Свобода по жицата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Свобода по жицата

Свобода по жицата

Все повече компании избират да излязат от регулирания пазар

5452 прочитания

Докато протестиращите преди два месеца срещу високите сметки за електроенергия настояваха за свобода на избора на доставчик, за бизнеса тя вече е налице. Само от началото на годината на свободния пазар са излезли 67 компании, двойно повече, отколкото през цялата 2012 г.

Извън регулирания пазар, на който цената се фиксира за една година от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, електричеството се договаря с конкретни доставчици, които относително лесно могат да бъдат сменени. Такава възможност съществуваше и преди, но малко компании искаха да инвестират средства и усилия, за да излязат на пазара на електроенергия. Сега обаче нещата се променят. От Aсоциацията на търговците на енергия в България (АТЕБ) коментираха, че е трудно да се даде една причина за нарастването броя на фирмите, които предпочитат да сключват свободни контракти за доставка на електроенергия. В някои случаи става въпрос за търговски интерес, в други случаи за подготовка да се изпълнят регулаторните изисквания. Според закона за енергетиката от 1 юли 2013 г. всички предприятия, присъединени на средно напрежение, трябва да сключат индивидуален договор или да разчитат на доставчика от последна инстанция, чиито цени би трябвало да са по-високи. Денят на задължителното отваряне на пазара обаче все още е условен - той вече бе отлаган няколко пъти.

Свободата излиза по-евтино

Това, което ускорява процеса, е, че още от втората половина на миналата година цените извън регулирания пазар започнаха да падат чувствително - най-вече поради липсата на износ, което пренасочи електроенергия на вътрешния пазар. АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица-изток 2" предлагат електроенергия, много по-евтина от микса на НЕК, който стига до крайните потребители през електоразпределителните дружества (ЕРП). Втората причина е стартиралата работа на балансиращите групи. В тях няколко предприятия координират потреблението си, така че ако едно има излишък, а друго дефицит, те могат да прехвърлят количества помежду си, без да плащат за непредвидения си разход на електроенергия. Цената, на която иначе се изкупува излишъкът, е малко над 20 лв. за мегаватчас, а дефицитът може да струва над 160 лв. за мегаватчас.

В момента цените за крайния клиент на свободния пазар са средно между 5 и 8% по-ниски от тези на регулирания пазар. Зависи от фирмата и вида й на потребление, както и в района на кое ЕРП е присъединена. Цените на ЧЕЗ за бизнес клиенти са малко по-ниски, отколкото на EVN и "Енерго-про", така че там маржът в полза на клиента от излизането му извън регулирания пазар е една идея по-малък.

Цената обаче не е определяща, казват повечето енергийни търговци. Според Владимир Дичев, изпълнителен директор на "ЧЕЗ трейд България" ЕАД, основната услуга, която предлагат търговците, са по-гъвкави условия като тарифи, фактуриране и заплащане. Търговците на енергия предпочитат да не споделят практиките си, но едно от основните предимства е единната тарифа, т.е. компаниите не трябва да плащат дневна, нощна и върхова енергия. Друга услуга е поемането на енергийния мениджмънт на клиентите - така фирмите по-лесно управляват потреблението си и понякога даже спестяват пари.

Добро начало, но

Излизането на компаниите на свободно договаряни цени е добро начало, но на практика това все още не означава истински пазар. Например контрактите за покупка на електроенергия от производителите са дългосрочни, така че те не отразяват винаги тенденциите. Търговците в момента продават по-скъп ток, отколкото би била пазарната му цена при краткосрочни договори. В момента поевтиняването се получава заради портфолио от договори с различни централи. При наличието на борса това би трябвало да се промени.

Друг проблем е, че ДКЕВР така определя квотите на централите, че все пак по-евтината енергия да е за бита. В момента от правителството идват сигнали, че за битовите потребители трябва да отива още по-евтина енергия. Ако има масово излизане на пазара на фирми, присъединени към мрежата на средно напрежение, и износът се отпуши по някакъв начин, това може да доведе до повишение на цените за бизнеса на свободния пазар. За да се избегне отчасти този риск, търговците на енергия смятат, че ДКЕВР трябва да има възможност по-често да променя квотите на централите, така че по-лесно да се балансират цените между двата сегмента.

Поредният натиск върху цените

Ускоряващото се излизане на бизнес клиентите на свободния пазар обаче има странични ефекти.

Първият е поредният удар върху електроразпределителните дружества. Вече много години ЕРП-тата продават по-евтино на бита и избиват загубите си от продажба на по-високите цени за бизнеса. В началото на годината например по изчисления на Института за енергиен мениджмънт (ИЕМ) разликата между цените за бита и стопанските потребители, присъединени към мрежата на ниското напрежение, е 3.6 ст./кВтч. Образно, на сметка за бита от 1000 кВтч в началото на годината ЧЕЗ губи по 7 лв. (70% дневно и 30% нощно потребление). След свалянето на цените през март загубата при същите условия стига 11 лв. За да не фалира ЕРП-то, загубата се компенсира от бизнес клиентите с по-високи цени. ИЕМ пресмята, че разликата между бизнес и домакинства вече достига стига 4.8 ст./кВтч. При клиентите присъединени на средно напрежение разликата с цените за бита е по-малка, но все пак ножицата остава широко отворена и също помага за субсидирането на домакинствата.

Сега с излизането на клиентите средно напрежение на свободния пазар крайните снабдители ще загубят доста приходи и, по-важното, възможност да субсидират бита. По груби изчисления на едно от ЕРП-тата либерализацията ще му струва 25 млн. по-малко приходи през следващата година. Дори и клиентите да предпочетат търговските дружества на електроразпределителните предприятия, това пак няма да покрие загубите (ако приемем, че за трите ЕРП-та по-важни са консолидираните резултати на всичките им дружества у нас). Това вероятно е и една от причините те да затрудняват достъпа до информация за клиентите си от други търговци. В Комисията за защита на конкуренцията дори постъпи сигнал за съгласувано действие на трите ЕРП-та в тази връзка.

Едната възможност е чисто и просто цените за домакинствата да се изравнят с тези на стопанските потребители. Това очевидно трудно ще се получи заради общественото недоволство. Другият вариант е миксът от централи за регулирания пазар да бъде направен така, че той да по-получи още по-евтина енергия. Тогава обаче има риск едно от основните предимства на либерализирания пазар - относително по-ниските цени, да бъде изгубено. Което ще попречи и за по-нататъшното му отваряне, на което се надяват и битовите потребители.

Докато протестиращите преди два месеца срещу високите сметки за електроенергия настояваха за свобода на избора на доставчик, за бизнеса тя вече е налице. Само от началото на годината на свободния пазар са излезли 67 компании, двойно повече, отколкото през цялата 2012 г.

Извън регулирания пазар, на който цената се фиксира за една година от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, електричеството се договаря с конкретни доставчици, които относително лесно могат да бъдат сменени. Такава възможност съществуваше и преди, но малко компании искаха да инвестират средства и усилия, за да излязат на пазара на електроенергия. Сега обаче нещата се променят. От Aсоциацията на търговците на енергия в България (АТЕБ) коментираха, че е трудно да се даде една причина за нарастването броя на фирмите, които предпочитат да сключват свободни контракти за доставка на електроенергия. В някои случаи става въпрос за търговски интерес, в други случаи за подготовка да се изпълнят регулаторните изисквания. Според закона за енергетиката от 1 юли 2013 г. всички предприятия, присъединени на средно напрежение, трябва да сключат индивидуален договор или да разчитат на доставчика от последна инстанция, чиито цени би трябвало да са по-високи. Денят на задължителното отваряне на пазара обаче все още е условен - той вече бе отлаган няколко пъти.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    euronymous avatar :-|
    Euronymous

    Много имаме да учим ...

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK