Рецепта за смяна на управителя на здравната каса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Рецепта за смяна на управителя на здравната каса

През зимата лекарите протестираха пред Националната здравна каса.

Рецепта за смяна на управителя на здравната каса

Новият парламент направи специална дискусия за сектора, но евентуалните кадрови рокади няма как да успокоят нереформираната здравна система

Десислава Николова
6205 прочитания

През зимата лекарите протестираха пред Националната здравна каса.

© Надежда Чипева


Ще се търсят повече средства за здраве, има много въпросителни какво да се прави в една от най-невралгичните и нереформирани сфери и е необходимо бързо да бъдат сменени управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и директорът на Изпълнителната агенция по лекарства.

Това накратко са резултатите, които прозират от първия дебат в новия парламент - за състоянието на здравния сектор, в който участваха управителят на НЗОК д-р Пламен Цеков и служебният здравен министър проф. Николай Петров.

Защо точно здравето?

Малко изненадващо, но вероятно в синхрон с приоритетите в плана "Орешарски", в които акцент са енергетиката и здравеопазването, по време на петъчния парламентарен контрол бяха извикани служебният здравен министър и управителят на здравната каса.

"Ако може да има емблема на бившето управление, това е провалът в здравеопазването. Дестабилизирана здравна система и компрометиран здравен модел. Всички са недоволни – лекари, пациентски организации. Непрекъсната смяна на министри, на директори на НЗОК", аргументира темата Емил Райнов, депутат от "Коалиция за България" и председател на съвета по здравеопазване на БСП.

Управителят на касата се назначава от парламента, а конституирането на новия дава възможност да се разгледат внесените още през февруари искания за оставка на сегашния управител. Тогава Българският лекарски съюз (БЛС ) протестира срещу методиката за заплащане на лечението в болниците, лимитите за прегледи и пациенти и няколко пъти настоятелно поиска оставката на д-р Цеков. Сега крехкото мнозинство в парламента има шанс да смени управителя по много причини, свързани с недоволството от здравната каса.

Вината на управителя

Освен методиките с ограничаващите лимити, които сами по себе си са достатъчна причина да бъде сменен управителят, депутатите маркираха и още няколко важни проблема.

Всички те обаче се фокусират в основния - как да се харчи оскъдният ресурс за здраве при 400 болници, 1.7 млн. пациенти, минали през клиниките, и около 1.5 млн. души, които ползват платени от НЗОК медикаменти.

Служебният министър обяви, че сумата, която плаща касата за интензивни грижи на пациент, е смешно малка – 150 лв. дневно. От началото на тази година здравното министерство прехвърли на институцията част от дейностите, за които дотогава плащаше държавата и се полагаха на всички пациенти, независимо дали са здравно осигурени - лечението в реанимация (интензивните грижи), психиатричната помощ, процедурите за ин витро забременяване и др. Естествено парите за реанимация се оказаха в центъра на недоволството.

"Ще бъда лично обиден на управителя на НЗОК д-р Пламен Цеков, ако повишението на процедурите със 100 лв. не се случи. Имайте предвид, че интензивното лечение е гръбнакът на всяка болница", заяви проф. Николай Петров.

Самото прехвърляне на интензивните грижи към касата е спорно, а управителят трябва да намери отнякъде средства, за да плати на всички реанимационни отделения. Министерството от своя страна дискриминираше болниците и плащаше само на някои държавни по свой избор.  

Другото провинение на управителя е, че НЗОК не дава достатъчно информация за плащанията към болниците и за лекарства. Изнесената на сайта й информация включва сумите по болници за годишен период, но няма яснота защо са се увеличили или намалели. Плащанията за медикаменти са по диагнози и също не е видно коя компания за кои медикаменти колко е получила и ефективно ли се изразходват средствата.

Третата възможност за смяна прозира в евентуалното надхвърляне на заложения бюджет за лекарства. Д-р Цеков обясни, че здравната каса ще се побере в предвидения, но очаква преразход при онкомедикаментите заради няколко иновативни продукта за лечение на рак.

До 2011 г., когато за лечението на пациентите плащаше здравното министерството, то успяваше да покрие най-много 40% от нуждаещите се от онколекарства и десетки пациенти осъдиха ведомството за лишаване от медикаменти. Здравната каса няма право да отказва и бави лечение, а само плаща за ползваните лекарства и в момента процентът на покритите с лекарства е около 65 и ще продължи да нараства. Годишно в България болните с тази диагноза са около 350 хил. по данни на пациентските организации и онкорегистъра.

Самият бюджет на НЗОК се определя от парламента.

Воденичният камък на болниците

Символ на нереформираната здравна система са задълженията, които трупат държавните и общинските болници. Те са резултат от това, че НЗОК плаща еднакво за лечението на леко и тежко болни пациенти, работи с 400 заведения и парите логично не стигат за всички. Към това трябва да се прибави и лошото управление със свръхперсонал и големи сгради, които изискват поддръжка.

