Следизборните обещания на БСП
Кандидатът за премиер Пламен Орешарски се фокусира върху краткосрочните мерки, но не даде детайли за финансирането им и за необходимите реформи
Ден преди първото заседание на новия парламент в централата на БСП беше представен обсъденият от Националния съвет на партията управленски план, в случай че тя успее да сформира програмен кабинет. Кандидатът на левицата за премиер Пламен Орешарски представи програмните си намерения, които бързо в медиите придобиха гражданственост като плана "Орешарски". Пакетът от икономически и социални мерки ще стане и отправна точка за преговори с ДПС и "Атака", чиито гласове ще са нужни за сформирането на правителство.
"Стоим пред заплахата за огромни неусвоени фондове. Имаме прекалено кратки срокове да актуализираме споразумението за партньорство с ЕС за следващите 7 години", заяви Пламен Орешарски в обръщението си към социалистическата партия и допълни: "Трябват неотложни мерки за държавността, публично оповестяване за финансовото състояние на страната, нов тип парламентарен контрол, участие на министри в парламентарни комисии и задължителното им участие при приемането на законодателни мерки от тяхната компетентност."
Документът включва четири основни глави – като първата от тях е с незабавни мерки, които може да се изпълнят в първите 100 дни на кабинета и до края на годината. Средносрочните мерки ще се реализират с финансиране от бюджета за 2014 г., а дългосрочните намерения ще са със срок на изпълнение до 2017 г.. Създадена е и специална глава "За държавността", в която кандидат-премиерът ще обяви мерки, с които да възстанови доверието на частния сектор в правителството, премахването на административния натиск и борба с корупцията. Повече яснота на този етап беше дадена основно по краткосрочните и разходно ориентирани социални и стимулиращи мерки, а не толкова върху финансирането им и върху реформи с по-дългосрочен ефект.
Преди всичко социалните мерки
Първият ангажимент на новото правителство ще е да подпомогне семействата, чиито деца тръгват на училище. В момента те получават еднократно подпомагане от 150 лв., като се планира размерът му да се удвои и да стане 310 лв. При това положение допълнителният разход за бюджета ще е малко под 7 млн. лв. и това ще може да се изпълни още в първите три месеца от управлението на програмното правителство, ако се сформира.
Друг неотложен ангажимент е ревизията на помощите за отопление, които се изпащат на домакинствата с ниски доходи. Планира се както увеличаване на размера им, така и преразглеждане на механизма за отпускането им, защото в момента десетки хиляди семейства с ниски доходи нямат право на подпомагане. Това трябва да намали натиска над социално уязвимите групи и да им помогне да посрещнат студените зимни месеци.
За да се понижат общите сметки за електроенергия, социалистите предвиждат и месечен евтин лимит за консумация на ток от домакинствата. Така домакинствата, които консумират по-малко ток, ще го плащат по ниските тарифи. Те ще са достъпни и за семействата, които консумират повече електроенергия, но те ще плащат тока по по-висока тарифа само ако надхвърлят месечния лимит за потребление. Той ще е 75 киловатчаса за дневната консумация на ток и 100 киловатчаса за нощната консумация.
Тези конкретни мерки обаче не се приемат еднозначно. "Очаквам да се води политика на малки стъпки, защото няма яснота как да се финансират големи мерки, а преразпределението през данъците е нещо, за което БСП и новото правителство няма да имат кураж. Затова мисля, че обещаните мерки ще се окажат твърде малки и твърде закъснели и няма да изпълнят предназначението си. Нужни са доста по-смели стъпки, но смятам, че обществото и бизнесът не са убедени в нуждата от тях", коментира икономист от голяма финансова компания, пожелал анонимност. Според него само ако се намери границата на преразпределението, което да отговаря на принципите на морала и социалната справедливост, може да се тушира социалното напрежение.
"За държавността"
Социалистите обещават държавата да възстанови всичкия ДДС кредит, който в момента НАП бави чрез различни ревизии на фирмите, и по този начин изкуствено раздува нетния размер на приходите от данъка. Сумата на забавения ДДС не се обявява публично, но по информация от финансовото министерство в края на февруари невъзстановеният данък е 350 млн. лв., като в последните четири години е варирал от 200 до 600 млн. лв. според ликвидните нужди на правителството.
