Как да се попълни зеленият дефицит
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как да се попълни зеленият дефицит

Как да се попълни зеленият дефицит

Вместо налагане на данъци и ограничения може да се използват по-интелигентни подходи

5115 прочитания

Ако Велико Митев знаеше какви неразбории и обвинения ще му донесе енергията от слънцето, може би щеше да се замисли дали да кръсти своята фотоволтаична централа "Емзеперикс". Едноименният герой от бъдещето от анимационния сериал "Семейство Мейзга" носеше всякакви джаджи и химикали, за да помогне на своите прапрапрапредци, но все нещо се объркваше и футуристичните технологии създаваха само проблеми и объркваха живота им. Именно това се случи и с българския бизнес с възобновяеми енергийни източници - появил се, за да помогне на страната да диверсифицира източниците си на енергия, да демократизира електроенергетиката и да я направи по-модерна и зелена, ВЕИ-тата вместо това задълбочиха проблемите. Причините за това са лоша политика и небрежна регулация. Така през тази година стана вече очевидно за всички, че токът не само поскъпва, но и имаме излишък, който се чудим какво да правим. 

Факт е, че зелените проекти създават трудности за управлението на мрежата и разходи за традиционните производители, но те са само малка брънка в по-големия хаос. Вземете НЕК - там само скритите загуби по неразплатените и признати разходи по АЕЦ "Белене" (които още не намират място във финансовите отчети на компанията), както и огромните суми за ВЕЦ "Цанков камък" са над един милиард лева. Според международни експерти настоящата стойност на дългосрочните задължения на НЕК (например договорите с ТЕЦ "AES Гълъбово" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица-изток 3") пък възлиза на 5 млрд. евро. Отделно различните енергийни предприятия си дължат баснословни суми едно на друго. Пред БНР директорът на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов коментира преди два месеца, че НЕК дължи 320 млн. евро на централата. Към тези суми трябва да се добавят натоварването на цената на електроенергията от когенерациите (заводски централи и топлофикации), скъпите ТЕЦ-ове, все още високите загуби по мрежата... списъкът е доста потискащ.

На този фон ВЕИ бизнесът е като видимата кръпка, но именно защото енергийната система е свикнала да прикрива или кроссубсидира другите си загуби, този нов и външен бизнес е лесен за нарочване.

Откъде дойде зеленият дефицит и как го борят

Очакваните плащания по преференциалните цени на производителите на възобновяема енергия тази година ще достигнат около 811 млн. лв. (окончателните данни ще са ясни след най-малко два месеца). От тази сума трябва да се приспадне частта, която ВЕИ централите продават по базова стойност (80% от цената на конвенционалните производители), или около 213 млн. лв. Така "зелената премия", която трябва да се покрие от всички потребители чрез специалната "зелена добавка" (онези 11 лв. в месечната ви сметка от 170 лв.), възлиза на близо 600 млн. лв. Това са парите, които НЕК и електроразпределителните дружества (ЕРП) ще платят на ВЕИ сектора. Проблемът е, че "зелената добавка" няма да успее да събере достатъчно средства и се очертава дефицит от около 300 млн. лв.

Преглед на оригинала

Дупката се получи, тъй като през миналата година ДКЕВР в стремежа си да не допусне по-голямо увеличение на цените чисто и просто занижи очакваното производство от ВЕИ, както и завиши прогнозите количества енергия, върху която се изчислява зелената добавка. Още през август миналата година, т.е. два месеца след определянето на цените, стана ясно, че парите няма да стигнат и ДКЕВР почти панически въведе т.нар. цена за достъп до мрежата за зелените централи - тя събираше между 5 и 40 процента от приходите на ВЕИ централите в зависимост от технологиите и времето на влизане в експлоатация. Официално цената за достъп трябваше да компенсира разходите, които ВЕИ централите създават за системата, но на всички беше ясно, че целта е свиване на разходите, които се трупаха в електроразпределителните дружества.

Доста инвеститори успяха да понесат този допълнителен удар, но за малките компании, които са финансирали дейността от български банки, тя означава почти сигурен фалит. Това не се е случило още, тъй като банките предоговориха условията по кредитите в очакване на решенията на съда. Цената беше отменена на първа инстанция миналия месец от ВАС и ако това не се беше случило, през есента щяхме да сме свидетели на сериозна смяна на собствеността във ВЕИ сектора. Казано просто - държавата първо създаде зеления балон, а после насилствено можеше да промени и инвеститорите в него. Показателно е, че големите чуждестранни инвеститори вече се изтеглят от вятърна енергия в България ("Енел" обяви това тази седмица, след месец още един инвеститор ще обяви подобно решение).

Тъй като в настоящата ситуация да се мисли за увеличение на "зелената добавка" и съответно повишение на цените е немислимо, първосигналнaта реакция е цената за досъп да се трансформира в данък. За това вече се говори в правителствените среди, като примерът е Чехия, където има такъв данък. Въвеждането на данък обаче едва ли би оправило зелената каша. Ако оставим настрана реакцията на инвеститорите (чуждестранните вероятно биха съдили България, както сега съдят Чехия), данъкът няма да намали дефицита в енергийната система. Приходите от него ще влизат в бюджета, което няма да намали цената на зелената енергия, а всяко прехвърляне на средства към НЕК или ЕСО ще се счете за недопустима държавна помощ. В момента ЕРП-тата имат този проблем, тъй като заради недомислие средствата, които ВЕИ-тата плащат за цената за достъп, постъпват в техните разпределителни дружества (които управляват мрежите им), а не в снабдителните им предприятия, където е всъщност дефицитът. Ефектът е, че едното дружество на ЕРП-то трупа изкуствена печалба, а в другото загубата не спада.

Вместо данъци - повече пазар

Има възможност за друга система, която да свали разходите, които плащаме за зелена енергия. Проблемът може да се раздели на две части. Първата е да се намерят допълнителни приходи за изплащането им, а втората е да се намери начин те да бъдат свалени, без да се нарушават договорите.

В последните дни на правителството на ГЕРБ беше почти договорено създаването на специален зелен фонд, в който да постъпват не само средствата от "зелената добавка", но и част от приходите от продажбата на CO2 квотите. От края на миналата година България продава т.нар. безплатни квоти за въглеродните емисии по Европейската схема за търговия с емисии. За 2012 г. приходите са около 22 млн. евро. Част от парите от квотите постъпват директно в бюджета и той може да прави каквото поиска с тях. Ако с бъдещия закон за климата се реши по-голяма част да отива за изплащане на преференциалните тарифи, може да се намери допълнителен източник на средства за около 50 млн. лева годишно (цената на квотите падна драстично в последните месеци).

Владимир Аличков от Българската фотоволтаична асоциация предлага още по-оригинална схема. На ВЕИ производителите да се плащат само 90% от преференциалната цена, а останалите 10% те са длъжни да продадат на пазара. За това им се издава зелен сертификат, срещу който те получават допълнителни плащания от средствата от продажбата на CO2 квоти. Това, освен че ще намали разходите за потребителите, приучава и ВЕИ производители да излизат на пазара. Зелените сертификати освен това могат да се търгуват и в чужбина, което допълнително може да свали натиска върху цените в България. 

Приходите от продажбата на квотите едва ли ще стигнат, за да се запълни дефицитът. Дори и зелената добавка да се увеличи малко (тройно повишение, както иска НЕК, е очевидно немислимо), дефицит ще остане пак - до десетина процента. Тук вече част от тежестта трябва да понесат и самите инвеститори. Недостигащите пари може да бъдат записани като недовзет приход, т.е. средствата да бъдат изплатени след няколко години. Ако срещу това си съгласие те получат специални гаранции, ще могат да предоговорят условията по кредитите си с банките, без това да води до фалити и големи сътресения не само в енергийната система, но и в банковата.

В бъдеще зелената премия (т.е. разликата между пазарните цени и преференциалните тарифи) ще пада и изплащането на парите ще стане по-лесно.

Това е по-логично и умно решение и за потребителите, и за инвеститорите вместо тежкия държавен юмрук. То е по-добро и от поредицата ad hoc действия, на които се нагледахме в последните две години и които само създадоха повече хаос. Или, ако ползваме отново "Семейство Мейзга", да не става така, че "гоним по вода и суша оня, който духа". 

Ако Велико Митев знаеше какви неразбории и обвинения ще му донесе енергията от слънцето, може би щеше да се замисли дали да кръсти своята фотоволтаична централа "Емзеперикс". Едноименният герой от бъдещето от анимационния сериал "Семейство Мейзга" носеше всякакви джаджи и химикали, за да помогне на своите прапрапрапредци, но все нещо се объркваше и футуристичните технологии създаваха само проблеми и объркваха живота им. Именно това се случи и с българския бизнес с възобновяеми енергийни източници - появил се, за да помогне на страната да диверсифицира източниците си на енергия, да демократизира електроенергетиката и да я направи по-модерна и зелена, ВЕИ-тата вместо това задълбочиха проблемите. Причините за това са лоша политика и небрежна регулация. Така през тази година стана вече очевидно за всички, че токът не само поскъпва, но и имаме излишък, който се чудим какво да правим. 

Факт е, че зелените проекти създават трудности за управлението на мрежата и разходи за традиционните производители, но те са само малка брънка в по-големия хаос. Вземете НЕК - там само скритите загуби по неразплатените и признати разходи по АЕЦ "Белене" (които още не намират място във финансовите отчети на компанията), както и огромните суми за ВЕЦ "Цанков камък" са над един милиард лева. Според международни експерти настоящата стойност на дългосрочните задължения на НЕК (например договорите с ТЕЦ "AES Гълъбово" и ТЕЦ "Контур Глобал Марица-изток 3") пък възлиза на 5 млрд. евро. Отделно различните енергийни предприятия си дължат баснословни суми едно на друго. Пред БНР директорът на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов коментира преди два месеца, че НЕК дължи 320 млн. евро на централата. Към тези суми трябва да се добавят натоварването на цената на електроенергията от когенерациите (заводски централи и топлофикации), скъпите ТЕЦ-ове, все още високите загуби по мрежата... списъкът е доста потискащ.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    sqrt avatar :-|
    Daria

    Е откъде накъде потребителят да плаща за лошите инвестиции на инвеститорите във ВЕИ. Ако имт претенции пык да са насочени кым политиците ( голяма част от които са и инвеститори ) не към мизерстващия наародец. Да си ги съдят и да им вземат офшорните сметки с откраднатите милиони, за да ги компенсират, а не само да се чудят по какъв наюин да ни доограбят. Пари няма - хората се самоубиват от мизерия.

  • 2
    giovannimagico avatar :-|
    Giovanni Magico

    Здравейте,

    Интересно е защо ли огромният 50MW Фотоволтаичен парк до с. Победа, Плевенско, изграден върху 1024 дка чернозем не е отразен на картата...?!!!

    Ако не беше РПГ атаката срещу него сигурно нямаше и да разберем, че съществува.

    Няма начин там да няма някаква мега далавера.

    По-долу има линк към статия по темата, който открих с google днес.

    http://www.vestnikataka.bg/2012/07/%D0%B3%D1%80%D1%8A%D0%BC%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%B0-%D1%81-%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82-%D1%84%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%82%D0%B0%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD/


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK