С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 19 апр 2013, 16:13, 10996 прочитания

Напредналите и изоставащите

Докъде е стигнала подготовката на новите оперативни програми и какво предвижда всяка от тях

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Напредналите и изоставащите

[Shutterstock]
ОП "Конкурентоспособност и иновации": Отново изоставащи

Ако сте имали какъвто и да било досег с бизнес през последните 4-5 години, със сигурност знаете, че европейската програма "Конкурентоспособност" беше провал. Това беше програмата с най-тежка бюрокрация, с най-зловещи забавяния и с най-малко плащания.


Някои неща явно трудно се променят. "Конкурентоспособност" е изоставащият ученик и за следващия програмен период. През април 2013 г., малко след като би трябвало да са минали консултациите с работните групи и да има работен вариант на новата програма, тя съществува само като концепция, при това току-що завършена и известна на шепа хора в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. "Тази седмица ще излезе първият работен драфт", обещава Ирена Младенова, новият зам.-министър, който отговаря за програмата. Тя казва, че няма представа защо е било забавянето, но когато е дошла преди месец, е заварила концепция, която е трябвало да преработят. Срещи с работната група ще има другата седмица, а до средата на май трябва да се представи идеята и на повече хора, които да дадат мнение: бизнес, НПО, консултанти.

Това забавяне е вредно за програма, която е инструмент за пряка помощ за бизнеса. Много хора ще имат какво да искат и какво да предложат в програмата. Много ще са и недоволните, особено след като разберат за новия фокус. Досега "по-скоро разпръсваме пари и ефектът след това не е видим", казва Младенова. Затова например, според нея трябва да бъдат намалени парите за технологично обновление и модернизация за сметка на програмите, които целят ефект, надскачащ отделните фирми. Според Ангелина Добрева, заместник-председател на Българската асоциация на консултантите по европейски програми и управител на "Aдекум Проекти за развитие" ЕООД обаче, това е единственият ресурс, който досега реално е усвоен от бизнеса и е 50% наддоговорен. "Само за този вид подкрепа интересът беше между три и шест пъти по-голям от наличния за съответната година финансов ресурс. С който и собственик на фирма да говориш, всеки те пита: "Кога ще отворят пак "Конкурентоспособност". Въпросът е показателен, че за света извън МИЕТ програмата се свързва единствено с процедурите за покупка на активи" , казва тя. Според нея не бива да се залита към финансови инструменти като заеми, за сметка на грантовите схеми. Подобен процес обаче е неизбежен, твърдят от министерството. 

Клъстъри - ако не става с добро...



"Винаги говорим за усвояемост, за проценти договорени пари. Това е по-скоро за вътрешен ориентир (т.е. за администрацията - бел.ред.). Навън ние трябва да акцентираме върху това къде и какво сме инвестирали и какъв ефект има", казва Младенова, която признава, че "в момента нито имаме подходящите инструменти да събираме такава информация, нито досега е имало фокус върху това".

Новата най-голяма ос ще бъде за иновации, като според Младенова ще се дават пари предимно на групи компании, които имат обща идея от какво имат нужда, за да им се помогне. "Опитахме да определим областите, в които ще има видим ефект от инвестициите. Искахме да видим къде се случват клъстери в страната и как можем да ги подкрепим. Ако става дума например за експорта, много компании казват: "Трябва да се сертифицираме, но тук няма къде и ходим в чужбина." Очевидно е, че на тях им трябва сертифицираща лаборатория. Други ще имат необходимост от друг вид подкрепа."

Министерството е определило няколко сектора като потенциални за инвестиции - от електроника и информационни технологии до текстил, туризъм, производство на мебели и дрги. Идеята е, че за да вземат финансиране, фирмите в тези сектори ще трябва да се обединяват и да кандидатстват заедно. Атанас Кирчев, консултант от "Финвера консулт", дава за пример естествено формиралите се клъстъри в Италия на малки обущарски работилници, които ползват обединението си за по-добри цени за кожи. "Тук обаче клъстърите ще се създават по изкуствен начин, за да вземат грантово финансиране", казва Кирчев. Това не е задължително лошо - съвместната дейност помага на фирмите, но предстои да се види дали те ще искат да се обединяват (досегашният опит сочи по-скоро не) и дали това обединение ще е трайно.

Експертите - отвън

Друго нововъведение ще бъде отдавна исканото вадене на експертизата извън самата програма. Чиновниците не могат, а и не бива да оценяват иновативност, устойчивост или енергийна стойност на даден проект. Всичко това може да се върши от външен капацитет - например вече създадените фондове за иновации Eleven и LauncHub, инженерни фирми за проектите за енергийна ефективност, а банките - за по-стандартните проекти за технологично модернизиране. Идеята безспорно е добра, но и тук ще има повече от достатъчно спорове за критериите и самите оценители. Например предложението как да се подбират иновационни проекти, в които държавата да съфинансира вече спечелили рисков капитал фирми. Идеята е всяка компания, която спечели капитал до 5 млн. евро от голям инвестиционен фонд, да получи още толкова от програмата. Но озадачаващо е например условието този фонд да управлява над 1 млрд. евро и да отвори офис в България с поне три работни места. Също така, ако проектът не е изпълнен до 3 години, финансирането от държавата се превръща в дълг.

Приоритетна ос "Доверие"

Но най-голямата слабост на "Конкурентоспособност" е това, че бизнесът не й вярва. "Потенциалният бенефициент е гледан като субект, който протяга крадлива ръка към държавните пари, казва Кирчев. И гледат да те пляснат по всякакъв начин по ръцете. Ефектът е, че сериозните фирми приемат участието в програмата като авантюра и не участват. Масово по "Конкурентоспособност" кандидатстват фирми авантюристи, които сключват договор, но не го изпълняват и парите се връщат."

Той дава пример с Hyundai heavy industries, които кандидатстват през 2008 за закупуване на оборудване за трансформатори. За да се осигури технологично всичко за новите машини, компанията трябва да избие една стена. Експертите обаче решават, че това е ново строителство, което не е допустимо по схемата. По същото време, по което Томислав Дончев показа проекта като добър пример пред чужди журналисти, програмата не признава 600 хил. разходи на компанията. Стига се до намеса на корейския посланик, а признаването на финансовия отчет се бави повече от една година. 

Промяната на тази бюрокрация тепърва ще се случва. "Трябва да обърнем фокуса - не да затягаме на входа, така че малко проекти да минават. Фирмите с читави проекти невинаги искат да се занимават с безкрайни административни процедури. Трябва да има лесно влизане, с минимум администрация, но да има последващ строг мониторинг, който да не позволява измами", казва Ирена Младенова. Звучи добре, но в последните години плановете за промяна в бюрокрацията звучат като добри пожелания, не като конкретни действия.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Само три строителя за детската болница за 100 млн. лв., ВСС се прицели в Лозан Панов Вечерни новини: Само три строителя за детската болница за 100 млн. лв., ВСС се прицели в Лозан Панов

И още: Ердоган постави условия за примирие с кюрдите в Сирия; Ще има ли сделка за Brexit; Масови протести в Барселона заради осъдените сепаратисти

16 окт 2019, 1398 прочитания

Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България 1 Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България

Според дирекция "Миграция" той има забрана да напуска страната от 2011 г., която обаче трябва да е отпаднала автоматично

15 окт 2019, 2311 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Технология на цецомобила

Какво може и какво не техниката, която предизвика скандала

Още от Капитал
Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10