Всичката икономика втасала
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Всичката икономика втасала

Всичката икономика втасала

Растежът през първото тримесечие остава минимален, а нестабилната политическа среда и рецесията в еврозоната не вещаят по-добър

8411 прочитания

© Инна Павлова


Всеки опитен готвач икономист веднага може да ви извади от ръкава някоя перфектна рецепта за растеж. Сложете няколко килограма потребление, разбъркано с кредити, и добавете инвестиции, докато износът бухне. Печете в предвидима бизнес среда на ниски данъци и поръсете финансова стабилност на вкус.

Истинското предизивикателство обаче идва, когато продуктите ги няма. Тогава, дори да се получи някакво блюдо, то ще е доста безвкусно. Такова ни сервира българската икономика през последните тримесечия и последните данни само затвърждават тази тенденция. През първото тримесечие на годината брутният вътрешен продукт се покачва с едва 0.1% на тримесечна и с 0.4% на годишна база. И това, че в цяла Европа числата изглеждат още по-постни, едва ли е особено утеха.

Напротив. Поне засега това спъва всякакви надежди, че експортно ориентираната българска икономика ще се забърза, а прогнозите на много от анализаторите са и тази година растежът да е минимален - около и под 1%, т.е. почти неосезаем за хората и за бизнеса. Така надеждите, че тази година ще е по-добра от предходната, изглеждат по-скоро смели, още повече че повечето институции вече ревизираха прогнозите си надолу.

Засега 2013 г. се очертава като годината на рекордите – най-дългата рецесия в еврозоната (шест поредни тримесечия) и най-високата безработица в България от 2003 г. насам – 13.8% през първото тримесечие. Съчетано с все още липсващ двигател на икономически растеж, това означава, че ръстът ще продължава да е в рамките на статистическата грешка. Погледите продължават да са вперени и в пазара на труда, който в момента е "най-тъмното кътче" на икономиката. Като добавим към чисто икономическите и малко политически щрихи – продължаваща политическа неизвестност, картината става още малко по-мрачна. Накратко, едва ли ще има поводи за щедър бакшиш и похвали за кухнята.

Нова година, стар късмет

Данните на националната статистика и в началото на тази година изглеждат по същия начин, както експресните оценки за БВП през цялата 2012 г. - ръст от по половинки, който дори след ревизиите не достигна за цифра преди десетичната запетая. Всички сектори са отбелязали ръст, като най-голям е бил той в селското стопанство. Услугите, които заемат най-голям дял от икономиката ни, обаче продължават да се движат напред с много бавна крачка. Очакванията са представянето им да се подобри с наближаващия летен сезон, защото прогнозите на туристическия сектор тази година са за добро лято.

Изненадата през първото тримесечие на годината обаче е, че основна движеща сила е не само износът, но в известна степен и инвестициите. Последните растат с невиждани през последните две години темпове - цели 4.8% на годишна база и с 2.4% на тримесечна. Едно възможно обяснение е това да се дължи на ревизията на данните на НСИ. На тази мисъл навеждат и противоречивата статистика за спад на инвестиционния внос през първите два месеца на годината - с 8.5%. Все пак обаче първите сигнали за съживяване на инвестиционната активност се появиха още в началото на миналата година, а още по-убедително - през последното й тримесечие. По думите на Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ) данните не са инцидентни и в тях се наблюдава очевидна тенденция. Според нея е възможно зад това да стои и усвояването на европейски средства, особено заради големите разплащания в края на 2012 г. Ръстът на инвестициите обаче при всички случаи е добър сигнал, стига да продължи.

Ако данните покажат убедително раздвижване на инвестициите, това ще е предпоставка за бъдещ източник на растеж - компаниите разширяват мощности или разкриват нови работни места. Не всички обаче виждат картината в розово. Според банкови анализатори следващите правителства трябва да направят чудеса за привличането на нови чужди инвестиции в икономиката. От друга страна, моментът е точен, защото сега големите централни банки изливат тонове ликвидност в големите икономики, която изтича в най-различни активи и краища на света. Това пък предоставя шанс за България да се включи в надпреварата за чужди капитали.

Под въпрос обаче остава дали нестабилната в момента политическа обстановка няма да ги отблъсне през следващите месеци. Според икономисти обикновено след избори очакванията на домакинствата и бизнеса са положителни. В момента обаче могат да бъдат дефинирани по-скоро като скромно негативни. Ако перспективите се влошат, домакинствата ще свият още повече потреблението си, а бизнесът ще отлага инвестиции.

Данните на статистиката за първото тримесечие показват, че и преди изборите вътрешното потребление е било свито. То е намаляло на годишна база с 2.4%. Логично, като се вземе предвид непрекъснатата загуба на работни места от 3 години насам. А и безработицата продължава да расте като достигна рекордните 13.8% за първите три месеца на годината - стойност, която не е била регистрирана в последните десет години. Паралелно с това обаче пазарът на труда за първи път отбеляза някакво размърдване - миниатюрен ръст на заетостта от под 2 хил. души. Според анализаторите това съчетание означава, че все повече хора започват да търсят заетост. Ако тенденцията броят на работещите да расте се запази и през следващите тримесечия, вътрешното потребление отново може да започне да расте. Увеличението на пенсиите и някои социални плащания от април вероятно също ще имат някакво отражение. "Ясно е, че тази година ще има лек тласък на потреблението заради социалните плащания, но не достатъчно, за да доведе до високи темпове на растеж", коментира Десислава Николова.

Друг е въпросът, че в правителствената прогноза за тази година се залага точно на вътрешното потребление като основен двигател на икономиката.

Тази проблемна еврозона

При липса на други осезаеми локомотиви на растежа засега износът продължава да е водещ. Но неговото представяне зависи до голяма степен от ситуацията на най-големия пазар за българските експортно ориентирани фирми - Европа. В пролетната прогноза на ЕК обаче се посочва, че възстановяването на европейските икономики ще почака до следващата година, въпреки че през есента очакванията бяха това да се случи още през втората половина на тази. Данните за първото тримесечие показват, че германската икономика е отбелязала спад на годишна база от 0.3%, а Италия и Гърция, които също са сред търговските ни топ партньори, продължават стремглаво да се спускат надолу.

Враждебната среда в Европа не оставя много възможности на износителите, освен да се преориентират към пазари извън общността. Последните данни обаче (виж. графиката) поставят под въпрос почти митологизираната гъвкавост на българските експортни предприятия. Някои анализатори смятат, че преорентирането на износа към трети страни е бавно и трудно може да компенсира европейските пазари. Причината е, че предприятията в България често са подразделения на европейски фирми или са тясно обвързани с компании от ЕС.

Според други икономисти пък вече се забелязва забавяне при икономиките на Русия, Полша и Турция, а това неминуемо ще повлияе на търсенето в целия източноевропейски регион. А и Турция е един от най-важните пазари за българската експортна индустрия извън ЕС.

И пак - реформи

Европейската комисия (ЕК) вече понижи очакванията си за ръста на българската икономика през тази година до 0.9%, а правителствената прогноза беше ревизирана до 1% (при 1.9%, записани в макрорамката към бюджета).

"Съчетанието на вътрешна политическа нестабилност с несигурност на външните експортни пазари не вещае нищо добро за икономиката през следващите 12 до 18 месеца", казва в потвърждение банков анализатор.

Според негов колега България изглежда е в средата на изгубеното си десетилетие и все повече се отклонява от предкризисната си траектория. Възстановяването на икономиката изглежда като латинската буква L - рязък спад през 2009 г. и след това равен растеж, който едва се отлепя от нулата. Икономиките на отличничките на Европа - Латвия и Литва например, изглеждат по съвсем различен начин. В момента те растат силно - с около 4-5% годишно. Затова и възстановяването им прилича на буквата V след резкия спад по време на кризата. България също имаше шанс да бъде като балтийските държави, ако беше успяла да проведе някои болезнени реформи, които дългосрочно да подобрят бизнес климата и направят публичните разходи по-ефективни.

Политиците обаче обикновено оставят реформаторската дейност за "в дългосрочен план". Затова в момента какво ще се случи с икономиката в краткосрочен план зависи от подсладители като силен туристически и селскостопански сезон например, но в по-дълъг хоризонт - от осигуряването на стабилна политическа среда и сформирането на правителство, което ще реформира, вместо никога да не подхваща дългосрочните задачи. Или ако можем да се позовем на клишето - безплатен обяд няма. Пък бил той и постен.

Автор: Капитал
Преглед на оригинала
Автор: Капитал
Преглед на оригинала

Всеки опитен готвач икономист веднага може да ви извади от ръкава някоя перфектна рецепта за растеж. Сложете няколко килограма потребление, разбъркано с кредити, и добавете инвестиции, докато износът бухне. Печете в предвидима бизнес среда на ниски данъци и поръсете финансова стабилност на вкус.

Истинското предизивикателство обаче идва, когато продуктите ги няма. Тогава, дори да се получи някакво блюдо, то ще е доста безвкусно. Такова ни сервира българската икономика през последните тримесечия и последните данни само затвърждават тази тенденция. През първото тримесечие на годината брутният вътрешен продукт се покачва с едва 0.1% на тримесечна и с 0.4% на годишна база. И това, че в цяла Европа числата изглеждат още по-постни, едва ли е особено утеха.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

24 коментара
  • 1
    offshore avatar :-|
    Offshore Banking

    Нека да благодарим на стакмистиката, която винаги стъкмява данните като положително число.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    euronymous avatar :-|
    Euronymous

    Нещо не разбрах повода за този доклад

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    Сигурно трябва да сме много прости, ако не можем да си спомним, благодарение на този "забележителен" икономически коментар думите на икономическото ни чудо Дянков:

    "Българите, макар и да не можем да го усетим, всъщност живеем все по-добре и данните, с които ни облъчват го потвърждават."

    Ама наистина ли "продължаваща политическа неизвестност" е възможно да бъде, без със съвсем ясни ефекти за икономическите субекти в страната?!

  • 4
    niko_tin avatar :-|
    niko_tin

    Да попитам, а защо услугите са които заемат най-голям дял от икономиката ни? Какво ни топлят и какво ни хранят услугите? Караме я като в известния виц:

    "В едно забутано гръцко село близо до турската граница, в разгара на кризата, идва един немски турист. Влиза в единственото (неугледно) хотелче, оставя банкнота от 100 евро като депозит на рецепцията с уговорката да разгледа стаите и условията и ако му хареса, да му се пишат към сметката, ако не - на тръгване си ги взема. Съответно, рецепционистката тръгва да му показва стаите.

    Междувременно, хотелиерът веднага звъни на доставчика на храна, за да се разплати (ползвайки банкнотата на немеца). Доставчика съответно отива във фермата, фермерът съответно дава стотарката на шофьора на камиона, който му носи фураж и торове, шофьорът отива в местната кръчма и ги дава на кръчмаря, където е натрупал дългове от пиене на вересия, кръчмарят дава на полицая, който не му затваря кръчмата въпреки че се пуши вътре, полицаят деликатно бута банкнотата на една проститутка, проститутката на бегом отива отново в хотела за да си плаща за престоите.

    Малко след цялата тази врътка, немският турист слиза бесен и разочарован от неработещите климатици, мръсотията и комарите, взема си 100-те евро и пали колата към следващото село.

    Специално това село обаче е много щастливо - всички са си изплатили дълговете."

  • 5
    yotata avatar :-P
    йотата

    Първия параграф верно сякаш Дянков лично го е насосал.

    А иначе някой наистина трябва да отиде да нарита еврозоната да почне да плюска повече, че да живнат малко и обслужващите икономики - като българската например.

  • 6
    ivanbaraban avatar :-|
    ivanbaraban

    Всичката икономика втасала
    Нищо ново но пък анализи цифри и препоръки колкото искаш -и така е в цяла Европа -багодарение на "светата троика"и бездарните политици в ЕС след един по дълбок анализ се замисляж дали не го правят нарочно --колкото повече има политическа нестабилност %на облигациите расте банките печелят народите обедняват и олигарсите забогатяват --погледнете статистиката от2000-2013 кои и колко са забогатели -винаги същите

  • 7
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#4] от "niko_tin":

    Идеален пример за икономика.

    Как е при нас - дълговете си стоят, особено между фирмите. И никой не бърза да се разплати. Даже обратното - бави колкото се може повече.

  • 8
    nuzzo avatar :-|

    "Всеки опитен готвач икономист веднага може да ви извади от ръкава някоя перфектна рецепта за растеж. Сложете няколко килограма потребление, разбъркано с кредити, и добавете инвестиции, докато износът бухне. Печете в предвидима бизнес среда на ниски данъци и поръсете финансова стабилност на вкус."
    ----------------------------------------------------------------

    По нестандартно и същевремено логически вярно твърдение и определение за това, как си я представят икономиката голяма част от политиците, па и от смятащи себе си за икономисти хора, не съм срещал.
    Оригинално.

    А, инъче, ние макро рамките ги имаме, остава управление, при това правилно, на паричните потоци и по скоро тяхно правилно насочване за да се получи от всеки лев, мултиплициращият икономически ефект. Или тогава, икономиката е управление на процеси, много по вече административни, отколкото чисто икономически, в условията на паричен съвет и членство в ЕС.

  • 9
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Забравете за нормални инвестиции ако начело имаме ориенталско-национал-социалистическо правителство.

  • 10
    otnesenr avatar :-|
    Отнесен

    [quote#4:"niko_tin"]Специално това село обаче е много щастливо - всички са си изплатили дълговете."[/quote]
    Не са, хотелиера губи 100 евро накрая и няма кой да му ги върне.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK