват да го омажат, както щеви каже всеки малък земеделски производител. Да не говорим дори и за факта, че една огромна част от плащанията (окол 80%) както Капитал често е коментирал отиват при трийсетина бенефициенти дето всички ги знем кои са.
    4 и последно - ОПРКБИ се ръководи в може би най-тежкото министерство в България. Въпреки, че това не би следвало да интересува хората, другите министерства, които управляват ОП имат по един или два ресора (най-много), които са тясно свързани с ОП под тяхното управление - пример Министерство на околната среда и водите. За сметка на това МИЕТ управлява туризма - един от най-бързо развивщите се и променливи сектори в икономиката, енергетиката - която както е явно дори и да се абстрахираме от настоящите и скорошни събития е един огромен, трудно управляем и политически много чувствителен ресор и най-накрая (колкото и лошо да звучи това) управлява една от най-важните, трудни и разнообразни ОП. Моля погледнет статистика за рамера на персонал на МИЕТ и прикрепените агенции в сравнение с другите минстерства (Дори да се абстрахираме от гиганта МВР) и ще ви стане ясно, защо имам проблеми. И за всички, които ще скочат срещу тази защита на увелияението на администрацията казвам: Като гражданин и аз не искам администрацията да се увеличава, но също така смятам, ако състава на МВР и МО се намали с 500 души а този на МИЕТ се увеличи със 100 (което е нетен спад) крайния резултат ще е много положителен.
    Моля, критикувайте. Истината се ражда само в спора.

    Нередност?
  • 3
    nmihovbg avatar :-P
    nmihovbg
    • - 1
    • + 1

    Защото хората ги мързи дори и да четат, какво остава да изпълняват условия. Поради тази причина и фирмите консултанти са толкова напред ;)

    Нередност?
  • 4
    tuzar avatar :-|
    tuzar

    Борислав, много си прав да знаеш. Относно работата на журналистите никак не е лоша, но няма други гледни точки. Това, че питате Кирчев и Младенова не е достатъчно. Единия окепази програмата още в зародиш, а Младенова ще я довърши. Нали помните, че това е съветника на Трайчо, който заедно с Евгени Ангелов блокираха дълго време работата по тази програма. Какво по-различно очаквате от Младенова освен старите игри. Програмата върви от около година това е истината, дано да не я спрат.

    Нередност?
  • 5
    yotata avatar :-?
    йотата
    • + 2

    До коментар [#2] от "Борислав":

    И за всичките тия проблеми вината е размита - от Кунева насам. Ъъъъъ, всъщност НЕ - отпреди Кунева - "римембър дъ ФАРе".
    Въпросът е правите ли нещо Вие консултантите да не се потретя тоя резил и през следващия "период"? Или само си псувате тихичко насаме чиновническата калинщина?

    Която калинщина няма да се оттече с ГЕРБ, вЕрвайте му.

    Нередност?
  • 6
    k_ avatar :-|
    k_
    • + 4

    До коментар [#2] от "Борислав":
    Съжалявам, Борислав, но програмата ви този вид е глупост и изобщо не отговаря на името си - "Конкурентност".
    При така създадените критерии аз и колегите ми нямаме никакъв шанс да се класираме, ако не искаме да лъжем и се подписваме под фалшиви документи, разчитайки че няма никой да се усети.
    Доказа го Митьо Пайнера със супер технологичиня си проект (смеете ли ди го публикувате да с види за какво става въпрос?).
    В същото време, аз и други като мене работим на външни пазари (външни дори за ЕС) по целия свят и внасяме парите в България и сътоветно данъците, но така сте я наласили че Митьо Пайнера минава без проблем (дори си отказват тези преди него за да му се уредят нещата), а тези който наистина си повишават конкурентността собствена, на Блъгария и Европа дори са отрязани.
    Вие или сте глупав или се правите на "дръж ми шапката да ти обясня".
    А може да е толкова просто и да има огромен ефект.
    Подпомага се само този който успее да излезе на външния пазар и печели международни търгове извън страната.
    Може и на Митьо Пайнера да го финансирате, ама когато вземе награда от Евровизията.
    Това ще има огромен ефект да стимулира българските фирми (поне тия коите вече могат, но не са набрали кураж) да излязат и се кнокурират на европейските и световния дори терен.
    Да, знам че брюкселските тарикати не зимат голямата пара под масата от лобистите да осигуряват конкуренция в Европа, ако и да твърдят обратнотопо, и това би им бръкнало отзад доста дълбоко и нипрятно. но сте длъжни да се напънете и преборите за точно такива правила, защото другото е ала-бала и преливане от пусто празно.
    Много правилно и съвсем нормално българските фирми не искат да се занимават вашите глупости - дали сте се опитвали поне да прочетете за ккаво става въпрос непредубенео.Някви пълни фанстамагории, че само изпечен мошеник, бръмчащ на еврофондове, би се хванал да ви играе по играта. И понеже кандидатите в огромното мнозинство са далавераджии, за това съответната преса от Брюксел и всичко се задръства в едни безкрайни проверки.

    Нередност?
  • 7
    me4o4e avatar :-|
    Борислав
    • + 1

    До коментар [#6] от "k_":

    Има няколко пункта от вашия коментар, на които искам да отговоря, като по никакъв начин не искам да претендирам, че трябва всички да са съгласни с мен.
    Първо: Както подчертах и в предния коментар, не претендирам, че по ОРКБИ няма проблеми. Проблеми има и то големи и много, но това, че тази ОП е нарочена за най-проблемна и лоша, е неразбираемо за мен особенно предвид факта, че тя е единствената, която финансира поне частично реалния бизнес (а не лъскави магистрали, пречиствателни станции за по 2 милиона в села с 500 души и зърнопрозиводители милиардери)
    Второ: Голяма част от бенефициентите по ОПРКБИ насочват продукцията си към износ и това е хубаво, но лично аз (без да претендирам да съм какъвто и да е фактор в определянето на параметрите на ОП) смятам, че предприятията, които работят за българския пазар също имат право и нужда от помощ, и не смятам, че да са въведе критерий за оценка на проектни предложения - работи за външния пазар ще помогне някому.
    Трето: Тъй като и аз като вас нямам пряка информация за проекта на "Пайнер" и съм се информирал от втора ръка мога да спекулирам основно с достъпната за всички информация, която е следната: Проектът на Пайнер беше обявен заедно с всички останали в резервния списък с кандидати за които не е достигнало финансиране по схема BG161PO003-2.1.11 „Технологична модернизация в малки и средни предприятия". По тази схема, както и по всички останали, една част от одобрените кандидати се отказват, поради една или друга причина (включително посочените от вас).
    Относно икомическия потенциал на "Пайнер" не смятам да коментирам а само да помоля да ми посочите друга българска звукозаписна и продуцентска компания, която има магазини в Европа и САЩ (които съм виждал) и която поддържа телевизионни канали, които имат пазар и в съседните страни.
    Общественото недоволство относно този проект беше базирано на културни аргументи, които нямам намерение да коментирам, защото те нямат нищо общо с икономическия потенциал на предприятието.
    Моля, за вашия последващ коментар.

    Нередност?
  • 8
    yotata avatar :-|
    йотата

    До коментар [#6] от "k_":


    До коментар [#7] от "Борислав":

    Съгласен съм с Борислав, първо трябва да се спечели войната за конкурентоспособност вътре в България, и квото е излишно да се насърчава за износ.
    Сега какво се получава - качествените български храни, напитки заминават да хранят чужди народи. А тук масово се продава пропътувало престояло химизирано нещо - най-често нещо, което не може да стигне до Африка (примерно - "дупета". от коне).
    И защо трябва да е така? С какво парите на германския консуматор са по-ценни от парите на българския?
    Защо българския консуматор ТУК трябва да отдели повече пари от германския за същото качество на продукта?

    Нередност?
  • 9
    k_ avatar :-|
    k_

    Е, щом настоявате.
    Отзад напред:
    Рекох си чакай, да проверя в Търговския пък къв е прихода на Митьо ДС милиционеро (доказан) от магазините му в Европа и Америка, дето сте ги виждали с очите си. Официално са се обявили на сайта като Пайнер ООД, седалище Димитровград.
    Да, ама в Търговския регистър такова ООД няма. Може сам да се уверите с няколко клика.
    Значи наш Митьо нещо послъгва, нещо съвсем нормално за селско ченге от прованса.
    Тва, че в Агенцията му сте се вързали и изсипали милиона - няма никакво значение, хеле пък тоз милион да не е ваш, я.
    Да, знам че регистъра пречи много и доста опити се направиха да го затрият.
    По този повод се сещам за още една подобна история. Милицонерска, ама дрънка нашенска фирма, печели финансиране за порект и то доста дебело и тръгва да омагьосва американски партньори.
    Те питат колко са надеждни тия хора. Ами да проверят в Търговския отчетите и после ще си говорим. Оказва се, че и тия ги нямало там и повече нямаше смисъл от разговори.
    По този повод и аз имам един въпрос към Вас, понеже изглеждате вътрешен за системата:
    В Агенцията проверяват ли задължително кандидатите за финансиране в Търговския регистър или ако ви цъфне в офиса например някой като инж. ДС мил. Митко от Димитровград му ставате на крака и искате да уреди автографи за колежките от силиконките?
    По казуса дали работещите на българския пазар имат право на помощ.
    Според мен към настоящия момент българската икономика е картелирана почти на 80% от назначените мутренски бизнесмени, които къде с жестокост (най обикновен бой), почти винаги със съдействието на държавата и силовите и органи и червивата от корупция съдебна система успяха да избията от главите на мнозинството българи каквато и да е идея за бизнес. Тези, които не учедтват в схемите им едва кретат.
    Стигнало се е дотам, че ако ченге реши да открива автомивка първата му работа е да си освободи терена, като закрие най-близките две. Става лесно - се едно обаждане в службите по инспектората към съответната община.
    В нормални условия некъдрниците отдавна да са фалирали при първата криза, но европейските пари им дойдоха дюшеш и удължават тяхната и на българите като цяло агония. Местния бизнеса се нуждае още от финасова карантина, докато успее да се самочисти по естествен път. Затова считам, че за т.н местен бизнес, не можещ да излезе на външен пазар не му се полагат субсидии.
    И обратно - този който, изнася трябва да бъде подпомагана даси развива производството, ако ще и марули за Солун да кара.
    Щото тоя човек ако успее да се пребори и продаде марулите или краставиците си на европейския пазар при нашите условия ще призведе толкова много, че България ще бъде залята със стока.
    Айде да не са марули - велосипеди да са или гайки за автомобилни гуми.
    по моя преценка около 20% от българските фирми са жизнени и вече излизат на извън страната. С малка помощ този процент би отскочил на 40% и тогава върщане назад няма.
    Сед тях има и големи и малки. Има и таквия, които са на милиционери, макар да са рядкост но г има.
    От големите се сещам за Гловболгарстрой, които имат огромен опит в строителството и все още са активни на навън. От по-новите Трейс в пътното май се опитват да пробият (и двете са надлежно регитрирани в Тръговския, за разлика от инж. Митето).
    Сигурно има и други. Ако някоя от големите фирми успее да спечели голям мулитмилионен проект някъде по света, ами тя тая ще намери добре платена работа за няколко села и купища инженери за следващите 4-5 години. Защо да не я подкрепи Европейската програма по Конкурентноспособност? Нали ще вкара пари в Европа и като цяли засили конкурентността?
    Сещате ли се?
    Защото евентуално изхвърлената фирма ще бъде някоя европейска от типа на Щрабаг дето им падна тавана на летището, предпочитат те да спечелят търга, а наште да им свършат работата за жълти стотинки. Защото доста сме вече , дето успяваме да им отмъкнем проекти по света, без грам помощ от вашите програми (кой ще си губи времето и създава ядове) и сме виждали удряманите им физиономии.
    Така че, да сумираме:
    Или се взимате в ръце и подпомагате агресивно жизнената част от българския бизнес да излезе на световните пазари и не се занимавате с мильовци тип инж. Митьо, или я карате по старому и се надлъгвате с брюкселските тарикати до края на живота си. Може и да откраднете некоя сумичка, ама то ще е дреболия, програмата не изпълнена, на вас ви се карат, народи ви се подиграва - струва ли си и живот ли е това.

    Нередност?
  • 10
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#8] от "йотата":
    На тебе, йота, май ти се е прияло качествено сиренце и пъстърмичка евтинджос, като през соца.
    Е, нема как да стане, брато. Соца се спомина, ако не си чул.
    Който иска добро - ще требе да си плаща колкото си струва.
    Ако си на пенсийка, има още един милиард да изплатите от онова време, и като се наплати борча до стотинка ще се види какво може дъпълнително да ви се отпусне.

    Нередност?
Нов коментар