Третият нов момент е отдавна чаканото разширяване на свободния пазар, т.е. сегментът, на който потребителите купуват енергията си на свободно договорени цени. На него освен големите индустриални предприятия излизат и фирмите, присъединени към мрежата средно напрежение (например молове, хотели, средно големи индустриални фирми). Така този пазар вече ще обхваща около 40% от потреблението. Това вероятно даде основание на Харитонова да заяви в парламента, че се предвижда спад на цените за бизнеса, тъй като на свободния пазар те са малко по-ниски от тези на регулирания.

Голямото рязане

Най-очевидното перо, по което се очаква намаление, са разходите за високоефективно комбинирано производство. Идеята при тези централи е да произвеждат електроенергия, докато снабдяват с пара потребителите си, с което се постига по-добро използване на горивото. Проблемът обаче е, че част от заводите, които заводските централи би трябвало да захранват, всъщност отдавна не произвеждат нищо. Освен това те продават скъпата си енергия на потребителите, а след това купуват по-евтина от НЕК, което е, меко казано, абсурдно. Топлофикациите пък продължават да произвеждат електроенергия дори когато отоплителният период е приключил. Например през нощта на 22 май към енергийната системата са били включени 215 MW такива мощности. В същия момент са работили и 224 MW заводски централи. Или общо 12.3% от произведената енергия. При изслушването му в парламента тази сряда служебният министър на икономиката Асен Василев припомни, че тези аномалии са се получили заради неправилно транспониране на европейската директива в България (според която някои централи изобщо не могат да се считат за високоефективни). Другата причина е явният уклон на ДКЕВР към някои от тях.

За изминалата година бяха предвидени за изкупуване близо 1.7 млн. от заводски и 2 млн. МWh от топлофикационни централи съответно. Като се имаше предвид, че средно претеглената цена на тези централи е 206.45 лв./мВтч (според изчислението на Института за енергиен мениджмънт), общите разходи са близо 600 млн. лв. (почти колкото разходите за зелен ток, който беше нарочен за основния виновник за високите сметки). В същото време надбавката, която потребителите плащат, стига за едва около 20% тези разходи - останалите НЕК някак си трябва да покрие.

Една от първите заявки на служебния министър на икономиката Асен Василев беше именно орязването на тези разходи. В неговите т.нар. спешни мерки две седмици след като стана министър, имаше точка за намаляване на изкупуването на електроенергия от заводски централи. Тогавашните изчисления сочеха, че ако те първо задоволяват своите нужди и продават на потребителите само излишъка си, това ще доведе до намаление на разходите с 50 млн. лв. годишно. Ако се направят по-сериозни законодателни промени, тези средства може да се намалят още. Това е и справедливо спрямо потребителите, които използват електроенергия за отопление, които сега субсидират с по-високите си цени хората, които са на централно отопление.

Втората голяма мишена са ТЕЦ "AES Гълъбово" и ТЕЦ "Контур глобал Марица-изток 3". Двете централи имат дългосрочни договори за изкупуване на енергията с НЕК, като по тях цената е фиксирана. При първата централа тя е около 128 лв. за мегаватчас, а при втората - около 93 лв. за мегаватчас (закръглянето е заради променящата се цена, по която двете централи закупуват квоти за емисиите си от CO2). За сравнение - държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" продава електроенергията си за регулирания пазар на 66.81 лв. за мегаватчас, а свързаната с Христо Ковачки ТЕЦ "Бобов дол" - за 101 лв. И двете американски централи обаче има доста добре подплатени договори, които е много трудно да бъдат променени. Преговори за това се водят отдавна и специално ТЕЦ "Контур глобал Марица-изток 3" са показвали известна гъвкавост. При условие че цената на двете централи бъде намалена дори и с един лев, това теоретично може да доведе до спестявания от 8-9 млн. лв. годишно за НЕК и потребителите. Като компенсация за по-ниските цени е било обсъждано на тях да има бъде позволено да работят повече, каза за "Капитал" Асен Василев.

Третата цел са държавните дружества. Вече стана ясно, че "Мини Марица-изток" например са намалили предвидените си разходи с 80 млн. лв. заради намалени инвестиции, основно поради по-малкото производство на въглища. ТЕЦ "Марица-изток 2" пък предложи да намали цената с близо 3 лв., a като цяло разходите си със 100 млн. лв. АЕЦ "Козлодуй" пък е добавил 50 млн. лв. Като цяло държавните дружества орязват инвестиции, което в някои случаи ще затрудни екологизацията и модернизацията им. По-големият проблем обаче е започващото натрупване на просрочени задължения, което в един момент не може да предизвика поредната криза.

И четвъртата голяма група са възобновяемите източници на енергия. По време на изслушването в парламента шефът на ДКЕВР Евгения Харитонова каза, че разходите при тях се очаква да бъдат 1.225 млрд. лв. Сумата изглежда малко завишена, тъй като вероятно Харитонова има предвид общите разходи, а не само преференциалните плащания. Преференциалните плащания са надбавка над средната цена (около 90 лв. за мегаватчас), на която продават конвенционалните централи в България. В зависимост от технологиите и времето на тяхното инсталиране надбавките варират от 30 до 700 лв. (последната цена е само за много малък на брой фотоволтаични централи). Преференциите, които потребителите ще трябва да платя за зелена енергия през следващата година, се колебаят между 700 и 800 млн. лв. (в зависимост кого питате - зелените производители, ЕРП-тата или НЕК).

Около ВЕИ-тата циркулираха всякакви идеи - от налагане на данък върху приходите им, през видоизменяне (тъй като Върховният административен съд я отмени на първа инстанция) на наложената им миналата година такса достъп до мрежата, която отнема от 1 до 39% от приходите на различните ВЕИ, до сваляне на преференциалните им тарифи със задна дата. Някои от тези мерки щяха да доведат доста инвеститори до банкрут, особено ако се има предвид и практиката на изключване на зелените централи, която още повече намалява приходите им. Засега обаче не се очакват кардинални изменения. В парламента Асен Василев каза, че според него воденето до фалит на тези инвеститори е неправилна политика и трябва да се търсят други методи за намаляване на тежестта от преференциалните тарифи.

Това, което е почти сигурно, е, че ВЕИ централите ще трябва да се балансират, т.е. да заплащат разходите за това, че в определени моменти те не доставят заявената от тях енергия или пък в други произвеждат непредвидени количества. Това налага престой на конвенционалните централи или пък тяхното екстремно пускане. Със заплащането на балансирането се намаляват разходите на Електроенергийния системен оператор за поддръжка на мрежата. При фотоволтаичните централи, където  прогнозирането на производството може да бъде направено относително точно, това няма да предизвика голяма драма. Но не така стоят нещата при вятърните централи, при които няма как да се знае откъде ще духа вятърът на другия ден.

Петото перо за намаляване на разходите, поне на битовия пазар, е  изваждането на електроенергията на част от скъпите ТЕЦ-ове от енергийния микс, който стига до потребителите. Тъй като от 1 юли свободният пазар нараства, от МИЕТ и ДКЕВР се надяват това да позволи пренареждане на централите, които продават на всеки от пазарните сегменти.

Кумулативният ефект от всички тези стъпки ще стане ясен към средата на следващия месец, когато ДКЕВР трябва да представи разчетите се за цените за следващата година.

Край с тези добавки

Втората сериозна промяна в системата на ценообразуването, която се предлага, е отпадането на добавките. Според Василев новата система ще доведе до по-голяма свобода за пазара. Основната идея е разходите за зеления ток, вискоефективното производство и дългосрочните договори да се поемат директно от потребителите през крайната цена, а не както в момента - като такси при преноса на електроенергията. Как ще стане това? Ако например за следващата година се очаква производство от 3 млн. мегаватчаса зелена енергия (съвсем условно), 60% от нея ще отиват за регулирания пазар, а 40% - към свободния пазар. Така всеки доставчик на енергия ще трябва да включва и дял зелен ток - примерно 10%, във всеки мегаватчас, който продава. Министър Василев обясни за "Капитал", че все още се изчистват подробностите на този механизъм, но най-вероятно зеленият микс ще бъде закупуван от НЕК, който де факто има дългосрочни договори с ВЕИ производителите. Подобна схема се обмисля и при другите две добавки.

Прекият ефект от този подход е, че ще се разтовари износът от добавките, тъй като разходите за зелена, кафява енергия и по дългосрочните договори на НЕК ще се заплащат от крайните потребители в страната. Сега добавките заедно с таксите за пренос и достъп до мрежата са общо 34 лв. за всеки мегават час пренесена енергия, което прави българската електроенергия трудно продаваема в чужбина. Износът за първото тримесечие на тази година падна с 22.5% спрямо същия период на миналата година, показват данните на ЕСО. Това е и една от основните причини за т.нар. свръхпроизводство в България (или по-скоро свръхкапацитет), тъй като за същия период вътрешното потребление е спаднало с около 13%.

Ако това е била целта, това можеше да стане и малко по-лесно - просто с нулева добавка за износ, което е можело да се реши за 15 мин., смята Иванка Диловска от Института за енергиен мениджмънт. Бившият министър на икономиката Делян Добрев пък коментира, че промяната няма как да либерализира пазара - не се въвежда повече свобода, просто разходите се прехвърлят от един ред във фактурата на друг. По-големият проблем е, че ако не бъде много детайлно разписана, новата схема дава поредния лост в ръцете на НЕК за формиране на непрозрачни енергийни цени.

Друга промяна е, че набраните средства от НЕК ще влизат в специална доверителна сметка, от която по-късно ще се изплащат средствата на ВЕИ производителите. Явно идеята е в нея да се набират и други приходи - примерно от продажбата на част от безплатните квоти за емисии на CO2, които са притежавани от правителството. Предишният министър на икономиката Делян Добрев подготвяше именно такава схема (и потвърди пред "Капитал", че ще внесе законопроекта следващата седмица). Уловката обаче беше, че ако във фонда няма достатъчно средства за изплащане на преференциалните цени, този недостиг се предвиждаше да бъде записан като недовзет приход на ВЕИ централите. При сегашните нива на зелената надбавка и цените на въглеродните квоти инвеститорите щяха да отложат получаването на между 15 и 20% от приходите си за далечното бъдеще, което обричаше доста от тях на фалит. От МИЕТ отричат тяхната идея да цели такъв изход, а председателят на ДКЕВР Евгения Харитонова каза пред "Капитал", че е много рано да се говори за такива детайли.

Ако всички тези мерки се осъществят, това ще доведе до известно пребалансиране на енергетиката - едни централи ще имат по-малка тежест за сметка на други. Дали това ще е достатъчно да се запазят цените на електроенергията непроменени и в системата да не се създават дефицити от договорени плащания, за които няма кой да даде пари, е друг въпрос, който все още няма категоричен отговор.