Financial Times: Българското земеделие се бори да постигне потенциала си
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Financial Times: Българското земеделие се бори да постигне потенциала си

Производствотона зърно е основния фокус на българското селско стопанство

Financial Times: Българското земеделие се бори да постигне потенциала си

Разрухата от 90-те години и неефективните европейски субсидии все още тежат на аграрния сектор в страната

6336 прочитания

Производствотона зърно е основния фокус на българското селско стопанство

© Цветелина Николаева


Селскостопанският сектор в България започва да се възстановява след години липса на инвестиции и раздробяване, пише в. Financial Times в свой репортаж. Според изданието експортно ориентираният аграрен сектор в страната се справя все по-добре, като дори по-дребните фермери се ориентират към износ на качествена продукция в чужбина. Financial Times обаче изтъква, че щетите от разрухата през 90-те години все още далеч не са възстановени, което пречи на земеделците да постигнат потенциала си.

Аграрната индустрия на страната е фокусирана върху зърното, най-вече в региона Добруджа, който от хилядолетия е житница на региона. Според FT България изнася 2.5 млн. тона зърно годишно, което "не е лошо за малка държава". От друга страна, едрият рогат добитък е намалял двойно след падането на комунизма от – от 632 359 глави през 1989 г. до 314 900 през миналата година. Това понижение е симптом на цялостното западане на животновъдството и обезлюдяването на части от провинцията по време на тежкия икономически преход.

Financial Times цитира данни на Българската народна банка, според които през 2011 г. аграрният сектор е генерирал 3.64 млрд. лв., или 5.6% от брутния вътрешен продукт. Тези данни обаче подценяват важността на сектора извън основните населени места в България, особено предвид изчезването на много индустрии в малките градове.  

Един резултат от разпадането на ТКЗС-тата от комунистическата епоха през 90-те е раздробената собственост върху земята. С някои изключения, през това десетилетие земеделието, както и много други сектори беше лишено от инвестиции – както публични, така и частни. През последните десетина години ситуацията започва да се подобрява на фона на възстановяването на икономиката и достъпа до европейските фондове, като конкурентните предимства на българското земеделие започват да дават резултат. Много дребни фермери обаче продължават да се борят за оцеляване, а ниското ниво на усвояване на европейските средства продължава да затруднява възстановяването.

Липсата на комасация пречи

"Природното богатство на България е земята", коментира пред вестника израелски инвеститор, пожелал анонимност. "Страната също така има много подходящо разположение за износ заради Черно море и Дунав, както и добри земеделски традиции. Най-големият проблем обаче е консолидацията на собствеността – земята е разделена на малки парцели и е много трудно да купуваш на едро", добавя той.

Израелският инвеститор също така изтъква, че 90-те са "загубени години", от които България все още се възстановява. "Приватизацията беше извършена изключително неефективно в икономическо отношение. Повечето кооперативи бяха много уредени, но почти всичко е унищожено – макар няколкото, които бяха запазени, да са много успешни", заявява той. 

Драстично по-малко животни

Относно срива на животновъдството, най-простото обяснение е, че много от добитъка е изяден по време на кризисните години. Евгени Спиров, който отглежда говеда и овце в Централна България, коментира пред изданието, че броят на добитъка след 1989 г. вероятно е спаднал с повече от 50%.

"Причините за това са сложни. Като се почне от самото начало, когато големите кооперативи бяха затворени и добитъкът беше върнат на голям брой дребни собственици, които нямаха нито намерение, нито възможност да се грижат за тях. Дори да искаха, преди приватизацията на държавните местни комбинати, започнала през 1998 г., управлението им беше толкова неефективно и корумпирано, че пречеше на всички по веригата. Затова беше логично добитъка да свърши в кланницата, независимо в страната или чужбина", заявява Спиров.

Той също така изтъква, че в България по принцип се яде малко говеждо, тъй като свинското, пилешкото, както и в някои сезони агнешкото са по-популярни. Според него едва в последните години се забелязва известен интерес към качествено говеждо. Въпреки малки вътрешен пазар, Спиров вижда потенциал в износа на месо. "Ние разполагаме с много ливади и малко говеда. Това създава възможност за развитие на пасищно животновъдство, което е уникално за Европа. Близостта на България до Близкия Изток е голямо предимство за износ на висококачествено говеждо и агнешко", изтъква той. 

Според Спиров сегашната система на европейски субсидии е насочена към мащабните, но с ниска добавена стойност производства на зърнени храни, и трябва да бъде преструктурирана, за да стимулира култивацията на по-стойностни култури като известните в миналото рози и производните им продукти, както и животновъдството.

Компании като "Био България", собственост на тенис легендата Магдалена Малеева, са пионери в износа на висококачествена органична продукция. Това обаче са нишови предприятия, които в обозримо бъдеще ще продължат да съществуват редом до значително по-едрата аграрна индустрия. Но поне след всички загубени години инвестициите започват да се стичат в страната, завършва статията си Financial Times.

Селскостопанският сектор в България започва да се възстановява след години липса на инвестиции и раздробяване, пише в. Financial Times в свой репортаж. Според изданието експортно ориентираният аграрен сектор в страната се справя все по-добре, като дори по-дребните фермери се ориентират към износ на качествена продукция в чужбина. Financial Times обаче изтъква, че щетите от разрухата през 90-те години все още далеч не са възстановени, което пречи на земеделците да постигнат потенциала си.

Аграрната индустрия на страната е фокусирана върху зърното, най-вече в региона Добруджа, който от хилядолетия е житница на региона. Според FT България изнася 2.5 млн. тона зърно годишно, което "не е лошо за малка държава". От друга страна, едрият рогат добитък е намалял двойно след падането на комунизма от – от 632 359 глави през 1989 г. до 314 900 през миналата година. Това понижение е симптом на цялостното западане на животновъдството и обезлюдяването на части от провинцията по време на тежкия икономически преход.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    euronymous avatar :-|
    Euronymous

    Много малко земеделие има в България , който се е захванал много бързо се отказва

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    "Най-големият проблем обаче е консолидацията на собствеността – земята е разделена на малки парцели и е много трудно да купуваш на едро"

    Разрушаването на кооперациите и връщането на земята в реални граници беше една от най-големите икономически грешки направени през 90-те. Разпокъсаната собственост ще тежи като воденичен камък още много дълго време не само по отношение на селското стопанство. Много инвестиционни проекти се провалят защото трябва да се преговаря с необичайно голям брой собственици всеки държащ малки "идеални дялове". Един да се запъне и проваля целия проект. А дори и да се стигне до съгласие това отнема диспропорционално време и води до огромно забавяне на проекта.

    Най-доброто решение спиред мен е да се въведе данъчната политика стимулираща укрупняване. Просто трябва да има данъкът трябва да се състои от два компонента - един с фиксиран размер за всеки идеален дял независимо от размера му и отделно добавка за брой декари. Фиксираният компонент трябва да е водещ за да стимулира освобождаване от малки дялове.

  • 3
    superbg avatar :-|
    superbg

    Все още имаме една от най-чистите и плодородни земи в ЕС.
    Европейските земеделски субсидии за производствата на земеделска продукция много изкривяват пазара в наш ущърб.
    Ако цените се повишат до реалните си нива в целият свят малка България няма да има конкуренция на био-продукцията си.

  • 4
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Да, връщането на земята в реални граници беше едно управленческо недоразумение на СДС и таргедия за селското ни стопанство. На нас ни звъннаха да дойдем от София да си вземем 6те овце! :-)
    Според мен (и не само) трябва да се фокусираме върху тези области където има по-висока добавена стойност. Имаме добри шансове и добри възможности. Трябва повече мисъл и много работа.

  • 5
    trezven avatar :-|
    Трезвен

    Нашите предци са се борили да запазят тази земя, защото тя е богата- има вода, има пръст, има слънце, има планина и море. Каквото бучнеш- расте, без да се напъваш.

    Прав е Буров, ще дойде време когато ще скърцаме със зъби и ще ядем пясък и тиня. Ей на, хипермаркетите отварят масово, в тях нищо българско няма- предимно храни от 3-тия свят, домъкнати замразени и преработени.

  • 6
    stg avatar :-|
    stg

    със сигурност връщането на земята не е било по най добрия начин, може и да е било по най лошия дори, но такава степен на одържавяване не е имало в никоя държава от Източна Европа, за това и проблемите са такива, колкото до ефективността преди 1989 , тя се крепеше на масирано използване на ученически и войнишки труд, което нямаше как да продължи, квото било било, по важно е какво може да се направи сега в тоя момент

  • 7
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    До коментар [#5] от "Трезвен": Здравейте! Не съм почитател на супермаркетите, но например защо насред лято в Билла доматите са често полски е напълно логично и ясно. Билла търси произаводител, който надеждно да и достави домати с ниски цени и максимално удобна логистика. Вкусът на доматите е също фактор, но не най-важния. В България имаме малко много, но дребни производители. Да общува с тях всичките за Билла е много трудоемко и неефективно, а и те не могат да гарантират търсените количества.

  • 8
    atipova avatar :-P
    атипова

    Когато започнат пак да дават 'Бразди' по телевизията, тогава земеделието ще ми стане интересно :)

  • 9
    yotata avatar :-P
    йотата

    До коментар [#8] от "атипова":

    канал 1, всяка събота, 12.30 . Почти без пропуск.

  • 10
    hellwitch avatar :-|
    hellwitch

    За мен лично селското стопанство е може би най преспективният сектор в БГ. Най съществения проблем са циганите и кражбите. Окрупняването и в момента доста активно върви. Единствено проблем е, че хора отдавна емигрирали няма как да се разделят с земята си много лесно. Затова ако не се ползва и не се плащат данъци повече от 5г. за една селскостопанска земя трябва автоматично да влиза в продавана на търг и парите да отиват в бюджета. Като не я стопанисват да я губят.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK