Целта на правилата беше да гарантират сигурност и диверсификация на риска за държавните фирми, както и да пресекат концентрацията на значителни държавни средства в една банка, което би й дало предимство.

Слабости все пак има

Въпреки че повечето оценки за инициативата бяха положителни и мнението е, че така ще повишат равнището на публичност при управление на държавните фирми, експерти намериха слабости, които позволяват изискванията да се заобиколят напълно.

Така например ключовата разпоредба е нетната експозиция на всяка фирма към дадена банка да не надвишава 25% от сумата на свободните й финансови средства. Под "нетна експозиция" обаче се разбира разликата между това какви средства е депозирала фирмата в една банка и сумата на всички непогасени заеми и банкови гаранции, които финансовата институция е отпуснала в полза на фирмата.

Това означава, че ако банката издаде гаранция в полза на държавното дружество до размера на неговия депозит, нетната експозиция ще е нулева и то ще може да остави всичките си пари в само една банка.

Още по-сериозен става и рискът, ако банката отпусне заем на държавната фирма при лихва, многократно по-висока от тази, която плаща по депозираната сума. Така, освен че фирмата няма да наруши правилата за управление на свободните си средства, ще търпи и загуби от неизгодни лихвени условия, а банката ще може да разполага свободно с голяма част от финансови средства на държавните дружества.

Според икономиста и преподавател от Софийския университет Васил Караиванов тези рискове могат да се отстранят, ако се въведат тавани за максималната експозиция към една банка, а не към нетната й експозиция. Така фирмите ще имат лимит каква част от свободните средства да депозират без оглед на заемите и гаранциите, които са получили насреща от съответната банка.

Въпреки тези и подобни критики обаче служебният кабинет прие правилата почти без промени спрямо предложения за публично обсъждане вариант в началото на месеца.

Недостатъчна публичност

Широка подкрепа получи и изискването за публичност как държавните фирми управляват своите средства. То обаче също предполага само частично оповестяване на информацията. Министерствата, които са принципали на държавното участие, ще събират информация от фирмите какво е отношението на нетните им експозиции към една банка спрямо общата сума на финансовите им средства. Това обаче няма да показва какви суми държат конкретните фирми в отделни банки и дали таванът за нетна експозиция не се надхвърля именно чрез издаване на банкови гаранции или отпускане на кредити.

При въвеждането на изисквания за повече публичност ще става ясно дали не се заобикаля по изкуствен път критерият за ограничаване на концентрацията – например да се посочва точна сума на финансовите средства, които се държат във всяка отделна банка. Така ще е видно дали фирмите спазват правилата само формално, или наистина са движени от стремежа си да прилагат добри управленски практики.

Защо не трябва да има концентрация

Концентрирането на голяма част от държавните средства в една банка е риск не само за фирмите, които влагат парите си, и за държавата, като техен собственик, но изкривява и пазарната среда като цяло.

Пример за това е Корпоративна търговска банка, която увеличи мащабите си неколкократно за последните осем години, в които управляваха правителствата на Тройната коалиция и на ГЕРБ.

През април служебният премиер Марин Райков съобщи, че 54% от депозитите на държавните фирми са концентрирани в една банка, но не посочи коя е тя.

Справки предоставяни от предишното правителство обаче показват, че това е Корпоративна търговска банка. По данни от 2009 г. банката е държала 35% от средствата на държавните фирми. Следваща справка от 2010 година показва, че в банката са депозирани 70% средствата на  държавните енергийни дружества.

С тази концентрация на държавни средства банката и икономическите кръгове около нея придобиха активи в различни сектори на икономиката като земеделието, телекомуникациите, преработката на тютюн и др.

Най-видното изкривяването бе на медийния пазар, където финансираните от Корпоративна търговска банка придобивания и разраствания създадоха вестникарската група на Ирена Кръстева (майка на депутата Делян Пеевски), каналът ТV7, чиято оперативна дейност се контролира от Николай Бареков и система от интернет сайтове.

Недостатъчно воля

Въпреки шумът, който предизвикаха новите правила за управление финансовите средства в държавните фирми, остана съмнението, че служебното правителство не желае да увеличи публичността и да противодейства на лошите практики. Пример за това е отказът на служебния премиер Марин Райков да каже какви конкретни суми са концентрирани в Корпоративна търговска банка, позовавайки се на обяснение за банкова тайна.

Тя обаче е въведена да пази фирмите и физическите лица, като позволява на банките да пазят информация за вложенията им от трети лица. Необяснимо е обаче защо премиерът не желае да посочи какви средства са концентрирани в една или няколко банки, след като те са на държавни фирми, и мкар и индиректно са публична собственост.