На провокативния въпрос на репортера на СКАТ Сидеров сбърчва вежди в обичайния си израз на гръмоносен облак и процежда: "Вие сте лумпените, прости хора от СКАТ." Втората му реакция е да кресне в лицето на Теодор Ангелов: "Дължиш извинение! Ясно ли ти е?! Дължиш извинение!" "Извини се, бе извини се, бе", започват да повтарят в хор още няколко депутати от "Атака" и се нареждат в полукръг около журналиста. Той отстъпва крачки назад към стената на Народното събрание, докато се озове в пълна засада, повтаряйки: "Не ме бутайте, не ме ритайте. Нищо не съм казал." Камерите на почти всички телевизии предават на живо грозната сцена. Никой от събралите се журналисти не се намесва, за да защити колегата си.

"Вашият шеф, вашата партия нарича хиляди българи лумпени", изплюва камъчето Волен Сидеров. Става ясно, че сцената се разиграва като реплика-реванш на думи на собственика на телевизия СКАТ Валери Симеонов. Той е и лидер на конкурентната на "Атака" националистическа формация "Национален фронт за спасение на България" (НФСБ). В предаване по своя канал няколко дни по-рано Симеонов нарича поддръжниците на "Атака" "най-глупавите наши сънародници, най-немислещите, така да се каже, лумпените".

От станалата достояние на всички зрители (онлайн и пред екраните) неприятна случка освен горчив вкус остава и усещането, че тук не става дума за спречкване между народни представители и журналист, а за саморазправа между политически опоненти. Собственикът на СКАТ подава жалба в прокуратурата след казуса с Теодор Ангелов пред Народното събрание, добавяйки я към вече дългият списък от обвинения и съдебни спорове между членове на "Атака" и лица на телевизия "СКАТ" и НФСБ. Любопитното е, че всяка една от страните е записала поне едно съдебно решение в своя полза за обида, клевета или друго спречкване. Не се пестят нито изразни средства, нито емоции в битката за умовете и сърцата на патриотичната аудитория.

Партийни войни с медийни средства

Репортерите на СКАТ често кръстосват микрофони с тези на партийната телевизия на "Атака" "Алфа" и дори си разменят грубости. (Най-пресният случай беше на първата пресконференция на ГЕРБ след изборите, когато журналистките от двете медии направиха минишоу за колегите си, въвличайки и Бойко Борисов в казуса с "лумпените".) Голяма част от разследванията и предаванията на СКАТ са посветени на Волен Сидеров или на предполагаеми злоупотреби с националистическата идея на "Атака". И обратното - политическият противник, който най-често се громи през ефира на "Алфа", е Валери Симеонов. Има предаване, което се нарича "Медийни лъжи", водено от новоизбрания депутат Миглена Александрова (която е и PR на партията), в което най-често текат записи от СКАТ с разбиващи коментари на водещата и нейните събеседници (обикновено журналисти от същата телевизия или от вестник "Атака"). Така на практика най-верните зрители на едната телевизия са журналистите от другата.

Със сигурност обаче не можем да говорим за класическа медийна конкуренция за патриотичната ниша помежду им. Острите им отношения са плод на сложната амалгама от политическите интереси на партиите, които стоят зад гърба им, и личните войни между техните лидери - Волен Сидеров и Валери Симеонов. Телевизиите (и вестниците към тях - "Атака" и "Десант") са инструментите, през които се кръстосват думи и идеи, а понякога юмруци. Ако погледате който и да е от двата канала за половин час, можете да уловите в репликите на журналистите добре познатата рeторика на Сидеров или тезите на Симеонов.

"Предвид конкретната политическа обвързаност на двете медии, е логично да се предположи, че журналистите, които работят там, подкрепят курса на съответните партии и лидери. Ако това наистина е така, тогава не би трябвало да има предпоставки за цензура спрямо журналистите", коментира  Николета Даскалова, експерт във фондация "Медийна демокрация", която следи поведението на медиите и връзките им с политическите субекти. "Не бива обаче да се пренебрегва и възможността на практика положението да е по-различно – главните идеолози на партиите и на медиите да упражняват известен контрол над журналистите си с цел да си подсигурят кадрова стерилност и да се изолират от нежелани вмешателства", добавя тя.

"Аз нямам нищо против хората, които работят в телевизия "Алфа" и никога не съм ги нападал, нито съм им отказвал интервюта", коментира пред "Капитал" собственикът на СКАТ Валери Симеонов. "Какво да им се сърдя на хората? Те са като моите журналисти и оператори. Даже част от хората, които работеха в СКАТ, сега работят в "Алфа". Няма лошо", допълва той. Тук е моментът да споменем, че от "Атака" не откликнаха на поканата ни за разговор с изпълнителен директор или друг представител на телевизия "Алфа". В предаване по телевизия Bulgaria On Air, при самия старт на канала журналистът от "Алфа" Станислав Цанов споделя, че никога не му е бил оказван натиск или каквото и да било влияние какво да говори в предаванията си. "Имам свобода, каквато не съм имал в много частни медии", казва още той в репортажа на "Медиите On Air".

Думите на Симеонов обаче припомнят изконната причина, която поражда толкова силно напрежение между СКАТ (НФСБ) и "Алфа" ("Атака") и увлича толкова лично и журналистите в тях  - че хората са отломки от една и съща общност. Тази, около която се роди партия "Атака" през 2003 г. и която се разцепи заради подкрепата, която Волен Сидеров и групата около него оказаха на ГЕРБ в началото на мандата им през 2009 г. Подкрепа, без която партията на Бойко Борисов нямаше да може да управлява. "Те продължават да бъдат на една територия, която делят", както обобщава председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов.

Дори самият Валери Симеонов е категоричен: "Не можете да търсите тук медийно противопоставяне. Става въпрос за неистов страх от партията, която създаде телевизия СКАТ - НФСБ и моя милост като съпредседател. Волен Сидеров е наясно, че най-сериозният му конкурент, и то може би единствен останал на полето на патриотизма, съм аз."

Различията между СКАТ и Алфа

Въпреки че на пръв поглед СКАТ и "Алфа" изглеждат като огледални медии, приликите между телевизиите са само две. И тъкмо в тях се крият и породилите се противоречия помежду им. И двата канала се опитват да налагат националистически идеи сред аудиторията си или както те предпочитат да ги наричат - патриотични. Второто, което ги сближава, е фактът, че и зад двата канала стоят политически партии. Оттук обаче почват различията.

Основната и най-съществена е, че "СКАТ" е медиа, която успява да създава и налага политически проекти. От нея  Волен Сидеров тръгна като водещ на предаване "Атака" и след това стана лидер на формираната около телевизията партия "Атака", която изненадващо се изстреля в парламента през 2005 г. (макар и Сидеров, и Валери Симеонов и до днес да спорят кой точно има заслуга за тогавашния успех на формацията). На извънредните избори през 2013 г. отново бургаският кабелен канал доведе на прага на парламента НФСБ с изборен резултат от 3.8%. Най-добрите резултати на партията на Валери Симеонов съвпадат с областите, в които кабелната мрежа има най-голямо покритие и влияние. Той самият признава, че без телевизията не би спечелил толкова гласове. Неговата битка винаги е била като канал, позициониран в медийната периферия, да се стреми да изпраща свои представители в центъра на политическата игра - парламента.

При телевизия "Алфа" е обратното. След раздялата на "Атака" със собственика на СКАТ и тогава основен спонсор на партията Валери Симеонов (според доклад на Сметната палата през 2008 г. СКАТ е единственият корпоративен дарител на "Атака", който я е подпомогнал с 25 000 лева за кметските избори), Сидеров решава да създаде собствена, партийна телевизия. Такава, която да стане изразител на платформата на "Атака" чрез съдържанието си. И която да излъчва нонстоп гледната точка на "Атака". В предаванията на "Алфа" не се забелязва особена диалогичност - не се канят политически опоненти и като цяло микрофонът не се дава на политици извън парламентарната група на "Атака". Телевизията е създадена в края на 2009 г. като обществена с информационно образователен профил и се издържа изцяло от държавната субсидия на партията. Като обществена партийна телевизия тя няма право на приходи от реклама според тълкуването на медийния закон.

Валери Симеонов пък не приема за СКАТ определението партийна телевизия, като тук изтъква аргумента, че репортерите му търсят и други гледни точки. Има поле за дебат. "Гостуват представители на целия политически спектър без ДПС. Няма да крия, има забрана за тях, тъй като те са противоконституционна партия", съобщава Симеонов в характерния за националистите маниер. Но също такава добавя, че НФСБ използва телевизията, "за да разработим нашето виждане за доброто на България". Другата разлика с "Алфа" идва по линията на финансирането - СКАТ макар и непечеливш, е търговски субект. На въпроса успява ли да привлича реклами Симеонов отговаря: "А, привлича, грънци. Тук-таме, ако някой дребен търговец нещо се излъже да рекламира." По думите му рекламодателите бягат от СКАТ, защото тя "винаги е против властта".

Медийните директори, с които "Капитал" се свърза, потвърдиха, че двете телевизии не са интересни за рекламния бизнес. Показателен е и фактът, че те не се следят от пийпълметричната агенция GARB. Липсва почти всякаква информация за тях като пазарни играчи. Телевизия СКАТ на практика се издържа от кабелния бизнес на Валери Симеонов - "националната кабелна мрежа, бизнес, който съм създал с двете си ръце, без чужда помощ".

Ясна физиономия, лоялна аудитория

Любопитното в модела на СКАТ е друго - тя е пример за това как телевизионното влияние може да произвежда политически резултати. При това на фона на постоянния спад на доверието на хората както в политиците, така и в медиите. Макар данните на маркетинговата агенция Market Test TGI да показват устойчива тенденция на намаляване на гледаемостта на канала от години, видно е, че през 2013 г., точно преди изборите, интересът на аудиторията започва да се покачва (виж графиката). Тоест фактът, че са изразител на партийни интереси, вместо да отблъсне аудиторията, сякаш я привлича.

"Благодарение на откритата си идеологическа насоченост телевизиите СКАТ и "Алфа" се позиционират като медии с ясна физиономия. Това им осигурява известни предимства на фона на телевизионния пазар, в който доминират развлекателните програми, и на фона на медийната среда като цяло, където връзките с политическата класа са прикрити под маската на "независимостта", обяснява това явление Николета Даскалова от фондация "Медийна демокрация". "Тази ясна разпознаваемост неминуемо спомага за поддържането на твърда аудитория, още повече че национализмът е силен притегателен център – латентен или активен – за определени групи от обществото", допълва тя.

Сходно е и мнението на председателя на СЕМ Георги Лозанов, който смята, че за да оцеляват в новото време и традиционните медии, ще вървят към един нов модел, когато водещ ще бъде не плурализмът, а честното говорене през идентификацията. Според него именно заради недоверието в политическата класа централните медии и публичните авторитети въобще, се поражда един друг тип предпочитание и то е към медийните маргинали (без в това да влага негативизъм). По думите на Лозанов в по-проблемните общества като нашето се наблюдава ефект, при който периферията започва да бъде много по-ефективна от центъра. "Оказва се, че тази периферия е в състояние да произведе публични фигури, които да влязат в публичната сфера, дори в политиката", коментира той. Точно какъвто е примерът с възникването на "Атака", а после и НФСБ.

"Влиянието на медии като "Алфа" и СКАТ не е свързано само с ясно дефинираната националистическа идеология, а по скоро с това, че говорят от периферията, не от центъра. Това е по скоро форма на реванш, форма на критическа нетърпимост", твърди председателят на СЕМ. Той смята, че те печелят симпатии от остротата на говоренето (печелят и наказания обаче - виж карето). "Хейтърският език е част от националистическия език в България. Той не е влязъл в официални идеологии и решава да е част от езика на недоволните", добавя Лозанов.

По същата логика националистическите партии (и прилежащите им медии) не могат да си позволят да подкрепят официални политики. Неслучайно "Атака" има този имиджов проблем в парламента и извън него. Ако реши да подкрепи правителството, трябва така да го подкрепи, че да не личи, че го е направила.   

Всичко това е важно по една-единствена причина. Върху Волен Сидеров в момента се крепи оцеляването на правителството на БСП и ДПС. Погледнато от мръсния ъгъл на българската политика, то ще съществува, докато "Атака" не види по-голям интерес от предсрочни избори. Този момент обаче е далече. В момента Волен Сидеров трябва да зарови дълбоко спомена за неговата подкрепа и затова има нужда от две неща - много крясъци и време. Защото ако скоро има избори, резултатът за "Атака" ще бъде доста различен.