Леко вляво
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Леко вляво

Въпреки обещанията в предизборната програма на БСП, кандидатът за премиер Пламен Орешарски заяви, че в неговата програма няма промяна в данъчната система и отмяна на плоския данък.

Леко вляво

Планът "Орешарски" комбинира добри идеи за бизнеса с умерени социални намерения, но заобикаля най-важните реформи

Николай Стоянов
28606 прочитания

Въпреки обещанията в предизборната програма на БСП, кандидатът за премиер Пламен Орешарски заяви, че в неговата програма няма промяна в данъчната система и отмяна на плоския данък.

© Надежда Чипева


Има много политически и икономически планове, останали в световната история с името на създателите си. Планът "Маршал, планът "Вернер", планът "Балцерович"… Общото между тях е, че прокарват революционни идеи, променили бъдещето на страни, региони и цели континенти. 

Съдбата на пакета приоритети на евентуалното бъдещо програмно правителство, водено от БСП, който беше наречен "Планът Орешарски", едва ли ще е подобна. Дори и на местна почва. На фона на уличните протести с искания за радикални промени (а и на съвсем обективната нужда от реформи в много ключови сектори) той изглежда по-скоро плах. Малко са идеите, които не са излезли от предизборната програма на БСП. Има и такива, които се въргалят в публичното пространство от години с различна степен на обществена подкрепа. Най-вероятната причина за това е малкото време, което имаше за написването му, както и това, че той е само отправна точка за предстоящите преговори с ДПС и "Атака" да се подкрепи бъдещият кабинет. 

Всъщност това не е толкова план, колкото набор от разнородни мерки, опитващи се да се харесат на всички – на избирателите, на бизнеса, на Брюксел. По-конкретните от тях най-често са чисто социални и съпътствани с допълнителни разходи, а идеите за реформи са бегло скицирани. И това не значи, че мерките са непременно слаби – като изключим чисто идеологически насочените към електората на левицата обещания, някои от предложенията реално могат да подобрят условията за правене на бизнес и биха стояли добре и във всяка центристка платформа.

Проблемът е, че в голямата си част те са просто кръпки. Повод за тревога е не толкова в това, което има в плана, колкото в това, което няма – истинска визия какво трябва да се направи със съдебната, пенсионната, здравната, образователната системи. Нито пък идеи как регулаторите от лостове на корпоративни и партийни интереси да се превърнат в независими работещи органи. Всъщност планът изцяло мълчи за важни теми от предизборната кампания като данъчната политика, проекта за АЕЦ "Белене", които могат да бъдат конфликтна точка с ДПС - единствената парламентарна партия, която засега открито подкрепя очертаващия се експертен кабинет начело с бившия финансов министър Пламен Орешарски.

Липсата на посока не е непременно лоша. Резкият завой наляво рискува да взриви финансовата стабилност, а курсът надясно – да взриви социално напрежение. В търсенето на среден път има логика, но голямата опасност е, ако не се намери правилният баланс да се компрометират и двете цели. Или иначе казано, хем вълците да умират от глад, хем агнетата да са опоскани.

Четирилетката в съкратени срокове

В самия документ, носещ името "Път към стабилизация и развитие", няма точни срокове за всяка конкретна мярка. Там се казва, че те изискват 18-месечен хоризонт, което включва и един пълен бюджетен период, но резултатите от някои от тях биха се усетили и по-късно. Същевременно в БСП явно съзнават обществените очаквания за бързи резултати и рисковете, които това поражда. Затова и на пресконференция в централата на партията ден преди откриването на новия парламент Орешарски очерта неотложните мерки (до края на годината), средносрочните (които ще залегнат в следващия бюджет) и дългосрочните (до края на четиригодишния мандат).

"Очевидно е, че този план засяга част от краткосрочните мерки, а средносрочните са само маркирани. Това не е програма, а по-скоро приоритети. Те са като цяло правилни", обясни Ивайло Калфин, евродепутат от БСП и бивш вицепремиер и външен министър при управлението на Тройната коалиция.

Проблемът с краткосрочните акценти обаче е, че те в голямата си част не решават проблеми, а просто хвърлят пари върху тях. Тази стратегия може да се оправдае от гледна точка на солидарност или социална справедливост, но едва ли може да предизвика някакъв чувствителен ефект върху икономиката.

