Златен, но недобре обмислен

Доводите на регулатора

Преди десетина дни КЗК излезе със становище, според което в сегашния си вид златният регистър облагодетелства предимно големите компании и създава пречки за навлизане на пазара от страна на нови фирми. Според антимонополния регулатор представеният проект на "Златен стандарт" по Закона за ДДС би довел до повишаване на бариерите за навлизане на пазара, което ще рефлектира върху повишаване на концентрацията на определени пазари с риск на тях да останат предимно предприятия с големи пазарни дялове. От КЗК поясняват, че ограничен кръг от предприятия ще получат необосновано освобождаване от прилагането на общите срокове, в същото време новостартиращите и малките компании ще са в неравнопоставено положение. Причината са два от сега действащите 10 критерия на златния регистър. Един от тях изисква фирмите да са на печалба за изминалите три календарни години, което изключва новосъздадени предприятия. Друг въвежда праг за минимален размер на исканията за възстановяване на данъчен кредит, с което се отсяват по-малките фирми.

Възможните дефекти

Още по времето на ГЕРБ експерти от екипа на Симеон Дянков се усъмниха в жизнеспособността на златния регистър, защото, каквито и критерии да се заложат, те или ще са дискриминационни, или ще позволят всички компании с ДДС регистрация да попаднат в него. Тези притеснения частично се потвърждават от данните: по неофициална информация през май - първият месец от работата на регистъра, в него са попаднали само 100 големи компании при общо 230 хил. с регистрация по ДДС.

Бивш експерт по данъчна политика от Министерството на финансите коментира, че критериите на регистъра не защитават интересите на държавата, а само смаляват кръга на фирмите, които могат да се ползват от ускореното възстановяване на ДДС. Заради това според него е по-правилно новото правителство да го отмени и да започне да възстановява ДДС в срок, като не прави масови ревизии.

Има ли полза

Златният регистър позволява на считаните за изрядни фирми да си възстановят надвнесения ДДС само с подаване на декларация в десетдневен срок, което пък би им оставило повече оборотни средства на разположение. За всички останали компании срокът е един месец, и то ако данъчните не назначат данъчна проверка и ревизия, което може да забави възстановяването с още четири месеца и дори с години.

За създаване на такъв регистър отдавна настояваха работодателските организации. През 2010 г. те разкритикуваха правителството, че компенсира спада в приходите като бави възстановяването на косвения данък и по този начин тегли безлихвен кредит от бизнеса.