С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
62 17 май 2013, 15:03, 25217 прочитания

Въпросите след изборите

Парламентарният вот създаде серия от парадокси, а новото политическо статукво тепърва ще се формира

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Защо не успяха партиите около протестиращите

Партиите не успяха да използват емоцията на улицата

Фотограф: Георги Кожухаров

Десетките хиляди протестиращи, които излязоха по улиците на големите градове в началото на годината, бяха категорични, че искат нещо различно. Не искаха лидери, а искаха да участват. Някой да ги чуе. Да им помогне да решат всекидневните си проблеми и да им обещае, че ще се бори за онази справедливост в обществото, която им липсва.

Нито един политически или граждански субект обаче - нов или стар, не успя да си проправи път към предните редици на протестите. Традиционните партии не намериха общ език с недоволните граждани. Инициаторите на първите протести срещу цените на тока - групата около Ангел Славчев, Янко Петров и Дончо Дудев, отказаха да се разпознаят като лидери и да се впишат в политическата система. А когато видяха, че нямат друг начин, освен да регистрират партия и да участват на изборите, вече нямаше достатъчно време да прецизират и разпространят посланията си. Още по-сложно стана, след като към края на протестите се нароиха няколко малки групи от хора, претендиращи да са автентичните организатори на народното недоволство. Янаки Ганчев опъна палатки до парламента и си присвои "Орлов мост" като име на движението. Бившият член на НДСВ Божидар Томалевски се върна на сцената с неговата "Другата България" и се съюзи с друга група протестиращи. Борислав Цеков, който беше депутат по време на правителството на Симеон Сакскобургготски, този път участва като гражданин с "Модерна България". Протестният вот се разпръсна по още няколко малки нови формации и в крайна сметка нито една от тях не успя да прескочи дори един процент.


Трудният партиен живот

"Самите протестиращи не успяха да се консолидират около общи искания и около един политически субект, който да ги представлява", коментира социологът от "Алфа рисърч" Геновева Петрова. Като друга важна причина за провала на партиите около протестиращите тя посочва факта, че мнозинството от тези оформили се групи, случайно или не, допуснаха в редиците си лица, които са ясно и еднозначно свързани със статуквото, срещу което гражданите на улицата се борят. "Протестиращите бяха разнородни, нямаха предварително общ политически възглед, а само общи конкретни искания и очаквания", смята и политологът проф. Антоний Тодоров. Роля според него са изиграли и липсата на опит и недостатъчното време за самоорганизация.

Политическият антрополог доц. Васил Гарнизов, който наблюдава протестите още от самото им начало, също вижда като основни причини за неуспеха на новите партии фрагментацията на протестиращите и "тактиката на Борисов да не им даде историческо време да се опитат да преодолеят родилните си петна". "Протестиращите влязоха в режим на съперничество на подобните и разпознаха социално най-близките до себе си като свои най-големи врагове", коментира Гарнизов. Те не успяха да изяснят лидерските си проблеми и продължават да се обвиняват помежду си дори след края на изборите.



А сега, след като вече изгубиха емоцията на улицата, а партиите на статуквото превзеха основните им послания, ще им е още по-трудно да се установят на политическата сцена. Според Васил Гарнизов в един момент някой от протестиращите трябва да събере харизма, кураж и организационен капацитет и да убеди тези, които отхвърлят партийния модел, че ако искат да постигнат целите си, това може да стане само през едно "масово действие с партиен гръбнак". Освен това гражданските искания трябва да узреят, за да бъдат смислена алтернатива на традиционните партии. Само така новите формации ще могат да играят някаква по-съществена роля в бъдеще. 

"Предполагам, че протестната енергия, която все още продължава да е силна в обществото, ще се ориентира или в подкрепа на някоя от вече установените партии - най-вероятно по-радикална, или ще направи опит за сформиране на напълно нов политически субект", прогнозира Геновева Петрова. Тя очаква, че новото правителство - дори да бъде т.нар. програмно или успее да постигне математическо мнозинство, ще страда от остър дефицит на доверие още от самото начало на работата си и това би довело до нова вълна от протести, особено на фона на продължаващи остри икономически проблеми. Народното недоволство вече веднъж набра скорост и ако следващите управляващи не адресират проблемите, с които гражданите излязоха на улицата, то много лесно ще се съживи отново. Въпросът е дали в същата хаотична форма или организирано, с ясни и конкретни искания.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Африканската чума стигна до голяма русенска ферма със 17 хил. прасета Африканската чума стигна до голяма русенска ферма със 17 хил. прасета

Животните ще бъдат умъртвени, но опасността от разпространение на заразата остава голяма

20 юли 2019, 1188 прочитания

Тече, всичко тече 2 Тече, всичко тече

Най-интересните моменти от файловете на НАП

19 юли 2019, 5404 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Всичката икономика втасала

Растежът през първото тримесечие остава минимален, а нестабилната политическа среда и рецесията в еврозоната не вещаят по-добър

Трусовете на продуцентския пазар

Новият телевизионен сезон започва без някои ключови предавания

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков