Колко е скъпо да бъдеш консултиран

Всяко дете знае за какво става дума

Най-уникалният случай беше една крупна сума, дадена на един от големите консултанти за "Разработване на стратегията за приватизация на военно-промишления комплекс". И като се втурнаха тези ми ти младежи и девойки с по 4 чужди езика и дипломи от Виена до Ню Йорк...Сътвориха чудеса: едни блокиращи квоти, едни златни акции, едни арбитражни клаузи с компетентен арбитражен съд в Хага за първа инстанция, Париж - за втора и Орландо - за трета, Ма едни ескроу-сметки, пак във Виена, Лондон и Амстердам....Ау, направо човек вижда, колко много са мислили и какво значи ум-бръснач.

Крайният резултат е, че всичките предприятия, обект на "стратегията" до ден днешен са си държавни, а работниците им протестират гладни под прозорците на Министерски съвет. Обратното - ГДР-ската агенция за приватизация Дойче Тройхандсагентур приватизира цялата собственост на ГДР, заедно с поземления фонд, горите, военните имоти и собствеността на ГЕСП за 24 месеца и се самозакри. Сега Волен да каже, че било расистко изказване, че българите били 10 пъти по-непроизводителни от германците. Какви 10 пъти? 8 пъти по-голяма икономика (ГДР) се приватизира 10 пъти по-бързо. Това прави 80 пъти разлика, не 10.....

Ето затова никъде по света няма "правителство на технократи" за по-дълго от 1 година, нито това че някой министър имал само 6-ци в бележника и 5 научни титили е гаранция, че ще успее в управлението. За повечето проблеми е пределно ясно какво трябва да се прави, само че големият политически гяволък е как да стовариш непопулярните последици на чужд политически гръб. И ако се види, че няма да стане, реформите се отлагат докато няма повече накъде. А често и работата се разпърдява по-рано от очакваното, като например при ВЕИ и детските градини в София.

А, извинете. Като казвам "да гледаш да стовариш непопулярния ефект на чужд гръб" забравих да спомена онази тънка прослойка политици като Конрад Аденауер, Маргарет Тачър, Шарл дьо Гол, Лешек Балцерович и т.н., които решиха за себе си да си получат истинската оценка с малко закъснение, вместо да драпат 5 мандата. Но това не е българският случай. Тук едва ли някой би се поблазнил да има улица на негово име и да влезе в учебниците примерно с това, че за 2 мандата е изравнил БВП поне с този на Централна Европа. Тук истинската мечта в личен план на родния политик е след 20 години да дундурка по едно внуче на двете колена и да разказва напевно, колко го е яд че не им е направил по 6 апартамента и 7-цифрени влогове, вместо 3 апартамента и 6-цифрени. Ах, къде му е бил акълът тогава....Всички се накрадоха до разпаряне от тази рая, само аз се направих на скромен...

Проблемът не е стриктно на българската администрация/бюрокрация, словоблудството (в най-широк смисъл) е заболяване на всяка голяма административна машина - примери са ЕС, ООН, официални документи на правителството на Русия или САЩ, например, запознат съм в детайли с темата. За отделни формулировки и заглавия дори на високо-образован човек ще е необходимо доста време да проумее за какво става дума. Целта е зад трудно разбираеми думи и определения да се прикрива нещо съвсем банално за да може да се придаде тежест/значимост на въпросния документ/разработка/формулировка. В отделни случаи (наблюдавал съм и такива) - формулировката влиза в противоречие с описанието по-нататък. Има и абсурдни казуси. Зад всеки документ/формулировка стоят часове труд на високо-платени чиновници. Ако писаното/формулирано от тях е просто и ясно - веднага възниква въпроса оправдани ли са заплатите които им се плащат. Тоест винаги работи механизъм за самозащита - в случая с помощта словоблудство да се прикриват (90 процента от случаите) предложение за проекти и формулировки за които практическата полза и ползата за обществото е доста съмнителна. Но да се обори такова предложение или да се демоснстрира, че е кьорфишек е доста сложно.

А още по-яко е да направиш конкурс за консултант, който да консултира търг за по-едър консултант.

По транспортните проекти на градовете има повече консултанти, отколкото автобуси ще купят накрая

В държавата на идиотите е така...

До коментар [#5] от "stdmv":

А какво да кажем за "консултанта" на Дунав мост 2? Хонорар, колкото за един лот на АМ "Тракия" и поне да беше свършил нещо полезно, ами то накрая ни срокове спазени, ни бюджет, а за капак си и надписа хонорара, понеже "паричната стойност на обекта е нараснала". Сиреч колкото повече затлачиш един проект, толкова повече ти пораснал хонорарът....

Сладка работа е да си консултант.

И да не подценяваме студентите: един студент стажант по икономика с познания по 4ужди езици, може да подготви данните за анализ (предимно от интернет). А може да даде и доста препоръки и по-смислени предложенията от тези на много политици

Още по-голяма простотия са изискванията за публичност.... за които също се вихрят едни обществени поръчки. ..
Та като я види тази публичност направо му иде на човек да си спретне една железопътна линийка с евросредства и да си джитка по нея....

Впрочем консултантската болест не е от днес, не е и от вчера.
Консултанти има всякакви...
Спомням си преди години едни велики консултанти от Артур Андерсен каква я надробиха в туризма....
Също си спомням и една възрастна, достолепна дама от пенсионираните експерти, която съвсем добросъвестно прегледа и написа много смислени неща.... които никой за съжаление така и не прочете...