Игра за един милиард
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Игра за един милиард

Игра за един милиард

Потенциалният риск за загуба на еврофондове тази година е между 113 и 400 млн. евро

Огнян Георгиев
8098 прочитания

Милиард евро. Приблизително толкова пари трябва да сертифицира България в оставащите шест месеца до края на годината, ако иска да не загуби никакви европейски средства. По изчисления на "Капитал", които комбинират данни от Европейската комисия и българските управляващи органи, към момента на шест от седемте оперативни програми (без ОП "Административен капацитет") им остават 995 млн. евро за сертифициране от прогнозната цел, която страната си е поставила. Заедно с ОПАК сумата надхвърля милиард.

Според новия министър по еврофондовете и правосъдието Зинаида Златанова България отново рискува да бъде сред последните в усвояването на парите. Дали това е така или не обаче е малко по-сложен въпрос. България заедно с Румъния започнаха процеса по-късно от останалите източноевропейски страни и е нормално да има изоставане. Допълнително ситуацията се усложни от това, че през 2009 г. всички еврофондове бяха замразени, тъй като агенциите, които трябваше да ги разпределят, не бяха сертифицирани от Брюксел. Очевидно изявлението на Златанова е част от общия негативен преглед на свършеното от ГЕРБ, но песимизмът може доста неприятно да се предаде на администрацията, която се нуждае от постоянен политически стимул за работа. Добре е министърът бързо да изгради визия какво трябва да се подобри - слабостите са ясни.

Сертификацията означава удостоверяване на плащания. Дори в най-добрите възможни условия за администрацията би било огромно предизвикателство да се справи с такава сума. А това, както всички виждаме, не са най-добрите условия. Доклад, изготвен от бившия вече служебен министър Илияна Цанова към края на април, посочва като рискови 275 млн. евро, като според оптимистичния вариант те биха могли да бъдат намалени до 113 млн. По неофициални сметки от източници от ЕК загубената сума в края на годината може да се окаже още по-голяма - между 300 и 400 млн. евро. След като досега беше по-лесно да се прехвърлят пари към следващи години, оттук нататък с изтичането на периода това ще е все по-трудно. България, с други думи, ще започне да губи сериозни пари.

Човешки ресурси

Най-много пари остават да бъдат платени по трите големи програми - "Регионално развитие", "Околна среда" и "Човешки ресурси". Докладът на Цанова сочи като най-рискова ситуацията в ОП "Човешки ресурси", където са под въпрос 105 млн. евро. Причината за това са две схеми на Министерството на образованието - студентските и ученическите практики и квалификацията на педагогически специалисти, които така и не успяха да наберат скорост. "Те са заложили изпълнението си на няколко големи проекта, два които към момента не се изпълняват като дейности достатъчно бързо", казва директорът на УО на ОПРЧР Наталия Ефремова. "В момента, в който тези проекти не се реализират в нужните обеми, няма алтернативни други проекти, които да поемат оборотите, които трябва да имаме през настоящата година." Това между другото е обица на ухото за бъдещия програмен период, където МОН планира да управлява цяла програма за наука и образование.

Ефремова признава, че тъй като тази година е с най-много плащания, тя планира загуба около 20 млн. евро. В програмата търсят начин да прехвърлят пари към други схеми, които вървят - "Развитие", "Подкрепа за заетост" и "Аз мога повече". Към момента им остават за сертифициране 425 млн. лева, за първите четири месеца са пуснали 170 млн. лв. "Ако удвоим темповете на плащания и отчитане, ще се справим", пресмята Ефремова.

Околна среда

Доста по-тежки грижи има Малина Крумова в ОП "Околна среда". Нейната програма не изглежда толкова рискова в сценария на Цанова - само 30 млн. евро са в риск според документа. Но истината е по-различна. "В последните месеци пуснахме над 150 поръчки за строителство и още толкова за надзор", описва ситуацията Крумова. Всичко това са предимно водните проекти на общините над 10 хил. души, които се забавиха ужасно много и се струпаха в края на периода. От общо 64 проекта само по 25 има възложени обществени поръчки. "Другите са на етап на обявяване. Всички те са донякъде рискови", признава Крумова.

Според нея, ако до 2-3 месеца общините успеят да сключат договори, могат да се вместят в рамките на този период. "Там, където има обжалване, по-вероятно е да не могат", казва тя. Съвсем груба статистика сочи, че всяка втора поръчка се обжалва, така че рискът скача много.

Изходът е да се търси решение тези, които не могат да завършат сега, да се прехвърлят за следващия програмен период, но това означава да върнат вече направените авансови плащания. ОПОС е наддоговорила солидно именно за да има много резервни варианти - в момента програмата е със 144% договорени средства. Това при всички положения значи, че проекти ще остават за следващия програмен период. Има и друг вариант за някои общини - ако те не успеят да ги завършат до 2016 г., държавата да поеме оставащите плащания, за да могат проектите да бъдат завършени.  

ОПОС вече веднъж прехвърля средства - 253 млн. лв за спешни мерки. От тях се очаква около 30% плащания тази година, тъй като поръчките на МВР, които са за пожарната, са се провалили. "Ние очаквахме проблеми", казва Крумова, но отбелязва че във вътрешното министерство бързо успяват да обявят наново поръчките. 

Регионално развитие

Анализът на "Регионално развитие" сочи 237 договора на стойност 370 млн. евро в риск - 41% от всички договори към момента. Парите под въпрос обаче според експертите са по-малко - към 70 млн. евро. Това е, защото вече е задействана схема за прехвърляне на пари от рискови проекти към голяма инфраструктурна инвестиция. Въпреки че новият министър на МРР Десислава Терзиева, изглежда, не знае кой ще е този проект (според интервюто й тази седмица), поне до миналата седмица той беше Северната тангента на София. Той вече е изпратен и одобрен от ЕК.

