Картинен речник по икономика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Картинен речник по икономика

Картинен речник по икономика

Кои са най-важните графично представени тенденции следени от анализаторите

Калина Чернева, Вера Денизова
7939 прочитания

© shrutterstock


Икономиката, огледана от различни ъгли, и проблемите, представени в различна светлина. Така изглежда крайният резултат от разговори с експерти от различни сектори, икономисти и анализатори, които помолихме да покажат графично какъв проблем или тенденция следят в момента, за да разберем какво според тях се случва с икономиката на България и кои важни фактори от Европа и света й влияят.

Ако може да се направи извод от цялата представена от тях информация, то това е, че двата най-притеснителни сектора са образованието и на пазара на труда, които освен това са взаимно обвързани. Те са важни и защото голяма част от анализаторите залагат именно на някакво развитие в образованието и на заетостта за дългосрочния ръст на икономиката.

Георги Ганев, програмен директор в Центъра за либерални стратегии

Автор: Капитал

Индексът на широките пари мери паричната маса по традиционния начин, докато индексът "Дивизиа" се концентрира върху наличието на ликвидност в икономиката. И двата индекса ясно показват срива в паричната маса и ликвидността до въвеждането на валутен борд, като той е много по-сериозен при индекса "Дивизиа", който по-точно отразява случващото се с общата ликвидност. След средата на 1997 реалната парична маса нараства непрекъснато: измерена като проста сума - близо 6 пъти, като ликвидност - над 4. Дори световната финансова криза не се е отразила много на този процес.

Константин Проданов, главен портфолио мениджър в ПОК "Алианц България"

Автор: Капитал

Доходността на 10-годишните немски ДЦК е индикатор, от една страна, за поведението и търсенето на т.нар. нискорискови активи, а от друга страна, показва какви са очакванията за инфлация и икономически растеж на пазарните участници. Немският борсов индекс DAX от своя страна демонстрира трендовете при рисковите активи (пазарите на акции) в еврозоната. При нормални пазарни условия корелацията между тези два индикатора би трябвало да е много висока - умерени инфлационни очаквания и икономически растеж водят до ръст в цените на акциите и понижено търсене на безрискови активи като немски ДЦК, а оттам и по-висока доходност по тях. В момента обаче имаме ситуация на обратна корелация - високи нива на борсовите индекси като DAX, съчетани с ниска доходност по немските ДЦК, което подсказва, че предстои корекция в цените на един от тези два индикатора. На кой точно, разбира се, е трудно да се каже, но като се имат предвид последните макроикономически данни за еврозоната, които показват инфлационни нива под таргета на ЕЦБ и стагниране на основните икономики, можем да допуснем, че ниската доходност по немските ДЦК е оправдана, а пазарите на акции са прекалено оптимистични.

"Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество"

Автор: Капитал

Заетостта сред хората с ниско или без образование беше много ниска дори в добрите времена, но това не попречи кризата отново да я удари най-силно. Съответно в дългосрочен план решаването на проблемите на бедността и пазара на труда минава през образованието и квалификацията. В краткосрочен план решението е повече частни инвестиции в трудоемки производства.

Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика

Автор: Капитал

Данните за депозитите на домакинствата и кредитите на нефинансовите предприятия са показателни за случващото се в българската икономика през последните години. Двата показателя илюстрират класическата зависимост между спестявания и инвестиции: домакинствата спестяват (отлагат потребление), а предприятията биват финансирани (инвестират). По време на големия бум в периода 2007-2008 г. се вижда как се появява разрив – към края на 2008 г. срещу над 30 млрд. лв. кредити на предприятията стоят близо 22 млрд. лв. депозити. Разликата на практика е финансирана с външен ресурс. Този факт не е проблематичен сам по себе си, но показва, че една голяма част от икономиката е била зависима от постоянния приток на външен ресурс. През последните години се вижда как картината постепенно се нормализира – домакинствата продължиха да спестяват в кризата, а кредитите към предприятията почти замръзнаха. Към края на 2012 г. срещу 35 млрд. лв. кредити на предприятията стоят над 34 млрд. лв. депозити на домакинствата. Казано по-просто, корекцията вече се е случила – работещите предприятия в момента зависят от своята конкурентоспособност, а не от спекулативни очаквания за постоянен приток на ресурс и лесно кредитиране. Това е стабилна основа, но предизвикателствата пред растежа и работните места остават – без приток на външен ресурс трудно ще достигнем нивата на растеж и заетост отпреди кризата.