Защото сме социалисти

Реално на този етап обещанията за повече социални плащания не изглеждат прекалено раздути и непосилни за бюджета. Те не са изненадващи, доколкото заявка за тях беше дадена още в предизборната кампания. А и скромният им размер не предполага да се търси някакъв макроикономически ефект на повишаване на потреблението и самият Орешарски не крие, че се цели социален ефект.

Подпомагането на отделни уязвими групи от обществото може и да е оправдано, но винаги възниква и въпросът на кои точно и с колко, като исканията за разлика от възможностите са относително неограничени и може лесно да завалят. "Не съм против да се подпомагат социално уязвимите групи. Самите социални разходи може да се оптимизират, като е важно да не се дава на калпак на всички, а само на домакинствата, които реално се нуждаят от подпомагане", коментира пред "Капитал Daily" Георги Стоев, макроикономист в Industry Watch.

Покачването на еднократната помощ за семействата с деца, които започват училище, от 150 на 310 лв. например няма да струва особено много. То обаче едва ли ще има и голям ефект.

По-чувствително облекчение за домакинствата може да дойде по линия на увеличаване на хронични плащания – като енергийни помощи, обезщетението за отглеждане на дете през втората година на майчинство, детските добавки и т.н. Те обаче не са предвидени в текущия бюджет и вероятно ще бъдат предвидени в следващия, както и увеличение на минималната работна заплата. Тук вече ще е въпрос на преценка на възможностите и е важно Орешарски и финансовият му министър да могат да устоят на натиск отвътре в партията или отвън от обществото за повече разходи.

Защото финансовата стабилност е ключова

В документа са заложени известни условности, които могат да са основание за забавяне на левия завой. Такива са евентуалното откриване на скрити дефицити или задължения, както и липсата на подкрепа за идеите. Също така остава и класическият вариант за измъкване от поети ангажименти – коалиционният партньор.

Прави впечатление, че срещу заложените разходи по различните социални мерки и ускореното разплащане на просрочени задължения по обществени поръчки и ДДС няма насрещни много нови приходи. Вариантите за финансиране общо взето са няколко. Взимането на нов дълг по-скоро се изключва, като сред приоритетите е заложено такъв да се ползва само за "продуктивни публични разходи и програми за подкрепа на бизнеса". Фискалният резерв е възможност макар и ограничена. По закон в края на годината той не бива да пада под 4.5 млрд. лв., докато в момента варира около 6 млрд. лв. Реално обаче през юли от него ще трябва да бъдат погасени 800 млн. лв., които бяха изтеглени в последните дни на кабинета Борисов, за да се изплатят по-рано селскостопанските субсидии. А освен това, както новият дълг, така и ползването на резерви резултират в бюджетен дефицит, който по европейските правила не бива да надвишава 3%.

Другите варианти са рязането на други разходи или повече приходи по линия на покачване на данъци или на повишаване на събираемостта им. Сред приоритетите има както за оптимизиране на администрацията, така и за пресичане на контрабандата, които би трябвало да действат в тази посока. Как обаче ще се постигне това и какъв ще е ефектът, е трудно да се прогнозира.

Какво ще проработи

Според Любомир Дацов, бивш заместник на Орешарски като финансов министър в кабинета Станишев, а също и в този на Сакскобургготски, положителното в плана е, че е кохерентен. "Другото нещо, което се забелязва, че програмата се опитва да не е максималистична, а предпазлива и прагматична. Важното е, че се усеща, че Орешарски е уловил най-важното - ако оставиш бизнеса, той сам ще си свърши работата." Много от предложените мерки са такива, за които бизнесът отдавна настоява. Макар и широко разписани, неща като преустановяване на административния натиск, намаляване на такси, ускорено разплащане по изпълнени договори (още повече че влиза в сила и евродиректива, задължаваща това да става в рамките на 30 дни) и възстановяване на ДДС – всички те ще дадат глътка въздух на бизнеса.  

Много от идеите при реализиране, макар и да не генерират директни финансови ползи, ще подобрят чувствително средата за живот и правене на бизнес. Такава е например заявката за повече прозрачност чрез задължението за разкриване на информация от обществено важни дружества (с много потребители или с много спечелени обществени поръчки) по подобие на публичните дружества. Решението държавата да спре да прави бизнес с компании с неясна и офшорна собственост също е стъпка към изсветляване на задкулисни сделки по концесия, приватизация и обществени поръчки.

С мерки като ограничаването на възможността банките едностранно да променят лихви и да си изваждат ускорено изпълнителни листове, както и с подкрепата за закон за личния фалит, Орешарски ще си спечели и доста симпатии. Такива идеи бяха лансирани и от финансовия министър при управлението на ГЕРБ Симеон Дянков обаче след конфликт с банковия сектор и БНБ те постепенно бяха разводнени. Затова и вероятно подобни мерки ще са още по-трудни за прокарване в разпокъсания парламент.

Идеята за въвеждане на таван за субсидиите за едно стопанство и преразпределянето на освободените средства сред по-малките земеделци също е интересен вариант за стимулиране на по-малките производители. Проблемът е, че прилагането няма да е лесно и може да доведе до формално раздробяване на собствеността в сектора.

Макар и без никаква конкретика предложенията за промени в законодателството за обществените поръчки и за процедурите за фалит галят ухото като евентуално решение на отдавна наслагани проблеми.

Какво няма да проработи

Наред с идеите за повече за свобода и прозрачност на пазара се промъкват и такива за повече държава. Правителството е обрисувано като активен играч в привличане на чужди инвестиции и дори като инвеститор в технологични производства. Това обаче в българската практика се е доказало като трудно работеща формула. Самата философия държавата да се опита да замести частния сектор предполага ресурси и административен капацитет, каквито често липсват. Освен това винаги възникват подозрения за фаворизиране, корупция и изкривяване на пазара в полза на някого.

Идеята за използването на държавната Българска банка за развитие за осигуряване на евтин ресурс за малки и средни предприятия попада донякъде в същата графа. Реално и сега бизнесът има достъп до субсидиран през различни европейски програми по-евтин кредит, който не може да се усвои напълно. И причините, поне според банкерите, не е цената, а липсата на качествени проекти.

Реално над евентуалния кабинет "Орешарски" винаги ще тегне призракът на тройната коалиция. Като към това се добави и липсата на твърд политически гръб и страхът от нова ескалация на напрежението, вероятността от провеждането на смели реформи намалява. Или както обобщи икономист от голяма финансова институция пред Капитал Daily през седмицата: "Очаквам да се води политика на малки стъпки, защото няма яснота как да се финансират големи мерки, а преразпределението през данъците е нещо, за което БСП и новото правителство няма да имат кураж. Затова мисля, че обещаните мерки ще се окажат твърде малки и твърде закъснели и няма да изпълнят предназначението си. Нужни са доста по-смели стъпки, но смятам, че обществото и бизнесът не са убедени в нуждата от тях."

Това недоверие в способността сега да се разгърнат по-мащабни реформи се усеща и в редиците на БСП. "Основното е да се подпомогнат социално слабите, да се засили вътрешното търсене, без да се разтури бюджетът. Ако правителството успее да направи тази магия, може да се мисли и за по-дългосрочните мерки", обобщава Ивайло Калфин.

Поне публично Орешарски не дава вид да се поддава на пораженческия дух. На няколко пъти през седмицата той натърти своята максима: "Трябва да се прави каквото трябва, пък да става, какво ще." Не звучи зле, макар че може би бихме предпочели, както обикновено, правителството да прави каквото ще, но за разнообразие този път да става каквото трябва.

По темата работиха Илин Станев, Вера Денизова, Люба Йорданова, Десислава Николова и Йово Николов

Има много политически и икономически планове, останали в световната история с името на създателите си. Планът "Маршал, планът "Вернер", планът "Балцерович"… Общото между тях е, че прокарват революционни идеи, променили бъдещето на страни, региони и цели континенти. 

Съдбата на пакета приоритети на евентуалното бъдещо програмно правителство, водено от БСП, който беше наречен "Планът Орешарски", едва ли ще е подобна. Дори и на местна почва. На фона на уличните протести с искания за радикални промени (а и на съвсем обективната нужда от реформи в много ключови сектори) той изглежда по-скоро плах. Малко са идеите, които не са излезли от предизборната програма на БСП. Има и такива, които се въргалят в публичното пространство от години с различна степен на обществена подкрепа. Най-вероятната причина за това е малкото време, което имаше за написването му, както и това, че той е само отправна точка за предстоящите преговори с ДПС и "Атака" да се подкрепи бъдещият кабинет. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

185 коментара
  • 1
    emil_ avatar :-|
    emil
    • -21
    • +222

    Орешарски ще е сега всичко. Парламентьор, смокинов лист, боксова круша, а накрая ще е и опашка на гущер. БСП и ДПС ще се позовават на програмата на другата партия за да не изпълнят предизборните си балони. Хитро и удобно. Пенсионерите пак ще го....

  • 2
    pavla avatar :-|
    ПАВЛА
    • -21
    • +159

    Българинът отдавна е спрял да се храни с декларации, каквито предлага Орешарски. Едва ли има разумни хора, които да му вярват, че ще ни доведе до изход от гигантския батак, в който се намираме.

  • 3
    a.nice avatar :-|
    hope

    Как ли ще накарат да банките да не повишават лихвите по сключените договори едностранно.
    Това ще е една от мерките, които няма да изпълнят. Всички се пъчат преди избори и после клякат пред банковото лоби.

  • 4
    hrist0 avatar :-|
    Hristo Hristov
    • -10
    • +266

    БСП според мен доста прибързано започна да изпада в капана на самодоволството и изолирането от общественото мнение. Живее си с мисълта, че тъй като хората не искат ГЕРБ искат БСП и всяка критика към тях и действията им идва от поддръжници на ГЕРБ, а не от неодобрение на хората. Изведнъж се заговори за връщане на Белене, за пропорционално подоходно облагане и тютюнев дим в заведенията. Самодоволството им от евентуалното получаване на властта им затваря очите, че все повече хора може да не харесват ГЕРБ, но още повече не харесват БСП, а това ще се окаже банановата кора, на която може да се подхлъзнат социалистите.

  • 5
    mickmick avatar :-|
    mickmick
    • -16
    • +196

    Може ли партия която винаги използва интриги и компромати за да вземе властта да създаде нещо позитивно, и за кого?

  • 6
    phill11 avatar :-|
    phill11

    Поредната слаба статия на Дневник.
    Автора започва с "плана Орешарски" , за да открие два абзатца по надолу, че всъщност това не е толкова план, колкото набор от разнородни мерки, които в голямата си част са просто кръпки.
    Има заявка за нови социални разходи без срещу тях да има планирани такива приходи, няма времеви хоризонт, нито конкретни очаквани измерими ефекти.
    Плана Орешарси е някакви намерения , надежди, мераци, и толкова.
    Аналаитичния Дневник за сега се услушва, и държи като ударен с мокър парцал. Някак си му е трудно да анализира очевадното.
    Що да не почакаме година, две, че и три, пък после ще пишем?

  • 7
    kireto avatar :-?
    Кирето

    До коментар [#3] от "hope":

    [quote#3:"hope"]Как ли ще накарат да банките да не повишават лихвите по сключените договори едностранно. [/quote]

    А аз пък ще чакам с нетърпение откриването на, колко бяха, 250 000 работни места...
    Е това да видя как ще го изпълняват...

  • 8
    musashii avatar :-|
    musashii

    Интересно е дали ще се приеме идеята годините по време на следването за висше образование да се признае за осигурителен стаж?Сега се признават за осигурителен стаж само ако си платиш накуп всички месечни вноски.

  • 9
    smolian avatar :-|
    smolian
    • -42
    • +109

    Очевидното е на път да се случи.Пръстените от фирми на БСП и ДПС не са просто огладняли.Те скочиха,като ударени от ток,защото Борисов искаше да промени из основи правилата.Да спре кражбите и зулумите.Олигархията това и цели.Да овладее отново лостовете на държавата,наречена Брашнян чувал.
    Разбира се,че няма да има нова социална политика.Това се прави с развита икономика.Ще има само едни пари за малтретирания бизнес,Сещате се кой.

  • 10
    info111 avatar :-|
    info111
    • -16
    • +127

    Слаб кабинет със слаби предложения за министри, някои от тях компроментирани, като Михов, Калфин, Плугчиева,...
    А според мен и самият Орешарски, както и онези, които го подкрепят в Парламента - БСП и ДПС, и евентуално Атака (по-"прикрито").
    С хронични съмнения за липса на легитимност и огромно заслужено недоверие...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK