Повече прозрачност за парите на държавните фирми
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Повече прозрачност за парите на държавните фирми

Повече прозрачност за парите на държавните фирми

Правителството предлага задължителен механизъм за избор на банка и за разпределение на големите депозити

7251 прочитания

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Дружествата с над 50% държавно участие и солиден финансов ресурс няма да могат да държат повече от 25% от паричните си средства в една банка, която са избрали след след публична покана и при спазване на определени количествени и качествени условия. Освен това на всяко тримесечие компаниите ще подават справка за наличностите си до министерството, което им е принципал, а то от своя страна ще публикува информация на интернет сайта си. Това са основните изисквания, залегнали в проект на постановление на МС за правила за управление на финансовите средства на държавните дружества, изготвени от междуведомствена група на правителството.

Преди месец служебният кабинет си постави за задача да създаде ясни правила и прозрачност, след като при тройната коалиция и ГЕРБ основна част от държавните средства се концентрираха в Корпоративна търговска банка. През 2009 г. за пръв път справка показа, че в нея са около 35% от средствата на държавните фирми. После те нараснаха до 70% според последната справка от есента на 2010 г. за енергийните дружества. Това позволи на КТБ да се изкачи от 10-о до 5-о място по активи. Концентрацията беше посочена като проблем от агенция Fitch, която в свой доклад сигнализира за ликвиден риск в  Българския енергиен холдинг, тъй като държи почти всичките си пари в тази банка - в случая 87%.

Предишното правителство изготви правила, но те не промениха нищо, защото имаха препоръчителен характер. Сега новите са със задължителен характер.

Максимум 25%

Едно от ключовите изисквания в новите правила е, че нетната експозиция на едно държавно дружество (с балансова стойност на паричните средства над 3 млн. лв.) към една банка не може да е повече от 25% от паричните му средства. Според определението за нетна експозиция към банка това е разликата между средствата на дружеството по сметки в нея минус непогасената част от предоставените му заеми и откритите банкови гаранции от същата институция. Дружествата ще изчисляват нетните си експозиции и отношението им към паричните си средства всеки месец и ако границата бъде премината, трябва да се коригира в рамките на месец. В момента повечето държавни дружества, и най-вече енергийните, нарушават тази граница.

Публично и с критерии

В правилата е посочено, че при конкурса за обслужваща банка държавните дружества трябва да правят избор сред най-малко пет финансови институции. За целта ще се публикува покана за оферти на интернет страницата на министерството, както и в поне една специализирана интернет медия или в поне един ежедневник. След като получат офертите, дружествата ще трябва да изберат икономически най-изгодната оферта, която се формира на база неколичествени (с тегло 40%) и количествени критерии (60%). В първите е заложен основно опитът на финансовите институции, а във втората група критерии са параметрите лихви, срочност, такси, развитие на клонова мрежа, бързина на обслужване и други. Първоначалният вариант съдържа и един странен критерий - опит на кандидата в същия отрасъл, от който е и държавната компания. Освен това не е ясно какво се случва, ако липсват пет оферти.

Отчетност и контрол

Всеки месец дружествата ще се отчитат пред министерствата, които ще предоставят данните и в Министерството на финансите. Ведомствата ще публикуват обобщена информация по дружества на сайтовете си. От предложения текст не става ясно дали в резултат ще станат публични сумите и имената на обслужващите банки.

Независими икономисти приветстваха правилата, но намират и несъвършенства. Според Калоян Ганев, макроикономист, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", е добре, че се въвежда изискване за публичност. "Точно тази яснота липсваше досега, когато разбирахме, че средствата се концентрират в определени банки, без да е ясно защо. Не виждам обаче смисъла от лимитите за нетна експозиция към отделна кредитна или финансова институция", коментира той.

Георги Ганев, икономист от Центъра за либерални стратегии, също одобрява правилата, но предупреждава: "Диверсифицирането на риска не е безплатно и постигането му може да се изразява и в това не всички средства да са във финансовата институция, която предлага най-изгодни лихвени условия."

През следващите две седмици предстои публично обсъждане на правилата и едва тогава правителството ще ги приеме.

Дружествата с над 50% държавно участие и солиден финансов ресурс няма да могат да държат повече от 25% от паричните си средства в една банка, която са избрали след след публична покана и при спазване на определени количествени и качествени условия. Освен това на всяко тримесечие компаниите ще подават справка за наличностите си до министерството, което им е принципал, а то от своя страна ще публикува информация на интернет сайта си. Това са основните изисквания, залегнали в проект на постановление на МС за правила за управление на финансовите средства на държавните дружества, изготвени от междуведомствена група на правителството.

Преди месец служебният кабинет си постави за задача да създаде ясни правила и прозрачност, след като при тройната коалиция и ГЕРБ основна част от държавните средства се концентрираха в Корпоративна търговска банка. През 2009 г. за пръв път справка показа, че в нея са около 35% от средствата на държавните фирми. После те нараснаха до 70% според последната справка от есента на 2010 г. за енергийните дружества. Това позволи на КТБ да се изкачи от 10-о до 5-о място по активи. Концентрацията беше посочена като проблем от агенция Fitch, която в свой доклад сигнализира за ликвиден риск в  Българския енергиен холдинг, тъй като държи почти всичките си пари в тази банка - в случая 87%.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

39 коментара
  • 1
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Това правителство (взимайки пред вид краткотрайноста му) има учудващо много добри и рационални предложения и решения. Току да си ги оставиме!

  • 2
    mastikata avatar :-|
    mastikata

    По добре късно отколкото никога...но...май е твърде късно. Франкещайн (пари+бизнес+медии) е на свобода и вече както се разбра има нови кандидати да сложат ръка на това оръжие "за масово обществено поразяване" - Цецо Василев надали ще устиска натиска на "Шефа", Пашата и Каратиста.

  • 3
    kak_taka avatar :-|
    kak_taka

    Не мислите ли, че служебните рпавителства се справят по-добре от парламентарно назначените ? Това следствие ли е на отговорността, която се носи директно от личността, която ги е назначила - президентът. А той на свой ред - не се ли чувства по-отговорен пред обществото поради факта, че е получил доверие в директен избор ?

  • 6
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    До коментар [#3] от "kak_taka":

    Има логика служебните правителства да се справят по-добре от както ги наричате "парламентарно назначените", защото са съставени от експерти, които са отговорни само пред този, който ги е назначил - президента на републиката - и пред собственото си име, а не пред различни калибри партийни нищожества-еднодневки.
    Аз се надявам, че с тая шизофренична атмосфера, когато всеки подслушва всекиго и тича на сутринта в рекакциите, за да продаде записаното, дълго ще ходим на избори и г-н Марин Райков ще успее да осъществи много от идеите си, докато партиите се научат да уважават избирателите.
    Напълно подкрепям регламентирането на прозрачните и отговорни правила, при които парите на държавните компании ще се депозират в търговски банки.
    Е, трудно ще е на КТБ, но аз нито смятам да купувам акции, нито да депозирам там.

  • 7
    obektivnite avatar :-|
    obektivnite

    Къде са отговорите на въпросите:

    Къде са парите?
    От къде са парите?

    Кражбата си е кражба независимо от това дали е публична публикувана в интернет, дали крадците са повече от един.

    Изгодната лихва не означава ли още един начин за ограбване чрез банковата система.

    Защо този ресурс не се използва като икономически регулатор на финансовият пазар при условие, че централната банка не прилага такива и отцъства от пазара неясно от кога.
    Защо този ресурс не обслужва обществото чиято собственост са тези държавни дружества?
    Предполагам, че никой не смята тези дружества за собственост на министър председателя.

    Държавните дружества не трябва да печелят от финансови инструменти, а от дейността си.
    Печалбата на банките от ползването на общественият ресурс трябва да са минимални и строго регулирани.

  • 9
    gospodin avatar :-P
    Г-н D

    До коментар [#8] от "walco":

    Защо четете тогава?
    Я популяризирайте вашето мнение. Дали пък не ви насилвам тепърва да си го изсмуквате от пръстите?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK