Припряността, с която те бяха прокарани (по-малко от две седмици), очевидните недомислици и грешки в проектите обаче създават риск от хаос в сектора за сигурност и подозрение, че целта на законодателния спринт на БСП, ДПС и "Атака" е по-скоро бързото овладяване на службите и прегрупирането на силите в тях, отколкото истинска реформа и решаване на натрупалите се през годините проблеми. Това стана ясно и от първите кадрови назначения, станали през седмицата.

На практика действията на новото парламентарно мнозинство са същите политически маниери, с които Цветан Цветанов управляваше МВР и които не водят до принципни решения и по-добро управление на системата за сигурност.

Законодателни неудачи

Още на заседанието на временната правна комисия, на което промените бяха разгледани на второ четене, се видяха пропуските и грешките в законопроекта. Така например от бързане във финалния вариант беше отпаднал текстът, определящ правомощията на службата да разследва производство, трафик и търговия с наркотици. Абсолютно неясен остава редът, по който ще стане прехвърлянето на служителите от ГДБОП в ДАНС. В проекта беше записано, че това ще става автоматично, но впоследствие стана ясно, че критериите за постъпване на работа в агенцията са различни и служителите на ГДБОП ще минат през реподбор, който се случва по ред, определен от председателя на агенцията. Юристи коментираха за "Капитал", че объркването може да стане още по-голямо и поради факта, че законът (респективно закриването на ГДБОП) влиза в сила веднага, а в същото време Министерският съвет ще има три месеца, за да организира реда, по който ще се случи прехвърлянето на служителите на ГДБОП, които според източници на "Капитал" са между 1000 и 1200.

Друга неяснота в проектозакона е какво ще се случи с висящите дела и преписки в ГДБОП, защото на практика работата по тях ще спре за известно време. Такъв проблем е имало и при вливането на Агенцията за финансово разузнаване в ДАНС, което доведе до спад на ефективността и предизвика оплаквания от партньорските служби.

Друг въпрос покрай промените, който все още остават без отговор, е какво ще се случи с възнагражденията на служителите, защото заплатите в ДАНС са по-високи и ако тези на служителите от БОП бъдат увеличени, това означава отделянето на поне 5 мил. лв.

Става абсолютно неясно как ще се случва оперативната координация (т.е. как се избягва едновременното разследване на един и същ обект). В Испания например има общ оперативен център на основните служби с полицейски функции (гвардия, полиция, митници) именно за да се избегне покритие. Тук този проблем остава нерешен.

Мъгла има и около вътрешните разузнавателни IT системи и достъпа на ДАНС до полицейските системи. Според оценки на източници от службите процесът по сливане би отнел поне две години.

Неясна е и съдбата на агентите под прикритие, които в момента са в ГДБОП – дали ще отидат към ДАНС или към Криминална полиция, какво ще се случи с водещите им офицери. При всички положения подобно прехвърляне създава опасности за тяхното разкриване.

Въпрос, който притеснява силно партньорските служби, е какво ще се случи с международното полицейско сътрудничество - в момента има развита дирекция в МВР, в която има отдели, в т.ч. и сектор "Европол". Вариантите са или тази структура да се дублира, което ще предизвика объркване, или ДАНС да минава през МВР.

Бившият зам.-министър на вътрешните работи, а сега депутат от ГЕРБ, Веселин Вучков видя в промените и друг сериозен проблем: Никога досега в НПК (както в стария, така и в новия) не е предоставяно предметно правомощие на нов разследващ орган в описателен общ вид вместо конкретен състав на престъпление. Това е недопустимо. Това, което е внесено, вещае пълно объркване в прокурорската гилдия и в цялостната организация на досъдебното производство, а това от своя страна ще бъде пълен крах на обвинителната теза и спокойствие за престъпния свят.

Всички тези въпроси нито предизвикаха дебат, нито получиха каквито и да било отговори. В петък депутати от БСП, включително и членове на временната правна комисия, свиваха рамене на въпроси около неяснотите в закона и признаваха, че и те не разбират някои от моментите в проекта.

Без отговор

Според депутати от БСП зад промените стояли исканията на партньорски служби за реформи. Различни източници на "Капитал" сред дипломатическите среди категорично отрекоха да имат каквото и да било отношение към промените, а някои от тях дори коментираха, че са поискали информация за концепцията на реформите, но не са я получили.

Прехвърлянето на ГДБОП в ДАНС противоречи на модерните практики в сектора за сигурност. На практика никъде в ЕС няма смесване между разузнавателна и контраразузнавателна служба с разследваща.

Подобна позиция заема и бившият председател на постоянната подкомисия за контрол върху работата на службите за сигурност и на службите за обществен ред Татяна Дончева. Според нея вливането на ГДБОП в ДАНС е тотална грешка и противоречи именно на модела на партньорските служби. Тя е на мнение, че БОП трябва да е в МВР и да е малка, бутикова служба.

Парадоксалното е, че преди пет години самият председател на парламента, тогава вътрешен министър,  Михаил Миков коментира в интервю за "Капитал": "Сам по себе си БОП без системата на МВР е нищо. Той е силен, когато е подходящо интегриран, и аз виждам неговото място в криминалната полиция." Днес обаче Миков очевидно не мисли така.

Кой е Той?

Големият въпрос, който тресе службите за сигурност още след като станаха ясни предложението за трансфера на ГДБОП в ДАНС, е кой ще бъде председателят на агенцията и кои ще бъдат неговите заместници. С приетите промени беше въведено изискване председателят да има осемгодишен стаж – или в службите или като юрист, а за заместниците този срок е пет години. До този момент изискването за председател на ДАНС беше той да има 10 години стаж в службите за сигурност. От промените, които бяха направени тази седмица в проекта, стана ясно също, че ДПС и БСП се опитват да направят поста привлекателен и за хора от съдебната система, защото записаха, че ако съдия, прокурор или следовател бъдат избрани в ръководството на ДАНС, мястото в съдебната система им се пази, като продължава да им тече и стаж.

От различни източници се чуват две имена за ръководител на ДАНС. Първото е на Васил Маринов, който доскоро беше секретар по отбраната на президента Росен Плевнелиев, но напусна "по лични причини". Маринов е дългогодишен служител на контраразузнаването, а в ДАНС е ръководил дирекция "Противодействие на корупцията" (важно да отбележим, че от този период на ДАНС няма нито едно успешно разследване за корупция), а впоследствие и Главна дирекция "Икономическа и финансова сигурност".

Другото име е Веселин Марков - бивш директор на "Икономическа и финансова сигурност" в ДАНС, който напусна агенцията след скандала "Галерия", но се завърна веднага след като Цветлин Йовчев (днес вътрешен министър) стана председател. Тогава заедно с него в агенцията се върнаха още Георги Велков (тогава в Главна дирекция "Контраразузнаване", а днес – шеф на кабинета на Цветлин Йовчев), Владимир Писанчев (тогава шеф на дирекция "Сигурност на ДАНС", а днес – и.д. председател на агенцията). Общото между всички тях е, че са част от близкото обкръжение на бившия зам.-председател на ДАНС – Иван Драшков.

Други източници обаче коментираха, че по нарочно приетото изискване за възможността за председател на ДАНС да може да бъде назначаван и човек с 8-годишен юридически стаж, може да се гадае и че вече има кандидат за поста, който е различен от горните слухове. Освен това, като се имат предвид някои зависимости на кръга около Иван Драшков с някои движения вътре в БСП, най-вече генералското, не е много здравословно и за лидера Сергей Станишев, и за климата в партията всички силови структури на държавата да бъдат дадени в ръцете на хора, които са доказали в годините на прехода, че ефективността не е основното им занимание. В крайна сметка ДАНС дължи съществуването си именно на желанието на Сергей Станишев да овладее силовите структури в правителството на тройната коалиция.

Възможност за вето

Предпоследната дума ще има президентът Росен Плевнелиев. В сряда той коментира промените в посока,  че липсва дебат за реформата: "Очаквам и ще се радвам на допълнителни дебати по темата ГДБОП – къде е правилното място. Подкрепям реформите, скоростта, с която те се извършват, ясната отговорност дори и политическа, но искам да бъдат и добре обяснени." Няколко часа след това изявление на Плевнелиев при обсъждането на проекта във временната правна комисия председателят на Михаил Миков се обади по телефона на Младен Червеняков, за да предаде предложение в законопроекта изрично да бъдат разписани три правомощия на държавния глава с оглед неговите задължения по конституция да представлява Република България в международните отношения. Младен Червеняков се опита да даде телефона на председателя на правната комисия Христо Бисеров, който обаче директно отряза председателя на парламента.

Идеята беше държавният глава да може да получава годишните доклади на ДАНС предварително, да се информира за дейността на агенцията по въпросите, свързани с международните отношения, както и заедно с премиера да възлага задачи на председателя на ДАНС в тази област. Христо Бисеров се противопостави на тези предложения и в крайна сметка беше прието единствено, че държавният глава ще може да се информира по текущи въпроси за международните отношение от председателя на агенцията.

Няма никакво съмнение, че реформа в службите е повече от необходима. От това, което видяхме през последните няколко седмици, разбрахме, че идеите на новите управляващи далеч не са мотивирани от желание за подобряване на работата на правоохранителните институции. Зад пожарните промени в законите вероятно стои страхът, че духът на ГЕРБ още управлява службите и при това ниво на политическа истерия те могат да бъдат използвани срещу БСП или да саботират действията на новото правителство и да заплашат неговото оцеляване. Точната дума за това обаче не е "реформа". Истински смислената промяна в този сектор е да се повиши ефективността му - той да произвежда сигурност за държавата и данъкоплатците, да харчи ефективно огромния си бюджет и хората, които работят в него, да имат нормални условия и заплати. Случващото се в момента е операция за бързо овладяване на службите. Тя вероятно ще бъде повторена и от спечелилите следващите избори. Но това не е особено продуктивно.