Бързата работа - беда за службите

Правната комисия прие "на крак" закриването на ГДБОП, въпреки множеството неясноти в закона

За момента и.д. председател на ДАНС е Владимир Писанчев, известен като мозъкът на операция "Галерия" по която бяха следени журналисти и издатели
За момента и.д. председател на ДАНС е Владимир Писанчев, известен като мозъкът на операция "Галерия" по която бяха следени журналисти и издатели    ©  Юлия Лазарова
За момента и.д. председател на ДАНС е Владимир Писанчев, известен като мозъкът на операция "Галерия" по която бяха следени журналисти и издатели
За момента и.д. председател на ДАНС е Владимир Писанчев, известен като мозъкът на операция "Галерия" по която бяха следени журналисти и издатели    ©  Юлия Лазарова

Бързата идея, която този парламент роди - за механично преместване на ГДБОП от МВР в ДАНС, срещна критики както от експертите в областта на националната сигурност, така и от бившите управляващи. Те директно обвиниха вносителите, че целят смачкване на висящи разследвания.

Днес президентът Росен Плевнелиев заяви: "Очаквам, и ще се радвам, на допълнителни дебати по темата ГДБОП – къде е правилното място. Подкрепям реформите, скоростта, с която те се извършват, ясната отговорност дори и политическа, но искам да бъдат и добре обяснени."

При днешното второ разглеждане на промените, членовете на правната комисия сами откриха, че ключови моменти в проекта са неясни и могат да създадат сериозни проблеми в работата на правоохранителните институции.

Copy-paste-а като заплаха за националната сигурност

В началото на разглеждането на проекта, председателят на временната комисия Христо Бисеров каза, че между двете четения са постъпили предложения от депутати от ГЕРБ целият проект да отпадне, както и предложения на комисията, които имат за цел прецизиране на текстовете и били съобразени с юридическите отдели на МВР и ДАНС.

Малко след като приеха третия параграф на проекта, Младен Червеняков от БСП забеляза, че в току що гласувания текст мистериозно е отпаднала частта, която предвиждаше в ДАНС да отиде правомощието на ГДБОП да работи по трафик, разпространение и производство на наркотични вещества. При положение, че ГДБОП на практика се закрива, това означаваше, че де юре няма да има служба, която да има подобни правомощия.

Впоследствие стана ясно, че проблемът е дошъл от механично прехвърляне на текст от становището на ДАНС в законопроекта, при което обаче е отпаднал текстът за наркотиците.

След като настана пълна суматоха, Христо Бисеров предложи все пак да се приеме първоначалния вариант на текста, "за да няма объркване".

Остава обаче нерешен въпросът по кои точно текстове от НК ще работят разследващите агенти от ДАНС. За всички останали разследващи органи – разследващите полицаи (МВР), митническите дознатели (в митниците) и следователите (в прокуратурата), тези текстове са изчерпателно изброени.

Ще си го сменяме, когато искаме

Младен Червеняков постави въпроса какви точно са мотивите на вносителите за вдигане мандата на председателя от 5 на 6 години, при положение, че главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища имат по 7, а конституционните съдии - 9 години. Подобна критика отправи и Янаки Стоилов от БСП, който каза, че не е добре мандатът да се удължава. Първоначално Христо Бисеров не можа да даде мотивация за това решение, а впоследствие обясни, че идеята е мандатът на председателя да не се припокрива с този на заместниците.

В пристъп на откровение Хамид Хамид от ДПС заяви, че мандатът всъщност е "горна граница" и Народното събрание по всяко време може да смени председателя на агенцията. Юристи коментираха пред "Капитал", че тезата на Хамид е абсурдна, защото в закона ясно е посочено на какви основание се прекратява мандата на председателя и парламентът не може да го подменя, когато му скимне.

След критиките на Червеняков и Стоилов, Христо Бисеров предложи да остане старият мандат на председателя, но в същото време предложението за по-дълъг мандат беше прието и така не стана ясно какъв е финалният вариант на текста.

Друга интересна промяна, която се появи между първо и второ четене, беше вкарването на промяна в Закона за съдебната власт. В него беше добавено, че ако съдия, прокурор или следовател бъде избран за председател и зам.-председател на ДАНС, мястото в съдебната система се пази, а стажът който прекара в ДАНС, се брои и за стаж в съдебната система. Досега това важеше само за магистрати, които са избрани за депутати, министри и зам.-министри, а до този текст в Закона за съдебната власт най-често опираше депутатът от ДПС Делян Пеевски. Въпреки че е магистрат от 2005 г., синът на Ирена Кръстева е бил на работното си място в следствието само осем месеца, защото през останалото време е бил или депутат или зам.-министър. Към днешната дата обаче, той има осем години специализиран юридически стаж, който според промените в Закона за ДАНС е напълно достатъчен, за да оглави агенцията.

Не толкова автоматично

В преходните и заключителните разпоредби се предвиждаше прехвърлянето на служителите от ГДБОП в ДАНС да става автоматично, а агенцията да бъде правоприемник на всички активи и пасиви на БОП-а. От днешните дебати обаче стана ясно, че това не е точно така.

Депутатите приеха предложение, че това ще става само ако отговорят на специфичните изисквания за работа в ДАНС. Последното пък е уредено от… наредба, която се издава еднолично от председателя на агенцията. В крайна сметка стана ясно, че редът по който ще се случи преместването на служителите, ще стане ясен до три месеца – срок, в който Министерски съвет трябва да предприеме необходимите организационни мерки.  

Правомощията на президента - редуцирани до нула

След като целият този хаос беше приет от комисията като проект на закона на второ четене, Младен Червеняков заяви, че преди заседанието е говорил с председателя на парламента Михаил Миков и предлага в Закона за ДАНС да бъдат дадени известни правомощия на президента - да се запознава предварително с доклада на службата, да възлага на ДАНС заедно с премиера задачи свързани с националната сигурност в областта на международните предложения, както и да изисква становища от председателя на ДАНС по същите тези въпроси. Христо Бисеров обаче категорично се противопостави на подобни промени, защото въпросите, свързани с националната сигурност, са прерогатив на изпълнителната власт и президентът може да упражнява конституционните си правомощия чрез Съвета за сигурност. Финално депутатите приеха само едно от предложенията: че по въпросите на външната политика по въпросите на националната сигурност президентът може да изисква становище от председателя на ДАНС.