Проблемът на ОПРР е, че голяма част от тези рискови проекти са на общини, които ще направят всичко възможно да запазят финансирането. Управляващият орган им е дал срок до края на август да представят план за действие и реалистичен срок за изпълнение. Така истинската ситуация ще стане ясна след два-три месеца, когато вероятно ще се изясни и положението в ОПОС. Програмата е възможно да спаси средства тази година въпреки мащабните промени, които предстоят в бившето вече МРРБ.

"Транспорт" и "Конкурентоспособност"

ОП "Транспорт" изглежда най-безрискова в тази година. По нея е вероятно да няма загубени средства, твърдят от управляващия орган. В момента се изпълняват 16 инвестиционни проекта, от които 8 са над 50 млн. евро. От началото на годината по "Транспорт" са изплатени 60.5 млн. евро и остават под 30 млн., за да достигнат безопасната граница, която означава, че 2013 г. няма да има загубени пари.

Многострадалната "Конкурентоспособност" е в малко по-различна ситуация. Там остават около 90 млн. евро, за да се стигне до критичната граница. Рискови от тези пари според анализа на министерството на еврофондовете са около 50 млн. евро, макар да се твърди, че този риск ще се сведе до 15 млн. след приемането на пакет от мерки, сред които увеличаването на авансовите плащания до 65%. Други мерки, които програмата планира, са прехвърлянето на пари в най-успешната ос - тази за технологично обновление на бизнеса и оптимизиране на условията по "Енергийна ефективност и зелена икономика", където от общ бюджет 150 млн. евро досега има сключени 6 договора за обща стойност 1 млн. евро. Мисли се за опростяване на избора на изпълнители, като за всички дейности да става по облекчена процедура с 3 оферти. Това не е единственото слабо звено, разбира се. Програмата "Инфраструктура за бизнеса" също се движи ужасно слабо, а по прословутия технологичен парк "София" все още няма нищо разплатено, защото все още не е приключила процедурата за оценка за държавна помощ. Така основните поръчки и там предстоят, а парите и по тази ос стоят неизползвани.

"Сребърният куршум", който програмата планираше да е увеличаването на авансовите плащания, се сблъска с финансовата реалност в България: много фирми се оказаха в невъзможност да вземат парите, защото се иска банкова гаранция, за която банките често настояват за покритие до 150%.

В очакване на есента

Бавната скорост тази година може да бъде обяснена с много фактори - извънредна смяна на политическите власти, при това доста бързо една след друга, достигането на момент, в който много от недобре изпълняваните схеми вече нямат накъде да отстъпват, натрупването на критични крайни срокове, увеличилите се до краен предел обжалвания заради икономическата ситуация и т.н. Очакванията и на ЕК, и на управляващите органи тук са скоростта да се вдигне след лятото. Но освен ако не се случи нещо изключително впечатляващо в следващите няколко месеца, в края на тази година страната ще се прости с първата, но не и последната по-сериозна сума по еврофондовете. 

Милиард евро. Приблизително толкова пари трябва да сертифицира България в оставащите шест месеца до края на годината, ако иска да не загуби никакви европейски средства. По изчисления на "Капитал", които комбинират данни от Европейската комисия и българските управляващи органи, към момента на шест от седемте оперативни програми (без ОП "Административен капацитет") им остават 995 млн. евро за сертифициране от прогнозната цел, която страната си е поставила. Заедно с ОПАК сумата надхвърля милиард.

Според новия министър по еврофондовете и правосъдието Зинаида Златанова България отново рискува да бъде сред последните в усвояването на парите. Дали това е така или не обаче е малко по-сложен въпрос. България заедно с Румъния започнаха процеса по-късно от останалите източноевропейски страни и е нормално да има изоставане. Допълнително ситуацията се усложни от това, че през 2009 г. всички еврофондове бяха замразени, тъй като агенциите, които трябваше да ги разпределят, не бяха сертифицирани от Брюксел. Очевидно изявлението на Златанова е част от общия негативен преглед на свършеното от ГЕРБ, но песимизмът може доста неприятно да се предаде на администрацията, която се нуждае от постоянен политически стимул за работа. Добре е министърът бързо да изгради визия какво трябва да се подобри - слабостите са ясни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    Спокойно, вече всичко ще е под контрола на ДАНС и няма да има проблеми. Най-много някой да усуче едни пари, после да се наложи България да ги възстановява, ама ако ги е усукал правилния човек проверките няма да установят нищо.

  • 2
    stdmv avatar :-|
    stdmv

    Уплаши ли се вече кифлата Зинаида?
    Чакаме да видим ти каква ще свършиш, кифло.

    Или след днес май ще сте най-бързо изметените боклуци от МС...

  • Meister Eckhart

    не съм се съмнявал , че комунистите ще сговнят еврофондовете

  • 4
    sulio_parvi avatar :-|
    sulio_parvi

    Това са Капиталски измислици. Най много към 50 млн да останат неусвоени, което си е рекорд за България.

  • 5
    m17 avatar :-P
    m17

    До коментар [#4] от "sulio_parvi":

    Хаха, вие сте забравили май как им спряха еврофондовете на червените боклуци. А сега Олигарски дори не го канят в брюксел, как мислите дали ще му дадат да разплати милиарди на червената мафия ?!?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK