С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 31 май 2013, 18:00, 3340 прочитания

Колкото повече, толкова повече

Общините и транспортното ведомство влязоха в спор за разпределението на бъдещите еврофондове

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В България има 264 общини. Всички те ще се състезават в следващия програмен период за 616 млн. евро  според първоначалните разчети на Програмата за развитие на селските райони на ЕС. За почти 200 от тях това ще са единствените европейски пари, до които ще имат достъп за седем години - от 2014 до 2020 г. Сумата е по-малка от миналия период, а броят на конкурентите за нея - по-голям. Сега си представете как ще се почувстват тези 200 кметове, когато някой поиска да вземе близо половината от тези пари.

Точно това се е случило миналата седмица по време на преговорите за новата селска програма, когато водещото министерство - на земеделието, изненадващо е предложило с парите за общините да става и финансирането на широколентовата интернет инфраструктура, която предстои да бъде изградена. Тя е на стойност 293 млн. евро. Предложението е дошло директно от друго министерство - на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), което отдавна търси начин да осигури средства за т.нар. селски интернет.


Тъй като общините в никакъв случай не са съгласни на този вариант, може да се очаква, че намиращите се още в началото преговори за програмата за селските райони ще зациклят още отсега.

От 1.3 млрд. на 290 млн.

Според Красимир Симонски, който е изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Електронно съобщителни мрежи и системи" (ЕСМИС), част от МТИТС, най-голяма част от парите за селските райони трябва да отидат за изграждане на интернет инфраструктура, защото това е единствената "истинска инвестиция", а не просто харчене на средства. "За да изпълним критериите по програмата в областта на цифровите технологии към Европа 2020, ще са ни необходими около 1.3 млрд. евро", допълва Симонски. Цифрите са базирани на съвместен анализ с експерти от МТИТС под ръководството на заместник министъра на транспорта с ресор информационни технологии и съобщения Валери Борисов. 



Осъзнавайки, че това е твърде амбициозна сума за състоянието, в което се намира държавата икономически, той добавя, че е направил анализ за нужните средства за покриване на минималните изисквания към 2020 г. Сумата възлиза на 490 млн. евро. Според ЕСМИС те са необходими за свързването с оптична мрежа на всички общини в страната, включването на училища, болници и други местни институции, подобряване на интернет инфраструктурата в някои градове и осигуряване на киберсигурност.

Разбира се, и тази сума е трудно достижима, така че от транспортното ведомство са намалили претенциите - искат само половината от всички пари за общините.

И още надолу

Запознати с движението на тази идея из държавните ведомства твърдят, че тя първоначално е трябвало да попадне в обсега на регионалния фонд. Оттам обаче категорично са отказали и така селската програма е получила честта да е "домакин" на интернет инфраструктурата. След първото им предложение бившият вече министър на еврофондовете Илияна Цанова е върнала представителите на МТИТС, за да подготвят не няколко цифри, а конкретни приоритети, ефект за икономическото развитие на областите, карта с вече съществуващо покритие и информация за плановете на частните оператори. След това ги е изпратила да преговарят с общините, за да стане ясно какво може да се постигне.

От Сдружението на общините рязко са протестирали срещу схемата, когато е станало ясно, че исканите средства ще бъдат или прехвърлени другаде, или сериозно намалени. "Социоикономическите анализи за тези региони сочат, че приоритетите трябва да са други, ако искаме да останат там хора. Да им се оправят улиците, да има здравно заведение, да има училища и водоснабдяване", коментира човек от сдружението, който пожела да остане анонимен, защото преговорите са още в самото начало. Той протестира срещу идеята едно ведомство да получи такава голяма сума, с която да се разпорежда.

От една страна, практиките в доста общини не бяха обнадеждаващи през текущия период. От друга, концентрацията на подобен ресурс в една агенция и лишаването на огромен брой кметове от възможността да инвестират в желани от гражданите им придобивки надали ще спомогне за бъдещето на съответните населени места. Освен това завършването на първия програмен период предстои в края на тази година. Опитът от него показа ясно, че подходът "дайте ни колкото може повече пари, а ние ще ги изхарчим" не е добре работещ.

Недобър старт

Има и друг аргумент срещу даването на прекалено много средства за развитие на бързия интернет в България през следващия програмен период. Става дума за изключително забавеният във времето "пилотен" проект, който повече от шест години е на етап "всеки момент стартираме". Неговата цел е да се изгради оптична широколентова инфраструктура в избрани след предварителен анализ населени места, където липсват достатъчно добри интернет услуги. След множество проблеми и години буксуване, през 2012 г. бяха освободени предвидените 20 млн. евро финансиране, но проектът все още реално не е започнал, защото се чака позволение от Европейската комисия по отношение на допустимост на държавната помощ. Решението на ЕК трябваше да бъде факт преди месец, но за пореден път срокът беше удължен заради възникнали допълнителни въпроси от страна на експертите на ЕК. Сега от МТИТС очакват положителен отговор "най-късно до края на месец юни".

Забавянето все още не е фатално, но часовникът тиктака, защото реално договорът за усвояването на въпросните 20 млн. евро е подписан през октомври 2012 г., а фиксираният за изпълнение срок е 24 месеца. За структура, която още не е изхарчила дори първите 20 млн. евро за пилотен проект, хапка от 290 млн. изглежда сериозно предизвикателство. На този аргумент Красимир Симонски отговаря, че именно през последните 5-6 години са събрани много информация, ноу-хау и добър екип, който, базирайки се на този опит, може да задвижи колелата на буксуващия "селски интернет".

Друга критика към въпросния проект е смяната на неговата основна цел. Първоначално тя беше изграждане на инфраструктура, която да се отдава на частни оператори с цел повишаване достъпа на местните потребители до високоскоростен интернет. Към момента обаче цел номер едно е разширяването на държавната далекосъобщителна мрежа, а второстепенната е отдаването на новоизградената инфраструктура на частни оператори, които да изградят т.нар. последна миля (свързването на междуградската мрежа с крайните клиенти) и да продават достъпа до интернет на местните потребители.

Добро нововъведение обаче е, че частните оператори ще връщат обратно цялата печалба над определено предварително равнище, което де факто превръща вложените пари в инвестиция, а не просто разход.

Ако МТИТС получи достъп до пари по селската програма, те най-вероятно ще бъдат доста сериозно редуцирани. Красимир Симонски коментира, че от ведомството му усилено разработват различни модели за публично-частно партньорство. За да се намалят допълнително необходимите средства, са предвидени и други мерки, сред които съчетаване на дейността по прокарване на оптични кабели от едно населено място в друго, което реално представлява прокопаване на километрични канали, с ремонтни дейности на други държавни организации, свързани с комуналните услуги.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Здравното министерство забранява доплащането при лекар Здравното министерство забранява доплащането при лекар

Според законопроект, предложен за обществено обсъждане, в болница ще се доплаща само за избор на екип и специални битови условия

19 авг 2019, 82 прочитания

Чуждите инвестиции в българската търговия достигат 600 млн. евро към юни Чуждите инвестиции в българската търговия достигат 600 млн. евро към юни

Постъпленията от туристически услуги в страната нарастват, показват данни на БНБ

19 авг 2019, 386 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Първата димка на новия парламент

Депутати от БСП и "Атака" искат връщане на пушенето в заведенията

Българската реклама в чужбина

Българските рекламни агенции все повече се ориентират към обслужването на клиент на чужди пазари

Новият безплатен брокер

Търговията с акции без комисиона става по-достъпна благодарение на млади подривни компании

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Ново място: Bug Coffee

Най-новото попълнение на улица "Асен Златаров" идва на мястото на затворилото врати Percolate

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА