Напредналите и изоставащите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Напредналите и изоставащите

Shutterstock

Напредналите и изоставащите

Докъде е стигнала подготовката на новите оперативни програми и какво предвижда всяка от тях

11475 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Източник: Shutterstock

ОП "Конкурентоспособност и иновации": Отново изоставащи

Ако сте имали какъвто и да било досег с бизнес през последните 4-5 години, със сигурност знаете, че европейската програма "Конкурентоспособност" беше провал. Това беше програмата с най-тежка бюрокрация, с най-зловещи забавяния и с най-малко плащания.

Някои неща явно трудно се променят. "Конкурентоспособност" е изоставащият ученик и за следващия програмен период. През април 2013 г., малко след като би трябвало да са минали консултациите с работните групи и да има работен вариант на новата програма, тя съществува само като концепция, при това току-що завършена и известна на шепа хора в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. "Тази седмица ще излезе първият работен драфт", обещава Ирена Младенова, новият зам.-министър, който отговаря за програмата. Тя казва, че няма представа защо е било забавянето, но когато е дошла преди месец, е заварила концепция, която е трябвало да преработят. Срещи с работната група ще има другата седмица, а до средата на май трябва да се представи идеята и на повече хора, които да дадат мнение: бизнес, НПО, консултанти.

Това забавяне е вредно за програма, която е инструмент за пряка помощ за бизнеса. Много хора ще имат какво да искат и какво да предложат в програмата. Много ще са и недоволните, особено след като разберат за новия фокус. Досега "по-скоро разпръсваме пари и ефектът след това не е видим", казва Младенова. Затова например, според нея трябва да бъдат намалени парите за технологично обновление и модернизация за сметка на програмите, които целят ефект, надскачащ отделните фирми. Според Ангелина Добрева, заместник-председател на Българската асоциация на консултантите по европейски програми и управител на "Aдекум Проекти за развитие" ЕООД обаче, това е единственият ресурс, който досега реално е усвоен от бизнеса и е 50% наддоговорен. "Само за този вид подкрепа интересът беше между три и шест пъти по-голям от наличния за съответната година финансов ресурс. С който и собственик на фирма да говориш, всеки те пита: "Кога ще отворят пак "Конкурентоспособност". Въпросът е показателен, че за света извън МИЕТ програмата се свързва единствено с процедурите за покупка на активи" , казва тя. Според нея не бива да се залита към финансови инструменти като заеми, за сметка на грантовите схеми. Подобен процес обаче е неизбежен, твърдят от министерството. 

Клъстъри - ако не става с добро...

"Винаги говорим за усвояемост, за проценти договорени пари. Това е по-скоро за вътрешен ориентир (т.е. за администрацията - бел.ред.). Навън ние трябва да акцентираме върху това къде и какво сме инвестирали и какъв ефект има", казва Младенова, която признава, че "в момента нито имаме подходящите инструменти да събираме такава информация, нито досега е имало фокус върху това".

Новата най-голяма ос ще бъде за иновации, като според Младенова ще се дават пари предимно на групи компании, които имат обща идея от какво имат нужда, за да им се помогне. "Опитахме да определим областите, в които ще има видим ефект от инвестициите. Искахме да видим къде се случват клъстери в страната и как можем да ги подкрепим. Ако става дума например за експорта, много компании казват: "Трябва да се сертифицираме, но тук няма къде и ходим в чужбина." Очевидно е, че на тях им трябва сертифицираща лаборатория. Други ще имат необходимост от друг вид подкрепа."

Министерството е определило няколко сектора като потенциални за инвестиции - от електроника и информационни технологии до текстил, туризъм, производство на мебели и дрги. Идеята е, че за да вземат финансиране, фирмите в тези сектори ще трябва да се обединяват и да кандидатстват заедно. Атанас Кирчев, консултант от "Финвера консулт", дава за пример естествено формиралите се клъстъри в Италия на малки обущарски работилници, които ползват обединението си за по-добри цени за кожи. "Тук обаче клъстърите ще се създават по изкуствен начин, за да вземат грантово финансиране", казва Кирчев. Това не е задължително лошо - съвместната дейност помага на фирмите, но предстои да се види дали те ще искат да се обединяват (досегашният опит сочи по-скоро не) и дали това обединение ще е трайно.

Експертите - отвън

Друго нововъведение ще бъде отдавна исканото вадене на експертизата извън самата програма. Чиновниците не могат, а и не бива да оценяват иновативност, устойчивост или енергийна стойност на даден проект. Всичко това може да се върши от външен капацитет - например вече създадените фондове за иновации Eleven и LauncHub, инженерни фирми за проектите за енергийна ефективност, а банките - за по-стандартните проекти за технологично модернизиране. Идеята безспорно е добра, но и тук ще има повече от достатъчно спорове за критериите и самите оценители. Например предложението как да се подбират иновационни проекти, в които държавата да съфинансира вече спечелили рисков капитал фирми. Идеята е всяка компания, която спечели капитал до 5 млн. евро от голям инвестиционен фонд, да получи още толкова от програмата. Но озадачаващо е например условието този фонд да управлява над 1 млрд. евро и да отвори офис в България с поне три работни места. Също така, ако проектът не е изпълнен до 3 години, финансирането от държавата се превръща в дълг.

Приоритетна ос "Доверие"

Но най-голямата слабост на "Конкурентоспособност" е това, че бизнесът не й вярва. "Потенциалният бенефициент е гледан като субект, който протяга крадлива ръка към държавните пари, казва Кирчев. И гледат да те пляснат по всякакъв начин по ръцете. Ефектът е, че сериозните фирми приемат участието в програмата като авантюра и не участват. Масово по "Конкурентоспособност" кандидатстват фирми авантюристи, които сключват договор, но не го изпълняват и парите се връщат."

Той дава пример с Hyundai heavy industries, които кандидатстват през 2008 за закупуване на оборудване за трансформатори. За да се осигури технологично всичко за новите машини, компанията трябва да избие една стена. Експертите обаче решават, че това е ново строителство, което не е допустимо по схемата. По същото време, по което Томислав Дончев показа проекта като добър пример пред чужди журналисти, програмата не признава 600 хил. разходи на компанията. Стига се до намеса на корейския посланик, а признаването на финансовия отчет се бави повече от една година. 

Промяната на тази бюрокрация тепърва ще се случва. "Трябва да обърнем фокуса - не да затягаме на входа, така че малко проекти да минават. Фирмите с читави проекти невинаги искат да се занимават с безкрайни административни процедури. Трябва да има лесно влизане, с минимум администрация, но да има последващ строг мониторинг, който да не позволява измами", казва Ирена Младенова. Звучи добре, но в последните години плановете за промяна в бюрокрацията звучат като добри пожелания, не като конкретни действия.

ОП "Региони в растеж": За София, Варна и каквото остане 

Източник: Shutterstock

На хартия новата програма "Региони в растеж", която е наследник на "Регионално развитие", е готова. Има проведени срещи с работни групи, разговори с общини и НПО, доклади, концепции. Дори има прогнозна цифра, към която ще се стреми управляващият орган на програмата - 4 млрд. лв., с почти милиард над миналия период.

На практика нещата не са точно такива. Тъй като този път Европейската комисия настоява за много по-ясно определени приоритети, програмата ще обхваща много по-малко общини. Първоначалният вариант е бил за 52, след преговори между Сдружението на общините и управляващия орган числото е скочило на 67. Има обаче два проблема с това число. Първият е, че ЕК го смята за твърде високо. Както коментира за "Капитал" висш европейски представител, това е размиване на фокуса и отново няма да има желания ефект на концентрация на инвестиции. "Всяка община трябва да може да получи пари поне по една програма. "Конкурентоспособност" и "Околна среда" покриват така или иначе цялата страна. В новата регионална програма искаме силен фокус върху центровете на икономически растеж", обяснява той.

Това обаче притеснява българските общини. Те смятат броя за твърде нисък, което е вторият проблем. Според главния икономист на сдружението на общините Емил Савов те няма да се съгласят с новия формат, нито с предложенията за финансиране, преди да видят какво ще се случи с програмата за развитие на селските райони. "Ако тук влязат 67 общини, всички останали почти 200 ще трябва да попаднат в селските райони", казва той. Тъй като селската програма е на практика още в насипно състояние, това ще отнеме време.

Но дори между тези 67 избрани има силни противоречия. Тази седмица вестник "Сега" попадна на разбивка, която по случайност беше качена на сайта на регионалното министерство, в която се определят проценти от парите за различни градове. По приоритетна ос 1, която е именно развитието на интегрираните градски планове, София е планирана с 20%, или 600 млн. лв. от общо 3 млрд. Следващите осем по големина града ще получат общо едва 15% от сумата. "Няма да се съгласим с такова разпределение", категоричен е Савов. Според него, ако парите вече са определени за даден брой общини, няма смисъл да се правят допълнителни "кошнички" за София и други градове, а е добре на конкурентен принцип всяка от тези 67 да се състезава за тях.

София е наистина нечестен конкурент за останалите. Ако България беше обособила столицата в отделен регион, както са направили много от другите държави, то с нивото си на развитие тя щеше да влезе в по-горна категория европейски региони, където съфинансирането е по-високо, а парите - по-малко. Ако целта е да се развият и други региони (твърди се, че приоритет ще бъде сложен върху варненския заради демографските му и икономически характеристики) то не може те да получат над 10 пъти по-малко пари. Въобще не е ясно дали и как ще бъде сложен акцент и върху Северозападния регион, който като най-беден има нужда от специални мерки. Въпреки настояването и на общините, и на комисията, в проекта засега такъв фокус също няма.

Има и две лоши новини. Първата е за малките населени места в големите общини - например селата край София или тези в община Стара Загора. Тъй като новата програма ще иска от големите градове да определят три приоритетни области в регулационните им граници, за които ще харчат, всичко извън тях де факто изпада извън европейското финансиране. А втората новина е свързана с парите. Предварителните разчети сочат, че програмата няма почти никакъв шанс да порасне и най-доброто, на което може да се надява, е да остане на същото ниво. Тоест доста планове ще трябва пак да се променят.

ОП "Околна среда": Една по-изискана екология

Няколко пейки, два фонтана, нови плочки, лехи с цветя и обликът на дадена малка община се променя. Проектите в сферата на екологията винаги са били по-малко атрактивни за кметовете от тези за регионално развитие. Причините са няколко. Един разкрасен градски център изглежда далеч по-добре от една пречиствателна станция за отпадна вода. Винаги е пред очите на избирателите, а проектирането му е далеч по-лесно от това на сложното водно съоръжение.

Не случайно оперативна програма "Околна среда", по която се финансират пречиствателни станции за отпадни води, регионални депа за отпадъци и проекти за подобряване на биоразнообразието, тръгна неубедително в началото. Към 4 април тази година разплатените по програмата средства са една 20%. Не така обаче стои въпросът с вече договорените. Те са 5.3 млрд. лв., или над 152% от общия размер на програмата (1.8 млрд. евро).

През следващия програмен период програмата за екология най-вероятно ще бъде в същия финансов размер - 1.8-2 млрд. евро. Основният акцент няма да бъде променен - той ще продължи да бъде водите. Парите обаче няма да са достатъчни за покриване дори на най-базовите и краткосрочни водни нужди, които са изчислени на 7 млрд. лева. Или ще трябва да се мисли за алтернативни начини за финансиране. Промяна ще има обаче при отпадъците, като вече няма да може да се финансира изграждането на депа, а само системи за по-изискано справяне с отпадъците - разделно събиране, сепариране, производството на енергия от тях и т.н.

Неща за довършване

Проектите в сферата на екологията са свързани с ангажиментите, които страната е поела към Брюксел, а именно всички големи градове (над 10 хил. еквивалент жители) да пречистват мръсните си води, а депата да бъдат намалени и заменени с модерни съоръжения. Страната вече закъснява с около 4 години с депата, като забавяне има и при пречиствателните станции, но проектите поне вече се движат.

В момента има договори за 19 депа, този с Велико Търново ще бъде подписан скоро, но четири регионални депа ще останат без еврофинансиране, тъй като все още нямат проекти. Това са Пазарджик, Провадия, Благоевград и Дупница, като за тях няма шанс да ползват парите през следващия период на програмата, тъй като тя не позволява това. За изграждането им ще се търси национално финансиране, като по европрограмата ще могат да кандидатстват за финансиране на сепариращите инсталации например.

От 85 общини, които трябва да разполагат с пречиствателни станции, без никакви шансове да получи средства от този период е Велинград, тъй като за съоръжението все още няма одобрен проект. Останалите необходими пречиствателни станции са или в процес на изграждане, или предстои да започнат да се строят. Към днешна дата договорените средства над предела на програмата са именно по проекти в сферата на водите. Надхвърлянето е от порядъка на 800 млн. лв., като надеждите са, че проектите, попаднали над чертата, ще получат финансиране през следващия период на програмата. "Може би някои от тях ще останат за финансиране от следващия програмен период, ако не успеят да възложат строителство, но се надявам до 2015 всички да са изградени, тъй като проектите ще са готови в още в началото на периода", коментира Малина Крумова, зам.-министър на екологията.

7 милиарда причини

Въпреки че около 70% по предварителни сметки от програмата за следващия програмен период ще отидат за води (18% за отпадъци и 7% за биоразнообразие), европарите далеч няма да са достатъчни. (По ос "води" ще се финансира и изграждането на национален център за наблюдение на водите, който в реално време ще може да наблюдава количество и по възможност качество, като основната цел ще бъде да не се стига до наводнения). Изчисленията показват, че ще са необходими 7 млрд. лева инвестиции във водния сектор, и то само в краткосрочен план за покриване на базовите европейски изисквания. Едно от притесненията беше, че след като се изградят пречиствателните станции за големите населени места, ще трябва да започне изграждането на такива и на местата с между 2 и 10 хил. еквивалент жители, които са повече на брой, а и капацитетът на по-малките общини е по-малък. "Има изискване за изграждането им до 2014 г. но директивата сама по себе си не дава ясна и точна дефиниция на агломерация. Директивата казва също да не се пристъпва към изграждането на централизирана система, когато разходите са прекомерно високи", коментира Крумова. Така при решаването какви да са бъдещите инвестиции, ще се заложи на генералните ВиК планове, които трябва да се изработят във всиките 28 области.

Те ще трябва да отговорят и на въпроса с водоснабдяването. Оперативна програма "Околна среда" е насочена основно към пречистването на водите, които се връщат в природата. Така водният сектор не може да се възползва от нея за покриване на нуждите в сферата на водоснабдяването и пречистването на питейната вода, каквито са исканията на общините. "Ако изкараме още един период с такива приоритети, водата, която изхвърляме, ще е по-чиста от тази, която пием. Те не държат сметка, че Монтана цяла зима е на воден режим или че Севлиево няма вода постоянно", коментира Емил Савов от сдружението на общините. По думите на Крумова за тези нужди може да се използва Програмата за развитие на селските райони.

ОП Транспорт: В началото на пътя

Източник: Shutterstock

Оперативна програма "Транспорт" винаги се е радвала на най-сериозно обществено внимание. Откриването на всеки метър асфалт е сред любимите мигове на всеки политик. Мащабите на проектите по програмата обаче гарантират и един грандиозен провал, в случай че нещата се объркат.

Приоритетите по тази програма винаги са били известни, така както и фактът, че средствата през следващия програмен период ще стигнат само за малка част от тях. От управляващия орган на програма "Транспорт" се надяват на бюджет от 2 млрд. евро, равен поне на сегашния, и през новия програмен период. В момента обаче се обсъждат предложения за промени по приоритетните оси на програмата и все още не са уточнени средствата, които ще бъдат заложени по всяка от тях. Предложението на управляващия орган е след 2014 г. да се промени критерият за разпределяне на средствата за развитието на железопътната и на пътната инфраструктура. Така по ос I ще се финансират и жп-проекти и пътни проекти, които са част от основната TEN-T (т.нар, трансевропейски коридори) мрежа. Същото ще важи за ос II, но за проекти от разширената TEN-T мрежа.

Опасенията обаче са, че ако средствата за пътища и жп линии се отпускат по едни и същи оси, по-голямата част от тях ще се харчат за пътна инфраструктура. В същото време железопътният транспорт е акцент в плановете на Европейската комисия до 2020 г. поради факта, че е по-екологичен и щадящ природата. Това е и причината за момента комисията да отхвърля предложенията за новото разпределение на средствата.

На гуми

Вече са ясни и най-важните проекти от пътната инфраструктура (приоритетна ос II), заложени за строителство до 2020 г. На първо място е лот 3 (Благоевград - Сандански) от магистрала "Струма", който включва тунелно преминаване през Кресненското дефиле. Амбициите са 64-километровото трасе да има пълна проектна готовност за новия програмен период и тръжните процедури за строителството (лот 3 е разделен на три части) да започнат още през 2014 г. Отсечката между Благоевград и Сандански е последната от нея и е важна и от друга гледна точка – ако не бъде завършена, страната ни ще загуби европейското финансиране за цялата магистрала, обясниха от управляващия орган на програма "Транспорт".

Другият приоритетен проект е магистрала "Хемус" в частта от Гара Яна при София до Велико Търново. Тази отсечка ще е магистрала и ще се финансира с пари по програма "Транспорт", докато частта между Велико Търново и Шумен най-вероятно ще е скоростен път и за нея ще се търсят други варианти.

Сред приоритетните проекти се нарежда и пътят Видин – Ботевград, чието транспортно значение се очаква да нараства след отварянето на втория мост на Дунав. В рамките на сегашния програмен период трябваше да бъде изпълнено разширението на частта от Мездра до Ботевград, но заради липсата на средства цялото трасе остана за след 2014 г.

Тунелът под Шипка е четвъртият приоритетен проект по програма "Транспорт" през новия програмен период. Трасето ще осигури пряко преминаване през Стара планина и е продължение на проекта за обходен път на Габрово, който трябва да бъде завършен в рамките на сегашния програмен период. Строителството на обходния път обаче още не е започнало заради обжалване на доклада по ОВОС и избора на фирма за строителен надзор.

Вечният догонващ

За разлика от гордостта на предишното правителство - пътищата, жп проектите стартираха доста по-неубедително. Към момента обаче по първата ос на програмата (жп) са договорени 114% от предвидените средства. Това означава 130 млн. евро, които няма да може да дойдат от еврофондовете и за които ще трябва да  се търси национално финансиране през 2014 и 2015 г., когато дойде моментът за разплащане с изпълнителите.

Колкото до развитието на железопътните връзки, проектите в периода 2014 - 2020 г. ще се развиват по добре познатото направление Сръбска граница - София - Пловдив - Бургас, като идеята е да има поне едно цяло модернизирано жп направление. Доскоро жп линията от София към Видин беше замислена като линия за скорост от 160 км в час, като индикативната й стойност беше за милиарди. Сега обаче се обмисля проектирането й като линия основно за товари, или това означава линия с максимална скорост от 110 километра в час. Все още обаче проектиране липсва като реално през следващия програмен период, всичките усилия и средства на програмата в посока Видин могат да стигнат най-много до Мездра, коментират от министерството.

Голямата гордост

Третата ос на програмата е свързана с модалността - или това са софийското метро и интермодалните терминали, които в случая ще бъде само един - в Русе. Последното направление на програмата ще бъде свързано с иновациите в управлението на трафика и услугите, като това перо на програмата ще бъде направен опит "БДЖ - Пътнически превози" да получи европейски средства за закупуване на вагони и за ремонт на локомотиви. Общата европейска практика показва обаче, че дори и Брюксел да одобри БДЖ за бенефициент, финансовата помощ може да достигне само около 50%. Предвижда се и доставката на специални кораби за поддържането на корабоплаването на река Дунав, както и на продължаването на изграждането на информационни системи в корабоплаването.

ОП "Наука и образование за интелигентен растеж": Напред, програмата е слънце

Източник: Shutterstock

Еуфория. Така се чувстваше академичната общност, когато в началото на годината Министерският съвет взе решение за нова програма за наука и образование. Ректори изгубиха съня си, учени започнаха да кроят планове за нови лаборатории. Представители на правителството и на Европейската комисия обаче бяха скептични, че образователното министерство ще успее да управлява добре програмата и тя ще постигне желания ефект.

Година след началото на подготовката емоциите са поутихнали. Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) е едно от първите с публикуван проект на оперативната програма, макар и в него да липсват най-важните детайли - финансов план, индикатори и оценка на ефекта. Документът обаче издава следите от първоначалната еуфория. В него има всичко - от заплащане на членски внос в научни организации, през ремонти на училища и квалификация на преподавателите до центрове за върхови постижения. Това, първо, не е възможно дори програмата да разполага с планираните около 700 млн. евро (а тя най-вероятно ще се задоволи с по-малко). И второ, показва, че хората от МОМН не са говорили много с колегите си от другите министерства.

Програмата определя шест приоритета - научни изследвания и технологично развитие, образование за реална заетост, мобилност и предприемачество, учене през целия живот, образователна среда за активно социално приобщаване, образователна и ИКТ инфраструктура и транснационално сътрудничество. МОМН ще се бори за десет процента от финансирането за България, като парите ще дойдат от Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд. Засега няма ясен план как средствата ще бъдат разпределени между самите приоритети на програмата. Върви се по-скоро към 50:50 разпределение между инфраструктура и социални мерки, както и между наука и висше образование и училищно.

Управляващ орган ще бъде съществуващата дирекция на МОМН "Структурни фондове и международни образователни програми", която има 90 служители. Зам.-министърът на образованието Петя Евтимова, която координира подготовката на програмата, успокоява, че министерството вече има опит със структурните фондове като междинно звено по "Развитие на човешките ресурси", а при разработването на новата програма е използван опит от Естония и Чехия. Проблем най-вероятно ще бъде обаче сертифицирането на управляващия орган, което в предишния програмен период отнемаше до две години. Петя Евтимова заяви, че са водени разговори с финансовото министерство за ускоряване на този процес. Последните скандали със злоупотреби във фонд "Научни изследвания" също поставят под съмнение адекватното управление на финансови средства в МОМН. "Контролът по оперативните програми от всички нива е много голям", уверява зам.-министърът. Според нея опасността от връщане на европейски средства също ще бъде гарант за правилното им разходване.

Научни амбиции

Плановете в областта на науката се доближават до идеята за адекватна концепция за оперативна програма (макар и с някои условности). Целта е ясна - по-добра научна инфраструктура и повишаване на научния капацитет в ключови за икономиката области. Проф. Владимир Димитров от Института по органична химия на БАН, който участва в работната група по подготовката на програмата, чертае конкретен план - подобряването на средата за научни изследвания и на образователната дейност, подплатени с повече средства за труд и достъп до научни бази данни, ще привличат млади учени и ще повишат ефективността на научните изследвания. За финансиране ще се кандидатства на проектен принцип, като с предимство са кандидатите с добра международна оценка. Проблемът е, че на програмата се разчита да компенсира ниското заплащане на учените и малкото средства от държавата, което не е идеята на структурните фондове.

Другият спорен момент е стратегията за научни изследвания, която е база на оперативната програма. Тя беше приета от екипа на предишния министър Сергей Игнатов и е остро критикувана от научната общност. "В този документ има всичко друго, но не и наука", категоричен е д-р Олег Йорданов от Института по електроника на БАН. Според него в оперативната програма липсват важни акценти като гарантиран процент за фундаментална наука, механизми за създаване на интердисциплинарни изследователски университети и целево финансиране на точните науки.

Областите, които стратегията за научни изследвания определя като приоритетни, са енергия, енергийна ефективност и транспорт, зелени и екотехнологии, здраве и качество на живота, биотехнологии и екологично чисти храни, нови материали и технологии, културно-историческо наследство и информационни и комуникационни технологии. Дори и в документа да има смислени пожелания, от приемането му досега няма знаци как те се превръщат в конкретни действия и още по-важното - как се контролира ефективността им.

И пак хаос в образованието

Проблемите на учените обаче изглеждат дребни на фона на разочароващата част за училищното образование. На преден план са изведени някои от най-важните въпроси - отпадането от училище, нуждата от осъвременяване на учебната програма, кариерното ориентиране на учениците. Все неща, за които се говори от години, и които би трябвало да са част от една адекватна държавна политика. Сега на оперативната програма се гледа като на спасителния пояс, който ще запълни дупките от неизпълнените задачи на държавата.

"Програмата планира всички аспекти на това, което искаме да видим като образователна политика", обобщава Цветан Цветански, председател на Центъра за образователни инициативи. И задава логичния въпрос - ако по оперативната програма се предвиждат средства за подкрепа на деца в риск например, означава ли това, че държавата няма да заделя пари за тях? Зам.-министър Петя Евтимова уверява, че управляващият орган ще следи да няма припокриване на дейности между държавния бюджет и програмата. За момента обаче мерките са разписани много широко (от типа "популяризиране на ученето през целия живот") и конкретните инструменти за постигането на целите не стават ясни. "За да бъде програмата работеща, голяма част от планираните мерки, които дублират държавните, трябва да отпаднат и да се финансират ясни, конкретни неща с допълнителни функции", смята Цветански.

"Програмата в частта й за училищно образование е копие на сега съществуващите мегапроекти на МОМН, финансирани по процедурата за "пряко договаряне с конкретен бенефициент", коментира Мария Донкова, програмен директор на фондация "Пайдея". Или по-просто казано - акцент са централизирани проекти с бенефициент МОМН. Според нея тази процедура дава най-малко гаранции за качество на проекта, а и ефективността на сегашните мегапроекти не е доказана (програмите за квалификации на учителите са един от най-ярките примери). Друг основен проблем според Мария Донкова е, че програмата не приоритизира инвестициите в регионите с проблеми, така че да се ускори тяхното развитие и да се преодолеят регионалните различния - каквото е основното предназначение на структурните фондове.

Обяснението на министерството за избора на централизирани проекти е идеята да се обхване цялата система еднакво. Това обаче няма да помогне на изоставащите региони, нито пък ще поощри добри практики на местно ниво.

"Много от замислените приоритети не финансират реформа, а текущи дейности и инфраструктура", коментира и зам.-председателят на управителния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании Явор Джонев. Според него харченето на пари по оперативната програма за стипендии, финансова помощ и други регулярни дейности - просто защото не достигат от бюджета например - е "чиста проба загуба".  И допълва: "Никому не идва наум, че огромният проблем е в сърцевината на образователния процес - във взаимоотношенията между учителя, ученика и колектива, в нагласите и педагогическите практики, в професионализма и необходимата за това свобода и отговорност на учителите."

Програмата за развитие на селските райони: Трудната сеитба

Източник: Shutterstock

Закъснелите преговори на ниво ЕС, както и лошата организация в земеделското министерство поставят бизнеса и местните власти в незавидната ситуация въобще да не знаят какво ги чака през януари 2014 г. На този етап няма дори чернова на бъдещата програма, нито ясни индикации кога ще бъде готова. Засега се знае единствено, че амбициите на агроминистерството са до края на май да бъде изготвен първият й вариант.

Нещо старо, нещо ново

В следващата програма за развитие на селските райони се очертава да се запазят част от възможностите за финансиране, които и сега съществуваха. Предстои да се създаде обща мярка за инвестиции във физически активи, основни части от която ще бъдат възможностите за модернизация на земеделски стопанства и технологично обновление на преработвателни предприятия. Обединение ще има и на двете мерки, по които досега кандидатстваха общините - за инвестиции за подобряване на инфраструктурата и създаване на основни услуги за населението в селските райони. В следващия пакет еврофинансиране се предвижда още да се запазят мерките, подпомагащи горските стопанства, както и възможностите за обучения и получаване на консултантска помощ. За разлика от сега обаче получатели на парите за консултантски услуги ще бъдат не земеделските стопанства, които трябваше да ги търсят, а консултантският бизнес, който ги предоставя.

Заедно могат повече

Една от по-едрите промените в бъдещата програма ще бъде свързана със създаването на възможности за колективни инвестиции, осъществявани от няколко фирми в бранша. В последните години ЕС се стреми да насърчава кооперирането в селското стопанство, като дори има идеи част от субсидиите на по-късен етап да се усвояват от организации на производители. Като мярка за колективна инвестиция се очаква да се задейства нетръгналата през този програмен период схема за модернизация на напоителната инфраструктура, като е възможно да се предоставя финансиране и за проекти за комасация. От земеделското министерство обаче казват, че ще се насърчават проекти и за други инвестиции, изискващи обединяването на усилията на няколко фирми. Така например няколко фермери, работещи в съседство, ще могат да потърсят средства за изграждането на инсталации за биогаз от селскостопански отпадъци, каквито проекти има в други европейски държави.

Обединени усилия ще трябват и за усвояването на друго перо от бъдещата програма, свързано с мерките за иновации. Предвижда се финансиране за иновационни групи, в които да участват представители на науката, бизнеса, консултантските компании. Целта е да се приложат на практика създаваните иновативни решения за бизнеса, като дори се предвижда да има "иновационни брокери", чиято задача е да помагат за "излизането" на идеите на науката извън експерименталните полета и внедряването им в реалния сектор.

Повече възможности за малките

Една от схемите в настоящата програма, към която имаше сериозен интерес, е мярката за млади фермери, от която можеха да се възползват производители до 40 години. Те можеха да получат 25 хил. евро стартова помощ за инвестиции в земеделски бизнес от почти всички подсектори. В следващия програмен период тази схема ще продължи. Освен нея обаче ще бъдат създадени и други две със сходни параметри. Фермерите ще имат възможност да получават фиксирано стартово подпомагане за инвестиции в неземеделски дейности. Планира се още и начално финансиране за микропредприятия в селата, чийто предмет на дейност е извън селското стопанство. Досега съществуваха мерки за такъв тип инвестиции, но новите възможности ще улеснят значително подготовката и изпълнението на проектите.

Леки корекции в екологичните мерки

През следващия програмен период също ще бъдат заложени екологични мерки, като препоръката на ЕК е поне 25% от бюджета на програмата да бъдат отделени за тях. Земеделското министерство планира да раздели схемата за агроекология, като бъдат заложени два приоритета - насърчаване на биопроизводството и мерки, свързани с климата. Финансиране ще продължават да получават фермери, работещи в необлагодетелствани райони, както и в територии от екомрежата "Натура". Бъдещата програма ще насърчава хуманното отношение към животните, като се предвижда финансиране за проекти, въвеждащи допълнителни извън минималните по закон изисквания в тази насока.

Неясен бюджет

Въпреки че вече са начертани грубо основните параметри на програмата, все още няма никаква яснота за бюджетите по отделните приоритети. Очаква се през следващия програмен период България да получи по-малък бюджет от настоящия, който е 3.2 млрд. евро. Намалението по предварителни прогнози ще бъде около 300 млн. евро., орязана ще бъде и досегашната програма за рибарство. Отделно от това страната има възможност да прехвърли 25% от бюджета й към директните субсидии, като по неофициална информация на "Капитал" вече са водени разговори с ЕК това да се случи. От земеделското министерство съобщиха, че окончателното решение на страната трябва да бъде взето до август.

 

Без промени в рибарската програма

В бъдещата европрограма, насочена към сектор рибарство, също не се очакват сериозни промени.  Основните мерки за бизнеса ще бъдат насочени към производствените инвестиции в аквакултури и преработка на рибни продукти. След 2014 г. ще продължат възможностите за модернизация на риболовния флот, както и за изграждане на необходимата рибарска инфраструктура. Нов елемент в програмата ще бъдат възможностите за диверсификация на дейностите във и извън риболова. Така например собствениците на риболовни кораби ще имат възможност да подготвят проекти за изпълняването на туристически услуги. От агенцията по рибарство и аквакултури съобщиха още, че се предвижда пакет от мерки за опазване на околната среда. Досегашната програма за рибарство беше с бюджет малко над 100 млн. евро като има индикации, че той също може да бъде намален в следващия програмен период.

по темата работиха: Огнян Георгиев, Мара Георгиева, Калина Горанова, Люба Йорданова, Деница Ватева, Радостина Маркова, Илин Станев

Източник: Shutterstock

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    antonvalkov avatar :-|
    Anton Valkov

    Много информативно, чудя се защо се харчат толкова много пари за комуникационни дейности по всички проекти на ЕС, като може просто няколко журналисти да направят една съдържателна статия.

  • 2
    me4o4e avatar :-|
    Борислав

    Като човек, който работи по ОП "Конкурентоспосбност" искам да вляза в ролята на адвокат на дявола и да защитя работата по тази Оперативна програма с пълното съзнание че ще ме удавят в минуси и негативни коментари.
    Вярно е, че ОП "Конкурентоспосбност" (ОПРКБИ от тук надолу) стартира много бавно. Първите 3 години по нея нищо не се случи. След като започна да се случва бюрокрацията беше много утежнена. Чак в края на програмата - визирам последната година и половина - изпълнението започна да се канализира и се създадоха правила и обстоятелства за сравнително бързо и успешно изпълнение на проекти. Целта на настоящето е да обясня някои от трудностите.
    1. Още от самото начало, въпреки всички намерения на планиращите институции (министерсво, национален комитет и др.) и натискът от Брюксел, стана ясно, че бизнесът не се интересува от програмите за иновации. Интересът бе основно насочен към инвестиции в оборудване и донякъде във въвеждане на сертификации, стандартизации, системи за управление и подбните им. Колкото и министерството да му се иска, то не може да насили фирмите и когото и да било да кандидатстват с проекти за иновации. Нито пък може да направи така, че проектите с иновации от малки фирми или единични иноватори да са так добре организирани и аргументирани (и финансирани) както проектите от вече работещи предприятия.
    Дори и сега схемите за създаване на клъстери, офиси за технологичен трансфер и др. изглеждат много насилени, защото изискват от бенефициентите не само да се справят с големия обем документация и тежката администрация, но и с партньори от научните институции (университети, лаборатории, изследователски асоциации или , не дай Боже, БАН), които сами по себе си са тежки и неповратливи в участието си.
    2. Една от причините поради, която малкия и среден бизнес трудно се справя с проектите и с наистина ненужно усложнената и обемна документация се крие в естеството му. От една стран, фирмите които са потенциални и актуални бенефициенти по ОПРКБИ се занимават с реално производство и изпълнението на проекти е винаги на заден план след основната им дейност. Което е напълно нормално, но значи (особенно в сегашната криза), че малкия и среден бизнес не може да отдели ресурси и особенно персонал (който в момента и без това е сведен до минимум), които да са обвързани само с проекта. И тъй като документацията и изпълнението са, както бе написано и по-горе ненужно усложнени и обемни, фирмите допускат грешки, които им костват в по-добрия случай време до плащането, а в по-лошия финансиране.
    Тук следва да коментирам и факта, който много малко хора осъзнават, а имменно, че финансирането е последващо като максималния размер на авансово плащане е 20 %, тоест бенефициентът трябва да финансира почти всичко само и после да чака плащане. Което е невъзможно за много малки и микро предприятия особенно сега, а дори не искам да коментирам условията за кредитиране на много банки, които са способни да разорят предприятието от лихви докато изчаква финално плащане.
    3 Вярно е че, има огромни проблеми в обработването и оценяването на проекти (и не само иновативните а всички), но това се дължи в немалка степен и на разнообразиите на бенефициентите. Бенефициентите по ОПРКБИ идват от всички производствени сектори, като имат съвсем различни, вариращи в степента и дълбочината си проблеми и специфика. Ако МИЕТ имаше по един технически експерт за всеки вид производство и услуга от които има бенефициенти, щатът трябваше даа се увеличи с 1000 души, а вярвам, че никой не иска това.
    Това разнообразие се отразява и по друг начин. Моля, само се информирайте колко са бенефициентите по ОП Транспорт и по колко проекта се разпределя целия ресурс. ОП регионално развитие работи основно с общините, които не само, че имат еднаква структура, но и са пряко подчинени на МРРБ, което може да контролира работата на бенефициентите и от двете страни, докато МИЕТ няма никаква регламентирана по закона власт (дори под формата на регистрация и лицензиране на своите бенефициенти). Същото се отнася и за ОП околна среда.
    Дори не искам да коментирам земеделието но ще го направя. Първо огормна част от ресурса там отива в директни плащания. В превод - няма проект, няма документация, няма мониторинг - има само толкова декара по толкоз лева = на толкоз лева. От това по-лесно за администриране няма и те пак успяват да го омажат, както щеви каже всеки малък земеделски производител. Да не говорим дори и за факта, че една огромна част от плащанията (окол 80%) както Капитал често е коментирал отиват при трийсетина бенефициенти дето всички ги знем кои са.
    4 и последно - ОПРКБИ се ръководи в може би най-тежкото министерство в България. Въпреки, че това не би следвало да интересува хората, другите министерства, които управляват ОП имат по един или два ресора (най-много), които са тясно свързани с ОП под тяхното управление - пример Министерство на околната среда и водите. За сметка на това МИЕТ управлява туризма - един от най-бързо развивщите се и променливи сектори в икономиката, енергетиката - която както е явно дори и да се абстрахираме от настоящите и скорошни събития е един огромен, трудно управляем и политически много чувствителен ресор и най-накрая (колкото и лошо да звучи това) управлява една от най-важните, трудни и разнообразни ОП. Моля погледнет статистика за рамера на персонал на МИЕТ и прикрепените агенции в сравнение с другите минстерства (Дори да се абстрахираме от гиганта МВР) и ще ви стане ясно, защо имам проблеми. И за всички, които ще скочат срещу тази защита на увелияението на администрацията казвам: Като гражданин и аз не искам администрацията да се увеличава, но също така смятам, ако състава на МВР и МО се намали с 500 души а този на МИЕТ се увеличи със 100 (което е нетен спад) крайния резултат ще е много положителен.
    Моля, критикувайте. Истината се ражда само в спора.

  • 3
    nmihovbg avatar :-P
    nmihovbg

    Защото хората ги мързи дори и да четат, какво остава да изпълняват условия. Поради тази причина и фирмите консултанти са толкова напред ;)

  • 4
    tuzar avatar :-|
    tuzar

    Борислав, много си прав да знаеш. Относно работата на журналистите никак не е лоша, но няма други гледни точки. Това, че питате Кирчев и Младенова не е достатъчно. Единия окепази програмата още в зародиш, а Младенова ще я довърши. Нали помните, че това е съветника на Трайчо, който заедно с Евгени Ангелов блокираха дълго време работата по тази програма. Какво по-различно очаквате от Младенова освен старите игри. Програмата върви от около година това е истината, дано да не я спрат.

  • 5
    yotata avatar :-?
    йотата

    До коментар [#2] от "Борислав":

    И за всичките тия проблеми вината е размита - от Кунева насам. Ъъъъъ, всъщност НЕ - отпреди Кунева - "римембър дъ ФАРе".
    Въпросът е правите ли нещо Вие консултантите да не се потретя тоя резил и през следващия "период"? Или само си псувате тихичко насаме чиновническата калинщина?

    Която калинщина няма да се оттече с ГЕРБ, вЕрвайте му.

  • 6
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#2] от "Борислав":
    Съжалявам, Борислав, но програмата ви този вид е глупост и изобщо не отговаря на името си - "Конкурентност".
    При така създадените критерии аз и колегите ми нямаме никакъв шанс да се класираме, ако не искаме да лъжем и се подписваме под фалшиви документи, разчитайки че няма никой да се усети.
    Доказа го Митьо Пайнера със супер технологичиня си проект (смеете ли ди го публикувате да с види за какво става въпрос?).
    В същото време, аз и други като мене работим на външни пазари (външни дори за ЕС) по целия свят и внасяме парите в България и сътоветно данъците, но така сте я наласили че Митьо Пайнера минава без проблем (дори си отказват тези преди него за да му се уредят нещата), а тези който наистина си повишават конкурентността собствена, на Блъгария и Европа дори са отрязани.
    Вие или сте глупав или се правите на "дръж ми шапката да ти обясня".
    А може да е толкова просто и да има огромен ефект.
    Подпомага се само този който успее да излезе на външния пазар и печели международни търгове извън страната.
    Може и на Митьо Пайнера да го финансирате, ама когато вземе награда от Евровизията.
    Това ще има огромен ефект да стимулира българските фирми (поне тия коите вече могат, но не са набрали кураж) да излязат и се кнокурират на европейските и световния дори терен.
    Да, знам че брюкселските тарикати не зимат голямата пара под масата от лобистите да осигуряват конкуренция в Европа, ако и да твърдят обратнотопо, и това би им бръкнало отзад доста дълбоко и нипрятно. но сте длъжни да се напънете и преборите за точно такива правила, защото другото е ала-бала и преливане от пусто празно.
    Много правилно и съвсем нормално българските фирми не искат да се занимават вашите глупости - дали сте се опитвали поне да прочетете за ккаво става въпрос непредубенео.Някви пълни фанстамагории, че само изпечен мошеник, бръмчащ на еврофондове, би се хванал да ви играе по играта. И понеже кандидатите в огромното мнозинство са далавераджии, за това съответната преса от Брюксел и всичко се задръства в едни безкрайни проверки.

  • 7
    me4o4e avatar :-|
    Борислав

    До коментар [#6] от "k_":

    Има няколко пункта от вашия коментар, на които искам да отговоря, като по никакъв начин не искам да претендирам, че трябва всички да са съгласни с мен.
    Първо: Както подчертах и в предния коментар, не претендирам, че по ОРКБИ няма проблеми. Проблеми има и то големи и много, но това, че тази ОП е нарочена за най-проблемна и лоша, е неразбираемо за мен особенно предвид факта, че тя е единствената, която финансира поне частично реалния бизнес (а не лъскави магистрали, пречиствателни станции за по 2 милиона в села с 500 души и зърнопрозиводители милиардери)
    Второ: Голяма част от бенефициентите по ОПРКБИ насочват продукцията си към износ и това е хубаво, но лично аз (без да претендирам да съм какъвто и да е фактор в определянето на параметрите на ОП) смятам, че предприятията, които работят за българския пазар също имат право и нужда от помощ, и не смятам, че да са въведе критерий за оценка на проектни предложения - работи за външния пазар ще помогне някому.
    Трето: Тъй като и аз като вас нямам пряка информация за проекта на "Пайнер" и съм се информирал от втора ръка мога да спекулирам основно с достъпната за всички информация, която е следната: Проектът на Пайнер беше обявен заедно с всички останали в резервния списък с кандидати за които не е достигнало финансиране по схема BG161PO003-2.1.11 „Технологична модернизация в малки и средни предприятия". По тази схема, както и по всички останали, една част от одобрените кандидати се отказват, поради една или друга причина (включително посочените от вас).
    Относно икомическия потенциал на "Пайнер" не смятам да коментирам а само да помоля да ми посочите друга българска звукозаписна и продуцентска компания, която има магазини в Европа и САЩ (които съм виждал) и която поддържа телевизионни канали, които имат пазар и в съседните страни.
    Общественото недоволство относно този проект беше базирано на културни аргументи, които нямам намерение да коментирам, защото те нямат нищо общо с икономическия потенциал на предприятието.
    Моля, за вашия последващ коментар.