Разплащането на правителствените и общинските просрочия към изпълнители на обществени поръчки също ще е ангажимент, за чието изпълнение ще са нужни около 110 млн. лв. Не е ясно обаче дали държавата ще отпусне допълнително финансиране и на общинските власти, които дължат отделно 170 млн. лв., но се приема за порочно правителството да покрива общинските дефицити, когато са поети необезпечени финансови ангажименти.
За подобряване на административното обслужване и на публичния сектор като цяло се планира въвеждането на електронни услуги и административно обслужване по интернет.
"Това няма да е само електронно правителство. Ще автоматизираме обмена на данни, така че пациентите да получават по-бързо обслужване и образованието да се модернизира", обясни един от авторите на програмата. За подобряване на бизнес средата се предвижда да се намали корупцията при възлагане на обществени поръчки, като се създаде интернет платформа за подаване на документацията и оценка на офертите.
В по-дългосрочен план експертите планират промени в Наказателния кодекс и Закона за използване на специални разузнавателни средства. Реформиране на Министерството на вътрешните работи, така че то да не служи за разчистване на сметки с опозицията и бизнеса, също ще е мярка, над която ще се работи през целия мандат на правителството.
За заетостта
Новият кабинет предвижда държавата да финансира стажовете на млади българи (до 29-годишна възраст), както и нови програми за преквалификация. "Тази мярка ще е от т.нар. младежка гаранция и ще е изцяло за сметка на държавата, като от нея ще могат да се възползват млади българи, които са останали безработни за повече от четири месеца. Финансирането на тези мерки ще е с европейски средства и няма да е проблем, след като страните членки се споразумяха да отделят общо 6 млрд. евро за справяне с младежката безработица", коментира икономист от екипа на Пламен Орешарски.
Мерките за финансовия сектор включват активна роля на Българската банка за развитие едновременно и като кредитор на малкия и средния бизнес, и като източник за евтин ресурс на търговските банки. Схемата е те да получават кредитни линии при ниска лихва, които след това да се преотдават на фирмите. Същата политика предприе финансовото министерство и през есента на 2008 г. - в края на управлението на тройната коалиция, когато достъпът на българските банки до ресурса на техните централи се затрудни и трябваше да се намери нов източник за финансиране на кредитната дейност.
Институциите, които ползваха тази програма, поеха ангажимент да не изплащат дивиденти от печалбата си, а да увеличават своята капиталова база. "Мярката изпълни предназначението си в началото на кризата, но макар да не е отменена, не се използва на пълния си потенциал и в момента Банката за развитие е свръхкапитализирана за равнището на дейността си", коментира експертът от екипа на Пламен Орешарски.
Според него няма да се налага банката да увеличава капитала си, за да помогне на кредитирането и за общото понижаване на лихвените проценти. Възможно е обаче при нужда тя да привлича подчинен дълг и да емитира облигации.
Тази идея обаче контрастира с мненията на банкерите, които нееднократно са изтъквали, че проблемът им в момента не е финансирането, а намирането на качествени проекти.
За доходите
Под въпрос остават част от мерките за повишаване на доходите. Въвеждането на необлагаем минимум и така на най-бедните домакинства да се спестят разходите за данъци може да срещне съпротива от страна на ДПС, които са за запазване на плоския данък, а необлагаемият минимум вече е форма на прогресия в облагането. Движението е против и удвояване на ставката от 10% за доходите над 4500 лв. месечно - нещо, което БСП обеща преди изборите. Този праг пък е фиксиран като десетократен размер на минимална работна заплата от 450 лв., която БСП обеща да въведе до края на управлението си през 2017 г.
Това бе представено като връщане на социалната справедливост, но идеята е подкрепяна от твърдото крило на партията, докато експертите около Пламен Орешарски са против. За това е много вероятно и тези мерки да се отхвърлят от ДПС, а социалистите да не настояват за тях.
