Брутният вътрешен продукт продължава да расте с темпове, които са в рамките на статистическата грешка – с 0.1% спрямо четвъртото тримесечие на миналата година и с 0.4% на годишна база. Това показват публикуваните в сряда данни от Националния статистически институт (НСИ), ревизирани. Те напълно съвпадат с обявените преди 20 дни експресни данни, но са важни, тъй като потвърждават, че България успява да избегне повторна рецесия.
За съживяване обаче не може да се говори. В същото време рецесията в еврозоната продължава шесто тримесечие, без изгледи това да бъде променено и през текущото. За целия Европейски съюз брутният вътрешен продукт (БВП) се понижава на годишна база с 0.7%, а на месечна - с 0.1 на сто.
Слабо начало
Брутният вътрешен продукт се приема като обобщаваща оценка за състоянието на икономиката и отразява състоянието на частния сектор, инвестиции, заетост и безработица, доходи и потребление. Данните показват, че отраслите на икономика са създали брутна добавена стойност от 14.1 млрд. лв. през първото тримесечие на 2013 г., като се увеличава относителният дял на аграрния сектор с 0.9 процентни пункта и достига 4.5%, докато на индустриалния сектор намалява с 0.4% до 32.0%. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сферата на услугите, също намалява и достига до ниво от 63.5%.
За слабо начало на годината сигнал дадоха и отчетите на доста от публичните компании за първото тримесечие, публикувани в края на април. Тогава представители на бизнеса заявиха, че политическата криза в страната има слабо влияние върху дейността им. Те посочиха, че причините за слабите резултати са същите, които тормозят българската икономика години наред – свито вътрешно потребление и безработица, несигурност, спад на основни пазари като ЕС и недостатъчен ръст на износ за нови региони.
"Противно на натрупваното усещане за някаква новослучила се криза, за мен краят на миналата година и началото на тази бяха по-скоро добри в икономическо отношение . Първо видяхме, че спря да спада броят на заетите, а той спадаше четири години, и, второ, виждаме ръст на инвестициите", заяви обаче Лъчезар Богданов от Industry Watch. "Вероятно обаче през пролетта все пак е имало известно свиване и на потреблението, и на някои инвестиционни проекти заради политическата несигурност", добави той.
Растежът на брутния вътрешен продукт, който НСИ отчита, не може да бъде усетен от домакинствата, а признаците че потреблението остава свито, са все по-ясни. В същото време промишленият сектор все още е движен от конюнктурата на международните пазари, а строителният все по-отчетливо зависи от държавната активност, а не от частните инвестиции.
Двигателят износ
Износът си остава главен фактор за растежа, като той расте с 10.8% на годишна база. Донякъде това увеличение може да се обясни и със слабите резултати през същия период на миналата година, когато тежките зимни условия на практика блокираха транспортните връзки и износът на българските фирми беше възпрепятстван. Спрямо предходното тримесечие обаче повишението е 3.1%, докато при вноса на стоки покачването е 4.1 на сто.
Крайното потребление, на което се възлагат надежди да е двигател на възстановяването, се свива, макар и малко - с 0.3% на тримесечна база и с 0.4% на годишна. Свитото потребление означава, че домакинствата все още изпитват несигурност за работните си места и своите доходи, поради което отлагат покупките на стоки и услуги, които не са от първа необходимост.
Прогнозите на българските макроикономисти, че още през първото тримесечие ще има силни данни, пък било то и само заради ниската база от 2012 г., когато зимните снегове свиха както производството, така и износа, а дълговата криза потискаше европейската икономика най-сериозно, не се сбъднаха. И сега много икономисти вече дори очакват че ръстът от 1% - колкото е ревизираната надолу прогноза на правителството, за цялата година най-вероятно няма да бъде постигнат.
Затова, разбира се, допринесе и вътрешнополитическата нестабилност и протестите от февруари, но истината, е че рецесията в еврозоната и свиването на потреблението там са много по-важен фактор за българската икономика. "Няма как през следващите две или три тримесечия да имаме много висок растеж, дори в оптимистичен сценарий, но това, което ще трябва да следим, не е БВП, а пазарът на труда и инвестициите, които много пряко ще отразяват и политиката на новото правителство", каза още Богданов.
Брутният вътрешен продукт продължава да расте с темпове, които са в рамките на статистическата грешка – с 0.1% спрямо четвъртото тримесечие на миналата година и с 0.4% на годишна база. Това показват публикуваните в сряда данни от Националния статистически институт (НСИ), ревизирани. Те напълно съвпадат с обявените преди 20 дни експресни данни, но са важни, тъй като потвърждават, че България успява да избегне повторна рецесия.
За съживяване обаче не може да се говори. В същото време рецесията в еврозоната продължава шесто тримесечие, без изгледи това да бъде променено и през текущото. За целия Европейски съюз брутният вътрешен продукт (БВП) се понижава на годишна база с 0.7%, а на месечна - с 0.1 на сто.
9 коментара
Господа Другарите от ЕС и Евробанката до вчера пееха оптимистични дитирамби!?
Най-общо БВП = Потребление + Инвестиции + Държавни разходи + Износ - Внос.
По данни потреблението намалява / очаквано - януари,февруари че и донякъде март са едни от най - слабите месеци в търговията/ Дупката в търговския дефицит се разширява, т.е. тази компонента е със знак минус. Навсякъде се тръби, че инвестициите намаляват / също очаквано - най - силните инвестиционни месеци са във втората половина на годината, а първите са най- слаби, да не говорим за политическата ситуация, която принципно оказва силно влияние на този компонент/. Остава държавните разходи да компенсират всички минуси и дори да водят до малкия "+", което е малко вероятно... В предвид изброените факти и цялостната ситуация в ЕС и всички събития в България / протести и подаване на оставката на правителството/ отбелязаният ръст сам по себе си никак не е лоша новина. Съвсем друг е въпроса, че далеч не е достатъчен, но... желанията и реалността не винаги са едно и също.
Та да си дойда на думата - нека видим резултатите от 2- ро и 3 -то тримесечие и тогава да определяме трендове - със сигурност ще са по - достоверни. Целият анали за тук се базира на данни от 1- во тримесечие, а ние вече сме в края на 2-ро.
Аз поне виждам раздвижване в последните 1-2 месеца - ново строителство / и жилищно и индустриално/ - нещо, което липсваше в последните кажи - речи 2-3 години, довършване на поизоставени обекти... По - скоро се чудя дали ще е устойчиво това раздвижване и дали ще продължи...
Прочетох първото изречение. Останалото е излишен коментар.
България продължава да наваксва спрямо ЕС, този път защото ние задържаме, а другите вървят леко назад. Само че 30 години са твъде дълга перспектива за изравняване. Ако за 3-4 години не си подредим къщичката и поне перспективата да е налице, ще има още някокло емиграционни наплива и то все от хора, за които обществото е похарчило десетки хиляди да ги квалифицира.
От НСИ скоро добро няма да чуем.
щом е незабележим, как го забелязахте?
При мен ръста е повече от двуцифрен на годишна база.
Зарежете я Европа - тя ще се пече на бавен огън още поне 10г.
Търчете в Азия и при арабите. Там са мангизите сега и няма изгледи да свършат скоро.
Има специфика при пазарлъка.
Азиатците успеете ли да ги убедите, че сте толкова добри колкото западняците и спазвате договори и срокове, с малко отстъпка подбивате цената на западняка и му измъквате договора.
При арабите надувате колкото може нагоре, защото няма да ви вземат на сериозно. Поне с 50% над "нормалното" за индустрията (ако може да се говори за нормално на тия времена) и после при пазарълка (неизбежен е с тях и е цяло изкуство) внимавате за детайлите. Ако се чувствате неуверен, по-добре платете на някой да свърши тая работа за вас ако проекта е сериозен. С арабите - всички необходимо салтанати. Уважения, благодарнсоти, усмивки и т.н.
Изпълните ли един догово и останат ли доволни - влязли сте им под кожата и ще работите дълги времена.
Аз лично избягвам да работя с руснаци. Не обичат да плащат данъци - въртят-сучата все до офшорни или някви дърги врътки го докарват. Като вземеш да им обясняваш кое колко и защо струва толкова, те почват да ти дават акъл кви счетоводни въртки да правиш, за да им намалиш цената. Ако станело засечека - те имали хора и щели да те оправят. Щурави хора.
Както незабележима е и самата българска икономика.
Да не се бърза с прогнозите за тази година...
Поне да се изчакат резултатите от 2-то тримесечие.