Така, дори заплатите на висококвалифицините служители да са останали на същите нива, изчислението ще покаже ръст на доходите. Този механичен ефект е и основната причина за силния ръст на производителността на труда през втората половина на 2010 г. и първата на 2011 г.

Все още конкурентни

Всъщност, ако производителността на труда се увеличава заедно с разходите на работодателите за труд, икономиката не губи конкурентоспособността си. Проблем обаче има, когато възнагражденията на работещите нарастват повече от тяхната ефективност. През миналата година например работодателите са заплащали за труд с около 7-8% повече на годишна база, но производителността също е растяла със сравнително бързи темпове - около 5-6%, показват данните на националната статистика. Разминаване има през първото тримесечие на тази година. Данните на Националния статистически институт (НСИ), които излязоха във вторник, показват, че разходите на работодателите за труд са се увеличили с 4.7% спрямо година по рано. Показателят за производителност (БВП на един зает) пък се е увеличил с под процент (0.7%).

През периода 2008 - 2010 г. средното заплащане е растяло с темпове, по-ниски от производителността на труда. Според тях преди кризата увеличението на заплатите е било съпоставимо с това на производителността. По време на кризата и двата показателя са нараснали значително, се сочи още в доклада.

Все пак авторите отбелязват и че силният ръст на заплатите е от много ниска база, като по този показател все още сме на опашката в ЕС (БВП на глава от населението, коригиран спрямо покупателната способност, е 45% от средното за ЕС). Производителността обаче също е най-ниска в сравнение с другите европейски страни.

И административна тежест

Един от основните фактори за ръста на разходите на работодателите за труд обаче е чисто административен - постоянното нарастване на максималните осигурителни прагове в началото на всяка година. За пръв път през 2013 г. мярката не беше разпростряна върху браншовете, в които синдикатите и работодателските организации не успяха да се договорят. Там, където имаше постигнато решение обаче, те бяха увеличени средно с около 4%. Праговете нямат толкова съществено влияние в региони с високи заплати (София например), но в населените места с по-ниски възнаграждения и висока безработица увеличението им оказва сериозен натиск върху разходите за труд.

Според авторите на доклада голямата ножица между безработицата в различните региони на страната съществува още отпреди кризата. В момента те варират между 6% в столицата и 20% в най-бедните региони. Въпреки това ръстът на заплащането е силен и в регионите с висока безработица.

Това разминаване между заетост и възнаграждения съществува и по сектори. Авторите отбелязват, че в строителството например за периода между 2008 и 2011 г. са били загубени над 30% от работните места, а в индустрията има спад на заетите от около една пета. Заплатите обаче са продължили да растат. Между 2008 и 2010 г. в строителството ръстът е бил 27%, става ясно от доклада. Този ефект частично може да се обясни с преструктурирането на пазара на труда (бел. авт. - по принцип строителството е сред секторите с най-много нискоквалифицирани работни места) и изсветляване на икономиката.

Авторите на доклада цитират непубликувани данни, според които минималните прагове са с около 20% под средното заплащане по сектори. Те имат по-голямо покритие и са по-близо до средните възнаграждения най-вече в по-нископлатените браншове.

Посочва се и че договарянето на заплати в България е сравнително гъвкаво. По данни от БНБ от 2011 г., цитирани в доклада, едва за 14% от работниците възнагражденията се определят с колективни трудови договори. Увеличението на дългосрочната безработица (бел. авт. - над една година), както и разтварянето на ножицата между служителите по квалификация и географски региони обаче са индикация, че голяма част от текущата безработица може да се превърне в структурна.

Силен износ

Въпреки силния ръст на разходите за труд конкурентоспособността на българската икономика не се е влошила и износът остава силен. Това вероятно е следствие от други фактори, като например подобрение в качеството на продукцията, а също и благоприятни цени на международните пазари.