Цветослав Цачев, главен анализатор на "Елана трейдинг"

Автор: Капитал

Графиката показва процента на индустриалните предприятия, които срещат затруднения с търсенето от страната и чужбина. Процентът на фирмите, посочили проблеми с пазарите, е висок, но не и повече, отколкото през първата половина на миналото десетилетие. Кризата в Европа очевидно не е перфектното обяснение за стагнацията в България. Митът за финансовата стабилност като фактор за растеж в бъдеще е оправдание за липсата на държавна политика в подкрепа на икономиката и най-вече за осигуряване на добри условия за работа на бизнеса. Несигурната икономическа среда е основното притеснение за мениджърите и е на същото равнище като в началото на 1997 г., когато държавата беше фалирала. Спешно са необходими промени, които да стимулират заетостта и инвестициите, както и да доведат до подобрение на условията за кредитиране. В противен случай следващото правителство, независимо от мандата на формирането му, ще се срине под натиска на вече съществуващите дефицит в социалното осигуряване, безработица и инфлация.

Невен Вълев, преподавател в Georgia State University, САЩ

Автор: Капитал

Производителността на труда, измерена с БВП, изработен за единица време, обобщава всичко в една икономика – какво се произвежда и как се произвежда. А в дългосрочен план доходите в една държава се вдигат единствено ако производителността на труда се повишава. От 1995 г. досега България има напредък. През 1995 г. разликата в производителността на труда между България и средната за Европейския съюз е била около 9 пъти. През 2012 г. разликата е около 6 пъти. Въпреки това остава много голяма. Големите чужди инвестиции през 2004 - 2008 г., както и усвояването на европари през последните години не успяват да я намалят значително. Явно наличието на външно финансиране не е достатъчен фактор.

Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк

Автор: Капитал

Графиката, която ме безпокои най-много, е тази за безработицата. Българската икономика продължава да функционира под потенциала си. В най-голяма степен това се илюстрира от данните за пазара на труда и особено от коефициента за безработица, включително коефициента на младежка безработица и този на продължителна (над 1 година) безработица. В момента за икономика като българската предполагаемото ниво на така наречената естествена безработица (тоест най-ниското ниво на коефициента на безработица, което може да се поддържа устойчиво в дългосрочен план, без икономиката да стигне до прегряване) е от порядъка на 8-8.5%. При последно отчетена стойност на коефициента за безработица от 12.5% в края на февруари тази година става ясно, че ни предстои дълъг път, преди отново икономическата активност да достигне нива близки до потенциала. В същото време младежката безработица отчита стойности, близки до тези, наблюдавани след кризата от 1997-1998 г., когато беше регистрирана и значима по мащабите си емигрантска вълна. Данните за безработните повече от 1 година също са смущаващи, особено като се имат предвид високите разходи, които съпътстват връщането на продължително безработните на пазара на труда.

Кирил Петков, изпълнителен директор на "Волаком"

Автор: Капитал

Всяка година в България завършват около 50 хил. студенти. Интересното е, че студентите, които са учили главно административни дисциплини, са над 50%, докато завършващите в основни науки са под 2%. Ако възприемем тезата, че пазарът на труда определя тези бройки и няма държавна субсидия за тези студентски места по дисциплини, тогава няма никакъв проблем. От друга страна, мисълта, че в България завършват 20 хил. счетоводители и икономисти всяка година, почва да затруднява логиката на търсенето и предлагането, особено като се има предвид, че държавата субсидира тези бройки. Наистина ли в България ни трябват толкова много нови счетоводители? Втората графика показва връзката между патентните заявки и БВП на глава от населението. Тази линейна регресия ясно илюстрира, че стандартът на живот е пряко свързан с броя на иновациите в дадена страна. Без изненада България се класира последна и в двата индикатора. Идеята не е да подходим с негативизъм. Просто трябва да погледнем към тези данни конструктивно и да помислим дали не може да променим статистиката. Може би сериозно трябва да се замислим дали за следващата година да не намалим броя на счетоводителите и да увеличим броя на физиците и инженерите.

Георги Стоев, Industry Watch

Автор: Капитал

Ако съпоставим заетостта и инвестициите на една графика, се вижда, че движението им силно корелира. Тук наистина отчитаме номинални стойности на инвестициите в основен капитал (точно както сме свикнали да отчитаме номинално притока на чужди инвестиции), но дори да използваме "реални" нива, логиката се запазва. За да има ръст на работните места, ще трябва чувствителен ръст на инвестициите.

Борислав Стефанов, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции

Автор: Капитал

Данните сравняват общия брой фирми (малки, средни и големи) по държава в Европа с броя на фирмите в сферата на преработващата промишленост и в сферата на търговските услуги. Притесняващо според мен е това, че България има едно от най-ниските съотношения в ЕС между компаниите в производство и тези, занимаващи се с търговска дейност - у нас на едно предприятие се падат приблизително 4.2 търговски фирми. За Европа това съотношение е приблизително 2.5:1, в Германия 2.2:1, а в Чехия - дори 1.2:1.

Тъй като огромната част от тези дружества са малки и средни предприятия (МСП), този коефициент за мен е много показателен за един основен проблем в българската икономика, а именно, че МСП в Централна и Западна Европа произвеждат добавена стойност, а у нас я преразпределят. Разбира се, че добавена стойност има не само в производството, а и в много услуги (например аутсорсинг и информационни технологии), но така или иначе тази графика е много показателна. Когато на едно производствено предприятие се падат по 4-5 магазина и дистрибуторски фирми, не е чудно, че в много градове най-големият работодател е местният хипермаркет. Също така не е чудно, че ако на една улица вече има 5 магазина за хранителни стоки и когато някой отвори шести, вероятно бизнесът му няма да бъде много успешен.

За съжаление тези структурни проблеми не са се променили независимо от това кой е на власт. Донякъде причината е, че за да се отвори нов магазин, не е необходима особено детайлна стратегия. За да се отвори цех или малка фабрика, са необходими много повече пари и сериозна визия. Това е причината много предприемачи да потеглят по пътя на минималното съпротивление и да отварят поредния магазин или търговска фирма, а след време да се оплакват, че няма достатъчно бизнес.

Виктор Манев, управляващ партньор в MMC

Автор: Капитал

"Китай навлиза в нова фаза на развитие, което ще има огромно влияние върху нас. Пред периода 2003 - 2006 износът на Китай е подхранвал половината от растежа на БВП на страната. След 2010 експортът е една минимална част от растежа на страната, като в следващите 10 години се очаква вътрешното потребление да подхранва растежа на икономиката. Свидетели сме на един нов урбанизиран Китай, в който в следващите 15 години ще се създаде най-голямото количество средна класа за една страна. Това ново развитие ще има огромно значение върху нас, върху световните корпорации, които търсят растеж, и върху живота ни."

Икономиката, огледана от различни ъгли, и проблемите, представени в различна светлина. Така изглежда крайният резултат от разговори с експерти от различни сектори, икономисти и анализатори, които помолихме да покажат графично какъв проблем или тенденция следят в момента, за да разберем какво според тях се случва с икономиката на България и кои важни фактори от Европа и света й влияят.

Ако може да се направи извод от цялата представена от тях информация, то това е, че двата най-притеснителни сектора са образованието и на пазара на труда, които освен това са взаимно обвързани. Те са важни и защото голяма част от анализаторите залагат именно на някакво развитие в образованието и на заетостта за дългосрочния ръст на икономиката.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    beriya avatar :-|
    beriya

    Не малък брой анализи следват простия модел на Волтера- Лотка, разликата е, че вместо хищник- жертва имаме, кредитиране- възможности за погасяване, свръх производство- фалит и пр.
    Основния въпрос възникващ в случая в моите размисли е ако не можем да премахнем статуквото на въпросния модел в нашето битие, то как да контролираме периодичността му, респективно да контролираме ползата и вредата чрез подходящите инструменти по начин угоден за нас (пример - контролирането на дефицита, като средство за регулиране на икономиката).

  • 2
    kai avatar :-|
    kai

    Към момента има три важни показателя за България. Първия е спреда между италианските и испанските облигации към германските такива. Показва равнището на риск в еврозоната, а от тук и склонстта за инвестиране в рискови проекти. Тъй като парите в България идват от еврозоната, а България се възприема като силно рискова дестинация това е ключово.

    Втория е процента на лошите кредити. Основната опасност за България идва от банковата система, а основния риск за българската банкова система идва от лошите кредити.

    Третия е заетостта. Заетостта показва как ще се движи потреблението, потенциалния продукт, дори политическия риск. заетостта е по-добър показател от безработицата, защото се отнася за цялата икономика, за цялото работоспособно население, а не както е безработицата само за хората, които активно търсят работа.

  • kableshkov

    Различни ъгли от само либертарианци. Явко Прокопиев това дава...

  • 4
    pavlov10 avatar :-?
    pavlov10

    По отнощение коментара на г-н Манев това не трябва да се допуска,
    а именно растежа на световните корпорации върху живота ни.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK