Нашият егоистичен интерес трябва да ни кара да бъдем ефективни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нашият егоистичен интерес трябва да ни кара да бъдем ефективни

Нашият егоистичен интерес трябва да ни кара да бъдем ефективни

Европейският комисар по действията в областта на климата Кони Хедегор пред "Капитал"

3227 прочитания

© Цветелина Белутова


Профил

Комисарят по действията в областта на климата Кони Хедегор има леко необичайна кариера. Още на 23 години става депутат, но седем години след това избира журналистиката. Обикновено пътят е в обратна посока. Четиринадесет години по-късно тя се завръща в политиката и става министър на околната среда на Дания. Малко след това екоминистерството поема енергийните въпроси и става Министерство на климата и енергията. Тази стъпка е част от подготовката на конференцията по климата в Копенхаген през 2009 г., която е председателствана от Хедегор. На форума нямаше съществен напредък по договарянето на наследник на Протокола от Киото, но все пак беше постигнат общ документ. Година по-късно Хедегор става и първият еврокомисар по въпросите на климата. Тя е един от най-активните и отворени към медиите и публиката европейски комисари.

Бьорн Ломборг е един от най-известните скептици към политиките за борба с климатичните промени. Той е датчанин. Кони Хедегор е европейският комисар, отговорен именно за тези политики. И тя е датчанка. Това си мисля, докато бившата журналистка, сега политик с глобално влияние, влиза енергично за интервюто и казва на сътрудника си да не прави паралелен запис – приятен жест на доверие към журналиста. Но всичко това става с категоричен и нетърпящ възражение тон – може би своеобразно скандинавско стопяване на леда.

Ако отговаряш за климатичните промени, датският произход изглежда някак естествен – северната страна е осеяна с вятърни генератори, енергийно ефективни къщи и съзнателни граждани, които въртят педалите на велосипедите в мрачното и дъждовно време. Отива и да си съмняващ се – как да не повярваш на богатите датчани, за които не е проблем да отделят пари за намаляване на емисиите на CO2, и ако имат колебания, те не са финансови.

Кони Хедегор дори не трепва на първия скептичен въпрос дали сега не й е по-трудно да говори за отговорността ни за предотвратяване на климатичните промени. Въпросът вероятно е очакван, като се има предвид, че източноевропейците като цяло не смятат този проблем за най-големия, пред който е изправено човечеството. За българите икономическата ситуация (58%), международният тероризъм (53%), бедността, гладът и липсата на питейна вода (66%) са по-важни от климатичните промени (46%). Подобни са данните на "Евробарометър" и за другите 8 страни от източната част на ЕС, докато за датчаните и германците примерно климатичните промени са на второ място.

Климатът като работодател

Хедегор казва, че очевидно, ако не беше икономическата криза, правителствата в страните членки биха имали много повече време и енергия да говорят за климатичните промени и предизвикателствата. И бърза да прескочи към ползите, които носи сегашната ситуация. "Спомням си в Дания преди кризата, тогава бях министър на климатичните промени, компаниите ми казваха "о, не, енергията е само 5% от нашите разходи, защо изобщо да се занимаваме с тях". Сега те се занимават буквално с всичко. Така че нещата не само черно-бели". Комисарят напомня, че именно трудната икономическа ситуация ни подтиква да търсим ефективност и в най-дребните детайли. Европейската комисия се опитва да преформулира проблема – имаме икономическа криза, имаме криза със заетостта, имаме климатични промени. "Защо не се опитаме да решим проблемите на климата, така че да се създадат работни места и да се подобри нашата макроикономическа ситуация."

Факт е, че вече в Брюксел по-рядко се отправят смели призиви за борба с климатичните промени, по-малко се говори за концентрация на CO2 във въздуха (тази седмица тя достигна 400 ppm – за пръв път от пет милиона години), вместо това повече се говори за това как местните политики хем могат да забавят глобалното затопляне, хем да създават работни места и благосъстояние. На срещата в София, на която Хедегор представи европейската кампания "Свят, който ви харесва. С климат, който ви харесва", говориха и кметът на норвежкия град Малмьо, който се отоплява основно с преработени отпадъци, и Томас Шефер от IKEA. Мебелната компания има една от най-амбициозните цели в корпоративния свят за намаляване на разходите за енергия.

Завой или не съвсем

Хедегор натъртва, че "промяна в линията няма". "Планът 20:20:20 (20% дял на зелената енергия, 20% подобряване на ефективността към 2020 г. - бел. ред.), който беше приет през 2007 г., говореше за климатични промени, възобновяеми източници на енергия, ефективност и цена за въглеродния диоксид. Сега пак говорим за същото." Според нея просто преди пет години хората са обсъждали климатичните промени по принцип, без да вникват в детайлите. "Ние се придвижихме от фазата, в която имахме само съзнанието, сега сме във фазата на действието", казва тя. И допълва, че конкретиката няма как да изглежда толкова ярка и възвишена. В същото време "е много трудно да намерите кмет на голям град, който няма климатична стратегия; трудно е да намерите изпълнителен директор на голяма компания, който няма такава стратегия".

Въпреки това Европейската комисия е обвинявана или че е твърде амбициозна, или, напротив, че нищо не прави в областта на климатичната политика. Наскоро Йорген Хенингсен, бивш директор на Генерална дирекция "Околна среда", бивш главен преговарящ от ЕК за Климатичната конвенция на ООН и по-късно за Протокола от Киото, обвини бившите си колеги в нищоправене. Причината е, че вместо ЕК да излезе със смели нови предложения, пусна зелена книга за дискусии, в която има много предложения, но не и яснота.

Кони Хедегор възразява бурно. "Не, не, това просто не е така." После изброява законодателството, което е подготвено - предложения за търговията с емисии, за емисиите на автомобилите, за биогоривата, за енергийноефективна транспортна инфраструктура... "Предложили сме 20% от целия бюджет на ЕС да отива за мерки, които подобряват нашето климатично поведение." Хедегор допълва, че едва ли някой е очаквал в тази криза Брюксел да излезе с подобен план. "Правителствените и държавни ръководители на 27-те приветстваха документа миналата седмица и поискаха конкретни предложения, които да бъдат дискутирани следващия март."

В заключенията на споменатия от Хедегор Европейски съвет миналата седмица обаче не се говореше много за климатични промени и зелена енергия (има два абзаца за това как тя по-добре да бъде интегрирана в пазара). Вместо това беше наблегнато на цената на енергията, конкурентоспособността, подобряването на вътрешния енергиен пазар и новата модна дума prosumerism (т.е., когато потребителите са и производители на енергия).

Хедегор пак не е съгласна. "Ако питате медиите, миналата седмица на съвета са се дискутирали евтината енергия и шистовият газ. Ако прочетете обаче заключенията, ще видите, че там се говореше за енергийна ефективност, за ВЕИ, конкурентоспособност, либерализиране на газовите пазари. Но и за създаване на рамка за нисковъглеродни цели след 2030 г." Според нея липсата на специално упоменаване на климатичните промени е съвсем естествена, след като страните членки вече са се обвързали с различни инициативи за това, като например пътната карта за постигане на нисковъглеродна икономика до 2050 г.

Завои обаче има, поне сред страните членки. Миналата седмица Великобритания обяви намерението си да наложи вето върху нови задължителни цели за възобновяемата енергия след 2020 г. Вероятно случайно същата седмица Международната агенция за енергия заключи, че десетте години на инвестиции в зелена енергия не са довели до по-чисто електричество, а навлизането на тези технологии става по-бавно от очакваното.

Европейският комисар обаче е невъзмутима и причислява позицията на Лондон към предложенията за бъдещия дебат. "Да, ще се обсъжда какви да бъдат целите и колко амбициозни да бъдат те", казва Хедегор. И припомня, че Великобритания може да предпочита ядрена вместо зелена енергия, но в същото време обяви, че към 2030 г. ще намали въглеродния си отпечатък с 40 до 50%.

Цели, които можем да си позволим

Важното е, подчертава комисарят, че с действията си ЕК е накарала правителствата да започнат да мислят за политиката си след 2020 г. Сега Брюксел анализира взаимодействието на различните цели - подобрена ефективност, възобновяема енергия и т.н. Причината според Хедегор е, че бизнес общността има известни възражения към целите – спадът на емисиите през последните години става значително по-бързо и инсталираната зелена енергия в някои страни изглежда малко повече от необходимото.

"Тоест през 2007 г. не се е мислило за тези взаимодействия", е следващият въпрос. Хедегор бърза да опровергае лекото заяждане, но добавя, че сега не очаква ЕК примерно да обяви план 30:30:30. Важното е, казва комисарят, да идентифицираме кои цели ще бъдат най-ефективни откъм разходи за тяхното постигане.

Един от подходите за ефективно постигане на целите за намаляването на парниковите газове беше европейската система за търговия с емисии (ETS). Идеята беше всеки замърсител да купува разрешение за емисиите си, като тези, които подобряват ефективността си, да купуват по-малко или да продават свободните квоти. На теория звучи добре, но това, което се получи, е, че системата просто имплодира. Поради спада на икономическата активност емисиите намаляха, а квотите сега се търгуват по 2 евро (а не по 20 - 26 евро, както преди няколко години). Това естествено не е стимул за намаляване на емисиите.

Хедегор отново не е съгласна. Тя обяснява, че снижаването на емисиите е много по-голямо от цялостния икономически спад. Според нея основното изискване на индустриалните асоциации е да няма намеса в ETS, защото схемата работи. Сегашните проблеми с прекалено ниските цени на квотите, твърди тя, са резултат както от кризата и по-слабата активност, така и от факта, че някои страни всъщност започнаха да правят нещо за ефективността на своите икономики. Хадегор посочва и бума на възобновяемата енергия в последните години, но отказва да коментира наложените мораториуми и ограничения в България, Чехия, Испания, Италия, Румъния, Гърция и Фландрия (един от федералните региони на Белгия).

България за пример, но не особено добър

За еврокомисаря най-важното е подобряването на енергийната ефективност и България е идеален пример. Страната има между четири и пет пъти по-висока енергийна интензивност от средноевропейската. Още по-притеснително е, че дори Румъния използва два пъти по-малко първични енергийни ресурси за единица БВП.

Концепцията на енергийната интензивност е разтегливо понятие – Германия има двойно по-лош показател от Ирландия не защото е по-малко ефективна икономика, а защото в островната държава на практика няма индустрия. Въпреки тази уговорка България наистина има кошмарно лоши показатели. "Трябва да видите къде е вашият интерес", казва Хедегор. "Ако подобрявате качеството на домовете, ще потребявате по-малко енергия и ще създавате работни места тук. Така нито ще трябва да плащате повече на Путиновата Русия или Близкия изток, като в същото време ще генерирате работни места, които няма как да бъдат изнесени в Турция или Китай", недипломатично се пали комисарят. "Това не е нещо, което трябва да правим просто заради климата. Това е и заради нашия собствен егоистичен интерес."

Лидер или самотен играч

Но не се ли изсилва малко ЕС да бъде глобалният лидер в областта на климатичните промени. Все пак САЩ, без да имат специална политика, успяха много повече да намалят емисиите си в последните години, разчитайки основно на действията на индустрията.

Комисарят не е съгласна за шести път. Тя подчертава, че промяната в САЩ се дължи не само на добива на шистов газ, който заменя употребата на въглища, но на и новите горивни стандарти при колите. Според нея именно последните са допринесли повече за този обрат. "Трябва да сме наясно – за САЩ е по-добре да имат шистов газ, вместо да използват въглища или нефт. Без всякакво съмнение. Но това не променя факта, че средният европеец има емисии от 7.5 тона CO2 годишно, докато средният американец - 17.5 тона." Намекът е, че САЩ имат да направят още много, за да стигнат Европа.

Хедегор, която водеше преговорите за ново климатично споразумение в Копенхаген през 2009 г. (което беше по-скоро дипломатическо замазване на провала), казва, че в ЕС все още са оптимисти, че към 2016 г. може да има глобална сделка за климата. По-важното според нея е друго. В навечерието на климатичната конференция в датската столица преди четири години Европа беше почти единствена със своите екологични планове. Но в месеците преди форума и след него повече от 90 страни, включително повечето държави от Г-20, имат вече свои политики срещу промяната на климата. Не само това, допълва комисарят, сега в Китай се възприемат пилотни схеми в седем града (тази в Шанхай вече стартира), а към 2016 г. Пекин планира да има и национална схема за търговия с емисии. И ЕК помага на китайските власти със съвети как да стане това. "Ако ви бях казала това пет години по-рано, щяхте да ми кажете, че сънувам."

Хедегор завършва с това, че все още имаме да изминем много път, докато стигнем до международно споразумение. Но процесът, който тече, създава значителен натиск върху държавите. Според нея вече дори страни като Бразилия и ЮАР тръгват в тази посока. И важното е ЕС да не се превърне от лидер в догонващ играч.

Профил

Комисарят по действията в областта на климата Кони Хедегор има леко необичайна кариера. Още на 23 години става депутат, но седем години след това избира журналистиката. Обикновено пътят е в обратна посока. Четиринадесет години по-късно тя се завръща в политиката и става министър на околната среда на Дания. Малко след това екоминистерството поема енергийните въпроси и става Министерство на климата и енергията. Тази стъпка е част от подготовката на конференцията по климата в Копенхаген през 2009 г., която е председателствана от Хедегор. На форума нямаше съществен напредък по договарянето на наследник на Протокола от Киото, но все пак беше постигнат общ документ. Година по-късно Хедегор става и първият еврокомисар по въпросите на климата. Тя е един от най-активните и отворени към медиите и публиката европейски комисари.

Бьорн Ломборг е един от най-известните скептици към политиките за борба с климатичните промени. Той е датчанин. Кони Хедегор е европейският комисар, отговорен именно за тези политики. И тя е датчанка. Това си мисля, докато бившата журналистка, сега политик с глобално влияние, влиза енергично за интервюто и казва на сътрудника си да не прави паралелен запис – приятен жест на доверие към журналиста. Но всичко това става с категоричен и нетърпящ възражение тон – може би своеобразно скандинавско стопяване на леда.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    yotata avatar :-|
    йотата

    В същото време "е много трудно да намерите кмет на голям град, който няма климатична стратегия; трудно е да намерите изпълнителен директор на голяма компания, който няма такава стратегия".

    Ако комисар Хедегор е права, умирам от нетърпение да прочета стратегиите на Лукойл, ТЕЦ Марица 2, Пернишките метални заводи и град Полски Тръмбеш.
    Или айде - поне на град Белене.
    Някой да ги е срещал в нета?
    Къде, къде???


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK