Незабележим ръст на българската икономика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Незабележим ръст на българската икономика

Shutterstock

Незабележим ръст на българската икономика

Европейският съюз и еврозоната продължават да дълбаят дъното

4814 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Брутният вътрешен продукт продължава да расте с темпове, които са в рамките на статистическата грешка – с 0.1% спрямо четвъртото тримесечие на миналата година и с 0.4% на годишна база. Това показват публикуваните в сряда данни от Националния статистически институт (НСИ), ревизирани. Те напълно съвпадат с обявените преди 20 дни експресни данни, но са важни, тъй като потвърждават, че България успява да избегне повторна рецесия.

За съживяване обаче не може да се говори. В същото време рецесията в еврозоната продължава шесто тримесечие, без изгледи това да бъде променено и през текущото. За целия Европейски съюз брутният вътрешен продукт (БВП) се понижава на годишна база с 0.7%, а на месечна - с 0.1 на сто.

Слабо начало

Брутният вътрешен продукт се приема като обобщаваща оценка за състоянието на икономиката и отразява състоянието на частния сектор, инвестиции, заетост и безработица, доходи и потребление. Данните показват, че отраслите на икономика са създали брутна добавена стойност от 14.1 млрд. лв. през първото тримесечие на 2013 г., като се увеличава относителният дял на аграрния сектор с 0.9 процентни пункта и достига 4.5%, докато на индустриалния сектор намалява с 0.4% до 32.0%. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сферата на услугите, също намалява и достига до ниво от 63.5%.

За слабо начало на годината сигнал дадоха и отчетите на доста от публичните компании за първото тримесечие, публикувани в края на април. Тогава представители на бизнеса заявиха, че политическата криза в страната има слабо влияние върху дейността им. Те посочиха, че причините за слабите резултати са същите, които тормозят българската икономика години наред – свито вътрешно потребление и безработица, несигурност, спад на основни пазари като ЕС и недостатъчен ръст на износ за нови региони.

"Противно на натрупваното усещане за някаква новослучила се криза, за мен краят на миналата година и началото на тази бяха по-скоро добри в икономическо отношение . Първо видяхме, че спря да спада броят на заетите, а той спадаше четири години, и, второ, виждаме ръст на инвестициите", заяви обаче Лъчезар Богданов от Industry Watch. "Вероятно обаче през пролетта все пак е имало известно свиване и на потреблението, и на някои инвестиционни проекти заради политическата несигурност", добави той.

Растежът на брутния вътрешен продукт, който НСИ отчита, не може да бъде усетен от домакинствата, а признаците че потреблението остава свито, са все по-ясни. В същото време промишленият сектор все още е движен от конюнктурата на международните пазари, а строителният все по-отчетливо зависи от държавната активност, а не от частните инвестиции.

Двигателят износ

Износът си остава главен фактор за растежа, като той расте с 10.8% на годишна база. Донякъде това увеличение може да се обясни и със слабите резултати през същия период на миналата година, когато тежките зимни условия на практика блокираха транспортните връзки и износът на българските фирми беше възпрепятстван. Спрямо предходното тримесечие обаче повишението е 3.1%, докато при вноса на стоки покачването е 4.1 на сто.

Крайното потребление, на което се възлагат надежди да е двигател на възстановяването, се свива, макар и малко - с 0.3% на тримесечна база и с 0.4% на годишна. Свитото потребление означава, че домакинствата все още изпитват несигурност за работните си места и своите доходи, поради което отлагат покупките на стоки и услуги, които не са от първа необходимост.

Прогнозите на българските макроикономисти, че още през първото тримесечие ще има силни данни, пък било то и само заради ниската база от 2012 г., когато зимните снегове свиха както производството, така и износа, а дълговата криза потискаше европейската икономика най-сериозно, не се сбъднаха. И сега много икономисти вече дори очакват че ръстът от 1% - колкото е ревизираната надолу прогноза на правителството, за цялата година най-вероятно няма да бъде постигнат.

Затова, разбира се, допринесе и вътрешнополитическата нестабилност и протестите от февруари, но истината, е че рецесията в еврозоната и свиването на потреблението там са много по-важен фактор за българската икономика. "Няма как през следващите две или три тримесечия да имаме много висок растеж, дори в оптимистичен сценарий, но това, което ще трябва да следим, не е БВП, а пазарът на труда и инвестициите, които много пряко ще отразяват и политиката на новото правителство", каза още Богданов.

Брутният вътрешен продукт продължава да расте с темпове, които са в рамките на статистическата грешка – с 0.1% спрямо четвъртото тримесечие на миналата година и с 0.4% на годишна база. Това показват публикуваните в сряда данни от Националния статистически институт (НСИ), ревизирани. Те напълно съвпадат с обявените преди 20 дни експресни данни, но са важни, тъй като потвърждават, че България успява да избегне повторна рецесия.

За съживяване обаче не може да се говори. В същото време рецесията в еврозоната продължава шесто тримесечие, без изгледи това да бъде променено и през текущото. За целия Европейски съюз брутният вътрешен продукт (БВП) се понижава на годишна база с 0.7%, а на месечна - с 0.1 на сто.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    geoimg avatar :-(
    Geoimg

    Господа Другарите от ЕС и Евробанката до вчера пееха оптимистични дитирамби!?

  • 2
    tiggo avatar :-|
    Тихомир Гочев

    Най-общо БВП = Потребление + Инвестиции + Държавни разходи + Износ - Внос.
    По данни потреблението намалява / очаквано - януари,февруари че и донякъде март са едни от най - слабите месеци в търговията/ Дупката в търговския дефицит се разширява, т.е. тази компонента е със знак минус. Навсякъде се тръби, че инвестициите намаляват / също очаквано - най - силните инвестиционни месеци са във втората половина на годината, а първите са най- слаби, да не говорим за политическата ситуация, която принципно оказва силно влияние на този компонент/. Остава държавните разходи да компенсират всички минуси и дори да водят до малкия "+", което е малко вероятно... В предвид изброените факти и цялостната ситуация в ЕС и всички събития в България / протести и подаване на оставката на правителството/ отбелязаният ръст сам по себе си никак не е лоша новина. Съвсем друг е въпроса, че далеч не е достатъчен, но... желанията и реалността не винаги са едно и също.
    Та да си дойда на думата - нека видим резултатите от 2- ро и 3 -то тримесечие и тогава да определяме трендове - със сигурност ще са по - достоверни. Целият анали за тук се базира на данни от 1- во тримесечие, а ние вече сме в края на 2-ро.
    Аз поне виждам раздвижване в последните 1-2 месеца - ново строителство / и жилищно и индустриално/ - нещо, което липсваше в последните кажи - речи 2-3 години, довършване на поизоставени обекти... По - скоро се чудя дали ще е устойчиво това раздвижване и дали ще продължи...

  • 3
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Прочетох първото изречение. Останалото е излишен коментар.

  • 4
    cinik avatar :-|
    cinik

    България продължава да наваксва спрямо ЕС, този път защото ние задържаме, а другите вървят леко назад. Само че 30 години са твъде дълга перспектива за изравняване. Ако за 3-4 години не си подредим къщичката и поне перспективата да е налице, ще има още някокло емиграционни наплива и то все от хора, за които обществото е похарчило десетки хиляди да ги квалифицира.

  • 5
    pavla avatar :-(
    ПАВЛА

    От НСИ скоро добро няма да чуем.

  • 6
    winterbach avatar :-?
    Петър Иванов

    щом е незабележим, как го забелязахте?

  • 7
    k_ avatar :-|
    k_

    При мен ръста е повече от двуцифрен на годишна база.
    Зарежете я Европа - тя ще се пече на бавен огън още поне 10г.
    Търчете в Азия и при арабите. Там са мангизите сега и няма изгледи да свършат скоро.
    Има специфика при пазарлъка.
    Азиатците успеете ли да ги убедите, че сте толкова добри колкото западняците и спазвате договори и срокове, с малко отстъпка подбивате цената на западняка и му измъквате договора.
    При арабите надувате колкото може нагоре, защото няма да ви вземат на сериозно. Поне с 50% над "нормалното" за индустрията (ако може да се говори за нормално на тия времена) и после при пазарълка (неизбежен е с тях и е цяло изкуство) внимавате за детайлите. Ако се чувствате неуверен, по-добре платете на някой да свърши тая работа за вас ако проекта е сериозен. С арабите - всички необходимо салтанати. Уважения, благодарнсоти, усмивки и т.н.
    Изпълните ли един догово и останат ли доволни - влязли сте им под кожата и ще работите дълги времена.
    Аз лично избягвам да работя с руснаци. Не обичат да плащат данъци - въртят-сучата все до офшорни или някви дърги врътки го докарват. Като вземеш да им обясняваш кое колко и защо струва толкова, те почват да ти дават акъл кви счетоводни въртки да правиш, за да им намалиш цената. Ако станело засечека - те имали хора и щели да те оправят. Щурави хора.

  • 8
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Както незабележима е и самата българска икономика.

  • 9
    dr_t avatar :-|
    dr_t

    Да не се бърза с прогнозите за тази година...
    Поне да се изчакат резултатите от 2-то тримесечие.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK