Без дом и надежда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Без дом и надежда

Бежанци, потърсили закрила в България, често се настаняват в "Хотел Риц" - изоставен строеж в София.

Без дом и надежда

Върховният комисариат на ООН за бежанците публикува доклад, разкриващ ситуацията на бездомни бежанци у нас и трудностите да си намерят дом и работа

4741 прочитания

Бежанци, потърсили закрила в България, често се настаняват в "Хотел Риц" - изоставен строеж в София.

© ВКБООН/ Д. Кашавелов


"Всичко, което исках, е да бъда свободен. Затова казах, че мога сам да плащам наема си", разказва 24-годишният Махди, търсещ закрила от Северна Африка, в доклада на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН). Той обитава като много други бежанци така наречения "Хотел Риц", изоставен строеж е София. Почти трагикомичен е фактът, че този строеж се намира срещу най-големия регистрационно-приемателен център за търсещи закрила в страната в квартал "Овча купел" в София. Докладът на ООН описва неговата и историята на други, озовали се на улицата емигранти у нас.

Преди да се премести в мазето на строежа, младият бежанец е бил настанен в центъра за задържане на чужденци в Бусманци. Домът има капацитет за 400 души и там би трябвало да бъдат настанени само нелегално пребиваващи емигранти, които трябва да напуснат страната или да бъдат депортирани, обяснява Борис Чешкиров от ВКБООН. Но поради липса на капацитети в домовете за бежанци, там се настаняват хора, потърсили закрила у нас – бежанци от Сирия или Мали.

От началото на 2013 г. за статут в България са кандидатствали търсещи закрила от Сирия (424), Алжир (160), без гражданство (93), Мали (87), както и от още 38 страни. През последните години средно около 1000 души са търсили закрила всяка година в България, сочат данните на организацията.

Затвор или улица

Центърът в Бусманци не е на свободен режим. Пребиващите там нямат право да го напускат, единствената възможност да излязат на чист въздух са кратките разходки във вътрешния двор. Понякога там се настаняват и семейства с малки деца, а тяхното преместване в регистрационно-приемателен център, където те са на свободен режим, може да трае месеци.

Махди е трябвало да бъде освободен и преместен в регистрационно-приемателен център, тъй като е подал молба за търсещ закрила. За да излезе на свобода, той подписва декларация, че се мести да живее на външен адрес и може сам да се издържа, докато тече делото му по установяване на статут.

Само за да напуснат дома, много търсещи закрила подават фиктивни външни адреси и "доброволно" се отказват от настаняването в регистрационно-приемателен център и всякакви финансови помощи от държавата. Така младият бежанец се озовава на улицата и е принуден да обитава голото мазе на "Хотел Риц".

"Бежанците и търсещите закрила трябва да бъдат предпазвани от подобни беди. Те често са принудени да напуснат родината си, без да вземат друго освен дрехите на гърба си. Тук те не получават обичайната подкрепа от семейство и приятели", казва Роланд-Франсоа Вейл, представител на ВКБООН в България в публично изявление.

Бедност и изолация

Според доклада, причините търсещи закрила в България бежанци да останат на улицата, са две. Първата е, че за да напуснат центровете в Бусманци или Любимец, които често биват наричани "затвор" от пребиваващите там, те подписват фиктивни декларации с външни адреси, на които практически не живеят.

Втората причина е липсата на всякакви финансови средства, тъй като много бежанци, принудени бързо да избягат, идват само с два чифта дрехи в страната. Парите им бързо свършват и те са принудени да живеят на улицата.

Но дори вече интегрирани, с установен хуманитарен статут, емигранти се озовават на улицата. В доклада е описана и историята на Мохамед от Сирия. Преди повече от година той е получил хуманитарен статут, както и предизвестие, че има две седмици, за да напусне регистрационно-приемателния център. Обитавайки пустия строеж, той всяка сутрин е посещавал курс по български. "Ще науча езика и ще започна работа", казва той.

Дори и работата, дългото пребивавани в страната и владеенето на езика не винаги спасяват чужденците от живот на улицата. Проучването, финансирано от ООН и извършено от учени от БАН, показва, че дори вече добре интегрирани чужденци като 56-годишния Аднан се озовават без средства на улицата. Иракчанинът живеел в България от 1978 г. Той е завършил "Техническия университет" в София, имал е семейство и работа. Когато икономическата криза стига до България, той губи първо работата си, после семейството си и дори дома си. Сега и той обитава стая в "Хотел Риц".

В докалда са посочени редица предложения, които биха подобрили ситуацията на търсещите закрила като предлагането на повече професионални курсове с цел по-лесната интеграция на трудовия пазар или подкрепа при намирането и финансирането на квартири. Предложенията са изведен въз основа на проведени интервюта с бездомни бежанци.

Те например подчертават, че жилищното настаняване трябва да е по-дълго, като се увеличи периодът на изплащане на наем за получилите статут. Също така споделят, че финансовите помощи, които получават, ако им бъдат присъдени такива, са прекалено малко. Респондентите оценяват положително предлаганите курсове по български език, които са ключови в интеграцията им в България. Но като цяло курсовете траели прекалено малко време и групите били много големи. Освен това, чужденци, желаещи да учат бългаски език, трябва понякога да чакат за място в курс, защото няма достатъчно места за всички желаещи. Това потвърждава и Държавната агенция за бежанци.

"Всичко, което исках, е да бъда свободен. Затова казах, че мога сам да плащам наема си", разказва 24-годишният Махди, търсещ закрила от Северна Африка, в доклада на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН). Той обитава като много други бежанци така наречения "Хотел Риц", изоставен строеж е София. Почти трагикомичен е фактът, че този строеж се намира срещу най-големия регистрационно-приемателен център за търсещи закрила в страната в квартал "Овча купел" в София. Докладът на ООН описва неговата и историята на други, озовали се на улицата емигранти у нас.

Преди да се премести в мазето на строежа, младият бежанец е бил настанен в центъра за задържане на чужденци в Бусманци. Домът има капацитет за 400 души и там би трябвало да бъдат настанени само нелегално пребиваващи емигранти, които трябва да напуснат страната или да бъдат депортирани, обяснява Борис Чешкиров от ВКБООН. Но поради липса на капацитети в домовете за бежанци, там се настаняват хора, потърсили закрила у нас – бежанци от Сирия или Мали.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    aleko avatar :-?
    aleko

    "подкрепа при намирането и финансирането на квартири"????? А стига бе, това не е ли доста нагло? А маааалка банкова сметчица за такова де.... подкрепа що не поискат? ВКБООН вероятно ще е щастлив да им приглася.

  • 2
    thermobee avatar :-|
    Thermobee

    Този строеж не е лошо да се профилактира. Благодарим за информацията.

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.