Как да се попълни зеленият дефицит

Ако Велико Митев знаеше какви неразбории и обвинения ще му донесе енергията от слънцето, може би щеше да се замисли дали да кръсти своята фотоволтаична централа "Емзеперикс". Едноименният герой от бъдещето от анимационния сериал "Семейство Мейзга" носеше всякакви джаджи и химикали, за да помогне на своите прапрапрапредци, но все нещо се объркваше и футуристичните технологии създаваха само проблеми и объркваха живота им. Именно това се случи и с българския бизнес с възобновяеми енергийни източници - появил се, за да помогне на страната да диверсифицира източниците си на енергия, да демократизира електроенергетиката и да я направи по-модерна и зелена, ВЕИ-тата вместо това задълбочиха проблемите. Причините за това са лоша политика и небрежна регулация. Така през тази година стана вече очевидно за всички, че токът не само поскъпва, но и имаме излишък, който се чудим какво да правим. 

Факт е, че зелените проекти създават трудности за управлението на мрежата и разходи за традиционните производители, но те са само малка брънка в по-големия хаос. Вземете НЕК - там само скритите загуби по неразплатените и признати разходи по АЕЦ "Белене" (които още не намират място във финансовите отчети на компанията), както и огромните суми за ВЕЦ "Цанков камък" са над един милиард лева. Според международни експерти настоящата стойност на дългосрочните задължения на НЕК (например договорите с ТЕЦ "AES Гълъбово" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица-изток 3") пък възлиза на 5 млрд. евро. Отделно различните енергийни предприятия си дължат баснословни суми едно на друго. Пред БНР директорът на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов коментира преди два месеца, че НЕК дължи 320 млн. евро на централата. Към тези суми трябва да се добавят натоварването на цената на електроенергията от когенерациите (заводски централи и топлофикации), скъпите ТЕЦ-ове, все още високите загуби по мрежата... списъкът е доста потискащ.