Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
86 22 май 2013, 20:45, 13266 прочитания

Кабинетът прие правилата за парите на държавните дружества

Данните от министерствата към края на март очаквано показаха концентрация в Корпоративна търговска банка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Държавните фирми вече ще избират обслужващи банки по единни, задължителни правила. Те бяха одобрени от служебното правителство на заседанието му в сряда и ще влязат в сила три дни след обнародването им в Държавен вестник.

Правилата задължават дружествата с над 50% държавно участие и контролираните от самите тях компании със значителни по размер финансови средства (над 3 млн. лв.) да ползват услугите на поне четири обслужващи банки, като всяко министерство ще оповестява на всяко тримесечие експозициите на своите дружества, които надвишават лимитите.


С приемането на постановлението всички министерства публикуваха на сайтовете си и данни към края на март, които потвърдиха, че парите на държавните дружества масово са концентрирани в Корпоративна търговска банка. От 40 дружества под шапката на различни министерства 19 са вложили свободния си ресурс изцяло или частично в КТБ, като тук влизат и енергийните гиганти (виж таблицата).

Целта на правилата беше да гарантират сигурност и диверсификация на риска за държавните фирми, както и да пресекат концентрацията на значителни държавни средства в една банка, което би й дало предимство.

Слабости все пак има
Въпреки че повечето оценки за инициативата бяха положителни и мнението е, че така ще повишат равнището на публичност при управление на държавните фирми, експерти намериха слабости, които позволяват изискванията да се заобиколят напълно.



Така например ключовата разпоредба е нетната експозиция на всяка фирма към дадена банка да не надвишава 25% от сумата на свободните й финансови средства. Под "нетна експозиция" обаче се разбира разликата между това какви средства е депозирала фирмата в една банка и сумата на всички непогасени заеми и банкови гаранции, които финансовата институция е отпуснала в полза на фирмата.

Това означава, че ако банката издаде гаранция в полза на държавното дружество до размера на неговия депозит, нетната експозиция ще е нулева и то ще може да остави всичките си пари в само една банка.

Още по-сериозен става и рискът, ако банката отпусне заем на държавната фирма при лихва, многократно по-висока от тази, която плаща по депозираната сума. Така, освен че фирмата няма да наруши правилата за управление на свободните си средства, ще търпи и загуби от неизгодни лихвени условия, а банката ще може да разполага свободно с голяма част от финансови средства на държавните дружества.

Според икономиста и преподавател от Софийския университет Васил Караиванов тези рискове могат да се отстранят, ако се въведат тавани за максималната експозиция към една банка, а не към нетната й експозиция. Така фирмите ще имат лимит каква част от свободните средства да депозират без оглед на заемите и гаранциите, които са получили насреща от съответната банка.

Въпреки тези и подобни критики обаче служебният кабинет прие правилата почти без промени спрямо предложения за публично обсъждане вариант в началото на месеца.

Недостатъчна публичност
Широка подкрепа получи и изискването за публичност как държавните фирми управляват своите средства. То обаче също предполага само частично оповестяване на информацията. Министерствата, които са принципали на държавното участие, ще събират информация от фирмите какво е отношението на нетните им експозиции към една банка спрямо общата сума на финансовите им средства. Това обаче няма да показва какви суми държат конкретните фирми в отделни банки и дали таванът за нетна експозиция не се надхвърля именно чрез издаване на банкови гаранции или отпускане на кредити.

При въвеждането на изисквания за повече публичност ще става ясно дали не се заобикаля по изкуствен път критерият за ограничаване на концентрацията – например да се посочва точна сума на финансовите средства, които се държат във всяка отделна банка. Така ще е видно дали фирмите спазват правилата само формално, или наистина са движени от стремежа си да прилагат добри управленски практики.

Защо не трябва да има концентрация
Концентрирането на голяма част от държавните средства в една банка е риск не само за фирмите, които влагат парите си, и за държавата, като техен собственик, но изкривява и пазарната среда като цяло.

Пример за това е Корпоративна търговска банка, която увеличи мащабите си неколкократно за последните осем години, в които управляваха правителствата на Тройната коалиция и на ГЕРБ.
През април служебният премиер Марин Райков съобщи, че 54% от депозитите на държавните фирми са концентрирани в една банка, но не посочи коя е тя.

Справки предоставяни от предишното правителство обаче показват, че това е Корпоративна търговска банка. По данни от 2009 г. банката е държала 35% от средствата на държавните фирми. Следваща справка от 2010 година показва, че в банката са депозирани 70% средствата на  държавните енергийни дружества.

С тази концентрация на държавни средства банката и икономическите кръгове около нея придобиха активи в различни сектори на икономиката като земеделието, телекомуникациите, преработката на тютюн и др.

Най-видното изкривяването бе на медийния пазар, където финансираните от Корпоративна търговска банка придобивания и разраствания създадоха вестникарската група на Ирена Кръстева (майка на депутата Делян Пеевски), каналът ТV7, чиято оперативна дейност се контролира от Николай Бареков и система от интернет сайтове.

Недостатъчно воля
Въпреки шумът, който предизвикаха новите правила за управление финансовите средства в държавните фирми, остана съмнението, че служебното правителство не желае да увеличи публичността и да противодейства на лошите практики. Пример за това е отказът на служебния премиер Марин Райков да каже какви конкретни суми са концентрирани в Корпоративна търговска банка, позовавайки се на обяснение за банкова тайна.

Тя обаче е въведена да пази фирмите и физическите лица, като позволява на банките да пазят информация за вложенията им от трети лица. Необяснимо е обаче защо премиерът не желае да посочи какви средства са концентрирани в една или няколко банки, след като те са на държавни фирми, и мкар и индиректно са публична собственост.

Министерство и дружества Банка Нетна експозиция %
Нетна експозиция е свободния ресурс минус кредите и банковите гаранции    
Източник: Сайтовете на министерствата    
Министерство на икономиката    
НЕК КТБ 59,44
Булгартрансгаз КТБ 96
Български енергиен холдинг КТБ 88,2
Булгаргаз КТБ 90,85
БАЕЗ КТБ 33,59
  ЦКБ 42,52
АЕЦ Козлодуй Инвестбанк 42,54
Кинтекс КТБ 34,48
  Уникредит Булбанк 33,45
Мини Марица Изток КТБ 50,34
ДКК КТБ 99,79
НК Индустриални зони ЦКБ 99,95
ЕСО КТБ 94,76
Индустриална зона Варна запад ЦКБ 100
Тежко машиностроене (в ликвидация) КТБ 100
Индустриален логистичен парк Бургас ЦКБ 100
Ел Би Булгарикум ЦКБ 96,93
     
Министерство на транспорта    
БДЖ Пътнически превози ОББ 26,23
  Пощенска банка 73,22
НК Железопътна инфраструктура КТБ 28,22
  ПИБ 40,91
Български пощи Уникредит Булбанк 32,13
Летище София КТБ 29,34
  ЦКБ 58,5
Пристанище Варна ЦКБ 41,01
ДП Пристанищна инфраструктура ЦКБ 91,91
Пристанищен комплекс Русе КТБ 50,76
Пристанище Бургас Уникредит Булбанк 99,41
Информационно обслужване ЦКБ 88,66
БДЖ Товарни превози КТБ 61,66
     
Министерство на отбраната    
Терем ЕАД ПИБ 36,76
  ЦКБ 35,26
Снабдяване и търговия-МО ЕООД КТБ 100
     
МРРБ    
ВиК Варна ООД КТБ 78,42
ВиК Бургас ЕАД ЦКБ 59,67
     
Външно министерство    
АДИС ЦКБ 63,44
  КТБ 36,21
Министерство на културата    
НДК - Конгресен център София ЕАД БАКБ 40,54
  Уникредит Булбанк 39,8
     
Министерство на спорта    
Национална спортна база ЕАД ЦКБ 98,89
Български спортен тотализатор СИБАНК 49,37
  Пощенска банка 32,17
     
Министерство на финансите    
БФБ – София КТБ 31,33
  Пощенска банка 40,96
     
Министерство на образованието    
Студентски столове и общежития КТБ 98,17
     
Министерство на земеделието    
СИДП ДП Шумен SG Експресбанк 26,33
  Търговска банка Д 28,75
СЗДП ДП Враца Търговска банка Д 54,33
ЮЦДП ДП Смолян Търговска банка Д 61,05
ЮИДП ДП Сливен Райфайзенбанк 45,16
  Търговска банка Д 25,99
ЮЗДП ДП Благоевград ПИБ 54,18
     
     

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новият син папа 1 Новият син папа

Наско Сираков няма финансовия ресурс да издържа "Левски", но разполага с доверието на феновете

29 май 2020, 935 прочитания

Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения Димитър Николов: Нямаме право да отхвърляме частни инвестиционни намерения

Кметът на Бургас пред "Капитал"

29 май 2020, 724 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Като в зъл монтаж

Парламентът, ден втори

Още от Капитал
Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

СССР: една одисея в Космоса

Книга събира най-добрия руски графичен дизайн от годините на студената война

Ако това е чалга – аз съм "за"

Защо Мила Роберт е явление на попкултурната сцена в България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10