  • 8
    yotata avatar :-|
    йотата

    До коментар [#6] от "k_":


    До коментар [#7] от "Борислав":

    Съгласен съм с Борислав, първо трябва да се спечели войната за конкурентоспособност вътре в България, и квото е излишно да се насърчава за износ.
    Сега какво се получава - качествените български храни, напитки заминават да хранят чужди народи. А тук масово се продава пропътувало престояло химизирано нещо - най-често нещо, което не може да стигне до Африка (примерно - "дупета". от коне).
    И защо трябва да е така? С какво парите на германския консуматор са по-ценни от парите на българския?
    Защо българския консуматор ТУК трябва да отдели повече пари от германския за същото качество на продукта?

  • 9
    k_ avatar :-|
    k_

    Е, щом настоявате.
    Отзад напред:
    Рекох си чакай, да проверя в Търговския пък къв е прихода на Митьо ДС милиционеро (доказан) от магазините му в Европа и Америка, дето сте ги виждали с очите си. Официално са се обявили на сайта като Пайнер ООД, седалище Димитровград.
    Да, ама в Търговския регистър такова ООД няма. Може сам да се уверите с няколко клика.
    Значи наш Митьо нещо послъгва, нещо съвсем нормално за селско ченге от прованса.
    Тва, че в Агенцията му сте се вързали и изсипали милиона - няма никакво значение, хеле пък тоз милион да не е ваш, я.
    Да, знам че регистъра пречи много и доста опити се направиха да го затрият.
    По този повод се сещам за още една подобна история. Милицонерска, ама дрънка нашенска фирма, печели финансиране за порект и то доста дебело и тръгва да омагьосва американски партньори.
    Те питат колко са надеждни тия хора. Ами да проверят в Търговския отчетите и после ще си говорим. Оказва се, че и тия ги нямало там и повече нямаше смисъл от разговори.
    По този повод и аз имам един въпрос към Вас, понеже изглеждате вътрешен за системата:
    В Агенцията проверяват ли задължително кандидатите за финансиране в Търговския регистър или ако ви цъфне в офиса например някой като инж. ДС мил. Митко от Димитровград му ставате на крака и искате да уреди автографи за колежките от силиконките?
    По казуса дали работещите на българския пазар имат право на помощ.
    Според мен към настоящия момент българската икономика е картелирана почти на 80% от назначените мутренски бизнесмени, които къде с жестокост (най обикновен бой), почти винаги със съдействието на държавата и силовите и органи и червивата от корупция съдебна система успяха да избията от главите на мнозинството българи каквато и да е идея за бизнес. Тези, които не учедтват в схемите им едва кретат.
    Стигнало се е дотам, че ако ченге реши да открива автомивка първата му работа е да си освободи терена, като закрие най-близките две. Става лесно - се едно обаждане в службите по инспектората към съответната община.
    В нормални условия некъдрниците отдавна да са фалирали при първата криза, но европейските пари им дойдоха дюшеш и удължават тяхната и на българите като цяло агония. Местния бизнеса се нуждае още от финасова карантина, докато успее да се самочисти по естествен път. Затова считам, че за т.н местен бизнес, не можещ да излезе на външен пазар не му се полагат субсидии.
    И обратно - този който, изнася трябва да бъде подпомагана даси развива производството, ако ще и марули за Солун да кара.
    Щото тоя човек ако успее да се пребори и продаде марулите или краставиците си на европейския пазар при нашите условия ще призведе толкова много, че България ще бъде залята със стока.
    Айде да не са марули - велосипеди да са или гайки за автомобилни гуми.
    по моя преценка около 20% от българските фирми са жизнени и вече излизат на извън страната. С малка помощ този процент би отскочил на 40% и тогава върщане назад няма.
    Сед тях има и големи и малки. Има и таквия, които са на милиционери, макар да са рядкост но г има.
    От големите се сещам за Гловболгарстрой, които имат огромен опит в строителството и все още са активни на навън. От по-новите Трейс в пътното май се опитват да пробият (и двете са надлежно регитрирани в Тръговския, за разлика от инж. Митето).
    Сигурно има и други. Ако някоя от големите фирми успее да спечели голям мулитмилионен проект някъде по света, ами тя тая ще намери добре платена работа за няколко села и купища инженери за следващите 4-5 години. Защо да не я подкрепи Европейската програма по Конкурентноспособност? Нали ще вкара пари в Европа и като цяли засили конкурентността?
    Сещате ли се?
    Защото евентуално изхвърлената фирма ще бъде някоя европейска от типа на Щрабаг дето им падна тавана на летището, предпочитат те да спечелят търга, а наште да им свършат работата за жълти стотинки. Защото доста сме вече , дето успяваме да им отмъкнем проекти по света, без грам помощ от вашите програми (кой ще си губи времето и създава ядове) и сме виждали удряманите им физиономии.
    Така че, да сумираме:
    Или се взимате в ръце и подпомагате агресивно жизнената част от българския бизнес да излезе на световните пазари и не се занимавате с мильовци тип инж. Митьо, или я карате по старому и се надлъгвате с брюкселските тарикати до края на живота си. Може и да откраднете некоя сумичка, ама то ще е дреболия, програмата не изпълнена, на вас ви се карат, народи ви се подиграва - струва ли си и живот ли е това.

  • 10
    k_ avatar :-|
    k_

    До коментар [#8] от "йотата":
    На тебе, йота, май ти се е прияло качествено сиренце и пъстърмичка евтинджос, като през соца.
    Е, нема как да стане, брато. Соца се спомина, ако не си чул.
    Който иска добро - ще требе да си плаща колкото си струва.
    Ако си на пенсийка, има още един милиард да изплатите от онова време, и като се наплати борча до стотинка ще се види какво може дъпълнително да ви се отпусне.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK