Трети пореден месец с дефлация (обновена)

Най-много поевтиняват развлеченията и здравеопазването

Храните също поевтиняват втори пореден месец.
Храните също поевтиняват втори пореден месец.    ©  Надежда Чипева
Храните също поевтиняват втори пореден месец.
Храните също поевтиняват втори пореден месец.    ©  Надежда Чипева

Трети пореден месец Националният статистически институт отчита дефлация. През май животът е поевтинял с 0.1% на месечна база. Спрямо същия месец на миналата година пък инфлацията е 2%, колкото беше и през април. Май и юни обаче стандартно са месеци с дефлация, затова продължаващият спад на ценовото равнище отразява не толкова тенденция, колкото сезонни или еднократни ефекти.

Първенци по спад на цените

Най-много през май е поевтиняло здравеопазването (с 0.4% на месечна база), както и стоките и услугите, които попадат в групата развлечения и култура (с 1%). Цените в този сектор спадат вече трети пореден месец, като най-съществено е намалението при услугите в областта на културата (с 2.7%), което включва например билети за кино и театър. През май е спряло и понижаването на цените при туристическите услуги, което се случва традиционно между края на зимния и началото на ранните записвания за летния сезон. Ефектът обаче не е само сезонен. Спрямо май 2012 г. цените в сектора са намалели с 3%.

За трети пореден месец поевтинява и поддръжката на жилища, където влизат и комуналните услуги. Тази стокова група представлява почти 18% от потребителската кошница. Спадът се дължи най-вече на поевтиняването на горивата, което е нормално с приключването на отоплителния сезон.

Храните също поевтиняват за втори пореден месец (с 0.2%). Това оказва сравнително голямо влияние върху общата дефлация, защото тази група има най-голямо тегло в потребителската кошница - над една трета. На годишна база обаче групата е сред най-поскъпващите - с цели 4%, заедно с образованието и хотелите и ресторантите. Все пак това е забавяне спрямо началото на годината, когато хранителните стоки поскъпнаха със 7%.

Сезонно и еднократно

Данните на националната статистика обаче не показват конкретна тенденция към намаляване на цените по стокови групи. По думите на Георги Ангелов от "Отворено общество" през май и юни всяка година има дефлация поради чисто сезонния ефект от намаляващите цени при земеделската продукция. Освен това инфлацията в България се влияе от европейската тенденция, която е в посока успокояване на цените на храните и горивата, допълни Ангелов. Концентрацията на спадащите цени обаче е в малък кръг стоки и няма обща тенденция за промени в ценовото равнище, по думите на икономиста.

Дефлацията през март например беше еднократен ефект от поевтиняването на електрическата енергия. След масовите протести през февруари Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) промени цените преди 1 юли, когато стандартно се взема това решение. Намалението за трите електроразпределителни дружества беше с около 6-7%.

През април пък най-голям спад отбелязаха цените на топлоенергията (с 3.8%) и на газообразните горива (с 3.4%). Причината отново беше решение на ДКЕВР за намаляване на цената на природният газ с 3.89%. В резултат на това парното поевтиня с между 3.8 и 6.5% в цялата страна.