Индустрията: Свалянето на такса износ ще е за наша сметка

Според големите потребители министър Драгомир Стойнев е подведен за добавките върху тока

Големите индустриални потребители вече девета година имат възможност да договарят с производителите електроенергия на свободния пазар
Големите индустриални потребители вече девета година имат възможност да договарят с производителите електроенергия на свободния пазар    ©  Красимир Юскеселиев
Големите индустриални потребители вече девета година имат възможност да договарят с производителите електроенергия на свободния пазар
Големите индустриални потребители вече девета година имат възможност да договарят с производителите електроенергия на свободния пазар    ©  Красимир Юскеселиев

Големите индустриални потребители на ток са притеснени, че намаляването на таксата за износ ще се компенсира с по-високи цени на вътрешния пазар, което ще повиши разходите им. За това предупредиха няколко индустриални браншови организации в отворено писмо, което е внесено в понеделник в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). "Българският бизнес с тревога следи развиващите се събития в страната и натиска от някои съсловия за намаляване на добавките върху електроенергията за износ на ток", пише в писмото.

Причина за реакцията на индустрията е обявеното от Драгомир Стойнев намерение да се намалят въпросните такси от сегашните 34 лв./мВтч на "около" 10, за да се отпуши износът. Тези такси включват добавките за зелена и кафява енергия, такси за пренос и достъп, както и невъзстановяемите разходи. Стойнев обяви намерението си в събота на среща с работниците в "Мини Марица-изток". Според представителите на големите потребители той е бил подведен при вземането на това решение.

Неравнопоставеност

Дори и в момента част от търговете на свободния пазар се провалят заради прекалено високи цени. На него купуват ток големите потребителите - всички големи предприятия и част от по-малките. "Свободният пазар е отворен вече девет години и през този период отделните сектори там са вложили милиарди за подобряване на енергоефективността си", се посочва в писмото. В него се отбелязва, че въпреки внедрените енергоефективни техники и технологии разходите за електроенергия остават високи и конкурентоспособността на индустрията зависи от възможността да купува енергията си на свободно договорени конкурентни цени. 

"Добавената стойност за българската икономика не може да се сравнява, когато се решава въпросът да изнесем ток или да работи българската икономика", е становището на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК). Опасенията са, че с износа на евтина електроенергия страната ще подпомага чужди икономики да бъдат по-конкурентоспособни на произвежданите в България стоки, предназначени основно за експорт, което ще се отрази и на работните места.

От федерацията напомнят, че България представлява 1.5% от населението на Европа, но при цветната метали произвежда 14% от медта, 4% от цинк и 4% от оловото на 27-те страни членки. Освен това от БФИЕК предупреждават, че очакванията на миньорите за повече работа едва ли ще се сбъднат, тъй като голяма част от износа ще бъде от произвеждащия по-евтин ток и с вносно гориво АЕЦ "Козлодуй", а не от ТЕЦ "Марица-изток 2".  

Консолидация на индустрията

"Девет години по-късно (след влизане на свободния пазар - бел. ред.) енергоемката индустрията все още не е достатъчно организирана и не успява да партнира добре на енергетиката, с която би трябвало да играе равностойна роля за създаване на благоприятна пазарна среда, пазарни отношения, взаимопомощ и корекции в развитието на единия или другия сектор", заяви в петък Николай Минков, изпълнителен директор на "Средногорие мед индустриален клъстър", по време на форума "Индустрия и енергетика".

"Трябва да оправим професионалните и индустриалните отношения в сектора и да наблегнем на гилдиите и на саморегулацията в отделните подсектори, ако искаме да спрем турбуленцията в енергетиката", е мнението на Минков. Според него каквито и технически анализи, ценови профили, товарови графици, дисбаланси и балансиращи групи да се правят, те няма да проработят при липса на фундаментални фактори като здрав административен капацитет и браншов съюзи, които да работят активно с администрацията.