54% от депозитите на държавните фирми са концентрирани в една банка

Около 54% от депозитите на държавните фирми са концентрирани в една банка, съобщи във вторник служебния премиер Марин Райков с уточнението, че не може да назове името й, защото е тайна. "Това говори недвусмислено, че трябва да има правила за депозирането на парите на държавните фирми", каза Райков.

За никого не е тайна, че след управлението на тройната коалиция и ГЕРБ основна част от държавните средства се насочиха към Корпоративна търговска банка. През 2009 г. за пръв път справка показа, че в нея са около 35% от средствата на държавните фирми. После те нараснаха до 70% според последната справка от есента на 2010 г. за енергийните дружества.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Съобщението на Райков е по повод новите правила за управление на финансовите средства на държавните дружества, изготвени от междуведомствена група на правителството. Те бяха публикувани вчера и вече тече 14-дневен срок за тяхното обществено обсъждане. Райков обясни, че след този срок проектът ще мине на одобрение и ще важи за всички публични дружества.

Едно от ключовите изисквания в тези правила е дружествата с над 50% държавно участие и солиден финансов ресурс да не държат повече от 25% от паричните си средства в една банка. Тя трябва да е избрана след публична покана и при спазване на определени количествени и качествени условия. Освен това на всяко тримесечие компаниите ще подават справка за наличностите си до министерството, което им е принципал, а то от своя страна ще публикува информация на интернет сайта си.

Премиерът не назова името на банката, в която са концентрирани голяма част от парите на държавните дружества, като най-вероятно се позовава на банковата тайна. Аргументът обаче е странен, защото става въпрос за публични средства. Освен това през 2009 г. вече информацията беше публично предоставена след запитване по Закона за достъп до обществена информация.



"Държавата не може да се позовава на банкова тайна. Тя е за спазване само от банките. Още повече, че по тази тема вече имаме прецедент и предишното правителство предостави информация", коментира пред "Дневник" Александър Кашъмов от "Програма Достъп до информация". Той каза, че в случая има и надделяващ обществен интерес за прозрачност върху управлението на тези средства и няма проблем министрите да предоставят данни. Кашъмов уточни, че според него не би следвало това да е възможно само ако постъпи писмено искане по закона за достъп до информация, а може да се отговори и след устен въпрос (както беше на днешната пресконференция).

Кашъмов уточни още, че ако административен орган промени практиката си, би следвало да има обяснение какво налага това.