Реформите не трябва да се отлагат, дори и да струват скъпо
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Реформите не трябва да се отлагат, дори и да струват скъпо

"Натрупаните проблеми обаче са толкова сериозни, че само радикални реформи могат да имат успех, а не виждам личностите, които ще жертват по-нататъшната си политическа кариера в името на такива реформи".

Реформите не трябва да се отлагат, дори и да струват скъпо

Макроикономистът Калоян Ганев в интервю за "Капитал"

Стефан Антонов
7050 прочитания

"Натрупаните проблеми обаче са толкова сериозни, че само радикални реформи могат да имат успех, а не виждам личностите, които ще жертват по-нататъшната си политическа кариера в името на такива реформи".

© Личен архив


Резултатите от изборите в момента създават притеснения за стабилността на следващото правителство и способността му да провежда и последователна икономическа политика. За това какви политики са нужни на България в следващите четири години и какви действия новите управляващи трябва да избягват попитахме Калоян Ганев. Той е макроикономист, ръководел правителствената Агенция за икономически анализи и прогнози в периода от 2009 година до закриването й през 2010 г., а след това до началото на април 2013 г. бе главен икономист на Райфайзенбанк (България).

- Какви перспективи за икономиката очертават резултатите от проведените в неделя избори?

- Независимо от това коя партия ще успее да формира кабинет, при всички случаи ми се струва, че той ще бъде нестабилен с оглед на крехката парламентарна подкрепа, която се очертава. Като се има предвид общественият натиск, най-вероятно правителството ще направи опити да проведе някои политики, насочени към подобряване на икономическата ситуация. Натрупаните проблеми обаче са толкова сериозни, че само радикални реформи могат да имат успех, а не виждам личностите, които ще жертват по-нататъшната си политическа кариера в името на такива реформи. Оттам не мисля, че ще има и значителни положителни резултати. Мисля, че до година, максимум година и половина ни очакват нови избори в търсене на стабилно мнозинство.

- Какъв тип държавни политики според вас ще благоприятстват растежа в следващите четири години?

- Най-общо казано, всички политики, които успеят да върнат увереността на бизнеса и хората в утрешния ден. Привърженик съм на обяснението за кризите, което ги свързва с редуването на вълни на песимизъм и оптимизъм, оттам смятам, че трябва да се търсят мерки, които стимулират увереност и борят усещането за несигурност. На фона на общия дебат, който тече в момента обаче, не смятам, че проблемът ще се реши с харчене на повече пари от бюджета. Не мога да се съглася с някои от тезите, че увеличаването на дефицита и поемането на дългове е панацеята за постигане на растеж.

Много е важно за какво и как се харчат парите от бюджета, а не толкова колко се харчи. Фискалната политика има важна роля в икономиката, но тя може да бъде само в подкрепа на общото развитие и не следва да се преекспонират възможностите й. Растеж ще има, когато хората бъдат спокойни за собствеността си, за здравето си, за живота си, за бъдещето на децата си. Когато правилата започнат да важат за всички по един и същ начин, а не както досега да се използват по усмотрение на властимащите.

- Кои според вас са основните грешки на управлението на ГЕРБ, които не трябва да се допускат в следващия политически цикъл?

- Основна грешка за мен е политиката на противопоставяне, която се завърна в обществото. Една нация не може да върви напред, ако едната половина иска да "смачка" другата половина заради идейни различия – резултатите вече сме ги виждали в близкото минало. Друга голяма грешка бе механичното ограничаване на бюджетните разходи, без да се дава сметка какви са вторичните ефекти от това върху икономиката. В същото време липсваше истинската реформа – някои политици очакваха сфери като образование, здравеопазване, наука и т.н. да се самореформират, което само по себе си е смехотворно и абсурдно.

Държавата, в частност парламентът и правителството са тези, които трябва да определят новите правила на играта – това е практически реформата, а не нещо друго. В следващия политически цикъл трябва да се създадат механизмите, които да гарантират, че никой и по никакъв повод няма да може да злоупотребява с властта, която му е дадена от хората. Политиците са само наемници на обществото, не бива да им се оставя усещането, че са някакъв нов вид феодали.

- Фискалният резерв  се оказа източник за финансиране и на бюджета, и за монетарна политика, но в крайна сметка той бе изчерпан в оперативната си част. Каква е правилната държавна политика по отношение на фискалния резерв?

- Не смятам, че правителството е правило т.нар. квази парична политика, тъй като не е имало пряко преместване на средства от депозита в БНБ в търговските банки, за да се влияе на паричната база. Факт е обаче, че фискалният резерв беше използван активно за финансиране на дефицитите на правителството и достигна критично ниски стойности.

Правилната политика е винаги да се поддържа такова ниво, което да не оставя съмнения у всички наблюдатели – вътрешни и външни, че възможностите на държавата да обслужва задълженията си към кредитори и ползватели на бюджетни средства са поставени под риск. В това отношение много внимателно трябва да се провежда както политика на управление на държавния дълг, така и политика на повишаване на ефективността и гъвкавостта на държавните разходи, за да не се използват средствата от резерва в направления, които не носят никаква полза на обществото.

- В предизборната кампания не чухме дебат за смисъла и приоритетите на държавните разходи, защо според вас този въпрос не се повдигна?

- Може би защото повечето от участниците в дебата не са подготвени за него. За съжаление политиката е поле за реализация на хора с доста съмнителна квалификация и умения. Също така най-лесно е да се върви по течението, вероятно за пореден път гледаме театър в стил "стани да седна".

- Ако реформирането на най-важните сектори изисква държавата да увеличи публичните разходи и бюджетния дефицит, кое ще е по-правилно -  реформите да се отложат или да се намери финансиране за този дефицит?

- Целта на всяка реформа е дългосрочно разходите да се намалят в относително изражение, като същевременно станат по-гъвкави. В това отношение мисля, че трябва да се намери финансирането, реформите да се проведат в чист вид – в бъдеще спестените разходи ще помогнат дълговете да бъдат покрити.

- Международният валутен фонд опита да оцени какъв е мултиплициращият ефект от различните видове държавни разходи и намаление на данъците за българската икономика. Защо според вас държавата в лицето на БНБ и Министерството на финансите бяга от такъв дебат?

- Не искам да бъда адвокат на БНБ и МФ, но доколкото имам наблюдения, същината на изчислените ефекти от държавните разходи (не само в конкретния случай) твърде много се абсолютизира от коментаторите. Оценките на МВФ са само едно мнение по въпроса, което е повлияно от конкретните използвани техники. Повече съм склонен да мисля, че българските институции – държавни и неправителствени, изостават в изготвянето на задълбочени собствени оценки, поради което и не може да се състои качествен дебат по темата. По-добре е да няма никакъв дебат, отколкото да има плъзгане по повърхността на проблемите и обществото да остава в заблуда.

- Кое според вас е по-правилно - държавата да инвестира в изграждането на чиновнически капацитет или да се оттегли от определен тип услуги, защото при сегашното състояние на администрацията дори и увеличение на разходите не помага?

- Не мога да отговоря общо на този въпрос, тъй като всеки случай е сам за себе си, въпреки че действително има сфери, в които административният апарат само паразитира, без да носи ползи с дейността си. По отношение на здравеопазването мнението ми е, че трябва да се приключи с монопола на НЗОК, като се допуснат равностойни частни здравноосигурителни фондове, без държавата да се оттегля изцяло от този сектор. Разбира се, това ще създаде необходимост от допълнителна регулация, най-малкото от гледна точка на ролята им на финансови институции, което изисква повече административен капацитет. Адекватна реформа като цяло би намалила разходите въпреки повечето администрация.

- Трябва ли държавата да робува на правило да не харчи повече от 40% от брутния си продукт, както е в момента, или то трябва да се промени, ако пречи на структурните реформи и ангажименти, поети от държавата? Все пак това правило не е залегнало в нито един европейски регламент.

- Ограничението като цяло е глупаво и показва още веднъж неспособността или нежеланието да се правят реални реформи в държавата. Защо например числото не е 43.4% или пък 38.6%? Някой го е поставил с усещането, че пречи на някой друг да харчи прекомерно. Сякаш харченето на 40% от БВП без оглед на ефективността е нещо допустимо.

- Какъв според вас е обемът на скритите държавни задължения, например гаранции по заеми на държавни дружества, оздравяване на стратегически предприятия, заплашени от фалит, и други проблеми, за които не се говори, но се очаква да излязат на дневен ред?

- Обичам да работя с официалната статистика, тъй като дългосрочно тя винаги е по-точна от съвкупността от слухове. В конкретния случай нямам информация за скритите задължения, така че не бих могъл да коментирам.

Резултатите от изборите в момента създават притеснения за стабилността на следващото правителство и способността му да провежда и последователна икономическа политика. За това какви политики са нужни на България в следващите четири години и какви действия новите управляващи трябва да избягват попитахме Калоян Ганев. Той е макроикономист, ръководел правителствената Агенция за икономически анализи и прогнози в периода от 2009 година до закриването й през 2010 г., а след това до началото на април 2013 г. бе главен икономист на Райфайзенбанк (България).

- Какви перспективи за икономиката очертават резултатите от проведените в неделя избори?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    rmarkov avatar :-|
    R VMarkov

    От макроикономическа гледна точка истинските проблеми, с които българското правителство трябва задължително да се съобразява са само два:

    1. Степента на безработицата

    2. Степента на инфлацията

    Оттам на сетне всичко друго е дим и мъгла - неща като валутен борд, фиксиран валутен курс, големина на дефицита или излишъка всичко тоева не е от никакво значение, когато се поддържат пълна заетост и стабилни цени.

    ММТ програмата за действие в България, написана от мен и американския икономист и финансист Уорън Мозлър описва какво точно е нужно да се направи, за да започнем живота си в България начисто.

    Бих се радвал ако в. КАПИТАЛ предостави трибуната си и запознае българските читатели с още една алтернатива, която не е обсъждана в българския публичен дебат.

    http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2013/01/blog-post_19.html

  • 2
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    С такива пишман-реформатори, дето разбират от икономика, колкото стадо маймуни разбира от космически технологии, скоро родната икономика няма да изкласи... Много интересно, защо колкото повече се прилагат препоръките на тези "реформатори", толкова по-зле става държавата ни?!!!

    Реформа наистина трябва и то - много дълбока. Обаче тази реформа трябва да е почти коренно-противоположна посока на препоръчваната по-горе. Трябва много активно участие на държавни финанси и структури в изграждането на сложни и скъпи, конкурентни икономически дейности. Ако има родни и/или чужди частни икономически структури, които също искат да изграждат нещо и дори да се конкурират с държавата - чудесно! Какво по-хубаво от това?! Тогава държавата би могла дори да се оттегли от сферите, които са възникнали и са получили собствено развитие.

    Също, трябва реформа към стимулиране на максимална автоматизация и роботизация буквално навсякъде. В енергийната сфера - максимален акцент навсякъде върху употребата на електроенергията. Отлична и ефективна, пълноценна система за социално подпомагане на безработните и на нуждаещите се. Пълноценно и ефективно публично образование. Пълноценно и ефективно публично здравеопазване. И т.н. и т.н.

    Ето това са радикалните реформи, които наистина са нужни. А горните неолиберални врели-некипели много отдавна са доказали точната си ориентация, а именно - в посока на кофата за боклук... Няма реформа в интерес на обществото, която да доведе до срив на политическа кариера. До последното водят само анти-обществените "реформи", каквито в България се правят непрекъснато от 1989-та - насам.

    http://polit-analizi.blogspot.com/2013/05/blog-post.html

  • 3
    kinche avatar :-|
    kinche

    Янков, Много интересно мнение.
    И аз смятам, че трябва да се роботизирам - вкъщи и в моята си фирма. Непременно трябва да си накупя конкурентна техника. Да работя и живея ефективно и достойно. Ама нямам пари. Пък и никой не ми дава, защото не е ясно дали ще ги върна като ми ги даде. Чужденците, готови да помогнат от все сърце с пълен джоб пари са по-рядко срещани от извънземните.

    Между другото, вероятно познаваш епохата на 60-те и 70-те по-добре от мен - не се ли случи точно това с България. Тогава дръжавата финансира изграждането на такива структури и накрая фалира. В началото на 90-те дойдоха чуждите фирми да "помагат" да станем конкурентни и ефективни и с тяхната "помощ" икономиката беше тотално закрита, а целият ни ноу-хау - взет наготово.

    Но много интересни идеи с "актуални" термини отпреди 40 години.

  • 4
    dragoslava avatar :-|
    Dragoslava

    Животът ни премина в реформи и преход.

  • 5
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    Като че е време да опитаме да надрастнем псевдополитическото говорене помежду си, което противопоставя моите клишета на твоите. Нека да съсредоточим мисленето си върху това, което ни е нужно като промяна, а не върху това кой ще го осъществява. Политиците са инструмент на нашата воля. Трябва да я заявяваме ясно и упорито.
    Какъв партиен цвят има приличното здравеопазване?
    Какъв партиен цвят има честното правораздаване?
    Какъв партиен цвят има съхраняването на природата?
    Непродуктивно е да продължаваме да изграждаме клишета, свързани с визията или изказа на някакъв партиен лидер, които да заместват политики.

  • 8
    georgi960 avatar :-|
    КМЕТ В СЯНКА

    хората искат хляб и работа и прогнозируемо бъдеще !

  • 9
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Демокрацията не обича реформите. Иска все на хляба мекото.

    Ето една реформа: http://mickideas.blogspot.com


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK