Чупливи правила
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Чупливи правила

И финансовият министър Калин Христов, и премиерът Марин Райков са убедени, че ще се разкрива достатъчно информация.

Чупливи правила

Проектът на служебното правителство за парите на държавните фирми е стъпка напред, но и оставя възможности за заобикаляне

4810 прочитания

И финансовият министър Калин Христов, и премиерът Марин Райков са убедени, че ще се разкрива достатъчно информация.

© Георги Кожухаров


Всяка частна компания има една основна цел – да се управлява така, че да извлича максимална печалба за собствениците си и да се отчита пред тях. При държавните дружества обаче собствеността е по-сложна и опосредствана. Ако следваме логиката, би трябвало мениджмънтът им да се отчита пред данъкоплатците, но пред това има практически пречки. Затова в действителност всяка държавна компания си има министерство принципал и се отчита пред него, или иначе казано - пред тези, които са на власт. И логично при толкова посредници стимулите за добро управление се изкривяват.

Пример за такъв тип лошо стопанисване (макар и по вина по-скоро на политиците, отколкото на мениджърите) е започналата още от времето на тройната коалиция и достигнала върха си при управлението на ГЕРБ политика на държавните предприятия да държат парите си в една конкретна банка. Така тя постепенно стана твърде голяма, за да бъде игнорирана от когото и да било. Постепенно на базата на евтиното финансиране от държавните компании тя натрупа толкова медийна и икономическа власт около собствениците си, което ги превърна във фактор, с който всеки управляващ трябва да се съобразява. В случая става въпрос за Корпоративна търговска банка (КТБ). На нейно място обаче може да е и всяка друга финансова институция, стига да сключи необходимата сделка с управляващите на деня.

За да се пресече тази порочна практика, служебното правителство се зае със създаването на ясни и прозрачни правила за това как държавните дружества да управляват парите си. Нелека задача – най-малкото защото няма как да се направи прост калъп, който да не е прекалено ограничаващ, предвид специфичните изисквания и големина на всеки бизнес. Ако пък правилата са твърде общи, те лесно ще бъдат заобикаляни. Но истинската сложност идва от това, че колкото и принципни да са правилата, те неминуемо водят до открит сблъсък с мощната икономическа група около КТБ.

Похвалното е, че служебното правителство не се отказа и обърна внимание на проблема с концентрацията на държавен ресурс в една банка. Преди седмица то предложи набор от правила, с които да задължи държавните предприятия да унифицират и диверсифицират избора на обслужващи банки. Новите критерии все още са на фаза обществено обсъждане. Както винаги обаче (с извинение за клишето) – дяволът се крие в детайлите. Важно е те да бъдат разгледани внимателно, за да не се окаже, че правилата ще си останат само като добро пожелание. Ето най-съществените плюсове, минуси и пропуски на проектомерките.

1. Ще са задължителни за всички

Сега правилата ще са със задължителен характер и ще важат за всички държавни компании. Преди няколко години опит да наложи мерки за прозрачното и ефективно управление направи бившият финансов министър Симеон Дянков. В крайна сметка обаче всичко остана на ниво пожелателен характер и т.нар. насоки на Дянков бяха приложени от едва няколко дружества.

Сега правилата ще имат силата на постановление на Министерския съвет. Разбира се, те могат да бъдат променени с ново решение още от следващите управляващи и дори за това няма да е нужна санкцията на парламента. Но веднъж приети, ще е по-сложно да бъдат отменяни. Сигналът, който ще даде едно такова действие, е, че новият кабинет бяга от прозрачност и малко политици биха тръгнали открито в такава посока.

Хубавото е, че правилата са унифицирани, т.е. всички държавни предприятия ще трябва да подхождат по един и същи начин в избора си на банка, която да ги обслужва. По-важната им задача обаче е да успеят, образно казано, да разпределят яйцата в няколко кошници, така че да се намали рискът от счупване. Така поне донякъде се намаляват рисковете и зависимостите и от двете страни - и държавата няма да е в такава степен заложник на една частна институция, и стабилността на една банка няма да е единствено в ръцете на едно евентуално чисто политическо решение да се изтеглят сериозни суми от нея.

2. Прави се опит за диверсификация

Един от ключовите моменти в правилата е прилагането на праг за ограничаване на концентрацията. Според тях нетната експозиция на едно държавно дружество (с парични средства над 3 млн. лв.) към една банка не може да е повече от 25% от общия му ресурс. Определението, дадено за нетна експозиция, е разликата между парите на дружеството по сметки в банката минус непогасената част от предоставените му заеми и откритите банкови гаранции от същата институция. От тук би следвало една държавна компания да помисли за разпределяне на парите си в поне четири различни банки, така че да не надвишава прага от 25%. Товa обаче не е непременно така.

"Абсолютно положително е, че вече има формално разписани правила за управлението на паричния ресурс на държавните дружества. Притеснително е обаче, че правилата разглеждат само нетната експозиция на компаниите, а не цялостната й експозиция. Така разписани, правилата с изискване за нетна експозиция може отново да позволят една компания да държи целия си паричен ресурс в една банка", коментира Васил Караиванов, асистент в Стопанския факултет на Софийския университет. Според него ограничението от 25% може лесно да бъде заобиколено, като например срещу своите 100 единици ресурс на депозит дадена фирма получи 75 единици открити банкови гаранции (без да са й необходими, но за всеки случай)." Нищо не пречи тези 100 единици да са целият ресурс на компанията, което означава, че тя ще държи всичките си яйца в една кошница", допълни Караиванов.

Според него по-логично е да се приложат добрите практики в управлението на паричните ресурси, които се използват от самите банки. Например, по всеобщо мнение, финансовите директори могат да следят какъв дял от собствения капитал или от активите на банката ще е депозитът, който компанията им ще направи. Друго алтернативно правило би могло да бъде съотношението на депозираните средства от отделна компания спрямо общо привлечените средства на банката и то да е не повече от 15% например.

В момента от банките се изисква екпозицията им, и то цялостната такава, а не нетната, към определена компания и/или група от свързани лица да не надвишава 25% от собствения им капитал. Ако това ограничение се наложи за държавните предприятия, като отпадне думата "нетна" и се добави изискването и за групова експозиция, ефективността на правилата ще се промени. Освен това може да се помисли и за допълнителни огрaничения при дружества от една група - примерно за компаниите под шапката на БЕХ рискът може да е прекомерен, ако всички вложат по 25% от свободните си пари в една банка.

Диверсификацията безспорно носи плюсове, но тя си има и цена - особено за по-малките дружества. Едва ли всяко от тях се нуждае от толкова много обслужващи банки и могат да се ограничат до услугите на една-две. Големите дружества със значителен свободен ресурс обаче работят с повече финансови институции – това им позволява да са по-независими и при нужда от ликвидност да не затрудняват нито себе си, нито банката, като поискат да изтеглят голяма сума от нея. Със сигурност това ще означава някакви допълнителни разходи за държавните дружества, но те изглеждат напълно оправдани, за да се намали рискът.

3. Ще се изисква публичност и прозрачност

Всяко правило, колкото и да е добро то, обаче може да се заобиколи. Затова и най-важното условие сегашните да заработят е да има публичност и прозрачност. Първо, защото става въпрос за парите на държaвата, и второ, защото така ще може да се осъществява и някакъв вид обществен контрол.

Пълната прозрачност е и единственият начин да се разсеят съмнения за лошо управление на държавните пари. Още повече че санкциите за нарушение на правилата не са кой знае колко високи – глоба в размер на до 50% от мениджърската заплата за период от три месеца, т.е. няколко хиляди лева срещу потенциални щети за милиони. По информация от пазара в момента се срещат и случаи, в които се депозират средства на под 2% лихва и същевременно се ползва кредит при лихва от 5-6%. Нищо не пречи разликата да се използва за "стимулиране" на хората, решаващи къде да се депозират парите. Още повече че депозиране при подобни условия си е чиста доза евтино финансиране за банката.

Според новите правила на всяко тримесечие компаниите ще подават справка за наличностите си до министерството, което им е принципал, а то от своя страна ще публикува информация за наличието на концентрация на интернет сайта си.

"Правилата вече седмица са публични и там много ясно е казано, че на тримесечие се публикува дружество по дружество – нива на концентрация над 25%. Тоест нивата, които ние считаме за рискови. Така че ще има дружество по дружество – с конкретна банка, с ниво на концентрация, когато те са над 25%. Така че не казвайте, че няма да има достатъчно информация", коментира през седмицата финансовият министър Калин Христов. Тогава той обясни, че ще се вижда и траекторията, по която нивото на концентрация намалява през следващите тримесечни периоди. "Такова ниво на прозрачност няма в никоя друга страна по отношение на отделна фирма, може да сте убедени", каза още той.

Реално обаче е въпрос просто на добра практика от всяка публична компания по света да разкрива с кои финансови институции работи, при какви условия се финансира от тях и какво прави със свободния си ресурс. Нищо не пречи това да се прави и от държавните компании.

Вместо това, както и досега, конкретните суми, които държавните компании държат като депозити в една или няколко банки, ще останат тайна. А тази информация е важна, доколкото показва от каква база се тръгва и дали има промяна. Това, което стана ясно от думите на премиера Марин Райков, е, че около 54% от депозитите на държавните фирми са концентрирани в една банка. Той обаче не съобщи името й, позовавайки се на банковата тайна. От по-ранни справки обаче става ясно, че това е Корпоративна търговска банка. Първата беше през 2009 г. и показа, че в КТБ са около 35% от средствата на държавните фирми. После те нараснаха до 70% според последната справка от есента на 2010 г. за енергийните дружества. И в двата случая информацията беше публично предоставена след запитване по Закона за достъп до обществена информация. Затова и в момента аргументът с банковата тайна изглежда странен.

"Държавата не може да се позовава на банкова тайна. Тя е за спазване само от банките. Още повече че по тази тема вече имаме прецедент и предишното правителство предостави информация", посочи Александър Кашъмов от "Програма Достъп до информация". Според него в случая има и надделяващ обществен интерес за прозрачност върху управлението на тези средства и няма проблем министрите да предоставят данни.

Банковата тайна цели да защити клиента, а не банката, която го обслужва. Ако едно лице - физическо или юридическо, по своя воля обяви къде какви средства има, то не нарушава никакви закони или разпоредби.

4. Банките вече ще се избират с микс от критерии

Предложените правила предвиждат и различни количествени и качествени показатели за избор на облусжваща банка. Тежестта им е в съотношене 60 към 40. Количествените показатели са логични и стандартни – те най-общо наблягат на цената на предоставяната услуга, като разглеждат лихвени условия, такси и комисиони.

Странни обаче изглеждат качествените показатели. Едно от изискванията в тях е опит на банката при предоставяне на исканите услуги в последните пет години. А другото – пак петгодишен опит, но в съответния бранш на българската икономика, от който е държавното дружество. Това обаче малко напомня на изискване ресторант да има опит в готвенето. Привличането на средства на съхранение и отпускането на кредити са основната дейност на банките по знаятие и закон. Подобно условие би имало резон, ако се налага специфичен начин на обслужване, като регионално присъствие в конкретни населени места или специфични сделки, които не се изпълняват от дадена банка, ако не е с пълен банков лиценз например.

"Изключително ограничаващ и антиевропейски е критерият за опит през последните пет години в същия отрасъл на българската икономика. Какво пречи финансовокредитни институции от други европейски държави, които имат опит в същия сектор да участват (особено при кредитиране)? Според мен този текст е много лесно атакуем в съда и въобще трябва да отпадне", твърди Васил Караиванов.

Той допълва, че двата неколичествени критерия дават възможност за запазване на големите експозиции (до 25%) в банките, в които са били и досега - само те са имали опит с възложителя и поради това и опит в отрасъла. "Изведнъж се оказва, че те са с 40% по-напред в класирането в сравнение с останалите потенциални участници, и то още с подаването на офертата си", смята още Караиванов.

Прави впечатление, че липсва много по-важен качествен критерий (който, между другото, беше застъпен в предходните правила) - изискване за стабилност на банките. Тогава то бе застъпено с оценка на база присъдения кредитен рейтинг на банката. В последните години обаче международните агенции за кредитен рейтинг търпят критики заради финансовата криза. Друг източник на такъв тип информация съдържа системата за надзорна оценка и рейтинг на банките на БНБ CAMELOS. Тя обаче е само за вътрешно ползване в централната банка, която няма право да я оповестява. Системата дава оценка за състоянието на капитала, качеството на активите, мениджмънт, доходност, ликвидност, чувствителност към пазарен риск за всяка банка поотделно.

Хубавото е, че държавните компании ще избират между най-малко пет оферти от финансови институции след публична покана. Но е добре в изискванията да се заложи и срок на обслужване – например една или две години, през който съответната банка да се ангажира да поддържа непроменени дадените в офертата условия. Логиката е, че тя е предпочетена именно заради конкретните условия и при евентуалната им промяна в неблагоприятна за клиента посока възниква казус с организиране на нов конкурс за избор на нова банка, а това би могло да се случи и два дни след първоначалния избор например.

В крайна сметка правилата са точно насочени, но в този им вид могат да бъдат определени като палиативни и лесни за заобикаляне. Някои независими финансисти дори допускат, че установената досега практика няма да се промени, а по-скоро ще циментира сегашното положение. Единственият начин това да се избегне е максимална прозрачност спрямо обществото, т.е. каква е ситуацията точно сега и как точно ще се променя във времето.

Всяка частна компания има една основна цел – да се управлява така, че да извлича максимална печалба за собствениците си и да се отчита пред тях. При държавните дружества обаче собствеността е по-сложна и опосредствана. Ако следваме логиката, би трябвало мениджмънтът им да се отчита пред данъкоплатците, но пред това има практически пречки. Затова в действителност всяка държавна компания си има министерство принципал и се отчита пред него, или иначе казано - пред тези, които са на власт. И логично при толкова посредници стимулите за добро управление се изкривяват.

Пример за такъв тип лошо стопанисване (макар и по вина по-скоро на политиците, отколкото на мениджърите) е започналата още от времето на тройната коалиция и достигнала върха си при управлението на ГЕРБ политика на държавните предприятия да държат парите си в една конкретна банка. Така тя постепенно стана твърде голяма, за да бъде игнорирана от когото и да било. Постепенно на базата на евтиното финансиране от държавните компании тя натрупа толкова медийна и икономическа власт около собствениците си, което ги превърна във фактор, с който всеки управляващ трябва да се съобразява. В случая става въпрос за Корпоративна търговска банка (КТБ). На нейно място обаче може да е и всяка друга финансова институция, стига да сключи необходимата сделка с управляващите на деня.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK