Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 25 апр 2013, 12:35, 6156 прочитания

Financial Times: Българското земеделие се бори да постигне потенциала си

Разрухата от 90-те години и неефективните европейски субсидии все още тежат на аграрния сектор в страната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Селскостопанският сектор в България започва да се възстановява след години липса на инвестиции и раздробяване, пише в. Financial Times в свой репортаж. Според изданието експортно ориентираният аграрен сектор в страната се справя все по-добре, като дори по-дребните фермери се ориентират към износ на качествена продукция в чужбина. Financial Times обаче изтъква, че щетите от разрухата през 90-те години все още далеч не са възстановени, което пречи на земеделците да постигнат потенциала си.

Аграрната индустрия на страната е фокусирана върху зърното, най-вече в региона Добруджа, който от хилядолетия е житница на региона. Според FT България изнася 2.5 млн. тона зърно годишно, което "не е лошо за малка държава". От друга страна, едрият рогат добитък е намалял двойно след падането на комунизма от – от 632 359 глави през 1989 г. до 314 900 през миналата година. Това понижение е симптом на цялостното западане на животновъдството и обезлюдяването на части от провинцията по време на тежкия икономически преход.


Financial Times цитира данни на Българската народна банка, според които през 2011 г. аграрният сектор е генерирал 3.64 млрд. лв., или 5.6% от брутния вътрешен продукт. Тези данни обаче подценяват важността на сектора извън основните населени места в България, особено предвид изчезването на много индустрии в малките градове.  

Един резултат от разпадането на ТКЗС-тата от комунистическата епоха през 90-те е раздробената собственост върху земята. С някои изключения, през това десетилетие земеделието, както и много други сектори беше лишено от инвестиции – както публични, така и частни. През последните десетина години ситуацията започва да се подобрява на фона на възстановяването на икономиката и достъпа до европейските фондове, като конкурентните предимства на българското земеделие започват да дават резултат. Много дребни фермери обаче продължават да се борят за оцеляване, а ниското ниво на усвояване на европейските средства продължава да затруднява възстановяването.

Липсата на комасация пречи


"Природното богатство на България е земята", коментира пред вестника израелски инвеститор, пожелал анонимност. "Страната също така има много подходящо разположение за износ заради Черно море и Дунав, както и добри земеделски традиции. Най-големият проблем обаче е консолидацията на собствеността – земята е разделена на малки парцели и е много трудно да купуваш на едро", добавя той.



Израелският инвеститор също така изтъква, че 90-те са "загубени години", от които България все още се възстановява. "Приватизацията беше извършена изключително неефективно в икономическо отношение. Повечето кооперативи бяха много уредени, но почти всичко е унищожено – макар няколкото, които бяха запазени, да са много успешни", заявява той. 

Драстично по-малко животни

Относно срива на животновъдството, най-простото обяснение е, че много от добитъка е изяден по време на кризисните години. Евгени Спиров, който отглежда говеда и овце в Централна България, коментира пред изданието, че броят на добитъка след 1989 г. вероятно е спаднал с повече от 50%.

"Причините за това са сложни. Като се почне от самото начало, когато големите кооперативи бяха затворени и добитъкът беше върнат на голям брой дребни собственици, които нямаха нито намерение, нито възможност да се грижат за тях. Дори да искаха, преди приватизацията на държавните местни комбинати, започнала през 1998 г., управлението им беше толкова неефективно и корумпирано, че пречеше на всички по веригата. Затова беше логично добитъка да свърши в кланницата, независимо в страната или чужбина", заявява Спиров.

Той също така изтъква, че в България по принцип се яде малко говеждо, тъй като свинското, пилешкото, както и в някои сезони агнешкото са по-популярни. Според него едва в последните години се забелязва известен интерес към качествено говеждо. Въпреки малки вътрешен пазар, Спиров вижда потенциал в износа на месо. "Ние разполагаме с много ливади и малко говеда. Това създава възможност за развитие на пасищно животновъдство, което е уникално за Европа. Близостта на България до Близкия Изток е голямо предимство за износ на висококачествено говеждо и агнешко", изтъква той. 

Според Спиров сегашната система на европейски субсидии е насочена към мащабните, но с ниска добавена стойност производства на зърнени храни, и трябва да бъде преструктурирана, за да стимулира култивацията на по-стойностни култури като известните в миналото рози и производните им продукти, както и животновъдството.

Компании като "Био България", собственост на тенис легендата Магдалена Малеева, са пионери в износа на висококачествена органична продукция. Това обаче са нишови предприятия, които в обозримо бъдеще ще продължат да съществуват редом до значително по-едрата аграрна индустрия. Но поне след всички загубени години инвестициите започват да се стичат в страната, завършва статията си Financial Times.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

KBC очаква свиване на българската икономика с 10% KBC очаква свиване на българската икономика с 10%

Оптимистичният вариант е за спад само с 4%, а най-лошият – за 12%

1 апр 2020, 1770 прочитания

Вечерни новини: Още месец извънредно положение; Първи случай на COVID-19 в парламента Вечерни новини: Още месец извънредно положение; Първи случай на COVID-19 в парламента

И още: Бюджетът излезе на дефицит през март; Производствената активност в еврозоната е намаляла рязко през март

1 апр 2020, 4090 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
През 2015 г. и до "Бизнес парк София"

Продължението на втория лъч на метрото до жк "Младост 4" ще струва 85 млн. лв.

Още от Капитал
Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10