Лесните мерки за енергийно спестяване се изчерпват

Условната цел за 2012 г. на Националния план за действие по енергийната ефективност е преизпълнена, но има забавяне и трудности при отделните типове задължени лица

Икономическата криза през 2012 г. забави мерките за повишаване на енергийната ефективност при голяма част от собствениците на сгради
Икономическата криза през 2012 г. забави мерките за повишаване на енергийната ефективност при голяма част от собствениците на сгради    ©  Мария Съботинова
Икономическата криза през 2012 г. забави мерките за повишаване на енергийната ефективност при голяма част от собствениците на сгради
Икономическата криза през 2012 г. забави мерките за повишаване на енергийната ефективност при голяма част от собствениците на сгради    ©  Мария Съботинова

България е преизпълнила заложената условна цел за енергийни спестявания от крайното енергийно потребление за периода 2008 - 2012 г. Това стана ясно от отчета за изпълнението на Втория национален план за действие по енергийна ефективност (ВНПДЕЕ) през 2012 г., приет на редовното заседание на Министерския съвет (МС) тази седмица. Към момента постигнатите спестявания са 6.4% от крайното енергийно потребление за посочения период, което се равнява на 5195 GWh/г. (гигаватчаса на година). Заложената в плана цел за същия период е била 5%.

Внимателното вглеждане в детайлите на отчета обаче показва, че не всички типове задължени лица успяват да се придържат към заложените в Националния план индикативни цели, което поставя въпросителни пред крайния резултат за много от тях. В някои случаи изоставането е доста сериозно.

Националният план беше приет от МС през ноември 2011 г. и е разработен въз основа на европейската директива за енергийните услуги. В него е формулирана национална индикативна цел за енергийни спестявания на горива и енергии в размер на 9% от осреднената стойност на крайното енергийно потребление за периода 2001 - 2005 г., което възлиза на 7291 GWh. Целта трябва да бъде постигната до 2016 г., т.е. до деветата година от прилагането на директивата през 2008 г. За 2013 г. е формулирана втората междинна индикативна цел, която е в размер на 4860 GWh/г.

Националният план за действие съдържа 58 мерки, разпределени в петте сектора на икономиката – домакинства, услуги, индустрия, транспорт и селско стопанство, както и хоризонтални мерки, действащи във всички сектори. Приетият отчет проследява изпълнението на дейностите и мерките за енергийна ефективност по видове задължени лица, направени са анализи на постигнатите резултати от търговците на енергия, собствениците на промишлени системи и собствениците на сгради и са посочени тенденциите за постигане на индивидуалните цели за енергийни спестявания.

Забавяне при собствениците на сгради

През периода 2008 - 2011 г. собствениците на сгради са постигнали близо 630 GWh/г. икономии на горива и енергии, което означава очаквано преизпълнение на крайната цел до 2016 г. от този тип задължени лица. В отчета обаче се отбелязва, че вероятно заради икономическата криза през 2012 г. голяма част от задължените лица декларират, че не са изпълнявали мерки за повишаване на енергийната ефективност, поради което и очакваните ефекти от реализираните мерки са по-ниски в сравнение с 2011 г.

На база подадените в Агенцията за устойчиво енергийно развитие отчети за изпълнени мерки за енергийна ефективност през 2012 г. от собствениците на обществени сгради с разгъната застроена площ над 500 кв.м се очаква да бъдат реализирани икономии на енергия в размер на 80.3 GWh/г. при обща цел за енергийни спестявания до 2016 г. от 521 GWh/г.

Трудности за промишлените системи

Наличие на трудности при постигането на крайната цел са отчетени и при собствениците на промишлени системи (ПС). От изпълнените от тях през 2012 г. мерки за повишаване на енергийната ефективност се очаква да бъдат постигнати спестявания в размер на 48.4 GWh/г. при спестявания за 2011 г. от 89.9 GWh/г. Общата цел, която те трябва да постигнат до 2016 г., възлиза на 839.15 GWh/г.

Затлачване при търговците

Най-големи трудности за постигане на своята цел обаче изпитват търговците с енергия, при които потенциалът е и сред най-големите. Очакваните спестявания от реализирани мерки през 2012 г. от тях възлизат на 143 GWh/г., което е около една четвърт от средно оценената им годишна цел за енергийни спестявания. За целия период 2008 - 2011 г. тази група задължени лица е постигнала икономии в размер на едва 805 GWh/г. при заложена крайна цел от 4644 GWh/г. до 2016 г.

Оптимизъм има обаче при търговците с природен газ, за които през 2012 г. беше приета специализирана методика за оценка на енергийните спестявания след газификация. На базата на нея те отчитат реален постигнат ефект от приложените от тях мерки след 2008 г. в размер на 193.4 GWh/г. при обща цел на тази група задължени лица до 2016 г. в размер на 407 GWh/г.

Един от изводите, направени в отчета, е, че голяма част от ефективните мерки с кратък срок на възвращаемост на инвестициите са практически изчерпани, поради което е необходимо използването и на потенциала на дейности и мерки, изискващи по-големи инвестиции и по-дълги срокове на възвращаемост на инвестициите за намаляване на потреблението на енергия.