Бавното потъване на флагмана

Или как Цветан Цветанов стана жертва на собственото си творение

   ©  Георги Кожухаров
   ©  Георги Кожухаров

Нощта на 16 срещу 17 декември 2009 г. МВР, оглавявано от Цветан Цветанов, провежда операция "Наглите". Разбита е група, свързана с 12 отвличания срещу откуп и която от година и половина правеше полицията да изглежда жалка.

Два месеца по-късно, 10 февруари 2010 г., МВР  е в операция "Октопод". Насочена срещу бившата барета и съветник на председателя на ДАНС Алексей Петров: "Това е една изключително стройна, йерархична организирана престъпна група, която е извършила доста незаконна дейност на територията на страната над 10 години."

Близо четири години след идването на ГЕРБ на власт и около две седмици преди предсрочните парламентарни избори флагманът на ГЕРБ (както Бойко Борисов нарече Цветанов миналата седмица) потъва бавно и методичнo. По ирония на съдбата това, което го тегли към политическото дъно, е именно собствената му креатура.

Операция "Цветанов"

"Октопод" и "Наглите" беше само началото. През следващите три години щяха да последват операциите "Факирите", "Крокодилите", "Лапачите", "Недосегаемите" , "Медузите" , "Терористите" , , "Кредиторите" , "Тотаджиите" , "Фалшификаторите" , "Лихварите", "Сладурите", "Мутрите", "Чиновникът" , "Акцизите", "Дедесарите" , "Джамбазите" , "Кърлежите" , "Братята" , "Регистраторите", "Алчния", "Мошениците", "Захарно петле", "Р.А.Л.И.Ц.А", "М.И.Л.Е.В", "Шок", "Кокаинови крале", "Универсалните" и т.н., и т.н.

Бившият треньор по овчарски скок, кадровик в МВР и зам.-кмет на София имаше собствена концепция за законност, държавност и справедливост. 

Вместо да чака произнасянето на съда, Цветанов определяше мерки за неотклонение, четеше присъди, коригираше съдебни решения, апострофираше съдии и... раздаваше постове – неговият съсед и другар от детинство Станимир Флоров стана вторият полицай в държавата и получи най-могъщата полицейска служба – ГДБОП. Неговата семейна приятелка Владимира Янева стана председател на най-големия окръжен съд в страната ( съпругът й от граничен полицай – високоплатен служител на РВД). А най-топлият другар Веселин Маринов подари на подопечните на Цветанов химн - "Нашата полиция ни пази".

И така агресивно и настъпателно още в средата на мандата Цветан Цветанов най-отговорно заяви, че гръбнакът на организираната престъпност е пречупен, реформата на МВР - приключена успешно, а доверието в евроатлантическите партньори – възстановено напълно. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов размахваше "успехите" на своя заместник из цяла Европа. Сигурно помните онова прочуто признание на Борисов в централата на фондация "Конрад Аденауер": "За първи път сега се пропукаха организираните групи и пропяха в арестите. Отидоха и посочиха труповете. Ние сега разкриваме поръчкови убийства. Отиват и посочват – в тая ливада има труп. Колегата Цветанов с багер ходи и копае трупове."

И така се стигна до черешката – триседмичното пътуване на Цветан Цветанов заедно със своя брат по оръжие и съсед – директора на ГДБОП Станимир Флоров, и шуменската прокурорка Ася Петрова (днес зам. главен прокурор) до САЩ в края на миналата година. Турът за овации на Цветанов включваше около дузина правоохранителни институции от различно естество, като след всяка среща Цветанов лично привеждаше в известност събраните похвали и суперлативи.

"Успехи", които звучат на кухо

"Денят на министерството започваше по тъмно в агенция "Фокус" и завършваше по тъмно в... агенция "Фокус", разказва високопоставен служител на вътрешното министерство, пожелал анонимност поради естеството на темата. Бел. ред. - Цветан Цветанов имаше навика да се обажда всяка вечер или сутрин и да диктува за поредната полицейска операция.

Цветан Цветанов беше във взривоопасна позиция – от една страна, "силов" (отговарящ за всички служби) вицепремиер, а от друга – шеф на предизборен щаб и съдържател на партийната структура на ГЕРБ. За да обслужи второто си качество, той използваше първото. И така основна цел през мандата му беше да осребри всеобщото усещане за несправедливост в обществото, за да го превърне в политически актив. Целта на Цветанов оправдаваше средствата, които използва.

Обективно - броят на поисканите и получени разрешения за подслушване и следене скочи тройно от началото до края на мандата на Цветанов. Субективно – сигналите за брутална намеса в независимостта на съдебната власт, проявите на полицейско насилие, натискът върху бизнеса станаха всекидневие.

Това беше само част от цената, която обществото плати. А ако дръпнем завесата, ще видим, че успехите и пречупването на гръбнака на престъпността далеч не са такива, каквито се опитваше да ги представи Цветанов.

Да се върнем в началото на текста – "Наглите", перлата в короната на бившия вътрешен министър, съвсем не е толкова бляскав успех, дори напротив. Съдейки от решенията на съда, не всички отвличания бяха разкрити и най-вече полицаите така и не успяха да отговорят на въпроса къде са парите и има ли групата покровител. Тези факти в контекста на последното (на Лара Банева) все още неразкрито отвличане съвсем резонно поставят въпроса колко всъщност са разкрити отвличанията. Тук можем да добавим и отвличането на Мирослава от Перник – там основният заподозрян беше оставен да се простреля (с белезници) от най-елитните служители на Цветанов.

"Октопод" – от гръмките обвинения, че задържаните се занимават с цял спектър от престъпления от Наказателния кодекс, остана само едно дело, изтупало от прахта обвинения за рекет и изнудване от средата на 90-те и подредило ги в толкова сложна обвинителна конструкция, че процесът едва ли ще свърши скоро.

Корупцията, глупако

Когато става дума за успехите срещу престъпността, има тема, за която Цветанов никога не говори – борбата срещу корупцията. Резултати там на практика няма (последното беше отбелязано многократно от ЕК в мониторинговите й доклади), а когато някой повдигаше въпроса за корупционно поведение на представители на управляващите, Цветанов и Борисов се обръщаха назад и размахваха пръст, сочейки обичайните заподозрени - Иван Костов, Сергей Станишев и Ахмед Доган. А именно отказът на Цветан Цветанов и Бойко Борисов да се изправят срещу корупцията е на път да ги потопи.

Името на Цветан Цветанов изскочи в първите корупционни скандали, които белязаха управлението на ГЕРБ. Въпреки че половината данъчна администрация и прокуратура бяха впрегнати в спасяването му от неясно как придобитите шест апартамента в София, обществото така и не разбра как се е случило, а за мотивите в постановлението на прокуратурата (с автор зам. градският прокурор Роман Василев) сложила точка на разследването и до днес се разказват вицове.

Червената нишка на корупцията води и до основния двигател на случващото се тази седмица - бившия земеделски министър Мирослав Найденов. В четвъртък сутринта той се появи в ефира на най-голямата частна телевизия, за да заяви, че през целия мандат всички министри са били подслушвани и са работили в страх. За всичко това, разказва Мирослав Найденов, виновен е Цветанов, който също така през 2009 г. инициирал и разследването срещу него, по което бившият земеделски министър беше обвинен преди няколко седмици.

Цветан Цветанов не коментира своя бивш колега, а само каза, че винаги се е водил от върховенството на закона. Самият Бойко Борисов каза, че има доверие на Цветанов, който се бил заклел в децата си, че не е правил такива неща. Мирослав Найденов далеч нямаше да е в състояние да пусне подобна бомба, ако беше станал обвиняем не през април 2013 г., а три години по-рано, когато прокуратурата е имала достатъчно доказателства за това, че е замесен в корупционни схеми. Това обаче не се случва, защото по разследването срещу него е имало безпрецедентен натиск, включително и срещу основния свидетел - бившия директор на Държавен фонд "Земеделие".

Последното беше потвърдено от два източника на "Капитал" от държавното обвинение, както и от записи, които бяха разпространени в петък сутринта, в които се чуват гласовете на градския прокурор Николай Кокинов, бившия премиер Бойко Борисов и бившия земеделски министър Мирослав Найденов. Автентичността на записите не беше потвърдена до редакционното приключване на броя, но темите, които се обсъждат, съвпадат с актуални събития от седмицата на 16 април, като от тях става ясно, че градският прокурор на София Кокинов докладва на Найденов и Борисов дали ще стане нещо от разследването срещу него. Кокинов ги успокоява, обръщайки се към Бойко Борисов: "Ми никак не го виждам. Неговият свидетел как се казваше, Симеонов, пак е бил отбой. Казаха ми, че дръпнал си го бил нещо. Така ми казаха от летището. Сериозно ти говоря."

Едва ли Светослав Симеонов щеше да промени показанията си, ако беше получил адекватна защита преди три години.  А по ирония на съдбата днес Найденов е защитен свидетел в разследването за незаконно подслушване, по което обвиняем някой ден може да стане и Цветан Цветанов.

Историята с директора на ГДБОП Станимир Флоров, коствала (засега) петчасов разпит на Цветан Цветанов в столичното следствие, скицира сходен проблем. В публичното пространство се появиха четири оперативни дела от края на 90-те години на миналия век, които поставиха Флоров в, меко казано, негативна светлина.

Прокуратурата бързо образува досъдебно производство за корупция срещу него, а след дълъг размисъл служебният вътрешен министър Петя Първанова го освободи временно от поста му. Цветан Цветанов се впусна в яростна защита на Флоров. Каза, че го познава от ранна детска възраст и че никога не би направил такива неща, но в същото време отбеляза, че не е знаел за изтеклите разработки. И има защо - прокурорският шамар срещу бившия директор на ГДБОП е удар и по Цветанов.

Досъдебното производство, което прокуратурата образува срещу Флоров, е директен удар по Цветанов, който през всичките години отказваше докрай да признае грешките на ръководената от Флоров служба, а те не са малко - припомнете си само как по време на ареста на Тенчо Попов - съподсъдим с Николай Цонев и Петър Сантиров, момчетата на Станимир Флоров удряха главата на невъоръжения и висок 1.60 м мъж в земята, а после се снимаха за спомен на дивана му. Вместо да накаже подчинените, Флоров изнагля до безкрай, като каза, че снимката била направена заради "нумизматичната" стойност на мебела. Цветан Цветанов не само не се намеси, а насърчи наглостта на съседа си от "Дианабад".

Когато прокуратурата ти обърне гръб

В целия водевил има един основен играч - главният прокурор Сотир Цацаров. След падането на правителството на ГЕРБ управляваната от бившия пловдивски съдия прокуратура излезе на преден план като активен участник в политическия събития. Действията на Цацаров до голяма степен го отдалечават от първоначалния образ на любимия магистрат на ГЕРБ.  В появилите се в петък записи от срещата между Найденов, Кокинов и Бойко Борисов самият градски прокурор на София се оплаква, че не може да разбере действията на Цацаров, а на подхилкване от страна на Борисов Кокинов го репликира: "Не ми се хили, ти си го избра."

Засега Сотир Цацаров отхвърля всички обвинения, че прокуратурата се е включила в кампанията. Той отбелязва, че има сигнали, по които трябва да се работи: "Какво искате - да чакаме три години, една година, следващия главен прокурор или?"

Активността на прокуратурата видимо не допадна на самия Цветан Цветанов, който след отстраняването на Флоров многократно нападна и нея и самия главен прокурор: "Искам да задам въпроса дали има тайни общества в съдебната система, които могат да генерират всичко това, което се случва в момента, и дали някой може да е подвластен на политически партии и дали за тези, които проверяват в момента, не е имало информация в службите за техните безобразия, които са правили през всичките тези години?" Въпреки словоохотливостта си пред репортерите във вторник "свидетелят Цветанов" не каза нищо за тайните общества на прокурорите и следователите, които го разпитваха.

Независимо как ще приключи цялата офанзива срещу Цветан Цветанов, едно е сигурно – той трудно може да бъде някога повече вътрешен министър.