Ако българската икономика трябва да се диагностицира с една дума, то тя ще е анемия. Според публикуваните в сряда експресни оценки на Националния статистически институт (НСИ) през първото тримесечие на годината растежът е само 0.1% спрямо четвъртото тримесечие на миналата година, а на годишна база брутният вътрешен продукт (БВП) се е покачил с 0.4%.
На фона на данните за еврозоната, където рецесията продължава, тези за българската икономика изглеждат малко по-добре. Но те показват и още нещо - че дори и при по-добър летен сезон икономиката ще продължи да лази по дъното и тази година. Според някои икономисти дори е възможно да не достигне и 1% ръст - колкото е ревизираната надолу прогноза на правителството.
За слабо начало на годината сигнал дадоха и отчетите на доста от публичните компании за първото тримесечие, публикувани в края на април. Тогава представители на бизнеса заявиха, че политическата криза в страната има слабо влияние върху дейността им. Те посочиха, че причините за слабите резултати са същите, които тормозят българската икономика години наред – свито вътрешно потребление и безработица, несигурност, спад на основни пазари като ЕС и недостатъчен ръст на износ за нови региони. Очакванията на мениджърите за следващите месеци са разнопосочни, но доста от тях очакват второто полугодие да е по-добро.
Търси се двигател
"Не знам какво може да се направи изобщо за потребителското доверие, след като се прави всичко, за се унищожи и остатъкът от него. При добро развитие на нещата поне две години мисля, че ще са необходими, за да се върне увереността на домакинствата", коментира макроикономистът от Софийския университет Калоян Ганев.
Свитото потребление означава, че домакинствата все още изпитват несигурност за работните си места и своите доходи, поради което отлагат покупките на стоки и услуги, които не са от първа необходимост.
"Данните за безработицата показват една доста притеснителна тенденция – 13.8%, а това е много високо. Доскоро бяхме близо до средното равнище на ЕС, но вече го надхвърляме значително и това е причината за спада на потреблението. Импулс за растеж на българската икономика не може да се търси и в инвестициите. Добрата новина е, че все още износът расте въпреки всички условности", казва Димитър Чобанов, макроикономист от УНСС.
Анализатори обаче предупреждават, че експортът може и да забави темпа си на растеж от второто тримесечие до края на годината, ако няма положително развитие на европейската икономика. Причината е, че почти две трети от експорта ни е предназначен за ЕС.
Увеличение под ревизия
Данните на НСИ изненадват с ръст на инвестициите с невиждани от дълго време темпове - 2.4% спрямо предходното тримесечие и с 4.8% в сравнение с година по-рано. Този резултат обаче е странен, защото по текущи цени общата стойност на инвестициите е 2.91 млрд. лв., или само половин процент повече от номиналния размер на инвестициите за първото тримесечие на миналата година. В номинално изражение бруто капиталообразуването в основен капитал е значително и под стойността си за четвъртото тримесечие на 2012 г., което може да се обясни единствено с ревизия на старите данни в посока надолу и сезонно изглаждане от страна на НСИ.
Така растежът се формира заради ниските стойности на базовия период, с който БВП се сравнява. Остават обаче съмненията, че корпоративният сектор също отлага вложенията си в собствен капитал, притеснен от политическата нестабилност и влошената бизнес среда. Точно в тази посока бяха данните за вноса към края на март, които посочиха, че от трети страни през първото тримесечие са внесени 26% по-малко машини и оборудване и на практика фирмите не влагат средства в обновление и увеличение на производствената си база.
Освен на двата базови периода – първото и четвъртото тримесечие на миналата година, НСИ явно са ревизирали и данните за всичкиостанали тримесечия на предходната година, тъй като новите показатели са различни от публикуваните в прессъобщенията на НСИ за предишни периоди.
Брутната добавена стойност, която трябва да мери реалното производство в България, пък бележи нулев растеж спрямо предходното тримесечие, а на годишна база се покачва само с 0.3%.
Ако българската икономика трябва да се диагностицира с една дума, то тя ще е анемия. Според публикуваните в сряда експресни оценки на Националния статистически институт (НСИ) през първото тримесечие на годината растежът е само 0.1% спрямо четвъртото тримесечие на миналата година, а на годишна база брутният вътрешен продукт (БВП) се е покачил с 0.4%.
Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила сиВсеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
15 коментара
Икономедия, изборите минаха, задачата е изпълнена - може да смените плочата. В ЮК на такъв ръст му викат "края на кризата дойде".
оптимистчето, стой си там тогава и не давай акъл.
Нормално - растеж без развитие.
Растеж на командно дишане...
До коментар [#3] от "jou21307974":
Пак ли бе сладур? Ти си като ретраснлатор с тия чипове с мозъка :-)
Скоро ще излезем от кризата.
[quote#1:"Стефан Антонов от статията"] Те посочиха, че причините за слабите резултати са същите, които тормозят българската икономика години наред – свито вътрешно потребление [/quote]
С това трябва да започне и да свърши една такава статия. Това е основата на проблема. Другите неща са следствия.
Имаме безработица и дефлация. Който и учебник да отворим по макроикономика ще видим че нашия проблем е изключително рестриктивна парична политика. Имаме нужда от наливане на при в икономиката.
От там нататък дискусията в общественото пространство трябва да се фокусира върху неадекватността на политиката на ЕЦБ към която сме закачени заради валутния борд.
Тъй като едва ли ще повлияем на ЕЦБ можем да махнем борда и да си водим парична политика която да бъде в интерес на българската икономика.
Увеличената безработица и ръста на икономиката имат една положителна страна - повишение на продуктивността :-) По-малко хора заработват повече.
Имаше подобна статистика и за заплатите - като цяло средната работна заплата намалява, но средната в частния сектор се увеличава. Това означава, че хората, които реално произвеждат БВП получават повече пари!
2/3 от първолаците били от социално слаби семейства и получили полагаемата помощ (45,000 първолака!).
Кви растежи, кво излизане от кризата, " к'ви пет лева ".
Прочее, мосю Дончев още миналата година Ви каза, че СИБИЛАТА му е предала, че растежът в България се дължи на еврофондовете. Най-вече и изобщо.