Протест на ценностите

Хората искат нещо конкретно, въпросът е принципен и в никакъв случай политически, държат да е ясно много от стичащите се на жълтите павета.

Автентичен. Многолюден. Шумен. Сплотен. Принципен. Затъмнение. Сговор. Надежда. Нетърпимост. Нормални. Морал. 

Това са част от ключовите думи, които обрисуват случилото се и емоциите на вече тридневния протест в центъра на София, организиран чрез Фейсбук групата "Не искам Пеевски за шеф на ДАНС" и събиращ по 10 хиляди души всяка вечер. Той е различен от социалния бунт от зимата. Не е борба за бита, а за ценностите – има допустимо и недопустимо, има добро и лошо. Има съхранен морал. Хората искат нещо конкретно, въпросът е принципен и в никакъв случай политически, държат да е ясно много от стичащите се на жълтите павета.


Протестът обедини съдии, адвокати, учени, политолози, предприемачи, мениджъри, студенти, блогъри, режисьори, рекламисти, писатели... Възрастни, млади. Семейства с деца. Кучета. Журналисти (които не са тук заради работата си). Когато се виждаха, хората, които се познаваха, се прегръщаха, усмихваха се, разказваха как са разбрали за новината, откога не са били на протести, разпитваха се какви са шансовете за промяна, какво ще се случи.

Фотограф: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

"Добри хора, събрани от лош повод"

Имаше хора, които за първи път бяха на протест. Други за първи път от много години - някой за последно от 1990 г., когато са били на по 20 години, други от - 1997 г., трети - от миналото лято на "Орлов мост", четвърти - от зимата, а някой от миналата събота - тогава между 300 и 400 души протестираха пред парламента срещу идеята за отмяна на пълната забрана на пушенето. Няма истерия, само от време на време по-нецензурни поздрави към властта, гласувания шеф на ДАНС, премиера и лидера на БСП. Основната причина, която споделят много от хората, които бяха пред Министерския съвет, е, защото границата на допустимото е пресечена недопустимо. Най-честата дума, която се използва за случилото се, е наглост. Повечето признаваха, че не са вярвали, че ще се стигне до подобна ситуация. Задаваха си въпроса - къде е сделката? Каква е цената? И най-честият – защо?

"Това ме връща в детството", споделя момиче, когато в един момент площадът започва да скандира "Червени боклуци" - популярен рефрен от митингите срещу комунистите и социалистите по протестите през 90-те години. Плакатите са различни, някои отпечатани, други - собственоръчно направени и нарисувани. Има и хора с розови маски на стилизирани глави на прасета. Други са разпечатали посланията си буквално на принтера в офиса на лист А4. Момиче премина през множеството с надпис с флумастер върху лист А3:
 

Протестиращите нямат нужда от лидер – те следват вътрешния инстинкт на убеждението си. На негласното чувство, че само заедно, само сега и само веднага ще могат да спрат "да ни се подиграят", "да ни излъжат", "да превърнат държавата в мафия".

"Изберете поне хора" 

Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Енергията на тълпата сплотява. Според някои участници протестите от петък, събота и неделя са най-многолюдните от серията - започнали с "Орлов мост" точно преди една година - през лятото на 2012 г. (той остава най–истинският и смислен протест в очите на много хора и до днес и който попречи на скандални поправки в Закона за горите), и най-сплотеният. Протестиращите нямат нужда от лидер – те следваха вътрешния инстинкт на убеждението си. На негласното чувство, че само заедно, само сега и само веднага ще могат да спрат "да ни се подиграват", "да ни излъжат", "да превърнат държавата в мафия". Най-честите скандирания в петък са "Мафия", "Пеевски вън", "Избори", "Орешарски вън", "Слънце грее, дъжд вали, Пеевски, иди си ти", "Пеевски в затвора", "Оставка"... По-късно някой се сеща за още един рефрен от миналото и от време на време тълпата се раздвижва с "Кой не скача, е червен".



Новините около Пеевски от събота не редактират много плакатите и посланията. Вижда се надпис "От 6-годишен съм по протести" - носи го вече пораснало момче. Друг гласи: "Пеевски след Цветанов, като Берия след Сталин." От време на време следват скандиранията "И преди, и сега БСП е мафия" и "Кой не скача, е червен". Допълват обаче маршрута. След традиционните спирки - Министерски съвет, Народно събрание и блокада на "Орлов мост", в събота вечер шествието продължи към кръстовището на НДК, след това премина по бул. "Витоша" и след Съдебната палата стигна централата на БСП на ул. "Позитано". След нея протестиращите, макар и вече значително по-малко, минаха и отправиха посланията си и пред сградите, в които са офисите на ДПС и на "Атака". Недоволството е по-масово и из страната.

Фотограф: ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ

Гласове от шествието 

"Тук съм за оставката на превратаджийското правителство", крещи Николай Иванов - безработен висшист, дошъл на протеста със семейството си. Съпругата му е пианист, пред Министерския съвет е и синът му в тийнейджърска възраст. Разговорът ни протича с прекъсвания за викове: "Оставка". Ядосан е. Първите бръчки по лицето му са изострени. "Не искам БСП на власт, не искам БКП, ДПС, "Атака", категоричен е той и добавя, че трябва да се проведат нови избори и да дойде на власт дясно управление. "Наглостта на комунистите е ужасяваща, а в повечето време на власт през последните 20 години бяха техни превъплъщения", надвиква тълпата Николай и опъва плаката си: "На зъл орех, зъл прът."

В редиците на протестиращите в петък е и учителят на годината по информатика Явор Никифоров. На ръка е написал: "За България е национален спорт да сваляме червената мафия и после пак ни ги избират." Според него през последните години сме били тръгнали в правилната посока, но сега се отклоняваме. Сам казва, че не е гласувал за ГЕРБ, и иска дясно управление, но при мандата на Бойко Борисов е "направено доста". Преподава в СМГ "Паисий Хилендарски", Училищната академия на "Телерик", има и собствен сайт zle.si. В очите му има плам, докато обяснява за преподаването: "Опитвам се да създам на учениците добра среда, в която да живеят."

В събота Надя е довела своя приятелка на протеста. Самата тя е била и предишния ден. Казва, че протестира, защото нагледно е показано на хората, че мафията е във властта. "БСП използва млади хора за параван, за да заблудят хората, че ще има нови лица. А всъщност пак си наредиха и преразпределиха всичко", казва младото момиче. Най-голямото разочарование от изборите за нея е, че никоя малка партия не е влязла в парламента. "Аз не познавам хора, които да са гласували за ГЕРБ или БСП... кой знае как са постигнали тези резултати", споделя Надя. И двете момичета ще идват всяка вечер, "докато Станишев и Пеевски са на власт".

Фотограф: Пламен Атанасов

Къде сме утре?  

е въпросът, с който завършва всяка вечер протестът. А какъв ще е ефектът, ако има ефект? Нови избори? Но за кого ще гласуваме... са други от въпросителните, които се чуват в тълпата. Няма отговор, защото за голяма част от хората тук няма алтернатива.

Но всяка вечер остава надеждата. Че има смисъл и истински ценности, за които борбата ще продължи. Както пише на един сякаш уморен, подпрян след 21 часа на "Орлов мост" плакат: "Мафията си има правителство, дали си има народ зависи и от нас."