България е с дефлация втори пореден месец

Понижението на цените е 0.4% спрямо март, а на годишна база се покачват с 2%

Разходите за издръжка на домакинствата са се понижили през април.
Разходите за издръжка на домакинствата са се понижили през април.    ©  Мария Съботинова
Разходите за издръжка на домакинствата са се понижили през април.
Разходите за издръжка на домакинствата са се понижили през април.    ©  Мария Съботинова

Втори пореден месец на дефлация отчете през април Националният статистически институт. През миналия месец потребителските цени са се понижили с 0.4% в сравнение с март, а месец по-рано спадът беше 0.5 на сто. В сравнение с миналия април инфлацията сега е 2%, което е четвърти пореден месец на понижение на показателя.

Какво поевтинява

Разбивка по отделни стокови групи показва, че цените спадат при онези продукти и услуги, които формират основната част от потребителската кошница. Така например храните поевтиняват с 0.6% в сравнение с март, алкохолът и цигарите остават на равнището си от предходния месец, а наемите и разходите за комунални услуги се понижават с 0.9 на сто.

Най-сериозно – с 4%, се понижават цените в категория "Развлечения и култура", която включва билетите за кино, театър и др. Най-сериозно поскъпват обувките и дрехите – с 5.5%, като повишение на цените има и при домакинското обзавеждане и техника – с 0.3 на сто.

Какво предвещава дефлацията

Спадът на потребителските цени на пръв поглед изглежда като нещо положително, защото означава, че разходите на домакинствата за издръжка се понижават и евентуално могат да увеличат спестяванията си. Дефлация през първите два месеца на пролетта обаче не е типично за България явление и може да е индикатор за настъпването на негативни процеси за българската икономика.

Причината за това опасение е, че ако понижението на цените не е в резултат на повишена производителност или поевтиняване на енергийните суровини, то причината са спаднало търсене и маржове на компаниите, а това води до ръст на безработицата.

Обикновено в България има дефлация през май и юни, когато започнат да се реализират хранителните продукти и зърнените култури от новата реколта. Понижения на потребителските цени през април и март пък имаше през 2009 г., когато икономиката официално влезе и в рецесия.

Забавен растеж на икономиката

До момента има два косвени индикатора, които показват, че може да има свиване на вътрешното търсене - понижението на вноса за март и спадът на продажбите на дребно. Тези два показателя бяха обявени от НСИ миналата седмица и резултатите накараха анализаторите да изразят тревога за икономическия растеж. Основното мнение е, че бавният икономически растеж се дължи не толкова на външни фактори, колкото на вътрешни проблеми като несигурната икономическа среда, политическата криза и влошения бизнес климат. Косвено доказателство за това е фактът, че българският износ продължава да расте с двуцифрени темпове, което означава, че външната среда е по-благоприятна.

За момента обаче най-големият спад е при вноса на инвестиционни стоки и оборудване - с 26% на годишна база, което означава, че фирмите отлагат влагането на средства в нови мощности за по-късно. За потреблението на домакинствата пък все още се смята, че ще отбележи растеж през тази година, но според Европейската комисия запазване на икономическата несигурност ще накара и семействата да свият своите покупки, притеснени от неясното бъдеще за работните си места и своите доходи.

Обобщена картина за състоянието на икономиката през първото тримесечие на годината НСИ ще представи на 15 май в сряда, когато ще оповести експресните си оценки за брутния вътрешен продукт. Според повечето експерти, запитани от "Капитал Daily" в последните няколко седмици, растежът ще е между 0.3% и 0.5%.