Държавните фирми вече ще избират обслужващи банки по единни, задължителни правила. Те бяха одобрени от служебното правителство на заседанието му в сряда и ще влязат в сила три дни след обнародването им в Държавен вестник.
Правилата задължават дружествата с над 50% държавно участие и контролираните от самите тях компании със значителни по размер финансови средства (над 3 млн. лв.) да ползват услугите на поне четири обслужващи банки, като всяко министерство ще оповестява на всяко тримесечие експозициите на своите дружества, които надвишават лимитите.
С приемането на постановлението всички министерства публикуваха на сайтовете си и данни към края на март, които потвърдиха, че парите на държавните дружества масово са концентрирани в Корпоративна търговска банка. От 40 дружества под шапката на различни министерства 19 са вложили свободния си ресурс изцяло или частично в КТБ, като тук влизат и енергийните гиганти (виж таблицата).
Целта на правилата беше да гарантират сигурност и диверсификация на риска за държавните фирми, както и да пресекат концентрацията на значителни държавни средства в една банка, което би й дало предимство.
Слабости все пак има
Въпреки че повечето оценки за инициативата бяха положителни и мнението е, че така ще повишат равнището на публичност при управление на държавните фирми, експерти намериха слабости, които позволяват изискванията да се заобиколят напълно.
Така например ключовата разпоредба е нетната експозиция на всяка фирма към дадена банка да не надвишава 25% от сумата на свободните й финансови средства. Под "нетна експозиция" обаче се разбира разликата между това какви средства е депозирала фирмата в една банка и сумата на всички непогасени заеми и банкови гаранции, които финансовата институция е отпуснала в полза на фирмата.
Това означава, че ако банката издаде гаранция в полза на държавното дружество до размера на неговия депозит, нетната експозиция ще е нулева и то ще може да остави всичките си пари в само една банка.
Още по-сериозен става и рискът, ако банката отпусне заем на държавната фирма при лихва, многократно по-висока от тази, която плаща по депозираната сума. Така, освен че фирмата няма да наруши правилата за управление на свободните си средства, ще търпи и загуби от неизгодни лихвени условия, а банката ще може да разполага свободно с голяма част от финансови средства на държавните дружества.
Според икономиста и преподавател от Софийския университет Васил Караиванов тези рискове могат да се отстранят, ако се въведат тавани за максималната експозиция към една банка, а не към нетната й експозиция. Така фирмите ще имат лимит каква част от свободните средства да депозират без оглед на заемите и гаранциите, които са получили насреща от съответната банка.
Въпреки тези и подобни критики обаче служебният кабинет прие правилата почти без промени спрямо предложения за публично обсъждане вариант в началото на месеца.
Недостатъчна публичност
Широка подкрепа получи и изискването за публичност как държавните фирми управляват своите средства. То обаче също предполага само частично оповестяване на информацията. Министерствата, които са принципали на държавното участие, ще събират информация от фирмите какво е отношението на нетните им експозиции към една банка спрямо общата сума на финансовите им средства. Това обаче няма да показва какви суми държат конкретните фирми в отделни банки и дали таванът за нетна експозиция не се надхвърля именно чрез издаване на банкови гаранции или отпускане на кредити.
При въвеждането на изисквания за повече публичност ще става ясно дали не се заобикаля по изкуствен път критерият за ограничаване на концентрацията – например да се посочва точна сума на финансовите средства, които се държат във всяка отделна банка. Така ще е видно дали фирмите спазват правилата само формално, или наистина са движени от стремежа си да прилагат добри управленски практики.
Защо не трябва да има концентрация
Концентрирането на голяма част от държавните средства в една банка е риск не само за фирмите, които влагат парите си, и за държавата, като техен собственик, но изкривява и пазарната среда като цяло.
Пример за това е Корпоративна търговска банка, която увеличи мащабите си неколкократно за последните осем години, в които управляваха правителствата на Тройната коалиция и на ГЕРБ.
През април служебният премиер Марин Райков съобщи, че 54% от депозитите на държавните фирми са концентрирани в една банка, но не посочи коя е тя.
Справки предоставяни от предишното правителство обаче показват, че това е Корпоративна търговска банка. По данни от 2009 г. банката е държала 35% от средствата на държавните фирми. Следваща справка от 2010 година показва, че в банката са депозирани 70% средствата на държавните енергийни дружества.
С тази концентрация на държавни средства банката и икономическите кръгове около нея придобиха активи в различни сектори на икономиката като земеделието, телекомуникациите, преработката на тютюн и др.
Най-видното изкривяването бе на медийния пазар, където финансираните от Корпоративна търговска банка придобивания и разраствания създадоха вестникарската група на Ирена Кръстева (майка на депутата Делян Пеевски), каналът ТV7, чиято оперативна дейност се контролира от Николай Бареков и система от интернет сайтове.
Недостатъчно воля
Въпреки шумът, който предизвикаха новите правила за управление финансовите средства в държавните фирми, остана съмнението, че служебното правителство не желае да увеличи публичността и да противодейства на лошите практики. Пример за това е отказът на служебния премиер Марин Райков да каже какви конкретни суми са концентрирани в Корпоративна търговска банка, позовавайки се на обяснение за банкова тайна.
Тя обаче е въведена да пази фирмите и физическите лица, като позволява на банките да пазят информация за вложенията им от трети лица. Необяснимо е обаче защо премиерът не желае да посочи какви средства са концентрирани в една или няколко банки, след като те са на държавни фирми, и мкар и индиректно са публична собственост.
Министерство и дружества | Банка | Нетна експозиция % |
---|---|---|
Нетна експозиция е свободния ресурс минус кредите и банковите гаранции | ||
Източник: Сайтовете на министерствата | ||
Министерство на икономиката | ||
НЕК | КТБ | 59,44 |
Булгартрансгаз | КТБ | 96 |
Български енергиен холдинг | КТБ | 88,2 |
Булгаргаз | КТБ | 90,85 |
БАЕЗ | КТБ | 33,59 |
ЦКБ | 42,52 | |
АЕЦ Козлодуй | Инвестбанк | 42,54 |
Кинтекс | КТБ | 34,48 |
Уникредит Булбанк | 33,45 | |
Мини Марица Изток | КТБ | 50,34 |
ДКК | КТБ | 99,79 |
НК Индустриални зони | ЦКБ | 99,95 |
ЕСО | КТБ | 94,76 |
Индустриална зона Варна запад | ЦКБ | 100 |
Тежко машиностроене (в ликвидация) | КТБ | 100 |
Индустриален логистичен парк Бургас | ЦКБ | 100 |
Ел Би Булгарикум | ЦКБ | 96,93 |
Министерство на транспорта | ||
БДЖ Пътнически превози | ОББ | 26,23 |
Пощенска банка | 73,22 | |
НК Железопътна инфраструктура | КТБ | 28,22 |
ПИБ | 40,91 | |
Български пощи | Уникредит Булбанк | 32,13 |
Летище София | КТБ | 29,34 |
ЦКБ | 58,5 | |
Пристанище Варна | ЦКБ | 41,01 |
ДП Пристанищна инфраструктура | ЦКБ | 91,91 |
Пристанищен комплекс Русе | КТБ | 50,76 |
Пристанище Бургас | Уникредит Булбанк | 99,41 |
Информационно обслужване | ЦКБ | 88,66 |
БДЖ Товарни превози | КТБ | 61,66 |
Министерство на отбраната | ||
Терем ЕАД | ПИБ | 36,76 |
ЦКБ | 35,26 | |
Снабдяване и търговия-МО ЕООД | КТБ | 100 |
МРРБ | ||
ВиК Варна ООД | КТБ | 78,42 |
ВиК Бургас ЕАД | ЦКБ | 59,67 |
Външно министерство | ||
АДИС | ЦКБ | 63,44 |
КТБ | 36,21 | |
Министерство на културата | ||
НДК - Конгресен център София ЕАД | БАКБ | 40,54 |
Уникредит Булбанк | 39,8 | |
Министерство на спорта | ||
Национална спортна база ЕАД | ЦКБ | 98,89 |
Български спортен тотализатор | СИБАНК | 49,37 |
Пощенска банка | 32,17 | |
Министерство на финансите | ||
БФБ – София | КТБ | 31,33 |
Пощенска банка | 40,96 | |
Министерство на образованието | ||
Студентски столове и общежития | КТБ | 98,17 |
Министерство на земеделието | ||
СИДП ДП Шумен | SG Експресбанк | 26,33 |
Търговска банка Д | 28,75 | |
СЗДП ДП Враца | Търговска банка Д | 54,33 |
ЮЦДП ДП Смолян | Търговска банка Д | 61,05 |
ЮИДП ДП Сливен | Райфайзенбанк | 45,16 |
Търговска банка Д | 25,99 | |
ЮЗДП ДП Благоевград | ПИБ | 54,18 |
Прикачен файл
Държавните фирми вече ще избират обслужващи банки по единни, задължителни правила. Те бяха одобрени от служебното правителство на заседанието му в сряда и ще влязат в сила три дни след обнародването им в Държавен вестник.
Правилата задължават дружествата с над 50% държавно участие и контролираните от самите тях компании със значителни по размер финансови средства (над 3 млн. лв.) да ползват услугите на поне четири обслужващи банки, като всяко министерство ще оповестява на всяко тримесечие експозициите на своите дружества, които надвишават лимитите.
86 коментара
Ясно е, защо Пеевски се пеняви днес. Това обяснява всичко и за бързането за съставянето на ново правителство.
нека видим сега какво ще стане. Знам със сигурност някои от банките, които ще бъдат предпочетени - залагам на Уникредит, нали Хампарцумян е в КРИБ, френдче с кръга "капитал"
"В КТБ и Юробанк И Еф Джи са вложени 72 на сто от средствата на държавните предприятия и търговските дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и дружествата, които те контролират, с балансова стойност на паричните средства над 3 000 000 лева и нетна експозиция към една банка над 25 на сто. Това сочат публикуваните днес данни на Министерството на финансите, цитирани от Дарик.
Към 31 март 2013 г. в Корпоративна търговска банка са депозирани 31.33% от въпросните пари, а в Юробанк И Еф Джи - 40.96%. "
И какво стана сега Капитал спихна Ви се балона как 70-80% се държели в КТБ.
Чакането на извинение от Вас предполагам е кауза пердута.
До коментар [#4] от "bz":
Издишаха отвсякъде Капитал, с изнасянето на тази информация, щото хората сега ще го прочетат и както казваш ти, ще им се спука балончето на медията. С техните камъни по тяхната глава. Така е когат оне подхождаш обективно!
До коментар [#5] от "georgi_colov74":
да, бяха 54%, т,е, оказаха се, а те крещяха една година или две, че са всичките едва ли не там
До коментар [#6] от "sixonesix":
Да бе, пич, оказва се, че тия от Капитал пак нещо не са разбрали, или се правят, че не са разбрали, ама реално погледнато се оказва, че доста повече банки държат доста повече от държавните пари. Какво ще кажат затова Капитал. Да чакаме ли извинение по темата за грешно подадената информация...или по-скоро не?
[quote#4:"bz"]Към 31 март 2013 г. в Корпоративна търговска банка са депозирани 31.33% от въпросните пари, а в Юробанк И Еф Джи - 40.96%. " [/quote]
Икономедия, как ще коментирате тази информация? Кой лъже - Дарик или Вие?
От Брюксел президентът каза и повтори, че КТБ държи повече от 80% ("на повече от 80%") от парите на държавните предприятия. Хм, математическа задачка... Кой казва истината?
с това ли трябваше да се занимава Райков? Докато под носа му си правеха каквото искат? А изборите бяха фарс?голяма работа