Служебният министър поясни, че към 31 март задълженията на клиниките са 388 млн. лв. Просрочените дългове на 176 държавни и общински болници са 86.8 млн. лв.

От своя страна 42-те изцяло държавни болници имат дългове от 176.7 млн. и 14.3 от тях са просрочени. 25-те клиники, в които държавата държи над 51%, са с 145.8 млн. дългове, от които 40.2 млн. лв. са просрочия. Общинските болници - 109 на брой, са задлъжнели с общо 65.5 млн. лв., като половината са просрочени плащания към доставчици.  Д-р Райнов от "Коалиция за България" свърза тези факти с "действията на министерството в предишното управление, заради които цените на някои медикаменти скочиха от 800 до 900 пъти".

Високи цени или дефицит?

Проф. Петров обясни, че Националният съвет по цените, който контролира стойността на медикаментите и колко от НЗОК, държавата и болниците, е заработил и е постигнал намаления в цените на 4-5 продукта от 40-50%. Националният съвет обаче сравнява цените на ниво производител с тези в останалите страни в ЕС. И тъй като България е с най-ниските цени, евентуалното поевтиняване е само в резултат на това, че цените в останалите европейски страни също падат и съветът просто си е свършил работата.

Служебният министър обаче направи две забележки, които директно вдигат топката на следващите управляващи за промени в работата на съвета по цените и Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ). Той обяви, че го смущава фактът, че националният съвет трудно може да бъде контролиран.  В случая е напълно неразбираемо защо министър не може да контролира съвета, който е на негово подчинение и той определя състава му.  Навсякъде в останалите европейски страни съветите и ведомствата, които определят позитивния списък (на медикаментите, които се покриват от обществени фондове), са напълно независими експертни институции.

Проф. Петров каза още, че за двата месеца на поста е получил много жалби за работата на ИАЛ. Агенцията отговоря за контрола върху производството и търговията с медикаменти в рамките на здравното ведомство и директорът й обикновено е политическо назначение. Жалбите вероятно ще бъдат повод за отстраняването на сегашния директор от бъдещия здравен министър.

Управителят на здравната каса посочи, че са постигнати договорености за допълнителни отстъпки от цената с производителите. И още нещо изключително важно – че започват да липсват лекарства заради паралелния експорт. Заради ниските си цени в България медикаментите стават атрактивни за предпродажба в други страни от ЕС, където цените са много по-високи. Ефектът обаче е, че се стига до недостига им тук. Само през миналата година от България са изнесени лекарства за около 300 млн. лв. В същото време заради ниските цени са прекратени регистрациите и съответно продажбите на около 200 медикамента, а ИАЛ е издала над 700 разрешения за извънреден внос на продукти.

Така митът за високите цени се разбива в мерките, които правителството и парламентът ще бъдат принудени да вземат, за да осигурят достатъчно лекарства.

А първият дебат вероятно ще доведе до кадрови смени, но не очертава контурите на необходимата реформа в сектора.

Ще се търсят повече средства за здраве, има много въпросителни какво да се прави в една от най-невралгичните и нереформирани сфери и е необходимо бързо да бъдат сменени управителят на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и директорът на Изпълнителната агенция по лекарства.

Това накратко са резултатите, които прозират от първия дебат в новия парламент - за състоянието на здравния сектор, в който участваха управителят на НЗОК д-р Пламен Цеков и служебният здравен министър проф. Николай Петров.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    Квалификацията "липса на реформи" по отношение на здравната система става едно клише, което всеки си го е изпълнил със собствено съдържание и има коренно различни представи, какво трябва да се направи. Това важи особено за заинтересованите страни, т.е. лекари, болници, вносители на лекарства. Едните искат диагностично свързани групи и сами си признават, че очакват ръст на приходите с 50% или 100% по тази линия. Другите очакват, касата да плаща някакви съкпи лекарства техен внос, третите - че ще им отупскат повече направления. Единственото общо между тях е, че всеки се надява да си докара някаква облага с командно-административни механизми.

    Затова е хубаво да се внесе уточнението, че "реформа" значи подобряване на ефективността на системата и получаване на най-добра услуга срещу най-ниска цена. Последното се постига само и единствено чрез механизма на откритата конкуренция. На традиционните оплаквачи, пеячи и хвалячи не бива да се обръща никакво внимание. Ние тях вече сме ги гледали - през лукановата зима на 1990 ни обясняваха, че ако се отменят купоните за 1 хляб и 2 кисели и се освободят цените, бедните щели да останат гладни, а в същото време производителите ще си седят върху тенекиите сирене, ще цакат карти върху масичка от кашкавалена пита, но цените никога няма да свалят. Колко са били прави, всеки може сам да си заключи въз основа на 23-годишни наблюдения. Като гледам, никой не е останал без "гарантирания" хляб и 2 кисели на семейство дневна дажба, за сметка на това доста производители затвориха. Лекарите като по-образована прослойка го съобразяват това нещо и затова, да го кажем в прав текст, също се противопоставят на реформи.

    Но за обществото е задължително най-сетне да обяви, че не иска никакви социалисти да му гарантират постни дажби, защото може да си ги заработи и осигури само. Дребните здравни услуги трябва да се зачеркнат от обхвата на системата или всеки да си ги плаща от лична партида. Здравните вноски трябва да се намалят или да се внасят по лична партида с 2 елемента: натрупване за дребни разходи и застраховка за големи. Ето това е социалната политика, ориентирана към наистина нуждащи се. Не да се покрива пломба амалгама 19 лева, пък за сериозни итнервенции всеки сам да се оправя...

  • 2
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    Където няма политика,има далавера.Зашо хората се оставиха на политиците да ги развращават така?Защото носят костюми и вратовръзки,и говорят само на микрофон.Друго обяснение не ми идва на ума.

  • 3
    edin131 avatar :-|
    edin drugii

    До коментар [#1] от "cinik":

    мнооого си далеч от истината и коментара ти е явно породен от някаква икономическа гледна точка .Но да ти кажа истината каква е .това статукво устройва първо държавата и касата ,защото се постига пълен пакет услуги срещу мижави осигуровки ,които дори държавата не си ги плаща на реални цени ,а ги реже и така над 4.5 милиона души осигуровянаи от държавата са осигурени на минимални нива ,тоест на нива 3-4 пъти по ниски от тези на останалите ,а цялостно средната осигуреност е около 400 лв на човек годишно ,което е около 200 евро или около 20 до 40 пъти по ниско ниво от всички останали страни .Това навежда на мисълта ,че ако искаш частни каси ,здравни индивидуални вноски ,тоест все твои предложения ,трябва средния българин да плаща поне 10 пъти по висока здравна вноска за себе си и децата си ,а и да поеме евентуално средно по 2 скъпи произшествия през живота на всеки един член от семейството си ,което значи практически при катастрофа или тежко заболяване да извадиш и да си доплатиш по 100-200 хиляди веднага ,защото няма да има кой ,това са предложенията ти ,запомнете толкова либерален модел на здравеопазване с толко ва много неосигурени ,с толкова лесно и веднага влизане в системата със заплащане на 250 евро ,с толкова лесно излизане от системата ,след като си я ползвал безлимитно и най вече ,пълния обхват на здравните услуги ,няма никъде по света ,освен в Куба и Северна корея ,но и там скоро няма да има такъв ,с падането на режимите им.

  • 4
    xmm avatar :-|
    xmm

    До коментар [#1] от "cinik":

    Така е,"реформа" се изтърка още преди да влезе в значението си.
    И не е лошо да се разгледа разходната част на НЗОК:
    http://www.nhif.bg/web/guest/63
    /цитирано от съфорумник/

  • 5
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Да, липсват реформи. Спряхме 2000 година с въвеждането на "личните лекари" и изграждане на рамката на здравното осигуряване. Оттам насетне караме на кръпки и бягане от другите детайли. В България има прекалено МНОГО болници, които неотговарят на броя население. Липсва им качествено оборудване, добре платен медицински персонал и постоянна система за подготовка. Системата на бърза и спешна помощ е ТРАГИЧНА. Донорството е само ПОСТУЛАТ, а липсата нае-здравеопазване води до "куче влачи, диря няма".

    ЛОШОТО е че няма ОБЩЕСТВЕНА воля за промяна.

  • 6
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#3] от "tur671":

    Ти откри нов перпетуум мобиле, в случая носещ името "държавата". На данъкоплатеца няма да му стигнат парите за нещо, но ако ги даде същите пари на държавата,а тя му ги върне обратно, вече минали през тази машина се умножават и стават напълно достатъчно...

  • 7
    georgi960 avatar :-|
    КМЕТ В СЯНКА

    затвор за злоупотребилите !

  • 8
    onzisa6tia123etc avatar :-?
    Moi6e from Israel, с деактивиран акаунт

    [quote#2:"vjacho"]Където няма политика,има далавера.[/quote]
    Не беше ли "където има политика, има далавера"?

  • 9
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    Вж. сега № 1 , cinik , "....лукановата зима на 1990 ни обясняваха, че ако се отменят купоните за 1 хляб и 2 кисели и се освободят цените, бедните щели да останат гладни,...производителите ще си седят върху тенекиите сирене,... " Иван Костов го каза - пак ще ядете кисело мляко , хляб , сирене за същите пари " Но :
    Защо 22 г. след Великата Демократическа Революция се заговори отново за БДС ... Ти на колко месеца бе през 1990 . ?
    Цените са същите , но грамажът на хляба е по-малък . Сиренето не съдържа само краве мляко , месото 20 г-но ,даже в днешната преса-обработват месото от внос, за да се продава като прясно , всичко това, пък и др.,при същите цени . Ти знаеш ли кои са БГ сортове фъстъци . А какви ядеш ? И аз не ги знаех, но вече правя разлика . Ял ли си домати и крастави от "ГРИИН" , гр. Първомай и Марокански . Какъв е % на качествената стока на пазара ? Чел ли си "Приказка за стълбичката " ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK