С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
62 17 май 2013, 15:03, 25377 прочитания

Въпросите след изборите

Парламентарният вот създаде серия от парадокси, а новото политическо статукво тепърва ще се формира

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Защо 24% от гласувалите останаха без представители

Една четвърт от тези, които гласуваха, останаха непредставени в парламента. Това е безспорно много. По-високо нивото е било единствено на изборите през 1991 г., когато също имаше много партии и коалиции, надяващи се да уловят част от вота. Технически от това не следва някаква пряка последица за избрания парламент: правителство ще има и то ще е също толкова легитимно, колкото и ако беше избрано с 90% от гласовете на всички. Но от раздробения вот ще има политически и социални последици.

Причина за това разнопосочно гласуване, от една страна, е фактът, че нито една политическа формация, нова или стара, не успя да привлече протестния вот. А той беше силен, след като през януари и февруари по улиците на страната излязоха десетки хиляди. Протестиращите излъчваха съвети и представители, правиха кръгли и квадратни маси, изслушваха и освиркваха партии, но в крайна сметка, от безбройните и разнопосочни послания така и не произлезе нещо съществено и ново на политическата сцена.


До последно, според "Алфа рисърч", поне 21% не бяха решили за кого ще гласуват. Това разпръсна недоволството сред много познати и непознати формации: партията на Светльо Витков, "Националния фронт" на Валери Симеонов, "Зелените", "България на гражданите" на Меглена Кунева и по-маргинални формации като "Движение за граждански контрол", "Модерна България" и т.н. От по-големите партии единствено "Атака" успя да извлече дивидент от националистическата реторика по време на протестите - и то без някакви усилия от нейна страна.

Нямаше как да се стигне до консолидация за толкова кратко време, смята политологът Румяна Коларова и посочва: "Партиите на прехода, с изключение на БСП, останаха извън парламента." Като допълнителни причини Коларова смята факта, че основният екшън преди изборите е бил БСП-ГЕРБ. "За другите 4 млн. избиратели нямаше ориентир. И на последно място естествено е субсидията за единия процент, което разпиля допълнително вота."

Тук настъпи моментът на парадокс, за който "Капитал" писа преди изборите. Когато много избиратели се насочат към различни партии, гласовете се разпиляват и повишават избирателната активност, което от своя страна вдига бариерата за влизане в парламента. Така всички малки партии потъват заедно, както се случи дори с най-силно представилите се, като партията на Кунева и "Националният фронт".



Подобен парламент ще се клати по няколко важни причини. Първо, както казва анализаторът от Центъра за либерални стратегии Даниел Смилов, причината ГЕРБ да са първи, е поради слабост на алтернативите. "Истинската алтернатива, която се налага, е анти-партийна, радикално настроена, искаща цялостно отхвърляне на статуквото. Това показва чувство за безизходица и умора от демократичния процес като цяло – и двете са много опасни. Като добавим и раздухването на представата, че изборите са купувани и манипулирани, стига се до сериозно подронване на демократичните основи в  страната", посочва Смилов.

Второ, независимо кой ще управлява, ще се сблъска с много тежките последици от протестите и ерозиралото доверие ще го преследва, без да му даде прословутите 100 дни толеранс. Всяка коалиция, особено такава между БСП, ДПС и "Атака", ще се разруши при първия по-сериозен уличен натиск. Освен това, след като нито една от по-малките партии не влезе в парламента, там в момента няма нито лесни възможности за коалиция, нито в бъдеще ще има балансьор между интересите на големите партии.

Инфографика

Кои избиратели останаха под чертата
Източник: Exit poll на "Алфа рисърч" към 19 часа на 12 май

Увеличаване

"Партиите, които влязоха в парламента, нямат идеи за системни промени, имат идеи за това, ако нещо не върви, откъде да се подпре", коментира психотерапевтът и преподавател в НБУ Румен Петров. "Но за това как да се развива обществото и какви са задачите пред него - този тип дневен ред отсъства. Сегашното състояние по-скоро отразява неохотата на обществото да приеме промяна." Според него БСП и ДПС представляват прослойки, които са аутсайдери - пенсионерите и турското малцинство. "Това значи, че политическият ни елит още изповядва идеята, че гражданинът е пасивен, не активен. Активните са маргинали." И очевидно нямат политическо представителство. А сред тези четвърт избиратели под бариерата са част от хората с гражданска позиция, които може би искат да участват в политическия живот, но статуквото ги спира. Според последния екзит пол на "Алфа рисърч" от деня на изборите например над 60% от гласувалите на "България на гражданите", ДСБ и "Зелените" са с висше или полувисше образование и в по-голямата си част са млади хора от големите градове (виж графиката).

Политологът проф. Антоний Тодоров вижда два възможни изхода от тази ситуация. "От една страна, това може да увеличи недоверието на публиката към институцията и по-нататъшното й отдръпване от участие. От друга, може да стимулира трансформацията на партийната система и организирането на нови 2-3 формации, способни да влязат в парламента."

Дали ще се роди нещо от тази "първична супа" от активност, която остана под чертата, е твърде рано да се каже. Но при всички положения знаците сочат, че доста скоро може да имаме възможност да я разбъркаме пак. Парламентът от 1991 г. например просъществува точно година.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Зелен ринг, околовръстна железница или двете заедно? 1 Зелен ринг, околовръстна железница или двете заедно?

Възможностите за бъдещето на старите жп линии в София се разделят на две, но могат и да се обединят

20 окт 2019, 909 прочитания

Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово

Обектът се строи от шест години и се забави по ред неочаквани причини. Трябва да е готов през ноември

19 окт 2019, 3018 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Всичката икономика втасала

Растежът през първото тримесечие остава минимален, а нестабилната политическа среда и рецесията в еврозоната не вещаят по-добър

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Германски минерални бани

След 13 години усилия българските балнеохотели бяха одобрени от германските здравни каси

Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10